Александър Симов: Обясненията на Никола Минчев се родеят със запотените розови четива в стил „50 нюанса европарламентарно“
Александър Симов Снимка: фейсбук Александър Симов, фейсбук
Обясненията на Никола Минчев за корупционния скандал се родеят със запотените розови четива в жанр „ 50 нюанса европарламентарно “.
Неговата версия звучи по този начин: асистентът му Адам Мухтар го кани на мача сред Андерлехт и Лудогорец в Брюксел. Поканите били от негов другар (на асистента) тъй като детето му имало рожден ден. Билетите, напълно инцидентно, са за първокласна ложа и то на „ Huawei “. Минчев бил почтен, не знаел, че го набутват в такава корпоративна паяжина. Сега щял да спомага на белгийските управляващи за изясняване на истината.
Значи – вкарват го в суперлуксозна ложа на стадион, там има представители на корпоративния колос, той си приказва с тях, само че другояче е безусловно почтен. Нищо не е подозирал. Китайците просто са го харесали като човек и политик и са желали да му вземат подпис и да си създадат селфи с него.
Това е роман в жанр „ Жюстин или неволите на добродетелта “. Нека да ви напомня ироничното страшилище дьо Сад разказва една героиня, която е олицетворение на полезностите и морала, само че кой знае за какво някакви мъже постоянно злоупотребяват нездраво с нея.
Минчев няма опит като евродепутат, само че би трябвало да знае, че подобен безценен билет надали е даден инцидентно. Случаят доста ми припомня на оня опит на бТВ преди доста години, когато изловиха много депутати да вървят на презентация на телефони „ Верту “ с концепцията да получат безвъзмездна численост.
Случаят с Минчев обаче е по-голям и заплашителен. На петия си месец като евродепутат той към този момент посещава първокласни ложи на игрища и претендира за непорочност. Въобще версията „ не знаех какво става, не подозирах нищо “ е толкоз глупава, посредствена и нелепа, че в действителност усилва съмненията към този евродепутат, в сравнение с да ги смъква. Ако не е знаел, значи би трябвало да си даде оставката заради безбрежна тъпотия. А в случай че е подозирал, тогава е толкоз отговорен, че няма накъде повече.
А множеството медии в България с месеци се правеха, че подобен скандал няма, че надали не тематиката е напълно дребна.
Трябваше европейската преса да се задвижи, с цел да може мелодрамата с Минчев да доплува и до нашите ширини.
Истинска медийна независимост.
