Стига упражнения на гърба на левицата
Александър СИМОВ
В последните няколко седмици внезапно (абсолютно дирижирано и напълно неслучайно) Българска социалистическа партия още веднъж стана обект на масирана медийна бомбардировка. Знайни и незнайни уеб сайтове заредиха автоматите и започнаха да се упражняват за следващ път на гърба на левицата.
Научихме, че в цялата страна общински организации въставали против Корнелия Нинова. Една след друга приемали заявления с искане за оставката на водача на Българска социалистическа партия и упорствали за незабавен, скоростен, мълниеносен, напряко свръхсветлинен конгрес, по опция още в първите дни на декември. Целият този избухлив коктейл бе гарниран с следващото телевизионно турне на хора от средите на Българска социалистическа партия, които да се отдадат на драго сърце на обичания си рефрен: партията се гърчи, партията агонизира, партията ври прочувствено и се раздрусва душевно, само че в случай че под някаква форма успеем да изгоним Нинова, всичко още веднъж ще е цветя и рози, ярко бъдеще и политическа химера...
При по-внимателно вглеждане целият този сюжет се разпада като картонена кула. Оказа се, че множеството организации, които били приели " заявления против Нинова ", не знаят това. А там, където такива текстове са били препоръчани, те са признати при отчайваща липса на кворум. Което издава много другоземен жанр на работа - в случай че още в съпротива започваш да прилагаш апаратни схеми, за какъв жанр на работа приказва, в случай че в миналото доближиш до властта, а?
Ръководството на Българска социалистическа партия потегли из страната. Особено усещане направи, че из Хасковско всички " опозиционери " се изпокриха. Което е повече от необичайно. От години чувам по какъв начин в левицата няма разговор и чуваемост. А ето, че Нинова ти идва на крайници и получаваш опцията да кажеш очи в очи всичките си забележки, рецензии, вътрешни недоволства и терзания, а тъкмо тогава - няма никой на терена.
Много по-лесно е да си> опозиционер в сенките > прикрит зад комфорта на някаква измислена групова декларация. Което издава едно - проблемите на Българска социалистическа партия не са тези, които обществено ни се изнасят и които медиите тръбят със пристрастеността на млади поетеси. Българска социалистическа партия несъмнено има какво да взема решение за личното си бъдеще и действие, само че това няма по какъв начин да се случи в киселинна медийна атмосфера, която постоянно се подклажда от нарцистични прояви на хора, които направиха политическа кариера от простичкия факт, че постоянно са подготвени да плюят своята партия или да я пържат обществено от екрана. Но това сме го дъвкали неведнъж. Очевидно в Българска социалистическа партия тъкмо този факт мъчно ще се промени.
Важно е обаче да го изговорим, тъй като слушаме всевъзможни разбори на тематика " за какво левицата получи този резултат на вота ". Тежки политически неточности, нерешително държание, неразбираем идеологически профил, учредителен разпад, липса на разговор - какво ли не мина пред очите ни като пояснение. Вероятно във всяко има доза истина. Но, да си кажем почтено, една от огромните аргументи за загубите нормално не се загатва. Или в случай че я посочиш, против теб граква хор от будни съвести и леви треперливи сърца, който стене: " вижте го, този е ниновист, този е нагаждач, този обслужва управлението ". Ще оставим тези обвинявания настрана. Невъзможността за диалог в никакъв случай не е по виновност единствено на една от страните и ще посочим повода.
Ще посочите ли друга партия, с изключение на Българска социалистическа партия, в която всички вътрешни проблеми се разнасят по медиите и ехтят от утринен блок на утринен блок. И това не стартира от 2021 година А е реалност от 2017 година, когато стана ясно, че Българска социалистическа партия излиза от мъртвата си точка и става мощна, безкомпромисна и гневна съпротива. Тогава стартира парадът на суетата по медиите, който с години трещеше като стихия. Всеки пленум на левицата се превръщаше в ревю на оскърбените, които ходеха по медиите да изясняват какъв брой трагични са нещата. А най-сетне, за похлупак, когато пристигна поредицата от избори, в която се пържим и до през днешния ден, множеството от " оскърбените " играха и помагаха на други партии - на Мая Манолова, на " ИТН ", на " Продължаваме промяната ", а най-сетне и на Стефан Янев. Което не попречи на тези познати лица да са първи на медийния фронт след всеки избор и да упорстват за носенето на отговорност, за бързи промени, конгреси и какво ли не.
