Александър Циклер, носителят на 18 трофея с „Байерн“, ексклузивно пред „Труд“: Дано Бала и Лечков се върнат в Бундеслигата
Александър Циклер е един от най-големите нападатели на „ Байерн “ в ерата на Отмар Хитцфелд. Той е измежду баварските герои, спечелили първото издание на Шампионската лига за новия век – през 2001 година. С „ Байерн “ единствено Циклер подвигна 18 трофея. Заради три счупвания на крайници не съумя да направи сериозна кариера в националния тим.
Вече 14 години Циклер живее в Австрия и работи за „ Залцбург “. Превърна се в легенда и на австрийския клуб, където в този момент е треньор в школата.
Циклер взе участие за Германия на неофициалното международно състезание върху сняг и даде извънредно изявление за „ Труд “.
– Здравейте, хер Циклер! Какво е възприятието още веднъж да сте национал на Германия въпреки и на снежното международно състезание в Ароза?
– Много е прелестно. Горд съм да облека фланелката на Германия с толкоз други заслужили футболисти. Винаги е хубаво да се съберем със старите сътрудници, тъй като животът ни прати в разнообразни сфери след края на кариерата.
– Често ли участвате в сходни шампионати?
– Точно на шампионати – не. Но доста пъти в благотворителни и бенефисни мачове. Най-често с тима на легендите на „ Байерн “. Голямо е удоволствието да обуеш футболните обувки и да си отново на терена.
– В кариерата си имате толкоз доста титли и триумфи, само че мачовете ви в националния тим са малко. Яд ли ви е?
– За страдание кариерата ми не постоянно е била единствено положителна. Трябваше да мина през прекалено много травми. Точно когато бях най-силен и в най-хубава възраст за националния тим, три пъти счупих крайници си. Това ми коства не един и два мача за Германия. Но животът ми даде късмет да изживея превъзходни моменти, сред тях са и не толкоз малко дуели с националния отбор.
– На Мондиал 2014 Германия съкруши Бразилия със 7:1 и след това стана международен първенец. Последва фиаското на шампионата в Русия. Какво се случи в тези четири години?
– Истината е, че други тимове се развиха добре. Футболът се разви. В един миг спряхме да бъдем такива доминанти в мачовете. Сега обаче мисля, че още веднъж тръгнахме по добър път. В тима се интегрираха няколко доста мощни млади момчета. Те имат гений и качества. Сигурен съм, че положителните дни за Германия предстоят.
– Заслужаваше ли Йоаким Льов да продължи като народен селекционер?
– Защо не? Той сподели отлична работа. След като има желанието да продължи да оказва помощ и се вижда, че е изцяло предан, за какво не?
– Какви вреди нанесе първото издание на Лигата на нациите на Германия? Отборът остана трети в групата си и отпадна от първа урна.
– Показа ни, че би трябвало да продължим да работим крепко. Че имаме доста за възстановяване. Представянето е било оценено обширно. Извадени са поуките, които ще се видят в идващите месеци.
– За поговорим за вас. Вие сте същинска легенда на „ Байерн “. Как стана прехвърлянето ви при баварците?
– Ооо, толкоз доста време мина от този момент. Бях на 18 години. Започнах да играя в Бундеслигата за „ Динамо “ (Дрезден). След осмия или деветия кръг пристигна предлагането от „ Байерн “. Още от дете съм почитател на баварците и по този начин се сбъдна фантазията ми.
– „ Байерн “ ви купи за 1 милион евро. Това не е и една седмична заплата на Лионел Меси или Кристиано Роналдо. Какво мислите за финансовото развиване на футбола?
– Футболът е международен спорт. Обичан е на всички места. Съгласен съм, че сегашните трансферни суми са полуда. Днес да купиш състезател за 50 милиона евро е най-нормалното нещо на света. Но подобен е животът. Докато клубовете могат да си го разрешат, всичко е наред.
– Имате 18 трофея с „ Байерн “. Кой най-вече си обичате?
– Всеки от тях е прекрасен, тъй като е плод на доста работа. Но в случай че би трябвало да избера един, разумно ще посоча Шампионската лига. След оня изгубен край през 1999 година за нас беше доста значимо да вземем тази купа в ръцете си.
– Вкарахте дузпа в победния край против „ Валенсия “ на „ Сан Сиро “. Как се бие тъкмо в подобен миг?
– Това беше първата дузпа в кариерата ми.
– Наистина ли?
