Александър Симов: Фактчекингът трябваше да е усмирителна риза, инструмент за маргинализация на различното мнение
Александър Симов е прочут публицист, блогър и политик от. Той е избиран за депутат в съставите на XLIV, XLV, XLVI и XLVII национално заседание. Във фейсбук той написа:
„ Охх, толкоз е крепко и сантиментално да четеш хленчовете за това по какъв начин " вярата победила обстоятелствата ", " постистината тържествува " и " прочувствените терористи " наложили своя дискурс. Това е типично за фентъзи-наратива на досегашните господари на Единствената Възможна Гледна Точка: в света е победило радикалното зло и апокалипсисът се е осъществил изцяло. Същото важи и за войнствената изразителност на Тръмп във връзка с Дания за Гренландия
Заради това ми се коства, че е значимо да кажем две основни неща:
1. Фактчекингът в никакъв случай не е имал за цел да открива истината. Ни-ко-га!
Той беше фиктивен като куче-пазач на огромния роман и трябваше кръвожадно да ръфа до кокал всички, които не имат вяра в него.
Ако бранеше истината щеше да разобличава митовете на съветската агитация, само че евентуално щеше да се опита разобличи и поредицата от публикации, които твърдяха, че Путин умира до две седмици, че 7 негови двойника правят цялата му работа, че съветската стопанска система рухва още идващия четвъртък и какво ли още не. Няма да откриете фактчекърство по тези тематики. Няма такова. Което значи, че задачата в никакъв случай не е била истината. Фактчекингът трябваше да е усмирителна риза, инструмент за маргинализация на особеното мнение, доминация на водещия международен разказ. Всичко това гръмна мелодраматично...
2. Тръмп рушал интернационалната система, наложена след Втората международна война. Нека да ви напомня, че цялата тази мислена структура бе бомбардирана за първи път през 1999 година, когато Косово бе изтръгнато от Сърбия с бомбардировки.
После през 2003 година, когато Джордж Буш-младши въз основа на изфабрикувана неистина нападна безусловно почтена страна и я окупира.
Тръмп не прави безусловно нищо, което предшествениците му да се правили.
Върнете се обратно, с цел да видите войнствената изразителност на американския хайлайф във връзка с Ирак, както и сладострастните слюнки на локалните политически лакеи.
Няма безусловно никаква разлика сред двете обстановки.
Но тъй като фактчекърите към този момент се трансфораха в зомбита, виртуалните инфлуенсъри хлипат горко и трият сополи.
Бедничките! ”