И дано никой да не си мисли, че тази причина е странична като пояснение. Партия с вътрешен раздор, с отворена политическа рана няма по какъв начин да се пребори за в допълнение доверие. На скарано семейство никой не върви на посетители.
Българска социалистическа партия беше обезкървявана, източвана, блъскана по медиите.> Интригата се трансформира в главното оръжие > на вътрешнопартийните схеми за удари по управлението. Между другото, по този начин е и с митичния конгрес.
Националният съвет гласоподава той да е през февруари. Решението е признато. И фактът, че медийното дефиле отхвърля да се съобрази с него, също е доста чудноват. Каква е разликата сред декември и февруари? Нали конгрес ще има? И за какво му е на някого бърз конгрес? Цялото меню от проблеми, които ни сервират по медиите, няма по какъв начин да се реши със скоростен конгрес. Необходима е добра подготовка, с цел да може въпреки всичко на този конгрес да се разискват значимите проблеми. Но не! Бързият конгрес е евфемизъм. Цялата пара в свирката опира до оставката на Нинова. Това е главното искане. Промяна на устава, разкъсване с демократичната процедура за директен избор на водач и взимане на главата на водача. Ако това се случи, внезапно всички други диалози ще спрат. Телевизионните нарциси повече няма да се сетят да вършат идеологически полемики и политически словоизлияния.
В името на тази упоритост към този момент виждам, че се засилват забавни, даже екзотични тези. Наскоро Костадин Паскалев изстреля, че ще прави " огромно ляво обединяване ", а по-късно даже разгласи с кои партии и персони си го показва - Мая Манолова, Татяна Дончева, Румен Петков, Красимир Янков, Георги Кадиев... Прави ли усещане общият симптом - все хора, които в някакъв миг от историята са напуснали Българска социалистическа партия. Защо и по какъв начин е значимо да се знае, само че ще оставим тези мемоари за различен текст. Истината е, че с множеството от тях Българска социалистическа партия е правила обединяване. В рамките на предходното Народно заседание АБВ имаше народен представител. В по-предишното Георги Кадиев също беше депутат от Българска социалистическа партия. Т.е. никой не може да упрекна Българска социалистическа партия, че не е търсила разговор, диалог и път към тези партии. И от време на време договарянията сполучваха, различен път се разбиваха в голямото самочувствие и искания на някои хора.
Въпросът с това ляво обединяване, който постоянно ме е вълнувал, е какво друго от Българска социалистическа партия може да предложи то? Искам да чуя съответните хрумвания, визии, оферти, които внезапно ще възстановят лявото и ще му обезпечат доста по-силно публично наличие и смисъл, в случай че вярно пояснявам въздишките на Паскалев. Отсега мога да кажа - няма да чуем нищо друго. Защото тук също> борбата не е за хрумвания > а за завладяването на митичното и вълшебно трибуквие " Българска социалистическа партия ".
Няма по какъв начин да има ляво обединяване без най-голямата партия в това пространство. Партия, която в никакъв случай не е отказвала разговор, само че и не е разрешавала на хора, които мъчно могат да покажат изборни триумфи, да й извиват ръцете.
Ще призная - аз самият също съм за ляво обединяване, само че не за сметка на Българска социалистическа партия. Всички опити до момента за обединяване настрана от Българска социалистическа партия са се превръщали в извършения по изразителност против единствената лява партия в Народното събрание. Което постоянно е било пагубно. За всички.
Между другото, е персонално наслаждение да видя, че Мая Манолова отново се приема за част от лявото пространство. Защото си припомням по какъв начин като претендент за кмет на София бягаше настойчиво от разполагането й в оста " ляво-дясно ". И беше главен представител на тезата, че към този момент няма ляво, нито дясно. Какво ли не прави политиката с хората, ей?
