Слушането само на два-три стила е ограничаващо
АЛЕКСАНДЪР КОСТОВ е надарен млад композитор. Създава музика за редица документални и игрални филми, театрални продукции, телевизионни реклами и шапки, видео игри и така нататък Работи в свое звукозаписно студио в София, част е от екипа на фирмите Strezov Sampling и Four For Music Ltd. Сред заглавията, за които е композирал, са " Писма от Антарктида ", " Белези ", " Корпус за бързо реагиране ", " Блян за благополучие ", " Падаща звезда ", " Кайн " (който печели премия за най-хубава кино музика през 2014 година на интернационалния студентски кино фестивал " Нова вълна " ) и други Прочува се и като основател на платформата " Война на инструментите ", която дава опция на всеки искащ да се почувства в ролята на диригент и аранжор.
– Как разбрахте, че за вас музиката може да бъде освен въодушевление, само че и опция за професионална изява? Кой пръв ви вкара в света на това изкуство, Алекс?
– Баща ми, Валери Костов, от ранна моя възраст искаше аз да се занимавам с музика. Разбира се, моите проекти като дете бяха радикално разнообразни – да си играя с приятелите и да не се наемам с нищо съществено. Когато обаче в гимназията стартира да се възпламенява в мен пристрастеността по музиката, татко ми ме посъветва това да не остава единствено като занимание, само че и да го трансформира в специалност. Свърза ме с верните преподаватели, които да ме приготвят за кандидатстване в музикалната академия в Пловдив, и по този начин стартира моето образование. Вече като студент знаех, че, с цел да съм благополучен, наложително би трябвало да се занимавам с това.
– Завършвате Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив в класа на проф. Димитър Тъпков и проф. Велислав Заимов. Какво си спомняте от образованието си в този влиятелен вуз? Важно ли е образованието за хора на изкуството съгласно вас?
– Според мен, колкото и консервативно, отворено или новаторско да е едно музикално обучение, постоянно е значимо. Най-малкото, то слага основите на това, което занапред ще започнеш да надграждаш. А без тези основи би било доста мъчно и постепенно всяко музикално начинание, в случай че не си някой музикален талант може би. Разбира се, има и доста положителни музиканти без музикално обучение. Затова тук бих отворил скоба, че приказвам от мой персонален опит, за мен несъмнено имаше изгода.
– Как се стигна до " Война на инструментите "? Какво ви предизвика към основаването на тази платформа?
– Още от дребен съм огромен обожател на видео игрите, като обичан род са ми военните тактики. В тях всеки състезател основава и ръководи войска, с която да се бори с другите играчи. Един ден преди няколко години ми хрумна, че нещо такова може да бъде приложено в напълно музикална игра. Вътре бойците щяха да са музикални принадлежности, които, вместо със стрели и патрони, се " обстрелват " в музикални звуци и ноти. Представете си един състезател да си избере раса за игра – западно-европейски принадлежности, различен – поп-рок принадлежности, трети – електронни, и така нататък Оказа се обаче, че реализацията на сходен план би излязла много скъпа и би лишила доста време. Затова взех решение да понижа мащаба и за момента да направя нещо напълно музикално, без да се нагърбвам с спомагателни компликации, които в този момент не мога да извърша. Така се роди концепцията за онлайн платформата, в която може да се слушат трите ансамбъла и да се пускат и стопират обособени елементи от тях.
– Колко време ви бе нужно за реализацията на този план? Без чия помощ той не би бил вероятен?
– Отне ми към година. Първоначално обмислях това да е цялостен албум. Впоследствие взех решение да има и видео, което значеше всеки един инструмент да бъде записан, с цел да може въпреки всичко и да се види, и да се чуе. Това значеше по-скъпо осъществяване и се наложи да понижа плана от албум на сингъл, най-малко за момента. Нямаше да се оправя без помощта на моите сътрудници от Sofia Session Studio, както и фамилията ми, и приятелите ми. Всеки даваше по някоя концепция по какъв начин бих могъл да усъвършенствам работата и да го трансформира в по-слушаем, по този начин да се каже, план, за което съм извънредно признателен.
