„Малък голям живот“ – големи идеи и малко интрига
Александър Пейн е измежду най-нетрадиционно мислещите режисьори в Холивуд от към този момент две десетилетия и един от дребното създатели в американската студийна кино система, които имат цялостни права върху финалния вид на своите филми, който излиза и по киносалоните.
Филмите му дотук („ Относно Шмид “, „ Небраска “) са били фокусирани върху проблемите на средностатистическия американец на междинна възраст с вмъкнати политически послания около главната история.
В „ Малък огромен живот “ или Downsizing, както е истинското заглавие на лентата, Пейн задава на политическите си визии по-голяма тежест в сюжета след като и да е било преди.
Може би и тъкмо по тази причина „ Малък огромен живот “ универсално се счита за най-слабия му филм.
Да, на пръв взор нещата още веднъж се въртят към изобразения нагоре архетип, който се намира в интервал на житейско преоткриване. Мат Деймън играе безпроблемно и не без известна доза звезден сексапил основната роля на разумно разумен мъж от междинната обществено-икономическа класа, който взима решения на база на това, което му споделят престижите в другите сфери на всекидневието – единствено с цел да осъзнае, че намира щастието там, където никой не му предлага да отиде.
Филмът обаче не е фокусиран върху неговото личностно преоткриване, а към събитията, които го съпътстват. Катализаторът на сюжета е
изобретяването на технология, която разрешава на хората да се смалят до размери в границите на няколко сантиметра,
с цел да се редуцират виталните им потребности и пагубния им резултат върху околната среда.
Това разрешава на редица хора с по-скромни доходи да се трансфорат в милионери в по този начин наречените „ микрообщности “. Персонажите на Мат Деймън и Кристен Уиг, употребена до максимума на комедийния си капацитет, засвидетелстван в седмичното телевизионно шоут Saturday Night Live в продължение на години, вземат решение да се причислят към такава общественост, с цел да решат финансовите си проблеми.
В такава общественост се подвизава и героят на двукратния притежател на „ Оскар “ Кристоф Валц, подложен до съвършенство в ролята на сръбски шарлатанин, който граби от живота с цялостни шепи и се смее в лицата на хората, които нямат това умеене. Почти всяка минута с негово присъединяване на екрана води фена до пристъпи на смях, а с играта си той основава превъзходен контрапункт в разговорите с героя на Мат Деймън.
Хонг Чау и Мат Деймън
Американската актриса от виетнамски генезис Хонг Чау също свети в ролята на активистка и пацифистка с очарователно наивни разбирания за живота и света към себе си. Взаимоотношенията ѝ с героя на Мат Деймън са на фокус през втората половина от кино лентата – и точно там нещата за лентата забуксуват.
Вината не е на Чау, нито на Деймън – те се оправят отлично с функциите си.
Проблемът е внезапния спад в темпото, което се е развивало в бърз и кондензиран със събития темп през първия един час от сюжетното деяние, с цел да се забави фрапантно по-късно. Същевременно режисьорът Пейн стартира да подчертава от ден на ден и повече на политическото си обръщение, което в един миг просто натежава ненужно.
Пейн пародира сполучливо както културата на пируващите богаташи, изобразена най-вече през колоритния персонаж на Кристоф Валц и неговите подвизи, по този начин и хипарския строй в сектата смалени норвежци, които имат вяра, че са определени да преживеят края на света и са водени от професора, изобретил технологията на смаляването. По средата сред тези два поведенчески вида режисьорът вижда живота, прекаран в услуга на останалите, без грижа за нищо друго, с изключение на за любовта към близък.
Кристоф Валц и Хонг Чау
Посланието е толкоз благородно, колкото и нереалистично –
може би Пейн щеше да се оправи по-добре с предаването му, в случай че беше направил филм по живота на Майка Тереза или Махатма Ганди, в сравнение с научнофантастичен план с дължина от над два часа, в който съществуването на футуристична технология единствено отдалечава сюжетното деяние и респективно неговото обръщение от зрителската действителност.
Това значително ще бъде и ориста на „ Малък огромен живот “ през сезона на премиите – Хонг Чау беше номинирана за „ Златен глобус “ и за Critic’s Choice премия за поддържаща женска роля, а самата лента влезе в 10-те най-хубави филмa за 2017 година на американския National Board of Review. До това водят благородните планове и огромните хрумвания на Александър Пейн – номинации и участия в няколко ранглисти. Наградите са непокътнати за филмите, които предават посланията си по малко по-интригуващ и прочувствено ангажиращ метод.