И тъй-като сме почнали нашата екскурзия измежду красивите тези, с които Българска социалистическа партия постоянно е пържена по медиите, дано се заядем с още една. Наскоро чух изказване от евродепутата Петър Витанов, че Българска социалистическа партия е постигнала един триумф в последните години - съумяла е да се раздели с етикета " статукво ", само че след това единствено за една вечер се върнала в предходния тим.
Само в резюме - Българска социалистическа партия в никакъв случай не е била от статуквото. И всеки, а Петър Витанов е от тях, който е бил на банките в 44-тото Народно събрание, може да го удостовери. То поради това против левицата беше изсипан толкоз доста политически огън. След това този етикет се използваше, с цел да може Българска социалистическа партия да бъде натиквана в ъгъла всякога. Целта беше левицата да гласоподава чинно и да мълчи, до момента в който телевизионните опити бесуват. Точно поради това през днешния ден всичко е като дежа вю - сега, в който Българска социалистическа партия отбрани своя, само че неуместна на другите, концепция, тя отново се трансформира в " статукво ". Един същински социалист не би търпял Политическа партия да се изживява като някакво бюро за политически документи. В последна сметка, няма значение по какъв начин ни изживяват външните за нас партии. Това е напълно техен проблем.
Като се вживяваме толкоз в тематиката за " прокълнатата " хартиена бюлетина, за следващ път вършим БСП> пленник на външни пристрастености > които имат доста малко общо не просто с действителния дневен ред на страната, само че и с действителния дневен ред на партията.
Ох, какъв смут, че умните и красивите отново почнали да викат " червени отпадъци ". Дори да приемем да се гласоподава по интернет, тези хора няма да бъдат наши гласоподаватели. Но ние все гледаме да се харесаме на външните, а социалистите - кучета ги яли. Ако започваме смяна, би трябвало да я стартираме оттова.
Добро начало е да си кажем всички проблеми на конгреса през февруари. Но тъкмо там. Там, където се дискутира. А не по телевизионните студия, където се интригантства. Надявам се, че някои хора не са изгубили дарба за първото.
>
В последните няколко седмици внезапно (абсолютно дирижирано и напълно неслучайно) Българска социалистическа партия още веднъж стана обект на масирана медийна бомбардировка. Знайни и незнайни уеб сайтове заредиха автоматите и започнаха да се упражняват за следващ път на гърба на левицата.
Научихме, че в цялата страна общински организации въставали против Корнелия Нинова. Една след друга приемали заявления с искане за оставката на водача на Българска социалистическа партия и упорствали за незабавен, скоростен, мълниеносен, напряко свръхсветлинен конгрес, по опция още в първите дни на декември. Целият този избухлив коктейл бе гарниран с следващото телевизионно турне на хора от средите на Българска социалистическа партия, които да се отдадат на драго сърце на обичания си рефрен: партията се гърчи, партията агонизира, партията ври прочувствено и се раздрусва душевно, само че в случай че под някаква форма успеем да изгоним Нинова, всичко още веднъж ще е цветя и рози, ярко бъдеще и политическа химера...
При по-внимателно вглеждане целият този сюжет се разпада като картонена кула. Оказа се, че множеството организации, които били приели " заявления против Нинова ", не знаят това. А там, където такива текстове са били препоръчани, те са признати при отчайваща липса на кворум. Което издава много другоземен жанр на работа - в случай че още в съпротива започваш да прилагаш апаратни схеми, за какъв жанр на работа приказва, в случай че в миналото доближиш до властта, а?
Ръководството на Българска социалистическа партия потегли из страната. Особено усещане направи, че из Хасковско всички " опозиционери " се изпокриха. Което е повече от необичайно. От години чувам по какъв начин в левицата няма разговор и чуваемост. А ето, че Нинова ти идва на крайници и получаваш опцията да кажеш очи в очи всичките си забележки, рецензии, вътрешни недоволства и терзания, а тъкмо тогава - няма никой на терена.
