Преюдициалното запитване не е начин да се бави делото
Александър Корнезов, арбитър в Общия съд на Европейски Съюз
© Съд на Европейски Съюз От 19 септември 2016 година Александър Корнезов е арбитър в Общия съд на Европейски Съюз. Преди това - от 2007 до 2016 година, е реферандер в Съда на Европейския съюз (СЕС).
Корнезов е роден през 1978 година, приключил е право в Софийския университет през 2002. Получава магистърска степен по европейско право в Колежа на Европа в Брюж през 2004 година, а четири години по-късно става лекар по право, от 2014 година е доцент. Преподавал е в УНСС и СУ, гост-преподавател в Университета в Кеймбридж и в Льовенския католически университет.
" Капитал " го потърси за коментар по тематиката за така наречен преюдициални запитвания, които националните съдилища са длъжни да насочат, когато има неясноти, свързани с правото на Европейски Съюз. Още по тематиката
Висш съдебен съвет не вижда проблем, в случай че институциите нападат съда
Съдийската гилдия към този момент няма да отбрани арбитър от нападките на шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев
17 апр 2018
Пламен Георгиев: Съюзът на съдиите погазва човешките ми права
Председателят на антикорупционната комисия размаха пръст на най-голямата магистратска организация поради нейна позиция
5 апр 2018
На кого отново пречи съдът
Председателят на антикорупционната комисия и медиите на Пеевски подеха предвидима офанзива против арбитър, приложил правото на Европейски Съюз
4 апр 2018 Ако би трябвало с три фрази да обясните какво е преюдициално питане на човек, който няма никакви правни знания, а още по-малко - никаква визия за право на Европейски Съюз, какво бихте му споделили? Бих му дал следния образец: пациент страда от заболяване, което не се лекува в България, и по неотложност отпътува за Германия, с цел да получи лекуване. При завръщането си в България желае Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да му възвърне разноските за лекуването. НЗОК отхвърля и пациентът апелира отхвърли му пред български съд. Българският съд не е сигурен дали, с цел да реши делото, би трябвало да приложи единствено българското право или също и наредба от правото на Европейски Съюз, която е относима в тази ситуация, или пък не е сигурен по какъв начин да пояснява наредба от правото на Европейски Съюз (например регламент), която дава права на пациентите в сходна обстановка. С други думи, българският съд има потребност от помощ, с цел да реши вярно делото. За задачата той може да насочи преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз в Люксембург. С него той моли Съда на Европейски Съюз да му укаже по какъв начин да пояснява съответната наредба от правото на Европейски Съюз за да реши вярно висящото пред него дело.
Каква част от активността на Съд на Европейския съюз съставляват преюдициалните запитвания?
Преюдициалните запитвания са най-важната част от правораздаването в Съда на Европейски Съюз. Статистически те съставляват към 70% от всички каузи. Но, оттатък статистиката, преюдициалното произвеждане е от конституционно значение за правораздавателна система на Европейския съюз, защото то разрешава да се откри дали националното право е в сходство с правото на Европейски Съюз. В случай че Съдът на Европейски Съюз откри, че даден закон или подзаконов нормативен акт да вземем за пример опонират на правото на Европейски Съюз, националните съдилища би трябвало да откажат да ги ползват. Преюдициалното питане също по този начин има за цел да обезпечи еднообразното пояснение и използване на правото на Европейски Съюз на територията на всички страни членки. Представяте ли си какво би се получило, в случай че всяка страна членка стартира да ползва правото на Европейски Съюз по друг метод или да приема закони, които му опонират? Преюдициалното питане има за цел точно да попречи на сходни практики.
Всъщност най-важните решения на Съда на Европейски Съюз са постановени точно във връзка на отправено преюдициално питане от народен съд.
Как наподобяват запитванията, отправени от български съдилища, в подтекста на тези от другите страни членки - демонстрират ли характерни проблеми на страната, на правото, на съдилищата?
По брой преюдициални запитвания българските съдилища се подреждат измежду най-активните юрисдикции от Централна и Източна Европа, като даже изпреварват и някои от старите страни членки, които са съпоставими с България по население и брой съдилища. Към момента българските съдилища са отправили 121 преюдициални запитвания. Освен това като цяло българските преюдициални запитвания са възможни и добре стимулирани, а някои от тях провокираха развиване на правото на Европейски Съюз и на правосъдната процедура в съответната област.