Четете още за кино:
„ Джуманджи “ – занимателната опция в киносалона
Заслужава ли заглавието си „ Най-великият шоумен “
Топ 10 касови кино лентата за 2017 година в фотоси
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Филмите му дотук („ Относно Шмид “, „ Небраска “) са били фокусирани върху проблемите на средностатистическия американец на междинна възраст с вмъкнати политически послания около главната история.
В „ Малък огромен живот “ или Downsizing, както е истинското заглавие на лентата, Пейн задава на политическите си визии по-голяма тежест в сюжета след като и да е било преди.
Може би и тъкмо по тази причина „ Малък огромен живот “ универсално се счита за най-слабия му филм.
Да, на пръв взор нещата още веднъж се въртят към изобразения нагоре архетип, който се намира в интервал на житейско преоткриване. Мат Деймън играе безпроблемно и не без известна доза звезден сексапил основната роля на разумно разумен мъж от междинната обществено-икономическа класа, който взима решения на база на това, което му споделят престижите в другите сфери на всекидневието – единствено с цел да осъзнае, че намира щастието там, където никой не му предлага да отиде.
Филмът обаче не е фокусиран върху неговото личностно преоткриване, а към събитията, които го съпътстват. Катализаторът на сюжета е
изобретяването на технология, която разрешава на хората да се смалят до размери в границите на няколко сантиметра,
с цел да се редуцират виталните им потребности и пагубния им резултат върху околната среда.
Това разрешава на редица хора с по-скромни доходи да се трансфорат в милионери в по този начин наречените „ микрообщности “. Персонажите на Мат Деймън и Кристен Уиг, употребена до максимума на комедийния си капацитет, засвидетелстван в седмичното телевизионно шоут Saturday Night Live в продължение на години, вземат решение да се причислят към такава общественост, с цел да решат финансовите си проблеми.
В такава общественост се подвизава и героят на двукратния притежател на „ Оскар “ Кристоф Валц, подложен до съвършенство в ролята на сръбски шарлатанин, който граби от живота с цялостни шепи и се смее в лицата на хората, които нямат това умеене. Почти всяка минута с негово присъединяване на екрана води фена до пристъпи на смях, а с играта си той основава превъзходен контрапункт в разговорите с героя на Мат Деймън.
Хонг Чау и Мат Деймън Американската актриса от виетнамски генезис Хонг Чау също свети в ролята на активистка и пацифистка с очарователно наивни разбирания за живота и света към себе си. Взаимоотношенията ѝ с героя на Мат Деймън са на фокус през втората половина от кино лентата – и точно там нещата за лентата забуксуват.
Вината не е на Чау, нито на Деймън – те се оправят отлично с функциите си.
Проблемът е внезапния спад в темпото, което се е развивало в бърз и кондензиран със събития темп през първия един час от сюжетното деяние, с цел да се забави фрапантно по-късно. Същевременно режисьорът Пейн стартира да подчертава от ден на ден и повече на политическото си обръщение, което в един миг просто натежава ненужно.
Пейн пародира сполучливо както културата на пируващите богаташи, изобразена най-вече през колоритния персонаж на Кристоф Валц и неговите подвизи, по този начин и хипарския строй в сектата смалени норвежци, които имат вяра, че са определени да преживеят края на света и са водени от професора, изобретил технологията на смаляването. По средата сред тези два поведенчески вида режисьорът вижда живота, прекаран в услуга на останалите, без грижа за нищо друго, с изключение на за любовта към близък.
Кристоф Валц и Хонг Чау Посланието е толкоз благородно, колкото и нереалистично –
може би Пейн щеше да се оправи по-добре с предаването му, в случай че беше направил филм по живота на Майка Тереза или Махатма Ганди, в сравнение с научнофантастичен план с дължина от над два часа, в който съществуването на футуристична технология единствено отдалечава сюжетното деяние и респективно неговото обръщение от зрителската действителност.
Това значително ще бъде и ориста на „ Малък огромен живот “ през сезона на премиите – Хонг Чау беше номинирана за „ Златен глобус “ и за Critic’s Choice премия за поддържаща женска роля, а самата лента влезе в 10-те най-хубави филмa за 2017 година на американския National Board of Review. До това водят благородните планове и огромните хрумвания на Александър Пейн – номинации и участия в няколко ранглисти. Наградите са непокътнати за филмите, които предават посланията си по малко по-интригуващ и прочувствено ангажиращ метод.
Четете още за кино:
„ Джуманджи “ – занимателната опция в киносалона
Заслужава ли заглавието си „ Най-великият шоумен “
Топ 10 касови кино лентата за 2017 година в фотоси
Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.
За още вести харесайте страницата ни във Фейсбук ТУК.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