Много по-лесно е да си> опозиционер в сенките > прикрит зад комфорта на някаква измислена групова декларация. Което издава едно - проблемите на Българска социалистическа партия не са тези, които обществено ни се изнасят и които медиите тръбят със пристрастеността на млади поетеси. Българска социалистическа партия несъмнено има какво да взема решение за личното си бъдеще и действие, само че това няма по какъв начин да се случи в киселинна медийна атмосфера, която постоянно се подклажда от нарцистични прояви на хора, които направиха политическа кариера от простичкия факт, че постоянно са подготвени да плюят своята партия или да я пържат обществено от екрана. Но това сме го дъвкали неведнъж. Очевидно в Българска социалистическа партия тъкмо този факт мъчно ще се промени.
Важно е обаче да го изговорим, тъй като слушаме всевъзможни разбори на тематика " за какво левицата получи този резултат на вота ". Тежки политически неточности, нерешително държание, неразбираем идеологически профил, учредителен разпад, липса на разговор - какво ли не мина пред очите ни като пояснение. Вероятно във всяко има доза истина. Но, да си кажем почтено, една от огромните аргументи за загубите нормално не се загатва. Или в случай че я посочиш, против теб граква хор от будни съвести и леви треперливи сърца, който стене: " вижте го, този е ниновист, този е нагаждач, този обслужва управлението ". Ще оставим тези обвинявания настрана. Невъзможността за диалог в никакъв случай не е по виновност единствено на една от страните и ще посочим повода.
Ще посочите ли друга партия, с изключение на Българска социалистическа партия, в която всички вътрешни проблеми се разнасят по медиите и ехтят от утринен блок на утринен блок. И това не стартира от 2021 година А е реалност от 2017 година, когато стана ясно, че Българска социалистическа партия излиза от мъртвата си точка и става мощна, безкомпромисна и гневна съпротива. Тогава стартира парадът на суетата по медиите, който с години трещеше като стихия. Всеки пленум на левицата се превръщаше в ревю на оскърбените, които ходеха по медиите да изясняват какъв брой трагични са нещата. А най-сетне, за похлупак, когато пристигна поредицата от избори, в която се пържим и до през днешния ден, множеството от " оскърбените " играха и помагаха на други партии - на Мая Манолова, на " ИТН ", на " Продължаваме промяната ", а най-сетне и на Стефан Янев. Което не попречи на тези познати лица да са първи на медийния фронт след всеки избор и да упорстват за носенето на отговорност, за бързи промени, конгреси и какво ли не.
И дано никой да не си мисли, че тази причина е странична като пояснение. Партия с вътрешен раздор, с отворена политическа рана няма по какъв начин да се пребори за в допълнение доверие. На скарано семейство никой не върви на посетители.
Българска социалистическа партия беше обезкървявана, източвана, блъскана по медиите.> Интригата се трансформира в главното оръжие > на вътрешнопартийните схеми за удари по управлението. Между другото, по този начин е и с митичния конгрес.
Националният съвет гласоподава той да е през февруари. Решението е признато. И фактът, че медийното дефиле отхвърля да се съобрази с него, също е доста чудноват. Каква е разликата сред декември и февруари? Нали конгрес ще има? И за какво му е на някого бърз конгрес? Цялото меню от проблеми, които ни сервират по медиите, няма по какъв начин да се реши със скоростен конгрес. Необходима е добра подготовка, с цел да може въпреки всичко на този конгрес да се разискват значимите проблеми. Но не! Бързият конгрес е евфемизъм. Цялата пара в свирката опира до оставката на Нинова. Това е главното искане. Промяна на устава, разкъсване с демократичната процедура за директен избор на водач и взимане на главата на водача. Ако това се случи, внезапно всички други диалози ще спрат. Телевизионните нарциси повече няма да се сетят да вършат идеологически полемики и политически словоизлияния.