– На кого ще е забавно да опитва " Война на инструментите "? Как си представяте хората, които ще пожелаят да се потопят в това предизвикателство?
– Според мен това би бил атрактивен план за всеки, който се интересува от музика и понякога желае да се впусне в някой чужд или нехаресван от него жанр просто от любознание. Когато бях на 17, моят татко ми подари остарелия си студиен компютър, тъй като трябваше да си купи нов. На него открих музикална програма/сикуенсър, в която можех да изсвирвам тонове с най-различни принадлежности. Още тогава ми се стори доста забавна концепцията да се комбинират всевъзможни ексцентрични принадлежности дружно. Предполагам, че на всеки любопитен младеж би му било забавно да чуе дадени елементи от песента, изсвирени в разнообразни комбинации от принадлежности и артисти – комбинации, които дори не би имало логичност да съществуват.
– Защо оферирате това виртуално премеждие да е изцяло гратис? Какво ви предизвика да не търсите комерсиална полза от тази стратегия?
– Във всекидневието си пиша музика най-вече за филми, рекламни клипове, видео игри, а от време на време също сътворявам аранжименти и оркестрации за клиенти. Всички тези планове имат нещо общо между тях и това е, че биват създавани по поръчка от някой различен. Това значи, че би трябвало да се преценявам от самото начало със звучността, която се търси, за настроението и характера на музиката. Разбирате, че това лимитира човек да се впусне в цялостна независимост, до момента в който работи, тъй като има някои граници, с които би трябвало да се съобрази. В това няма нищо неприятно, несъмнено, само че от време на време на всеки създател му се желае да сътвори нещо напълно свое, без никакви ограничавания от клиенти, режисьори или продуценти. Така бих описал " Война на инструментите " – като нещо, което съм основал за себе си, като лично предизвикателство, което бих могъл да споделя и с останалите. Знаете по какъв начин от време на време човек желае да се поглези с някой подарък, който да направи към себе си за добре свършената работа във всекидневието, а и да се разнообрази. Това, един тип, е моят подарък към мен.
– Като композитор на кино и гейминг музика, по какъв начин процедирате при основаването й? Какво е належащо, с цел да се вдъхновите за " озвучаването " на дадена игра или кинолента?
– Много постоянно задоволително ентусиазъм за музика е самият сюжет и фрагментите, които режисьорът дава. Можеш да изгледаш кино лентата няколко пъти, да се опиташ да се потопиш в атмосферата му, в това, през което минават героите в него, а, несъмнено, и да чуеш референтната музика, която режисьорът ти е изпратил като образец. Всичко това доста оказва помощ преди началото на креативния развой. Разбира се, по-късно сядаме дружно с режисьора и изпипваме по-фините елементи и акценти. При видео игрите е малко по-различно, бих споделил дори много по-трудно, най-малко за мен. Нямаш инсталирана картина, която всякога е една и съща, нямаш точни акценти, които да подчертаеш с музика. Като състезател по-скоро би трябвало да си представиш, че изиграваш самия филм и до някаква степен го режисираш с дейностите си. Музиката би трябвало да рефлектира по-скоро на цялостната атмосфера и да звучи по метод, по който да е съответна, каквото и да направи играчът. За мен е належащо да работя доста повече дружно със основателите на играта, консултирайки се с тях за всеки един миг в музиката, в сравнение с ми се постанова във филмите.
– Все повече музиканти употребяват фолклорни детайли в своите композиции. Това някаква мода ли е или е належащо завръщане към българските корени? До каква степен, съгласно вас, може да се обработва фолклорът?
– Може би е по-скоро належащо завръщане. Лично аз одобрявам по-голямата част от осъвременените фолклорни творби и песни, даже от време на време обичам да опитвам, като въвеждам фолклорни принадлежности и звучене в някои мои композиции. Това отваря спектъра на фолклора към по-младите генерации и може би дори ги предизвика и да слушат повече музика с фолклорни детайли.
