Върхът, който ни свързва с историята и бъдещето
Александър СИМОВ
Тези дни с леко учудване и екстаз открих, че имам мотив за горделивост - ходил съм на празника на Бузлуджа над 20 пъти. И открих, че макар коварството на паметта си припомням всяко честване с неповторима страст и чувство за смисъл. Защото Бузлуджа към този момент не е просто част от историята. Тя е част и от моята история.
Никога няма да не помни празника през 2005 година. Защото тъкмо тогава усетих каква мощ може да ти даде събирането на левите хора. Нека да ви напомня - тогава (преди цели 17 години) Българска социалистическа партия завоюва изборите за Народно заседание, само че 82-мата депутати, които имаше, не стигаха за независимо държавно управление. Тогава стартира следващата парламентарна драма в историята на българския преход. Национална движение „Симеон Втори", втората политическа мощ, направи всичко допустимо, със съучастието на десницата, да неодобряват кабинет само на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. След извънредно с напрежение нощно гласоподаване Сергей Станишев бе определен за министър председател, само че един глас не доближи за гласуването на кабинет. И по този начин първият мандат отиде по дяволите. Започна серия от безкрайни договаряния, сделки, съвещания. Те стартираха в средата на юли и продължиха съвсем до края на август. Но точно в средата на този развой беше честването на Бузлуджа.
И тогава на върха се стекоха рекордно количество хора. Празникът беше прочувствен, под напрежение, абстрактен и разчувствуван. Буквално с кожата си усетих каква мощ и сила дадоха хората на партията да удържи, да не се предава и да не се пречупва. Защото това е огромният смисъл на събора - всяка година да си подсещаме, че нашата партия не е просто най-старата в безредния пейзаж на българския преход, а че
ние сме силата на смяната
силата на социалистическата визия, на обществените хрумвания, които се трансферират от век на век и стават все по-силни, все по-мощни, все по-адекватни и настоящи. Може би тъкмо онази Бузлужда даде сили на Сергей Станишев и на тогавашната парламентарна група на Българска социалистическа партия да не се поддават на отчаянието и в последна сметка да съумеят да основат държавното управление на Тройната коалиция. Тази по този начин ненавиждана Тройна коалиция, чиито резултати ще останат неповторени в политическото съществуване на страната.
А какво да ви кажа за това велико честване през 2002 година? Първата Бузлуджа на Сергей Станишев като водач на Българска социалистическа партия. Тогава той пътува до върха с цяла група от рокери. И беше облечен с яке на гърба, на което пишеше: " Ако четете това, значи Елена е паднала от мотора ". Съвсем неотдавна Българска социалистическа партия беше съумяла да завоюва президентските избори и Георги Първанов към този момент беше встъпил в служба. Май тогава бяха по-невинни времена. Но все пак доста от онази страст е останала и се предава от година на година, тъкмо както идеалите на Димитър Благоев не бяха заровени в калната гробница на историята, а са по-живи от всеки път. Между другото, тази Елена от якето 15 години по-късно беше една от звездите на историческия връх. И, почтено, не знам какво се случи с нея в мъгливия Брюксел, само че тя просто към този момент не е същият човек, който беше. Елена Йончева беше знак на вяра, в този момент е просто някакъв глас от чужбина, на който съвсем никой не обръща внимание.
И поради това ми се желае всички хора, които са минали през трибуната на Бузлуджа, да идват всяка година на върха. Защото това би трябвало да е нещо, което не зависи от политическа обстановка или парламентарни условия.
От този връх стартира походът на левите хрумвания
у нас. Ти или се чувстваш част от тях, или си ги употребявал като сърф, който да те държи на върха на вълната...
Много хора са писали за историческите корени и смисъла на годишното честване. Човек мъчно може да каже нещо друго. Но ми се коства, че не оценяваме до дъно какъв брой е значима Бузлуджа за политическото оцеляване на Българска социалистическа партия в най-мътните стихии на прехода.
