Общината трупа мускули и пари в банковите сметки
Александър Константинов, някогашен зам.-кмет на Пловдив
Отчетът за май демонстрира, че позитивната наклонност за общинската хазна от предишните месеци се удостоверява. Финансовото положение на Пловдив се вижда най-точно от насъбраните в сметките на общината запаси. Към началото на юни общината има общо 61 млн. лева в сметките, като за същия интервал през предходната година тази сума е била единствено 29 млн. лева Важното е, че в локалните действия има 35 млн. лева при доклад за 2020-а от единствено 5 млн. лева Това дава самочувствие на кмета Здравко Димитров за по-смела политика.
Как се образува този резултат?
Приходите за петте месеца са общо 187 млн. лева, като от тях личните са 81 млн. лева, а държавните прехвърляния - 106 млн. лева За съпоставяне - през същия интервал на 2020-а приходите са били 143 млн. лева, или с цели 44 милиона по-малко. Данъчните доходи към този момент надвишават 40 млн. лева, а това дава съображение да се предвижда осъществяване на годишния проект. Изоставане има обаче в неданъчните доходи. Най-голямото е в приходите от благосъстоятелност - при проект 21 млн. лева досега са събрани едвам 6 млн. лева Обяснението е в по-малкото доходи от наеми общински на терени и услуги. В продажбите също има закъснение - при 6 млн. лева годишен проект досега реализацията е 1,5 млн. лева Подобно е ситуацията при концесиите, където проектът е 1,6 млн. лева, а докладът - 600 000 лв.. Като дирекциите на общината, настанени в някогашния Партиен дом, са длъжници на бюджета, за разлика от службата за локални налози и такси на ул. " Радецки ".
Разходите се движат по-познатия към този момент логаритъм -
65% от всички разноски са за заплати и осигуровки.
При 126 млн. лева общо разноски парите за личен състав са 80 млн. лева Засега няма пояснение за бавното осъществяване на финансовата стратегия. При проект от 76 млн. лева са регистрирани едвам 6 млн. лева, или 8% при започване на лятото. Тук погледите още веднъж са ориентирани към зам.-кметовете и дирекциите, настанени във високата постройка на площад " Централен ".
Наскоро градоначалникът Здравко Димитров съобщи, че строителната стратегия на Пловдив е над 300 млн. лева, като съотношението на привлечени към лични средства е 4:1. Това обаче не е пояснение за какво не се извършва финансовата стратегия, призната при започване на годината, при съществуване на 35 млн. лева в сметките на общината.
Всъщност изостава и самата строителна стратегия, за която приказва кметът. Не са стартирали действително плановете в регион " Гладно поле " за съвсем 20 млн. лева, макар че финансирането е от европейските стратегии. Големите вложители НКЖИ и „ ВиК” ЕАД също изостават със своите планове.
Началото на пробива под Централна гара и Южния обходен колектор се отсрочва от месец на месец,
и то в дейния сезон за строителство. НКЖИ сякаш има определен реализатор в лицето на " Трейс ", който получи обекта на инженеринг и прави проектирането. Не е изключено, в случай че частната и държавната компания се движат със настоящето движение, да вкарат плана в риск и след това да го вършат на тичешком с най-различни взаимни отстъпки и противоречиво като качество осъществяване - единствено и единствено да не се изгубят европейските средства. Такова недоносче в Пловдив към този момент си имаме с Транспортния план на Общината, в който напразно за неработещи системи са хвърлени над 20 млн. лв..
Другият държавен вложител - АПИ, също замълча за началото на югоизточната дъга на Околовръстното шосе, а спря и ремонта на съществуващото трасе след кръстовището при Коматево.
В локалната власт пък не престават несъгласията сред екипа на кмета и Общинския съвет за предпочитаните планове, които би трябвало да се финансират с новия общински заем и средствата, заделени за финансовата стратегия. Всички други градове към този момент осъществят планове, финансирани от разнообразни кредитни институции, единствено в Пловдив си мерим егото и властта.
Очевидно е, че парите не са най-важният фактор в развиването на града. Най-важният фактор са хората в администрацията. Може ли този екип да ръководи такава огромна капиталова стратегия на територията на Пловдив, финансирана с държавни, общински, европейски и частни пари? До този миг отговорът е по-скоро не!