– Никога не бях бил дузпа в формален мач. Но като цяло се усещах сигурен. Още когато тръгвах, си бях избрал ъгъла. Така че не подготовката ми не мина в съмнение. Най-важното е, че вкарах.
– Как Отмар Хитцфелд ви уточни да биете първата дузпа в живота си тъкмо в този мач?
– Бяхме играли 120 минути. Някои от футболистите бяха тотално изчерпали силите си. Аз влязох като запаса и бях относително пресен. Много играчи бяха почтени и споделиха, че не се усещат подготвени да бият. Треньорът пристигна при мен и ме попита дали съм склонен да извърша. Казах му: „ Перфектно! Аз ще удрям! “
– Как преживяхте драмата с „ Манчестър Юнайтед “ от 1999 година?
– Определено ни трябваше много време. Трябваше да се съвземем като спортисти. Играхме по-добре, виждахме се 90 минути като спечелили и загубихме в добавеното време. Много е горчиво. Но идващите две години демонстрираха, че този край ни направи по-добри. Станахме още веднъж първенци на Германия, по-късно отново. Дойде и триумфът в Шампионската лига. Така че финалът против „ Юнайтед “ имаше кръстопътно значение за развиването ни като тим.
– Какво ви сподели Хитцфелд в съблекалнята на „ Камп Ноу “ след провалянето?
– Не си припомням изобщо да е споделил нещо. И за него е било мъчно да откри верните думи. По-късно на вечерята към този момент приказва пред нас. Каза ни, че би трябвало да сме горди с това, което сме постигнали. Така е във футбола. Дори когато най-вече заслужаваш да спечелиш, можеш да загубиш. Дори от най-голямата горчилка има какво да се научи.
– След финала против „ Валенсия “ спечелихте и купата на международен клубен първенец. Значима ли е тя за клуб като „ Байерн “?
– След като си спечелил Шампионската лига, значи си най-хубавият в Европа. А другата купа значи, че си номер едно в целия свят. Много желаех да печеля и този трофей. Чувствахме се на върха на света.
– „ Байерн “ доста рядко взе участие в Купата на УЕФА, само че точно с вас я завоюва. Какво е смисъла й в клубната история?
– През предходния сезон в тима имахме доста проблеми. Непрекъснато някой се контузваше и станахме шести в класирането. Така трябваше да се задоволим с Купата на УЕФА. Но когато участваш в един шампионат, би трябвало да се стремиш да го спечелиш. Тогава против нас на финала беше един доста мощен „ Бордо “ със Зинедин Зидан и Кристоф Дюгари. Играчи от международна класа. Така че триумфът ни е супер.
– По това време в „ Байерн “ играеше и българин – Емил Костадинов. Какво помните от него?
– Емил беше супер. За страдание не получи доста късмет за изява, само че все пак вкара доста голове. Доста от тях бяха с изключителна стойност. Тогава аз бях млад футболист и се учех от звезда като него. Гледах го по какъв начин се движи в офанзивата, по какъв начин вкарва. Истинска международна класа.
– Костадинов и до през днешния ден е единственият българин с гол във край на евротурнир.
– И изцяло справедливо вкара против „ Бордо “.
– За вас като футболисти какво значение имаше, че Ото Рехагел водеше „ Байерн “ в първия край против „ Бордо “, а във втория треньор беше Франц Бекенбауер?
– Случват се и такива неща във футбола. Това е един от най-бързо изменящите се бизнеси. В единия мач си с един треньор, в идващия – с различен. Ото беше превъзходен експерт. Свърши доста добра работа с „ Байерн “. Но… случва се.
– Франц Бекенбауер е една от най-емблематичните фигури във футбола. Той ви е бил и президент, и треньор. Как бихте го описали?
– Франц е един от най-големите футболисти, които светът е виждал. Като състезател стана международен първенец, след това като треньор. Има необикновено лъчение и мотивация. Определено имах шанс да съм бил при него футболист.
– „ Байерн “ се слави като семеен клуб с персони като Ули Хьонес, Бекенбауер, Карл-Хайнц Румениге. Ето в този момент и вашият някогашен съотборник Хасан Салихамиджич е състезателен шеф. Как го реализира?
– „ Байерн “ е клуб с голяма история и персони. Тези, които са оставили диря на терена, постоянно виждат отворената врата, с цел да се завърнат и да оказват помощ на друга служба. Те познават клуба, а и всички познават тях. Когато на мен ми беше най-тежко с травмите, преди всичко съм признателен на „ Байерн “ за поддръжката.
– Кои са най-паметните ви гол и мач за „ Байерн “?