По-задълбоченият разбор обаче разкрива и редица съществени проблеми. Първият се състои в това, че българските висши съдилища относително рядко насочат преюдициални запитвания, до момента в който апелативните съдилища до този миг не са отправили нито едно питане. В реалност към 90% от всички преюдициални запитвания са отправени от първоинстанционни съдилища. Тези стойности са надалеч по–високи от междинните в множеството страни членки. Това е мотив за терзание, защото висшите съдилища по принцип са длъжни да насочат преюдициално питане за пояснение на правото на Европейски Съюз, когато то е относимо за решение на делото.
Вторият мотив за безпокойствие се състои в това, че преюдициалните запитвания, отправени в региона на гражданското, комерсиалното и наказателното право, са необичайност. 80% от всички преюдициални запитвания са отправени от българските административни съдилища. В съдийските среди битува мнението, че това е обикновено, защото правото на Европейски Съюз имало отношение най-много към административното право. Това схващане за правото на Европейски Съюз обаче е много остаряло и не дава отговор на действителността. Това демонстрира, че в българското наказателно, гражданско и комерсиално право правото на Европейски Съюз се ползва по-рядко.
Трето, огромна част от преюдициалните запитвания са отправени единствено на няколко съдии от съдилищата в София и Варна. Това демонстрира, че преюдициалното произвеждане не е проникнало редовно и навсякъде в българското правосъдие.
Има ли отбрана против отхвърли на съдилищата, които са последни инстанции, когато, макар че са длъжни, не насочат преюдициално питане към Съд на Европейския съюз?
Да. Първо, Европейската комисия може да образува произвеждане против България за несъблюдение на обвързване, което в някои хипотези може да докара и до налагане на санкции.
Второ, страната може да бъде наказана да обезщети вредите, настъпили вследствие от решение на последна правосъдна инстанция, което очевидно опонира на правото на Европейски Съюз, по реда на режима на отговорността на страната за вреди. Вече има редица прецеденти по този ред.
Трето, Европейският съд по правата на индивида приема, че е налице нарушаване на член 6 Европейска конвенция за правата на човека, когато последна инстанция откаже да насочи преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз, без да стимулира задоволително отхвърли си.
Твърди се, че отправянето на преюдициално питане забавя гледането на делото и може да се употребява за протакането му в полза на някоя от страните?
Подобни изказвания са неоснователни. Всяко правосъдно произвеждане по нужда лишава време. Ако следваме сходна логичност, то би трябвало да отменим правосъдния надзор изобщо, защото лишава време.
По-конкретно на вашия въпрос, коства ми се значимо да подчертая, че Съдът на Европейски Съюз прави всичко, което е по силите му, с цел да постанови решение по отправени преюдициални запитвания в рационален период. Средната дълготрайност на преюдициалното произвеждане непрекъснато понижава, като сега е към 15 месеца. Всъщност Съдът на Европейски Съюз се произнася в периоди, които постоянно са надалеч по-кратки от периодите, в които се произнасят националните съдилища.
Освен това правото на Европейски Съюз планува редица начини, които подсигуряват, че процесното право няма да бъде повредено, до момента в който трае производството. Така да вземем за пример, в случай че е налице особена неотложност или необходимост за решение на делото, да вземем за пример в случай че е налице заплаха лицето или процесното имущество да се укрие, националният съд може да изиска Съдът на Европейски Съюз да се произнесе по реда на бързото или на така наречен незабавно преюдициално произвеждане, в границите на които Съдът на Европейски Съюз постановява решение в период от 1 до 3 месеца. Също по този начин, в случай че е налице сходен риск, националният съд по искане на заинтригуваната страна може да постанови привременни или обезпечителни ограничения, до момента в който трае преюдициалното произвеждане.
В допълнение страните по делото се конституират като страни и пред Съда на Европейски Съюз. Така, в случай че някоя от страните има подозрения по отношение на допустимостта на запитването, следва да ги изложи пред Съда на Европейски Съюз и последният ще се произнесе по повдигнатото несъгласие.
Така или другояче, в случай че някой желае да протака едно дело, има десетки други способи за това, които българските адвокати за жалост владеят до съвършенство. Но преюдициалното питане не е измежду тях. Най-малкото тъй като с отправяне на такова питане производството се " придвижва " в Съда на Европейски Съюз, където всевъзможен напън или внушения са изключени.