Нали знаете, че България е неповторима с нещо - само в нея от всички страни в Източна Европа някогашната комунистическа партия освен оцеля, само че остана дълготраен фактор в политическия живот. Толкова доста недоразумения и безличия се опитваха да изчегъртват Българска социалистическа партия от историята и политиката, само че непроменяемо се проваляха. Защото те не оценяваха най-важното. Българска социалистическа партия е единствената идейна общественост у нас. Единствената действителна партия.
Като всяка действителна партия тя постоянно минава през проблеми, целенасочени офанзиви, другарски огън, медийна интригантщина, само че когато човек се замисли оттатък баналното, оттатък мъчителното всекидневие, няма по какъв начин да не види, че Българска социалистическа партия оцеля, тъй като имаше своята Бузлуджа. Тя имаше абстрактен център и ориентир, който да й припомня коя е, накъде върви, какво желае да реализира и по какъв начин може да го направи.
Кажете ми - по какъв начин да не помни и онази Бузлуджа през 2016 година? Помня я освен тъй като за първи път водих целия протест (беше по-стресиращо и отговорно, в сравнение с си мислех), а тъй като и усетих новата сила, която идва в партията. Тогава Корнелия Нинова се обърна към хората и им даде обещание победа на президентските избори. Много публицисти се подсмихваха ехидно. И до през днешния ден скърбя, че не бях до същите тези публицисти в нощта на вота - уверен съм, че множеството от тях са са сещали за нейните думи. Всъщност, онази Бузлуджа през 2016 година беляза Българска социалистическа партия и очерта нейния път даже и до днешните луди години. Защото цялото задкулисие на страната като стоманен пестник реши да удари по левицата и да спре нейния напредък. И тази
медийна война против левицата
продължава към този момент цели шест години. През какво ли не мина тя - през вътрешни опозиции, разцепления, интриги, кавги, непрекъснати кавги, медийни пиратки и какво ли още не. Целта беше единствено една - да бъде спряна бузлуджанската партия, единствената партия, която може да подсигурява действителна смяна в страната. Единствената партия, която, макар всичките си проблеми и драми, в никакъв случай не коленичи под мускула на Бойко Борисов и сподели трайна и инатлива сила за опозиция.
Много хора несъмнено ще кажат, че се оливам в патетика. Не е тъкмо по този начин. Имах щастието и шанса да бъда в епицентъра на всички борби, които левицата организира против ГЕРБ - безмилостното изваждане на корупционните схеми, опълчването против авторитаризма на мутрите, напускането на Народното събрание в името на спасяването на мажоритарния детайл в изборите. Българска социалистическа партия в никакъв случай не падна на колене. И, да, доста хора не оцениха нашите старания за смяна, само че в действителност няма партия, която да не минава през електорални рецесии. Истинското измерение на триумфа обаче е
да не се пречупиш под олигархичния напън
И поради това за днешния празник считам, че Българска социалистическа партия може да огледа с чест своите гласоподаватели в очите. В изискванията на необикновено комплицирана коалиция успяхме да се преборим за най-социалния бюджет в историята на целия преход. И освен това - успяхме да предложим нов смисъл от съществуването на страната. Не страната на Бойко Борисов, която раздава благодеяние, само че единствено на тези, които викат най-недоволно. А една стъпка към същинска обществена страна, която не оставя своите жители без помощ в окото на най-голямата стихия.
И в действителност това ни сродява с тези, първите социалисти, които в своите стратегии се бореха за по-добър живот, които желаеха елементарните хора да бъдат видяни и извадени от мизерията. Заради това не одобрявам ехидните намеци, че Българска социалистическа партия е изневерила на своята обществена същина. Ще имат да вземат. Българска социалистическа партия се бори до последно за своите хрумвания и, в случай че не вярвате, че е по този начин, просто си представете какво щеше да е ръководството, в случай че нас ни нямаше в него.
Ето това е силата, която ни събира още веднъж и още веднъж. Бузлуджа е върхът, който ни свързва с бурната история и ни кара да помислим за бъдещето.