– Най-важният ми дуел е против „ Хамбургер “. Играх, откакто две години не бях на терена. След третото строшаване на крайници мнозина ме бяха отписали от футбола. Но аз съумях да се преборя с всичко. Върнах се и играх в този мач с „ Хамбургер “. Бях най-щастливият човек. А най-красивият ми гол е против „ Кайзерслаутерн “. С него в последния кръг станахме първенци.
– Могат ли да се съпоставят вашият тим от 2001-а с тима на Юп Хайнкес от 2013 година, който завоюва требъл?
– Трудно е. Времената към този момент се бяха трансформирали доста. В днешния футбол един тим може да събира от ден на ден и повече мегазвезди. Тимът живее от техните самостоятелни качества. Не споделям, че ние не сме ги имали. Но по наше време по-важно беше качеството на тима като тим.
– „ Байерн “ постоянно се е славил със страхотни вратари. Бихте ли сравнили вашия съотборник Оливер Кан с Мануел Нойер?
– И двама са невероятни. Но и при тях времената са се трансформирали. Днес вратарят доста повече би трябвало да взе участие в играта. Освен че Мануел е отличен вратар, е също по този начин и извънредно добър полеви футболист.
– През 2013-а „ Байерн “ изглеждаше несломим тим. Но за какво след тази година нито един път не стигна до финала на Шампионската лига?
– Във футбола мачовете се вземат решение от дребни неща. Вероятно ни липсваше и нужният шанс. Например си припомням мачовете с „ Реал “, когато бяхме два пъти по-силният тим. Но най-после ние отпаднахме. За да стигнеш до финала, е належащо да паснат доста неща по едно и също време.
– Играл сте с Нико Ковач. Мислите ли, че той може да бъде сполучлив треньор в „ Байерн “?
– Той към този момент е сполучлив треньор. През есента съумя да преживее една дребна сериозна фаза и се оправи. Сега още веднъж се движи добре. Нико е доста добър треньор, който работи неуморно. Има качества.
– Бърка ли „ Байерн “, че не прави огромни прехвърляния като клубовете в Англия и Испания?
– Защо би трябвало да прави? Всеки би трябвало да дава толкоз пари, колкото има в касата. Иначе не върви.
– Може ли да издържи обаче „ Байерн “ в конкуренцията на толкоз богати съветски олигарси и арабски шейхове?
– Мисля, че „ Байерн “ може да играе като еднакъв с безусловно всеки тим в Европа. Дори мисля, че ние сме измежду любимците в Шампионската лига.
– Как виждате двата осминафинала против „ Ливърпул “?
– За мен това би бил един страховит освен полуфинал, а даже и край. Два супер тима ще се срещнат прекомерно рано. Определено ще е доста с напрежение на стадионите.
– Мислите ли, че „ Реал “ е най-хубавият тим в последните три сезона?
– Най-успешният, само че не са играли най-хубавия футбол. При всички положения са сполучливи.
– „ Байерн “ завоюва Шампионската лига. Германия стана международен първенец. Защо никой немец не получава „ Златната топка “?
– Трябва да попитате тези, които дават гласовете. Германия има задоволително положителни футболисти, които заслужават да са носители на „ Златната топка “.
– Играхте шест години в австрийския „ Залцбург “. Сега сте треньор там. Какво мислите за австрийския футбол? Какъв опит получихте там?
– Австрийският футбол е един от най-бързо разрастващите се в света. Отборите съумяват да развиват доста млади гении. Взимат и опитни хора най-много от Бундеслигата, които им оказват помощ. Австрийските клубове имат доста хомогенни тимове и се развиват положително.
– Три пъти сте първенец на Австрия, един път ви избраха и за състезател на сезона. Какво значи това за вас?
– След тежките времена в „ Байерн “ за мен беше доста значимо още един път да покажа какво мога. И в „ Залцбург “ бях сполучлив футболист. Доставяше ми наслаждение да играя там.
– Накрая да ви попитам и за спомените ви от българския футбол. Играл сте с Костадинов, само че сте срещал и други наши звезди. Помните ли ги?
– От дребен помня, че българският футбол е прочут с техничните си играчи През 1994 година ние, германците, трябваше да го разберем в директен дуел.
– В Бундеслигата по това време играеха Йордан Лечков, Красимир Балъков, Петър Хубчев.
– Вярно е. Лечков и Балъков бяха супер футболисти. Бих се радвал, в случай че някой ден още веднъж ги видя в клубове от Бундеслигата.