В името на тази упоритост към този момент виждам, че се засилват забавни, даже екзотични тези. Наскоро Костадин Паскалев изстреля, че ще прави " огромно ляво обединяване ", а по-късно даже разгласи с кои партии и персони си го показва - Мая Манолова, Татяна Дончева, Румен Петков, Красимир Янков, Георги Кадиев... Прави ли усещане общият симптом - все хора, които в някакъв миг от историята са напуснали Българска социалистическа партия. Защо и по какъв начин е значимо да се знае, само че ще оставим тези мемоари за различен текст. Истината е, че с множеството от тях Българска социалистическа партия е правила обединяване. В рамките на предходното Народно заседание АБВ имаше народен представител. В по-предишното Георги Кадиев също беше депутат от Българска социалистическа партия. Т.е. никой не може да упрекна Българска социалистическа партия, че не е търсила разговор, диалог и път към тези партии. И от време на време договарянията сполучваха, различен път се разбиваха в голямото самочувствие и искания на някои хора.
Въпросът с това ляво обединяване, който постоянно ме е вълнувал, е какво друго от Българска социалистическа партия може да предложи то? Искам да чуя съответните хрумвания, визии, оферти, които внезапно ще възстановят лявото и ще му обезпечат доста по-силно публично наличие и смисъл, в случай че вярно пояснявам въздишките на Паскалев. Отсега мога да кажа - няма да чуем нищо друго. Защото тук също> борбата не е за хрумвания > а за завладяването на митичното и вълшебно трибуквие " Българска социалистическа партия ".
Няма по какъв начин да има ляво обединяване без най-голямата партия в това пространство. Партия, която в никакъв случай не е отказвала разговор, само че и не е разрешавала на хора, които мъчно могат да покажат изборни триумфи, да й извиват ръцете.
Ще призная - аз самият също съм за ляво обединяване, само че не за сметка на Българска социалистическа партия. Всички опити до момента за обединяване настрана от Българска социалистическа партия са се превръщали в извършения по изразителност против единствената лява партия в Народното събрание. Което постоянно е било пагубно. За всички.
Между другото, е персонално наслаждение да видя, че Мая Манолова отново се приема за част от лявото пространство. Защото си припомням по какъв начин като претендент за кмет на София бягаше настойчиво от разполагането й в оста " ляво-дясно ". И беше главен представител на тезата, че към този момент няма ляво, нито дясно. Какво ли не прави политиката с хората, ей?
И тъй-като сме почнали нашата екскурзия измежду красивите тези, с които Българска социалистическа партия постоянно е пържена по медиите, дано се заядем с още една. Наскоро чух изказване от евродепутата Петър Витанов, че Българска социалистическа партия е постигнала един триумф в последните години - съумяла е да се раздели с етикета " статукво ", само че след това единствено за една вечер се върнала в предходния тим.
Само в резюме - Българска социалистическа партия в никакъв случай не е била от статуквото. И всеки, а Петър Витанов е от тях, който е бил на банките в 44-тото Народно събрание, може да го удостовери. То поради това против левицата беше изсипан толкоз доста политически огън. След това този етикет се използваше, с цел да може Българска социалистическа партия да бъде натиквана в ъгъла всякога. Целта беше левицата да гласоподава чинно и да мълчи, до момента в който телевизионните опити бесуват. Точно поради това през днешния ден всичко е като дежа вю - сега, в който Българска социалистическа партия отбрани своя, само че неуместна на другите, концепция, тя отново се трансформира в " статукво ". Един същински социалист не би търпял Политическа партия да се изживява като някакво бюро за политически документи. В последна сметка, няма значение по какъв начин ни изживяват външните за нас партии. Това е напълно техен проблем.
Като се вживяваме толкоз в тематиката за " прокълнатата " хартиена бюлетина, за следващ път вършим БСП> пленник на външни пристрастености > които имат доста малко общо не просто с действителния дневен ред на страната, само че и с действителния дневен ред на партията.
Ох, какъв смут, че умните и красивите отново почнали да викат " червени отпадъци ". Дори да приемем да се гласоподава по интернет, тези хора няма да бъдат наши гласоподаватели. Но ние все гледаме да се харесаме на външните, а социалистите - кучета ги яли. Ако започваме смяна, би трябвало да я стартираме оттова.
Добро начало е да си кажем всички проблеми на конгреса през февруари. Но тъкмо там. Там, където се дискутира. А не по телевизионните студия, където се интригантства. Надявам се, че някои хора не са изгубили дарба за първото.
>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