© Съд на Европейски Съюз От 19 септември 2016 година Александър Корнезов е арбитър в Общия съд на Европейски Съюз. Преди това - от 2007 до 2016 година, е реферандер в Съда на Европейския съюз (СЕС).
Корнезов е роден през 1978 година, приключил е право в Софийския университет през 2002. Получава магистърска степен по европейско право в Колежа на Европа в Брюж през 2004 година, а четири години по-късно става лекар по право, от 2014 година е доцент. Преподавал е в УНСС и СУ, гост-преподавател в Университета в Кеймбридж и в Льовенския католически университет.
" Капитал " го потърси за коментар по тематиката за така наречен преюдициални запитвания, които националните съдилища са длъжни да насочат, когато има неясноти, свързани с правото на Европейски Съюз. Още по тематиката
Висш съдебен съвет не вижда проблем, в случай че институциите нападат съда
Съдийската гилдия към този момент няма да отбрани арбитър от нападките на шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев
17 апр 2018
Пламен Георгиев: Съюзът на съдиите погазва човешките ми права
Председателят на антикорупционната комисия размаха пръст на най-голямата магистратска организация поради нейна позиция
5 апр 2018
На кого отново пречи съдът
Председателят на антикорупционната комисия и медиите на Пеевски подеха предвидима офанзива против арбитър, приложил правото на Европейски Съюз
4 апр 2018 Ако би трябвало с три фрази да обясните какво е преюдициално питане на човек, който няма никакви правни знания, а още по-малко - никаква визия за право на Европейски Съюз, какво бихте му споделили? Бих му дал следния образец: пациент страда от заболяване, което не се лекува в България, и по неотложност отпътува за Германия, с цел да получи лекуване. При завръщането си в България желае Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) да му възвърне разноските за лекуването. НЗОК отхвърля и пациентът апелира отхвърли му пред български съд. Българският съд не е сигурен дали, с цел да реши делото, би трябвало да приложи единствено българското право или също и наредба от правото на Европейски Съюз, която е относима в тази ситуация, или пък не е сигурен по какъв начин да пояснява наредба от правото на Европейски Съюз (например регламент), която дава права на пациентите в сходна обстановка. С други думи, българският съд има потребност от помощ, с цел да реши вярно делото. За задачата той може да насочи преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз в Люксембург. С него той моли Съда на Европейски Съюз да му укаже по какъв начин да пояснява съответната наредба от правото на Европейски Съюз за да реши вярно висящото пред него дело.
Каква част от активността на Съд на Европейския съюз съставляват преюдициалните запитвания?
Преюдициалните запитвания са най-важната част от правораздаването в Съда на Европейски Съюз. Статистически те съставляват към 70% от всички каузи. Но, оттатък статистиката, преюдициалното произвеждане е от конституционно значение за правораздавателна система на Европейския съюз, защото то разрешава да се откри дали националното право е в сходство с правото на Европейски Съюз. В случай че Съдът на Европейски Съюз откри, че даден закон или подзаконов нормативен акт да вземем за пример опонират на правото на Европейски Съюз, националните съдилища би трябвало да откажат да ги ползват. Преюдициалното питане също по този начин има за цел да обезпечи еднообразното пояснение и използване на правото на Европейски Съюз на територията на всички страни членки. Представяте ли си какво би се получило, в случай че всяка страна членка стартира да ползва правото на Европейски Съюз по друг метод или да приема закони, които му опонират? Преюдициалното питане има за цел точно да попречи на сходни практики.
Всъщност най-важните решения на Съда на Европейски Съюз са постановени точно във връзка на отправено преюдициално питане от народен съд.
Как наподобяват запитванията, отправени от български съдилища, в подтекста на тези от другите страни членки - демонстрират ли характерни проблеми на страната, на правото, на съдилищата?
По брой преюдициални запитвания българските съдилища се подреждат измежду най-активните юрисдикции от Централна и Източна Европа, като даже изпреварват и някои от старите страни членки, които са съпоставими с България по население и брой съдилища. Към момента българските съдилища са отправили 121 преюдициални запитвания. Освен това като цяло българските преюдициални запитвания са възможни и добре стимулирани, а някои от тях провокираха развиване на правото на Европейски Съюз и на правосъдната процедура в съответната област.
