Александър Тацов, от фейсбук страницата Единъ Завѣтъ“ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ МОГАТ

Александър Тацов, от фейсбук страницата „ Единъ Завѣтъ “

ЗАЩО РУСНАЦИТЕ НЕ МОГАТ ДА НАУЧАТ БЪЛГАРСКИ

" Става въпрос за живеещите отдавна в България руснаци. Техните компликации с българския език главно се дължат на две аргументи.

- Те не се интегрират в българското общество, образуват затворени групи (анклави) и между тях приказват, естествено единствено на съветски. Освен това изпитват високомерно неуважение към локалните „ туземци “ и считат, че българите би трябвало да знаят съветски, а не назад.

- Забелязва се обаче и различен един резултат, онобено в смесени фамилии. Рускоговорящият и в този случай има огромни усложнения, макар желанието се да учи езика. Причината в този случай са огромните разлики в градежа на двата езика.

По градеж българският език е неславянски:

1. Той е изчерпателен, както развитите европейски езици с дълга история. Докато всички славянски езици са синтетични (падежни). Затова руснаците и най-много рускините не могат да свикнат с аналитичната форма (членовете). Просто би трябвало друго мислене....

При това българските членни форми са задпоставени. Това е единствен случай в европейските езици, с изключение на при албански и румънски. Последният обаче е зародил под мощното въздействие и като пример от българския (във Влахия и Молдова българският е бил формален доникъде на XIХ век, пък кирилицата е заместена с латиница през 1878).

По начало всички езици се развиват по схемата: от синтетичен (с падежни форми) към изчерпателен (с членни форми). Така да вземем за пример от синтетичния латински са произлезли аналитичните френски, испански, португалски, италиански…Този развой обаче е дълъг във времето, което демонстрира, че по-старите езици са минали в аналитична форма (като българския), а по-младите (като славянските) са останали в синтетична форма…

Освен това аналитичните езици придават по-големи благоприятни условия на езика.

ПРИМЕР: Израз единствено от една дума. На български три разновидността - 1. Човек 2. Човека 3. Човекът. Три разнообразни смисъла. Превод на съветски – Человек. Единствен смисъл.

2. Българският език има МНОГО глаголни времена – 9 на брой, от които минали - 4 (подобно на британския и др европ. езици); В съветския има САМО 3 глаголни времена - минало, бъдеще и настоящо. Това основава едно мощно напрежение при преводи на и от двата езика и внася несигурност отвън подтекста.

В българския език има минали времена ЧЕТИРИ:

СВЪРШЕНО, НЕСВЪРШЕНО, НЕОПРЕДЕЛЕНО и ПРЕДВАРИТЕЛНО (рускините не могат да ги научат за години в зрелост, карат си постоянно в минало свършено; създателят познаваше една доста инелигентна рускиня, която работеше в Българска академия на науките, членуването рядко бъркаше, огромният ер също, само че предишните времена мъчно й се удваха). ПРИМЕРИ: Аз ВИДЯХ; Аз ВИЖДАХ; Аз съм ВИЖДАЛ; Аз бях ВИДЯЛ

3. Българският език нашироко употребява характерния помощен глагол “съм ”, нетипичен за съветския. Нещо доста мъчно за руснаците. Интересното е, че този глагол безусловно е ангажиран в румънския: „ Тата е посърнал “- „ Татко е болен “, също в известната депеша на румънският крал Карол I до Военното министерство при рухването на Плевен: „ …Плевна се пад… “

4.Българският език е запазил звука звука „ ъ ”(ер голям), който не е от славянски генезис и неговото изговаряне е проблем за руснаците.

Изобщо българският език е въведен в групата на славянските езици, единствено заради огромния славянски вербален фонд, зародил по исторически аргументи. Въпреки това в него се срещат изкл. огромен брой ирански думи, които постоянно образуват двойки със славянски такива:

ПРИМЕРИ: вървя-ходя, рипам-скачам, зъл-добър, хубав-красив, обич-любов, булка-невеста, тичам-бягам, викам-крещя, чувам-слушам, шарка-цвят, хвърча-летя, слизам-спускам (се)и т. н. и

т. н., да не приказваме за характерни домашни думи нямащи славянски паралели: къща,око, стомах, пръст, крайник, уста, шия, клепач, чело, коса, татко, чичо, вуйчо, зет сват, (и всички останали роднински степени, множеството непознати в славянските езици) и така нататък

Един различен забавен факт по отношение на съветските заемки в българския език (т. нар. „ русизми “) е, че огромен брой от тези русизми се явяват „ противоположни българизми “, т.е. заемки в националния съветски диалект от кирилометодиевския език (наречен още старобългарски) – българизми.

Причината е, че през X и XIV в. в., Руските княжества са подложени на голяма културна инвазия откъм България, включваща книжовници, монаси, богослужебна и световна литература (наречена в съветската историография лицемерно „ първо “ и „ второ южнославянско въздействие “). Книжнината е писана на новия за руснаците кирилометодиевски език (изв. още като старобългарски), формален за българската държавна канцелария и общопризнат книжовен език, ползващ се със своего рода заветен статус в България и в близките страни където се популяризира (Сърбия, Хърватия, Босна, Влашко и Молдова, елементи от Унгария, Полша и Балтика).

Това културно „ настъпление “ в Руските княжества включва освен писмеността, само че и преди всичко езика. Руският национален език се измества от кирилометодиевския, който в скоро време става формален и в канцелариите на съветските князе. Нещо повече, след два – три века този език дефинитивно се постанова като книжовен език на образованите пластове на обществото, какъвто е и до момента. Простонародният съветски диалект със своите диалекти е изтикан в периферията.

ПРИМЕР за автентичен национален диалект, записан в съветски летопис от 1238, въпреки и с очевидни следи от кирилометодиевско въздействие (Х. П. Храпачевский. Армия монголов интервала завоевани Древней Руси. Москва. 2011. Квадрига):

… „ Яко разум крепкодушный имеють людье в граде, словесы лестьными невозможно бе град прияти. Козляне же свет сътворише – не вдатися Батыю, рекше, крепко аще князь наш млад есть, само че поставим живот свои на нь и зде славу сего света приимше… Тотаром же бьющимся о град, прияти хотящим град, разбившим граду стену. И возиидоша на вал Тотаре, Козляне же ножи резахуся с ними… Батый же взя город, мазета вси и не пощаде от отрочат до сосущих млеко, о князи Васильи неведомо есть, и инии глаголяху, крепко во крови утонул есть, тъй като убо млад бяше есть. “…

Сравнете с кирилометодиевския (старобългарски) език, както и със актуалния съветски книжовен език!

Според руския лингвист учен Шахматов, етимологичният генезис на към 40% от речниковия фонд на актуалния съветски език има генезис от кирилометодиевския език (наричан в Русия „ староцърковнославянски “), това са по този начин наречените „ българизми “ в съветския език. Има куриозни обстоятелства в това отношение. Както е известно, през последните 200 години в модерния български език нахлуват голям брой съветски думи, по този начин нар. „ русизми “ (виж творбите на възрожденските книжовници), немалка част от които остават трайно в езика ни. За благополучие обаче, не по-малко от 30% от тях са така наречен „ противоположни българизми “, т.е. българизми в съветския език, които след това минават в българския, сякаш като русизми…

С други думи имаме учредения да се гордеем с неповторимия си и античен език, единствено, че това не се гледаше с положително око в последните 70 година Разбира се, опцията за научаване на български език е затруднително за руснаците живеещи в България, и си зависи от самия човек… "