– Вече започнахте с треньорската кариера в „ Залцбург “. Готвите ли се за „ Байерн “?
– Чувствам се чудесно, където съм. В последните две години научих доста. Разбира се, „ Байерн “ е голям клуб, само че дано забележим.
Вече 14 години Циклер живее в Австрия и работи за „ Залцбург “. Превърна се в легенда и на австрийския клуб, където в този момент е треньор в школата.
Циклер взе участие за Германия на неофициалното международно състезание върху сняг и даде извънредно изявление за „ Труд “.
– Здравейте, хер Циклер! Какво е възприятието още веднъж да сте национал на Германия въпреки и на снежното международно състезание в Ароза?
– Много е прелестно. Горд съм да облека фланелката на Германия с толкоз други заслужили футболисти. Винаги е хубаво да се съберем със старите сътрудници, тъй като животът ни прати в разнообразни сфери след края на кариерата.
– Често ли участвате в сходни шампионати?
– Точно на шампионати – не. Но доста пъти в благотворителни и бенефисни мачове. Най-често с тима на легендите на „ Байерн “. Голямо е удоволствието да обуеш футболните обувки и да си отново на терена.
– В кариерата си имате толкоз доста титли и триумфи, само че мачовете ви в националния тим са малко. Яд ли ви е?
– За страдание кариерата ми не постоянно е била единствено положителна. Трябваше да мина през прекалено много травми. Точно когато бях най-силен и в най-хубава възраст за националния тим, три пъти счупих крайници си. Това ми коства не един и два мача за Германия. Но животът ми даде късмет да изживея превъзходни моменти, сред тях са и не толкоз малко дуели с националния отбор.
– На Мондиал 2014 Германия съкруши Бразилия със 7:1 и след това стана международен първенец. Последва фиаското на шампионата в Русия. Какво се случи в тези четири години?
– Истината е, че други тимове се развиха добре. Футболът се разви. В един миг спряхме да бъдем такива доминанти в мачовете. Сега обаче мисля, че още веднъж тръгнахме по добър път. В тима се интегрираха няколко доста мощни млади момчета. Те имат гений и качества. Сигурен съм, че положителните дни за Германия предстоят.
– Заслужаваше ли Йоаким Льов да продължи като народен селекционер?
– Защо не? Той сподели отлична работа. След като има желанието да продължи да оказва помощ и се вижда, че е изцяло предан, за какво не?
– Какви вреди нанесе първото издание на Лигата на нациите на Германия? Отборът остана трети в групата си и отпадна от първа урна.
– Показа ни, че би трябвало да продължим да работим крепко. Че имаме доста за възстановяване. Представянето е било оценено обширно. Извадени са поуките, които ще се видят в идващите месеци.
– За поговорим за вас. Вие сте същинска легенда на „ Байерн “. Как стана прехвърлянето ви при баварците?
– Ооо, толкоз доста време мина от този момент. Бях на 18 години. Започнах да играя в Бундеслигата за „ Динамо “ (Дрезден). След осмия или деветия кръг пристигна предлагането от „ Байерн “. Още от дете съм почитател на баварците и по този начин се сбъдна фантазията ми.
– „ Байерн “ ви купи за 1 милион евро. Това не е и една седмична заплата на Лионел Меси или Кристиано Роналдо. Какво мислите за финансовото развиване на футбола?
– Футболът е международен спорт. Обичан е на всички места. Съгласен съм, че сегашните трансферни суми са полуда. Днес да купиш състезател за 50 милиона евро е най-нормалното нещо на света. Но подобен е животът. Докато клубовете могат да си го разрешат, всичко е наред.
– Имате 18 трофея с „ Байерн “. Кой най-вече си обичате?
– Всеки от тях е прекрасен, тъй като е плод на доста работа. Но в случай че би трябвало да избера един, разумно ще посоча Шампионската лига. След оня изгубен край през 1999 година за нас беше доста значимо да вземем тази купа в ръцете си.
– Вкарахте дузпа в победния край против „ Валенсия “ на „ Сан Сиро “. Как се бие тъкмо в подобен миг?
– Това беше първата дузпа в кариерата ми.
– Наистина ли?
– Никога не бях бил дузпа в формален мач. Но като цяло се усещах сигурен. Още когато тръгвах, си бях избрал ъгъла. Така че не подготовката ми не мина в съмнение. Най-важното е, че вкарах.
– Как Отмар Хитцфелд ви уточни да биете първата дузпа в живота си тъкмо в този мач?