– Струва ми се, че най-трудният и непонятен въпрос е какво желае да каже композиторът със своето произведение. В този смисъл – поддава ли се музиката на съответно пояснение?
– Композиторът постоянно споделя нещо с творбата си. Много постоянно то може да бъде репрезентирано от настроението му. Например, когато нямам предпочитание за работа и просто стартира да изсвирвам някакви тонове на пианото си, проличава. Музиката споделя: " Скучно ми е, нищо не ми се прави, аз съм безсмислена музика. " Друг път, когато съм въодушевен, споделя радикално разнообразни неща или най-малко това, което аз желая да каже. Ако различен я чуе и реши, че става дума за нещо друго в музиката, няма да сбърка. Все отново е изкуство, не точна просвета, всеки го приема по този начин, както пожелае и както се усеща.
– Мислите ли, че младежите странят от класическата музика? Девалвира ли това изкуство, измества ли се окончателно от актуалните творби, които непрестанно се сменят като най-модерни и известни?
– Колкото и да странят младежите от класическата музика, тя постоянно намира своята аудитория през поколенията. Светът е огромен и хората в него са най-различни. Според мен постоянно ще ги има тези, които биха предпочели класическите изкуства през актуалните. Аз, да вземем за пример, като музикант обичам да чувам всякаква музика, стига тя да ми хареса – джаз, музика от филми, видео игри и дори от време на време и нещо комерсиално. Обичам да чувам музика съгласно настроението си, без това да ме лимитира в един род.
Както има типичен произведения, които одобрявам, и такива, които не одобрявам, по този начин има и модерни шлагери по радиото, които ми харесват или не ми харесват. Прекрасно е, че има толкоз огромно многообразие, просто намирам слушането единствено на два-три стила музика за извънредно ограничаващо, като че ли има цялостен музикален свят, който можеш да покориш, а и в днешно време посредством интернет ти е поднесен на тепсия, само че ти да стоиш цялостен живот в родното селце и да не излизаш от него. Разбира се, имам предвид някои съвременни стилове, в които постоянно човек има опция да се ограничи. Любопитството може да ви води тук-там, които дори не сте и подозирали, че ще ви харесат...
Снимки персонален списък
Александър Костов в звукозаписното си студио
Благодарен е на фамилията си за поддръжката
– Вие сте от дребното българи, взели участие в записите към музиката на международни шлагери като сериала " Короната ", кино лентата с Бен Алдридж " Да пееш в Париж " и доста други. На какво ви научи работата с толкоз влиятелни интернационалните компании?
– Наистина, с сътрудниците ми от Sofia Session Studio и Four For Music сме работили по голям брой сходни планове, с които сме имали и опцията да се сблъскваме с всевъзможни обстановки и клиенти. От малко звукозаписни сесии първоначално, до цели седмици всекидневни записи без спиране – всичко това ни научи на по-организирана и сплотена работа. На мен персонално ми даде подтик и към по-добри умения по оркестровка. През годините съм виждал какви ли не ноти за оркестър – лесни, сложни, забавни, скучни, невъзможни за изсвирване, доста добре структурирани, както и някои похвати, които звучат доста забавно. И без процедура, протичаща се пред самия теб, би било невероятно да ги научиш. Постоянната процедура с оркестър в професионална среда може да те научи на ужасно доста и да доразвие теорията, която си учил в академията. Разбира се, имам да изучавам още доста, това е много огромна галактика от похвати и благоприятни условия.
– Открихте ли сполучливите съставки за основаването на музикален шлагер? Какво е належащо, с цел да се хареса дадена комбинация на повече хора? Или задачата на създатели като вас е друга?