По-задълбоченият разбор обаче разкрива и редица съществени проблеми. Първият се състои в това, че българските висши съдилища относително рядко насочат преюдициални запитвания, до момента в който апелативните съдилища до този миг не са отправили нито едно питане. В реалност към 90% от всички преюдициални запитвания са отправени от първоинстанционни съдилища. Тези стойности са надалеч по–високи от междинните в множеството страни членки. Това е мотив за терзание, защото висшите съдилища по принцип са длъжни да насочат преюдициално питане за пояснение на правото на Европейски Съюз, когато то е относимо за решение на делото.
Вторият мотив за безпокойствие се състои в това, че преюдициалните запитвания, отправени в региона на гражданското, комерсиалното и наказателното право, са необичайност. 80% от всички преюдициални запитвания са отправени от българските административни съдилища. В съдийските среди битува мнението, че това е обикновено, защото правото на Европейски Съюз имало отношение най-много към административното право. Това схващане за правото на Европейски Съюз обаче е много остаряло и не дава отговор на действителността. Това демонстрира, че в българското наказателно, гражданско и комерсиално право правото на Европейски Съюз се ползва по-рядко.
Трето, огромна част от преюдициалните запитвания са отправени единствено на няколко съдии от съдилищата в София и Варна. Това демонстрира, че преюдициалното произвеждане не е проникнало редовно и навсякъде в българското правосъдие.
Има ли отбрана против отхвърли на съдилищата, които са последни инстанции, когато, макар че са длъжни, не насочат преюдициално питане към Съд на Европейския съюз?
Да. Първо, Европейската комисия може да образува произвеждане против България за несъблюдение на обвързване, което в някои хипотези може да докара и до налагане на санкции.
Второ, страната може да бъде наказана да обезщети вредите, настъпили вследствие от решение на последна правосъдна инстанция, което очевидно опонира на правото на Европейски Съюз, по реда на режима на отговорността на страната за вреди. Вече има редица прецеденти по този ред.
Трето, Европейският съд по правата на индивида приема, че е налице нарушаване на член 6 Европейска конвенция за правата на човека, когато последна инстанция откаже да насочи преюдициално питане до Съда на Европейски Съюз, без да стимулира задоволително отхвърли си.
Твърди се, че отправянето на преюдициално питане забавя гледането на делото и може да се употребява за протакането му в полза на някоя от страните?
Подобни изказвания са неоснователни. Всяко правосъдно произвеждане по нужда лишава време. Ако следваме сходна логичност, то би трябвало да отменим правосъдния надзор изобщо, защото лишава време.
По-конкретно на вашия въпрос, коства ми се значимо да подчертая, че Съдът на Европейски Съюз прави всичко, което е по силите му, с цел да постанови решение по отправени преюдициални запитвания в рационален период. Средната дълготрайност на преюдициалното произвеждане непрекъснато понижава, като сега е към 15 месеца. Всъщност Съдът на Европейски Съюз се произнася в периоди, които постоянно са надалеч по-кратки от периодите, в които се произнасят националните съдилища.
Освен това правото на Европейски Съюз планува редица начини, които подсигуряват, че процесното право няма да бъде повредено, до момента в който трае производството. Така да вземем за пример, в случай че е налице особена неотложност или необходимост за решение на делото, да вземем за пример в случай че е налице заплаха лицето или процесното имущество да се укрие, националният съд може да изиска Съдът на Европейски Съюз да се произнесе по реда на бързото или на така наречен незабавно преюдициално произвеждане, в границите на които Съдът на Европейски Съюз постановява решение в период от 1 до 3 месеца. Също по този начин, в случай че е налице сходен риск, националният съд по искане на заинтригуваната страна може да постанови привременни или обезпечителни ограничения, до момента в който трае преюдициалното произвеждане.
В допълнение страните по делото се конституират като страни и пред Съда на Европейски Съюз. Така, в случай че някоя от страните има подозрения по отношение на допустимостта на запитването, следва да ги изложи пред Съда на Европейски Съюз и последният ще се произнесе по повдигнатото несъгласие.
Така или другояче, в случай че някой желае да протака едно дело, има десетки други способи за това, които българските адвокати за жалост владеят до съвършенство. Но преюдициалното питане не е измежду тях. Най-малкото тъй като с отправяне на такова питане производството се " придвижва " в Съда на Европейски Съюз, където всевъзможен напън или внушения са изключени.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