– Бяхме играли 120 минути. Някои от футболистите бяха тотално изчерпали силите си. Аз влязох като запаса и бях относително пресен. Много играчи бяха почтени и споделиха, че не се усещат подготвени да бият. Треньорът пристигна при мен и ме попита дали съм склонен да извърша. Казах му: „ Перфектно! Аз ще удрям! “
– Как преживяхте драмата с „ Манчестър Юнайтед “ от 1999 година?
– Определено ни трябваше много време. Трябваше да се съвземем като спортисти. Играхме по-добре, виждахме се 90 минути като спечелили и загубихме в добавеното време. Много е горчиво. Но идващите две години демонстрираха, че този край ни направи по-добри. Станахме още веднъж първенци на Германия, по-късно отново. Дойде и триумфът в Шампионската лига. Така че финалът против „ Юнайтед “ имаше кръстопътно значение за развиването ни като тим.
– Какво ви сподели Хитцфелд в съблекалнята на „ Камп Ноу “ след провалянето?
– Не си припомням изобщо да е споделил нещо. И за него е било мъчно да откри верните думи. По-късно на вечерята към този момент приказва пред нас. Каза ни, че би трябвало да сме горди с това, което сме постигнали. Така е във футбола. Дори когато най-вече заслужаваш да спечелиш, можеш да загубиш. Дори от най-голямата горчилка има какво да се научи.
– След финала против „ Валенсия “ спечелихте и купата на международен клубен първенец. Значима ли е тя за клуб като „ Байерн “?
– След като си спечелил Шампионската лига, значи си най-хубавият в Европа. А другата купа значи, че си номер едно в целия свят. Много желаех да печеля и този трофей. Чувствахме се на върха на света.
– „ Байерн “ доста рядко взе участие в Купата на УЕФА, само че точно с вас я завоюва. Какво е смисъла й в клубната история?
– През предходния сезон в тима имахме доста проблеми. Непрекъснато някой се контузваше и станахме шести в класирането. Така трябваше да се задоволим с Купата на УЕФА. Но когато участваш в един шампионат, би трябвало да се стремиш да го спечелиш. Тогава против нас на финала беше един доста мощен „ Бордо “ със Зинедин Зидан и Кристоф Дюгари. Играчи от международна класа. Така че триумфът ни е супер.
– По това време в „ Байерн “ играеше и българин – Емил Костадинов. Какво помните от него?
– Емил беше супер. За страдание не получи доста късмет за изява, само че все пак вкара доста голове. Доста от тях бяха с изключителна стойност. Тогава аз бях млад футболист и се учех от звезда като него. Гледах го по какъв начин се движи в офанзивата, по какъв начин вкарва. Истинска международна класа.
– Костадинов и до през днешния ден е единственият българин с гол във край на евротурнир.
– И изцяло справедливо вкара против „ Бордо “.
– За вас като футболисти какво значение имаше, че Ото Рехагел водеше „ Байерн “ в първия край против „ Бордо “, а във втория треньор беше Франц Бекенбауер?
– Случват се и такива неща във футбола. Това е един от най-бързо изменящите се бизнеси. В единия мач си с един треньор, в идващия – с различен. Ото беше превъзходен експерт. Свърши доста добра работа с „ Байерн “. Но… случва се.
– Франц Бекенбауер е една от най-емблематичните фигури във футбола. Той ви е бил и президент, и треньор. Как бихте го описали?
– Франц е един от най-големите футболисти, които светът е виждал. Като състезател стана международен първенец, след това като треньор. Има необикновено лъчение и мотивация. Определено имах шанс да съм бил при него футболист.
– „ Байерн “ се слави като семеен клуб с персони като Ули Хьонес, Бекенбауер, Карл-Хайнц Румениге. Ето в този момент и вашият някогашен съотборник Хасан Салихамиджич е състезателен шеф. Как го реализира?
– „ Байерн “ е клуб с голяма история и персони. Тези, които са оставили диря на терена, постоянно виждат отворената врата, с цел да се завърнат и да оказват помощ на друга служба. Те познават клуба, а и всички познават тях. Когато на мен ми беше най-тежко с травмите, преди всичко съм признателен на „ Байерн “ за поддръжката.
– Кои са най-паметните ви гол и мач за „ Байерн “?
– Най-важният ми дуел е против „ Хамбургер “. Играх, откакто две години не бях на терена. След третото строшаване на крайници мнозина ме бяха отписали от футбола. Но аз съумях да се преборя с всичко. Върнах се и играх в този мач с „ Хамбургер “. Бях най-щастливият човек. А най-красивият ми гол е против „ Кайзерслаутерн “. С него в последния кръг станахме първенци.