Жал ми е за партии, които нямат от кое място да получат такава сила.
Тези дни с леко учудване и екстаз открих, че имам мотив за горделивост - ходил съм на празника на Бузлуджа над 20 пъти. И открих, че макар коварството на паметта си припомням всяко честване с неповторима страст и чувство за смисъл. Защото Бузлуджа към този момент не е просто част от историята. Тя е част и от моята история.
Никога няма да не помни празника през 2005 година. Защото тъкмо тогава усетих каква мощ може да ти даде събирането на левите хора. Нека да ви напомня - тогава (преди цели 17 години) Българска социалистическа партия завоюва изборите за Народно заседание, само че 82-мата депутати, които имаше, не стигаха за независимо държавно управление. Тогава стартира следващата парламентарна драма в историята на българския преход. Национална движение „Симеон Втори", втората политическа мощ, направи всичко допустимо, със съучастието на десницата, да неодобряват кабинет само на Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи. След извънредно с напрежение нощно гласоподаване Сергей Станишев бе определен за министър председател, само че един глас не доближи за гласуването на кабинет. И по този начин първият мандат отиде по дяволите. Започна серия от безкрайни договаряния, сделки, съвещания. Те стартираха в средата на юли и продължиха съвсем до края на август. Но точно в средата на този развой беше честването на Бузлуджа.
И тогава на върха се стекоха рекордно количество хора. Празникът беше прочувствен, под напрежение, абстрактен и разчувствуван. Буквално с кожата си усетих каква мощ и сила дадоха хората на партията да удържи, да не се предава и да не се пречупва. Защото това е огромният смисъл на събора - всяка година да си подсещаме, че нашата партия не е просто най-старата в безредния пейзаж на българския преход, а че
ние сме силата на смяната
силата на социалистическата визия, на обществените хрумвания, които се трансферират от век на век и стават все по-силни, все по-мощни, все по-адекватни и настоящи. Може би тъкмо онази Бузлужда даде сили на Сергей Станишев и на тогавашната парламентарна група на Българска социалистическа партия да не се поддават на отчаянието и в последна сметка да съумеят да основат държавното управление на Тройната коалиция. Тази по този начин ненавиждана Тройна коалиция, чиито резултати ще останат неповторени в политическото съществуване на страната.
А какво да ви кажа за това велико честване през 2002 година? Първата Бузлуджа на Сергей Станишев като водач на Българска социалистическа партия. Тогава той пътува до върха с цяла група от рокери. И беше облечен с яке на гърба, на което пишеше: " Ако четете това, значи Елена е паднала от мотора ". Съвсем неотдавна Българска социалистическа партия беше съумяла да завоюва президентските избори и Георги Първанов към този момент беше встъпил в служба. Май тогава бяха по-невинни времена. Но все пак доста от онази страст е останала и се предава от година на година, тъкмо както идеалите на Димитър Благоев не бяха заровени в калната гробница на историята, а са по-живи от всеки път. Между другото, тази Елена от якето 15 години по-късно беше една от звездите на историческия връх. И, почтено, не знам какво се случи с нея в мъгливия Брюксел, само че тя просто към този момент не е същият човек, който беше. Елена Йончева беше знак на вяра, в този момент е просто някакъв глас от чужбина, на който съвсем никой не обръща внимание.
И поради това ми се желае всички хора, които са минали през трибуната на Бузлуджа, да идват всяка година на върха. Защото това би трябвало да е нещо, което не зависи от политическа обстановка или парламентарни условия.
От този връх стартира походът на левите хрумвания
у нас. Ти или се чувстваш част от тях, или си ги употребявал като сърф, който да те държи на върха на вълната...
Много хора са писали за историческите корени и смисъла на годишното честване. Човек мъчно може да каже нещо друго. Но ми се коства, че не оценяваме до дъно какъв брой е значима Бузлуджа за политическото оцеляване на Българска социалистическа партия в най-мътните стихии на прехода.
