Кой точно беше Той?
Александър Симов
В българската политическа история рядко сме имали по-нелепо и неуместно наличие от това на Петър Стоянов.
Сетих се са за тази фигура от " далечното " минало, тъй като тези дни Българска национална телевизия пусна документален филм за него. Погледах няколко минути и стопирах. Това не е документалистика. Това е опит за агиография на един безусловно неправилен човек.
Опитали са се да го изкарат някакъв политически исполин, интелектуалец и общественик, само че резултатът е карикатурен.
Всъщност целият политически път на Стоянов е ситком. Когато през 1996 година той беше посочен като претендент за президент на Съюз на демократичните сили евентуално три-четвърти от българския народ нямаше визия кое е това лице. Измислиха му девиз " Той е ".
В оня исторически момент Съюз на демократичните сили даже да бяха номинирали шимпанзе евентуално щеше да завоюва изборите, макар че Петър Стоянов като едното нищо щеше да се издъни и в тази задача. За да може да стане президент се наложи Конституционен съд да удари Георги Пирински в поданството му и чак тогава пътят към властта беше разчистен.
След това по време на митингите Стоянов беше носен на ръце, само че ролята му в разрешаването на рецесията беше нулева.
Години по-късно неговите днешни обожатели се пробваха да пренапишат историята и да го изкарат главен мотор на решението, само че в случай че не бяха Георги Първанов и Николай Добрев, президентът безусловно нищо не можеше да направи.
Като държавен глава пък си спомняме по какъв начин мелодраматично припадаше по конференциите на Съюз на демократичните сили с възклицания " Аз съм седесар! ", макар, че би трябвало да е президент на всички българи, а в един миг на безсмисленото си битие повярва, че е фактор самичък по себе си. В последна сметка историята ще го запомни като единственият претендент за президент, който е размахвал разпенено компромати в ефир, с цел да оттече вечно в канализацията на историята.
Героизацията на Стоянов е печален признак на българския безпорядък. Една социална телевизия би трябвало да изясни по какъв начин тъкмо е избрала този президент за прославяне, а не някой различен. И в случай че желаят същински филм би трябвало най-малко да пуснат някой от неговите критици. Защото Стоянов не е светец, нито ходещ ангел. Прегрешенията му не престават да гноят във отговорното минало.
Навремето придворната публицистика гласоподава, че той е " политикът на столетието ". Точно четири години по-късно никой не си спомняше за него.
И в този момент няма кой да си спомня, в случай че не беше Българска национална телевизия. Поне старите птеродактили на Съюз на демократичните сили са пуснали някоя сълза пред екрана...>
В българската политическа история рядко сме имали по-нелепо и неуместно наличие от това на Петър Стоянов.
Сетих се са за тази фигура от " далечното " минало, тъй като тези дни Българска национална телевизия пусна документален филм за него. Погледах няколко минути и стопирах. Това не е документалистика. Това е опит за агиография на един безусловно неправилен човек.
Опитали са се да го изкарат някакъв политически исполин, интелектуалец и общественик, само че резултатът е карикатурен.
Всъщност целият политически път на Стоянов е ситком. Когато през 1996 година той беше посочен като претендент за президент на Съюз на демократичните сили евентуално три-четвърти от българския народ нямаше визия кое е това лице. Измислиха му девиз " Той е ".
В оня исторически момент Съюз на демократичните сили даже да бяха номинирали шимпанзе евентуално щеше да завоюва изборите, макар че Петър Стоянов като едното нищо щеше да се издъни и в тази задача. За да може да стане президент се наложи Конституционен съд да удари Георги Пирински в поданството му и чак тогава пътят към властта беше разчистен.
След това по време на митингите Стоянов беше носен на ръце, само че ролята му в разрешаването на рецесията беше нулева.
Години по-късно неговите днешни обожатели се пробваха да пренапишат историята и да го изкарат главен мотор на решението, само че в случай че не бяха Георги Първанов и Николай Добрев, президентът безусловно нищо не можеше да направи.
Като държавен глава пък си спомняме по какъв начин мелодраматично припадаше по конференциите на Съюз на демократичните сили с възклицания " Аз съм седесар! ", макар, че би трябвало да е президент на всички българи, а в един миг на безсмисленото си битие повярва, че е фактор самичък по себе си. В последна сметка историята ще го запомни като единственият претендент за президент, който е размахвал разпенено компромати в ефир, с цел да оттече вечно в канализацията на историята.
Героизацията на Стоянов е печален признак на българския безпорядък. Една социална телевизия би трябвало да изясни по какъв начин тъкмо е избрала този президент за прославяне, а не някой различен. И в случай че желаят същински филм би трябвало най-малко да пуснат някой от неговите критици. Защото Стоянов не е светец, нито ходещ ангел. Прегрешенията му не престават да гноят във отговорното минало.
Навремето придворната публицистика гласоподава, че той е " политикът на столетието ". Точно четири години по-късно никой не си спомняше за него.
И в този момент няма кой да си спомня, в случай че не беше Българска национална телевизия. Поне старите птеродактили на Съюз на демократичните сили са пуснали някоя сълза пред екрана...>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