Александър Ушаков – философът, който предсказа падането на СССР
Александър Ушаков е забавна персона и един от дребното хора с висше обучение по Марксизъм. Най-вероятно би било необичайно да се учи тъкмо тази просвета, само че дано не забравяме, че в Източния блок съществуват разнородни и забавни решения за всеки вероятен човек. Това, което прави този малко по-различен, е фактът, че Ушаков дълго време работи като политически теоритик и изиграва изключително значима роля в Съветската флота.
И до момента в който денем може да се преглежда като идеален партиен член, през нощта постоянно работил върху личните си записки. В тях постоянно предсказвал рухването на Съветъския съюз и значително бил извънредно прецизен в създаването си. Започва да написа през 80-те години на предишния век, само че не съумява да издаде нищо, преди 1989 година За страдание е предаден доста преди края на режима. Неговата някогашна жена открива пристрастеностите му на хартия и бързо го предава на Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Ето за какво даже в книгата му „ В мерника на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “ споделя с толкоз пристрастеност за неправдите, с които се сблъсква. Когато за първи път стартира да работи в политическите среди на Съюз на съветските социалистически републики, Ушаков е покакен да помогне за създаването и модернизирането на нова агрокултурна промяна, за която страната се бори в последните години. Новата промяна предлага опция и право на хора да имат земя. Поканата идва дълго време, откакто преподавал Марксизъм в Одеса на бъдещите моряци.
Години по-късно споделя, че неговият проект не е бил да внесе безпорядък в системата, той се стремял напълно към нейното заличаване. През тежките мигове си спомня, че когато е изправен пред съд и униженията по негов адрес стартират, наказаният усеща още нещо – няма какво да губи, а и от дълго време се прокрадва концепцията, че този режим е загубен и мнозина към този момент не имат вяра в поставената система. Въпреки нейното доста намаляване, същата е способна да унищожава животи.
Написаните дневници, нездравословните дейности и дейната битка, носят на философа присъда от 12 години затвор и заточение след освобождението му. В пандиза Ушаков мисли разновидности за бягство и се оказва, че единственият късмет е бягство през планините към границата с Турция. Според изчисленията, повече от 2000 руснака на година се пробват да избягат и единствено 2 съумяват да оцелеят, създателят на книгата е един от тях:
„ Заслужава ли си да напуснеш точка А за точка Б? Заслужава си. Ако животът те слага в обстановки, където би трябвало да направиш първата стъпка към изобличаването на подправеното към истината, от злото към положителното, от дявола към Бог – стани и тръгвай. Тръгни все пак, премини през страха от гибелта и даже през мерниците на враговете си. Ако си прав, можеш да бъдеш избавен от просветлението, тогава можеш да минеш през цялата писменост от А до Я и оттатък нея. “
Преминаването на Кавказ не е толкоз лесна задача. Планината, която служи за естествена граница сред редица страни, в това число Русия и Турция, може да се похвали като една от най-неблагоприятните зони за разходка. Едно е несъмнено за мнозина, които потеглят да бягат – в случай че гибелта не пристигна с олово, тя неизбежно ще дойде от апетит, отмалялост, нахлуване от животинския свят и други благоприятни условия, чийто край постоянно ще бъде съдбовен.
Планът на Александър е да премине планината и да се спусне в най-близкия град в Турция. Невероятният поход изисква да се крие денем, а през нощта да се движи и ориентира по звездите, изключително откакто регионът се охранява интензивно от граничарите. Само няколко дни след бягството му, Александър стартира да си играе на котка и мишка с бойците, които са изпратени да го заловят.
На влизане в Турция съумява да се размине с доста сериозна група, която продължава да го търси интензивно. Първо желае политическо леговище в Германия, а по-късно бяга в Съединени американски щати. Макар и в родната му страна да го считат за безспорен изменник, съветският идеолог продължава да страда за нея. Новият живот в Северна Вирджиния не се оказва обетованата земя, само че най-малко е безвредна. За американскта просвета написа следното:
„ Нека стартираме с диетите. Американските кучета, всичките, получават специфична храна. Никъде другаде не съм виждал повече храна от тук. Всякаква храна може да бъде закупена. Ако знаете къде са заведенията за хранене, може да се хранете с всякаква кухня, освен това много на ниска цена. С толкоз гастрономски изкушения е мъчно да устоите и да не се храните до спукване, както и да не качите килограми. Ето за какво диетите са толкоз известни за американците. Това несъмнено е впечатляващо за човек от социализма, който доста добре знае, че избрани типове храна ще изчезват от време на време от магазините. “
След рухването на режима, някогашният професор се чуди дали да се връща, само че откакто чака към 4 години, жена му най-сетне получава виза и заживява при него. Плановете за завръщане остават в предишното, а и се оказва, че той самият намира доста другари измежду хората, които са съумели да избягат. Авторът споделя, че постоянно ще помни по какъв начин полицейският капитан му споделил „ Страната е огромна, само че няма къде да се скриеш. “, Ашаков го погледнал и дал отговор „ Може да е огромна, само че не е по-голяма от цялата планета. “.