- Честно казано, аз не съм " хитмейкър " и нямам визия кои са верните съставки за основаването на шлагер. Знам, че една мелодия, с цел да бъде по-достъпна и разбираема за по-голям набор от хора, би трябвало да бъде по-семпла, по-разтоварваща откъм музикален език, с по-малко тонове и така нататък Което, несъмнено, не е по никакъв начин неприятно. Това е мелодия, която всеки може да си затананика и да му звучи в главата през целия ден. Има и доста по-сложни мелодии, които можем да си тананикаме в главата, само че нормално това са познати евъргрийни или известни творби от барока, класиката и романтизма.
– Как разбрахте, че за вас музиката може да бъде освен въодушевление, само че и опция за професионална изява? Кой пръв ви вкара в света на това изкуство, Алекс?
– Баща ми, Валери Костов, от ранна моя възраст искаше аз да се занимавам с музика. Разбира се, моите проекти като дете бяха радикално разнообразни – да си играя с приятелите и да не се наемам с нищо съществено. Когато обаче в гимназията стартира да се възпламенява в мен пристрастеността по музиката, татко ми ме посъветва това да не остава единствено като занимание, само че и да го трансформира в специалност. Свърза ме с верните преподаватели, които да ме приготвят за кандидатстване в музикалната академия в Пловдив, и по този начин стартира моето образование. Вече като студент знаех, че, с цел да съм благополучен, наложително би трябвало да се занимавам с това.
– Завършвате Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив в класа на проф. Димитър Тъпков и проф. Велислав Заимов. Какво си спомняте от образованието си в този влиятелен вуз? Важно ли е образованието за хора на изкуството съгласно вас?
– Според мен, колкото и консервативно, отворено или новаторско да е едно музикално обучение, постоянно е значимо. Най-малкото, то слага основите на това, което занапред ще започнеш да надграждаш. А без тези основи би било доста мъчно и постепенно всяко музикално начинание, в случай че не си някой музикален талант може би. Разбира се, има и доста положителни музиканти без музикално обучение. Затова тук бих отворил скоба, че приказвам от мой персонален опит, за мен несъмнено имаше изгода.
– Как се стигна до " Война на инструментите "? Какво ви предизвика към основаването на тази платформа?
– Още от дребен съм огромен обожател на видео игрите, като обичан род са ми военните тактики. В тях всеки състезател основава и ръководи войска, с която да се бори с другите играчи. Един ден преди няколко години ми хрумна, че нещо такова може да бъде приложено в напълно музикална игра. Вътре бойците щяха да са музикални принадлежности, които, вместо със стрели и патрони, се " обстрелват " в музикални звуци и ноти. Представете си един състезател да си избере раса за игра – западно-европейски принадлежности, различен – поп-рок принадлежности, трети – електронни, и така нататък Оказа се обаче, че реализацията на сходен план би излязла много скъпа и би лишила доста време. Затова взех решение да понижа мащаба и за момента да направя нещо напълно музикално, без да се нагърбвам с спомагателни компликации, които в този момент не мога да извърша. Така се роди концепцията за онлайн платформата, в която може да се слушат трите ансамбъла и да се пускат и стопират обособени елементи от тях.
– Колко време ви бе нужно за реализацията на този план? Без чия помощ той не би бил вероятен?
– Отне ми към година. Първоначално обмислях това да е цялостен албум. Впоследствие взех решение да има и видео, което значеше всеки един инструмент да бъде записан, с цел да може въпреки всичко и да се види, и да се чуе. Това значеше по-скъпо осъществяване и се наложи да понижа плана от албум на сингъл, най-малко за момента. Нямаше да се оправя без помощта на моите сътрудници от Sofia Session Studio, както и фамилията ми, и приятелите ми. Всеки даваше по някоя концепция по какъв начин бих могъл да усъвършенствам работата и да го трансформира в по-слушаем, по този начин да се каже, план, за което съм извънредно признателен.
– На кого ще е забавно да опитва " Война на инструментите "? Как си представяте хората, които ще пожелаят да се потопят в това предизвикателство?
