Александър Урумов за Хелоуин и Кукерите: Играчка-плачка – понякога вечна

Александър Урумов за Хелоуин и Кукерите: Играчка-плачка – от време на време безконечна плачка.

SafeNews разгласява целия текст без редакторска интервенция:

Когато си играехме като дребни и по този начин ставаше от време на време – от играчка ставаше плачка. Сеща се човек, като гледа конфликтите към Хелоуин. Традиционни към този момент конфликти, би трябвало да се разгласят и някакви награди – алегорични. Всъшност, има две рационални измерения за разглеждане на Хелоуин – и двете са “хоризонтални ”, успоредни и конфликтни. Първата повърхност е тривиално неизбежният вектор на спора по оста Изток-Запад – келтски ли бил, и какво като бил, то па всичко оправихме, та до Хелоуин опряхме, но въпреки всичко, по-добре си е да е западен и келтски, в сравнение с български и селски, като кукерите, дето нищо не става от тях…и по този начин нататък, тумбала-лайка…келтски тикви атакуват от Запад, от Изток кукери прохода бранят, три дни към този момент младите дружини по какъв начин келтските вампири блъскат… Дето се вика – щом е пристигнало да са вампири, дано са са си наши, родни вампири, обичайни, нашенски, хамаха. Само че както и да са маскирани, в каквито и обичаи да са се омъкнали – вампирите са си вампири. И колкото и да скачат с чанове и козяци – върколак вампира не гони. Разбрали са се зад кулисите. Втората повърхност е комерсиалното измерение на Хелоуин – най-големият и най-скъп празник в света след Рождество Христово. Още преди години общият размер на приходите се мери в милиарди долари – “лакомство или беля ” за повече от 7 милиарда $ си е повече от сполучлив бизнес. Корпоративният световен комерс съжалява единствено за това, че Хелоуин е един път в годината. Като нищо ще измислят пролетен Хелоуин, по какъв начин не са се сетили. Та въпросът е за какво – в случай че в действителност е единствено задявка – този така наречен празник би трябвало да се трансформира в световна промишленост? Защо и по какъв начин тази “закачка ” се е трансформирала в най-големия празник на света след Рождество Христово? Тази завладяваща и прогресивно възходяща комерсиалност на Хелоуин е второто измерение на конфликтен конфликт. Културният и комерсиалният конфликти са рационални, забележими, “хоризонтални ” и в някаква степен – паралелни. Третият – видимо несъизмерим – спор е същинският символен спор – това е безконечният /през призмата на изначално лимитираното ни земно време/ спор сред положителното и злото, сред светлината и мрака, сред Бог и Сатана. Всъщност, във краткотрайните пространства на нашия тримерен свят с начално-крайно време безкрайност не съществува. Единственото постоянно – и то под изискване – са душите човешки, вдъхнатото Божие дихание. Ако вярвате в смисъла на “малките неща ”, в смисъла на знаците като знаци за принадлежност – в този случай, към светлината или към мрака – тогава нито една страна от горните два “хоризонтални ” и рационални спора не прави работа в този отвесен и нравствен спор. Нито Изток-Запад, нито комерс-аскетичност – нищо от това не е същински съответстващо на конфликта “светлина-мрак ”. Невинната задявка не е почтена, тъй като – с изключение на поддръжка за комерса – построява чувство за принадлежност – и то в ранна детска възраст – към актуалната просвета на страха и мрака. И тази просвета на страха и мрака – под формата на задявка – влиза в учебни заведения, детски градини и детски съзнания. Натрупва се в културните пластове на актуалното общество, институционализира се в образователни проекти и стратегии за извънкласна активност. Закачка със знаците на мрака и гибелта. А регулярната игра-закачка със знаците на злото и гибелта е елементарен преход към играчка – плачка. Понякога – безконечна плачка.

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се различава от тази на SafeNews

Още вести четете в: Коментари За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News