Отчетът за май демонстрира, че позитивната наклонност за общинската хазна от предишните месеци се удостоверява. Финансовото положение на Пловдив се вижда най-точно от насъбраните в сметките на общината запаси. Към началото на юни общината има общо 61 млн. лева в сметките, като за същия интервал през предходната година тази сума е била единствено 29 млн. лева Важното е, че в локалните действия има 35 млн. лева при доклад за 2020-а от единствено 5 млн. лева Това дава самочувствие на кмета Здравко Димитров за по-смела политика.
Как се образува този резултат?
Приходите за петте месеца са общо 187 млн. лева, като от тях личните са 81 млн. лева, а държавните прехвърляния - 106 млн. лева За съпоставяне - през същия интервал на 2020-а приходите са били 143 млн. лева, или с цели 44 милиона по-малко. Данъчните доходи към този момент надвишават 40 млн. лева, а това дава съображение да се предвижда осъществяване на годишния проект. Изоставане има обаче в неданъчните доходи. Най-голямото е в приходите от благосъстоятелност - при проект 21 млн. лева досега са събрани едвам 6 млн. лева Обяснението е в по-малкото доходи от наеми общински на терени и услуги. В продажбите също има закъснение - при 6 млн. лева годишен проект досега реализацията е 1,5 млн. лева Подобно е ситуацията при концесиите, където проектът е 1,6 млн. лева, а докладът - 600 000 лв.. Като дирекциите на общината, настанени в някогашния Партиен дом, са длъжници на бюджета, за разлика от службата за локални налози и такси на ул. " Радецки ".
Разходите се движат по-познатия към този момент логаритъм -
65% от всички разноски са за заплати и осигуровки.
При 126 млн. лева общо разноски парите за личен състав са 80 млн. лева Засега няма пояснение за бавното осъществяване на финансовата стратегия. При проект от 76 млн. лева са регистрирани едвам 6 млн. лева, или 8% при започване на лятото. Тук погледите още веднъж са ориентирани към зам.-кметовете и дирекциите, настанени във високата постройка на площад " Централен ".
Наскоро градоначалникът Здравко Димитров съобщи, че строителната стратегия на Пловдив е над 300 млн. лева, като съотношението на привлечени към лични средства е 4:1. Това обаче не е пояснение за какво не се извършва финансовата стратегия, призната при започване на годината, при съществуване на 35 млн. лева в сметките на общината.
Всъщност изостава и самата строителна стратегия, за която приказва кметът. Не са стартирали действително плановете в регион " Гладно поле " за съвсем 20 млн. лева, макар че финансирането е от европейските стратегии. Големите вложители НКЖИ и „ ВиК” ЕАД също изостават със своите планове.
Началото на пробива под Централна гара и Южния обходен колектор се отсрочва от месец на месец,
и то в дейния сезон за строителство. НКЖИ сякаш има определен реализатор в лицето на " Трейс ", който получи обекта на инженеринг и прави проектирането. Не е изключено, в случай че частната и държавната компания се движат със настоящето движение, да вкарат плана в риск и след това да го вършат на тичешком с най-различни взаимни отстъпки и противоречиво като качество осъществяване - единствено и единствено да не се изгубят европейските средства. Такова недоносче в Пловдив към този момент си имаме с Транспортния план на Общината, в който напразно за неработещи системи са хвърлени над 20 млн. лв..
Другият държавен вложител - АПИ, също замълча за началото на югоизточната дъга на Околовръстното шосе, а спря и ремонта на съществуващото трасе след кръстовището при Коматево.
В локалната власт пък не престават несъгласията сред екипа на кмета и Общинския съвет за предпочитаните планове, които би трябвало да се финансират с новия общински заем и средствата, заделени за финансовата стратегия. Всички други градове към този момент осъществят планове, финансирани от разнообразни кредитни институции, единствено в Пловдив си мерим егото и властта.
Очевидно е, че парите не са най-важният фактор в развиването на града. Най-важният фактор са хората в администрацията. Може ли този екип да ръководи такава огромна капиталова стратегия на територията на Пловдив, финансирана с държавни, общински, европейски и частни пари? До този миг отговорът е по-скоро не!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