– Могат ли да се съпоставят вашият тим от 2001-а с тима на Юп Хайнкес от 2013 година, който завоюва требъл?
– Трудно е. Времената към този момент се бяха трансформирали доста. В днешния футбол един тим може да събира от ден на ден и повече мегазвезди. Тимът живее от техните самостоятелни качества. Не споделям, че ние не сме ги имали. Но по наше време по-важно беше качеството на тима като тим.
– „ Байерн “ постоянно се е славил със страхотни вратари. Бихте ли сравнили вашия съотборник Оливер Кан с Мануел Нойер?
– И двама са невероятни. Но и при тях времената са се трансформирали. Днес вратарят доста повече би трябвало да взе участие в играта. Освен че Мануел е отличен вратар, е също по този начин и извънредно добър полеви футболист.
– През 2013-а „ Байерн “ изглеждаше несломим тим. Но за какво след тази година нито един път не стигна до финала на Шампионската лига?
– Във футбола мачовете се вземат решение от дребни неща. Вероятно ни липсваше и нужният шанс. Например си припомням мачовете с „ Реал “, когато бяхме два пъти по-силният тим. Но най-после ние отпаднахме. За да стигнеш до финала, е належащо да паснат доста неща по едно и също време.
– Играл сте с Нико Ковач. Мислите ли, че той може да бъде сполучлив треньор в „ Байерн “?
– Той към този момент е сполучлив треньор. През есента съумя да преживее една дребна сериозна фаза и се оправи. Сега още веднъж се движи добре. Нико е доста добър треньор, който работи неуморно. Има качества.
– Бърка ли „ Байерн “, че не прави огромни прехвърляния като клубовете в Англия и Испания?
– Защо би трябвало да прави? Всеки би трябвало да дава толкоз пари, колкото има в касата. Иначе не върви.
– Може ли да издържи обаче „ Байерн “ в конкуренцията на толкоз богати съветски олигарси и арабски шейхове?
– Мисля, че „ Байерн “ може да играе като еднакъв с безусловно всеки тим в Европа. Дори мисля, че ние сме измежду любимците в Шампионската лига.
– Как виждате двата осминафинала против „ Ливърпул “?
– За мен това би бил един страховит освен полуфинал, а даже и край. Два супер тима ще се срещнат прекомерно рано. Определено ще е доста с напрежение на стадионите.
– Мислите ли, че „ Реал “ е най-хубавият тим в последните три сезона?
– Най-успешният, само че не са играли най-хубавия футбол. При всички положения са сполучливи.
– „ Байерн “ завоюва Шампионската лига. Германия стана международен първенец. Защо никой немец не получава „ Златната топка “?
– Трябва да попитате тези, които дават гласовете. Германия има задоволително положителни футболисти, които заслужават да са носители на „ Златната топка “.
– Играхте шест години в австрийския „ Залцбург “. Сега сте треньор там. Какво мислите за австрийския футбол? Какъв опит получихте там?
– Австрийският футбол е един от най-бързо разрастващите се в света. Отборите съумяват да развиват доста млади гении. Взимат и опитни хора най-много от Бундеслигата, които им оказват помощ. Австрийските клубове имат доста хомогенни тимове и се развиват положително.
– Три пъти сте първенец на Австрия, един път ви избраха и за състезател на сезона. Какво значи това за вас?
– След тежките времена в „ Байерн “ за мен беше доста значимо още един път да покажа какво мога. И в „ Залцбург “ бях сполучлив футболист. Доставяше ми наслаждение да играя там.
– Накрая да ви попитам и за спомените ви от българския футбол. Играл сте с Костадинов, само че сте срещал и други наши звезди. Помните ли ги?
– От дребен помня, че българският футбол е прочут с техничните си играчи През 1994 година ние, германците, трябваше да го разберем в директен дуел.
– В Бундеслигата по това време играеха Йордан Лечков, Красимир Балъков, Петър Хубчев.
– Вярно е. Лечков и Балъков бяха супер футболисти. Бих се радвал, в случай че някой ден още веднъж ги видя в клубове от Бундеслигата.
– Вече започнахте с треньорската кариера в „ Залцбург “. Готвите ли се за „ Байерн “?
– Чувствам се чудесно, където съм. В последните две години научих доста. Разбира се, „ Байерн “ е голям клуб, само че дано забележим.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