Нали знаете, че България е неповторима с нещо - само в нея от всички страни в Източна Европа някогашната комунистическа партия освен оцеля, само че остана дълготраен фактор в политическия живот. Толкова доста недоразумения и безличия се опитваха да изчегъртват Българска социалистическа партия от историята и политиката, само че непроменяемо се проваляха. Защото те не оценяваха най-важното. Българска социалистическа партия е единствената идейна общественост у нас. Единствената действителна партия.
Като всяка действителна партия тя постоянно минава през проблеми, целенасочени офанзиви, другарски огън, медийна интригантщина, само че когато човек се замисли оттатък баналното, оттатък мъчителното всекидневие, няма по какъв начин да не види, че Българска социалистическа партия оцеля, тъй като имаше своята Бузлуджа. Тя имаше абстрактен център и ориентир, който да й припомня коя е, накъде върви, какво желае да реализира и по какъв начин може да го направи.
Кажете ми - по какъв начин да не помни и онази Бузлуджа през 2016 година? Помня я освен тъй като за първи път водих целия протест (беше по-стресиращо и отговорно, в сравнение с си мислех), а тъй като и усетих новата сила, която идва в партията. Тогава Корнелия Нинова се обърна към хората и им даде обещание победа на президентските избори. Много публицисти се подсмихваха ехидно. И до през днешния ден скърбя, че не бях до същите тези публицисти в нощта на вота - уверен съм, че множеството от тях са са сещали за нейните думи. Всъщност, онази Бузлуджа през 2016 година беляза Българска социалистическа партия и очерта нейния път даже и до днешните луди години. Защото цялото задкулисие на страната като стоманен пестник реши да удари по левицата и да спре нейния напредък. И тази
медийна война против левицата
продължава към този момент цели шест години. През какво ли не мина тя - през вътрешни опозиции, разцепления, интриги, кавги, непрекъснати кавги, медийни пиратки и какво ли още не. Целта беше единствено една - да бъде спряна бузлуджанската партия, единствената партия, която може да подсигурява действителна смяна в страната. Единствената партия, която, макар всичките си проблеми и драми, в никакъв случай не коленичи под мускула на Бойко Борисов и сподели трайна и инатлива сила за опозиция.
Много хора несъмнено ще кажат, че се оливам в патетика. Не е тъкмо по този начин. Имах щастието и шанса да бъда в епицентъра на всички борби, които левицата организира против ГЕРБ - безмилостното изваждане на корупционните схеми, опълчването против авторитаризма на мутрите, напускането на Народното събрание в името на спасяването на мажоритарния детайл в изборите. Българска социалистическа партия в никакъв случай не падна на колене. И, да, доста хора не оцениха нашите старания за смяна, само че в действителност няма партия, която да не минава през електорални рецесии. Истинското измерение на триумфа обаче е
да не се пречупиш под олигархичния напън
И поради това за днешния празник считам, че Българска социалистическа партия може да огледа с чест своите гласоподаватели в очите. В изискванията на необикновено комплицирана коалиция успяхме да се преборим за най-социалния бюджет в историята на целия преход. И освен това - успяхме да предложим нов смисъл от съществуването на страната. Не страната на Бойко Борисов, която раздава благодеяние, само че единствено на тези, които викат най-недоволно. А една стъпка към същинска обществена страна, която не оставя своите жители без помощ в окото на най-голямата стихия.
И в действителност това ни сродява с тези, първите социалисти, които в своите стратегии се бореха за по-добър живот, които желаеха елементарните хора да бъдат видяни и извадени от мизерията. Заради това не одобрявам ехидните намеци, че Българска социалистическа партия е изневерила на своята обществена същина. Ще имат да вземат. Българска социалистическа партия се бори до последно за своите хрумвания и, в случай че не вярвате, че е по този начин, просто си представете какво щеше да е ръководството, в случай че нас ни нямаше в него.
Ето това е силата, която ни събира още веднъж и още веднъж. Бузлуджа е върхът, който ни свързва с бурната история и ни кара да помислим за бъдещето.
Жал ми е за партии, които нямат от кое място да получат такава сила.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