– Според мен това би бил атрактивен план за всеки, който се интересува от музика и понякога желае да се впусне в някой чужд или нехаресван от него жанр просто от любознание. Когато бях на 17, моят татко ми подари остарелия си студиен компютър, тъй като трябваше да си купи нов. На него открих музикална програма/сикуенсър, в която можех да изсвирвам тонове с най-различни принадлежности. Още тогава ми се стори доста забавна концепцията да се комбинират всевъзможни ексцентрични принадлежности дружно. Предполагам, че на всеки любопитен младеж би му било забавно да чуе дадени елементи от песента, изсвирени в разнообразни комбинации от принадлежности и артисти – комбинации, които дори не би имало логичност да съществуват.
– Защо оферирате това виртуално премеждие да е изцяло гратис? Какво ви предизвика да не търсите комерсиална полза от тази стратегия?
– Във всекидневието си пиша музика най-вече за филми, рекламни клипове, видео игри, а от време на време също сътворявам аранжименти и оркестрации за клиенти. Всички тези планове имат нещо общо между тях и това е, че биват създавани по поръчка от някой различен. Това значи, че би трябвало да се преценявам от самото начало със звучността, която се търси, за настроението и характера на музиката. Разбирате, че това лимитира човек да се впусне в цялостна независимост, до момента в който работи, тъй като има някои граници, с които би трябвало да се съобрази. В това няма нищо неприятно, несъмнено, само че от време на време на всеки създател му се желае да сътвори нещо напълно свое, без никакви ограничавания от клиенти, режисьори или продуценти. Така бих описал " Война на инструментите " – като нещо, което съм основал за себе си, като лично предизвикателство, което бих могъл да споделя и с останалите. Знаете по какъв начин от време на време човек желае да се поглези с някой подарък, който да направи към себе си за добре свършената работа във всекидневието, а и да се разнообрази. Това, един тип, е моят подарък към мен.
– Като композитор на кино и гейминг музика, по какъв начин процедирате при основаването й? Какво е належащо, с цел да се вдъхновите за " озвучаването " на дадена игра или кинолента?
– Много постоянно задоволително ентусиазъм за музика е самият сюжет и фрагментите, които режисьорът дава. Можеш да изгледаш кино лентата няколко пъти, да се опиташ да се потопиш в атмосферата му, в това, през което минават героите в него, а, несъмнено, и да чуеш референтната музика, която режисьорът ти е изпратил като образец. Всичко това доста оказва помощ преди началото на креативния развой. Разбира се, по-късно сядаме дружно с режисьора и изпипваме по-фините елементи и акценти. При видео игрите е малко по-различно, бих споделил дори много по-трудно, най-малко за мен. Нямаш инсталирана картина, която всякога е една и съща, нямаш точни акценти, които да подчертаеш с музика. Като състезател по-скоро би трябвало да си представиш, че изиграваш самия филм и до някаква степен го режисираш с дейностите си. Музиката би трябвало да рефлектира по-скоро на цялостната атмосфера и да звучи по метод, по който да е съответна, каквото и да направи играчът. За мен е належащо да работя доста повече дружно със основателите на играта, консултирайки се с тях за всеки един миг в музиката, в сравнение с ми се постанова във филмите.
– Все повече музиканти употребяват фолклорни детайли в своите композиции. Това някаква мода ли е или е належащо завръщане към българските корени? До каква степен, съгласно вас, може да се обработва фолклорът?
– Може би е по-скоро належащо завръщане. Лично аз одобрявам по-голямата част от осъвременените фолклорни творби и песни, даже от време на време обичам да опитвам, като въвеждам фолклорни принадлежности и звучене в някои мои композиции. Това отваря спектъра на фолклора към по-младите генерации и може би дори ги предизвика и да слушат повече музика с фолклорни детайли.
– Струва ми се, че най-трудният и непонятен въпрос е какво желае да каже композиторът със своето произведение. В този смисъл – поддава ли се музиката на съответно пояснение?
– Композиторът постоянно споделя нещо с творбата си. Много постоянно то може да бъде репрезентирано от настроението му. Например, когато нямам предпочитание за работа и просто стартира да изсвирвам някакви тонове на пианото си, проличава. Музиката споделя: " Скучно ми е, нищо не ми се прави, аз съм безсмислена музика. " Друг път, когато съм въодушевен, споделя радикално разнообразни неща или най-малко това, което аз желая да каже. Ако различен я чуе и реши, че става дума за нещо друго в музиката, няма да сбърка. Все отново е изкуство, не точна просвета, всеки го приема по този начин, както пожелае и както се усеща.
– Мислите ли, че младежите странят от класическата музика? Девалвира ли това изкуство, измества ли се окончателно от актуалните творби, които непрестанно се сменят като най-модерни и известни?
– Колкото и да странят младежите от класическата музика, тя постоянно намира своята аудитория през поколенията. Светът е огромен и хората в него са най-различни. Според мен постоянно ще ги има тези, които биха предпочели класическите изкуства през актуалните. Аз, да вземем за пример, като музикант обичам да чувам всякаква музика, стига тя да ми хареса – джаз, музика от филми, видео игри и дори от време на време и нещо комерсиално. Обичам да чувам музика съгласно настроението си, без това да ме лимитира в един род.
Както има типичен произведения, които одобрявам, и такива, които не одобрявам, по този начин има и модерни шлагери по радиото, които ми харесват или не ми харесват. Прекрасно е, че има толкоз огромно многообразие, просто намирам слушането единствено на два-три стила музика за извънредно ограничаващо, като че ли има цялостен музикален свят, който можеш да покориш, а и в днешно време посредством интернет ти е поднесен на тепсия, само че ти да стоиш цялостен живот в родното селце и да не излизаш от него. Разбира се, имам предвид някои съвременни стилове, в които постоянно човек има опция да се ограничи. Любопитството може да ви води тук-там, които дори не сте и подозирали, че ще ви харесат...
Снимки персонален списък
Александър Костов в звукозаписното си студио
Благодарен е на фамилията си за поддръжката
– Вие сте от дребното българи, взели участие в записите към музиката на международни шлагери като сериала " Короната ", кино лентата с Бен Алдридж " Да пееш в Париж " и доста други. На какво ви научи работата с толкоз влиятелни интернационалните компании?
– Наистина, с сътрудниците ми от Sofia Session Studio и Four For Music сме работили по голям брой сходни планове, с които сме имали и опцията да се сблъскваме с всевъзможни обстановки и клиенти. От малко звукозаписни сесии първоначално, до цели седмици всекидневни записи без спиране – всичко това ни научи на по-организирана и сплотена работа. На мен персонално ми даде подтик и към по-добри умения по оркестровка. През годините съм виждал какви ли не ноти за оркестър – лесни, сложни, забавни, скучни, невъзможни за изсвирване, доста добре структурирани, както и някои похвати, които звучат доста забавно. И без процедура, протичаща се пред самия теб, би било невероятно да ги научиш. Постоянната процедура с оркестър в професионална среда може да те научи на ужасно доста и да доразвие теорията, която си учил в академията. Разбира се, имам да изучавам още доста, това е много огромна галактика от похвати и благоприятни условия.
– Открихте ли сполучливите съставки за основаването на музикален шлагер? Какво е належащо, с цел да се хареса дадена комбинация на повече хора? Или задачата на създатели като вас е друга?
- Честно казано, аз не съм " хитмейкър " и нямам визия кои са верните съставки за основаването на шлагер. Знам, че една мелодия, с цел да бъде по-достъпна и разбираема за по-голям набор от хора, би трябвало да бъде по-семпла, по-разтоварваща откъм музикален език, с по-малко тонове и така нататък Което, несъмнено, не е по никакъв начин неприятно. Това е мелодия, която всеки може да си затананика и да му звучи в главата през целия ден. Има и доста по-сложни мелодии, които можем да си тананикаме в главата, само че нормално това са познати евъргрийни или известни творби от барока, класиката и романтизма.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