Александър Константинов Администрацията в община Пловдив продължава да се множи,

Александър Константинов

Администрацията в община Пловдив продължава да се множи, което допуска, че услугите, които ни дават служителите, ще стават все по-качествени. Като включим в броя и учителите, общината храни 10 200 души. Така единствено за заплати и осигуровки тази година се възнамеряват 144 млн.лв., или 53% от целия бюджет 2018. Второстепенните и третостепенните бюджетни структури са стотици, а с цел да ги отоплят, нахранят и осветят, се възнамеряват още 79 млн. лева

Всяка последваща година средствата за прехрана и действие на структурите нарастват, като за 2018 година са към този момент съвсем 90% от всички разноски. За вложения в инфраструктурата остават едвам 10%, като те понижават всяка година. За съпоставяне в другите огромни общини разноските за главен ремонт и вложения са над 30% от бюджета. Не е надалеч времето, когато ще достигнем до парадокса целият бюджет да храни тези 10 000 души, а останалите 350 000 да заплащат за това.

За да се организира вярното лекуване, е значимо

да се сложи точната диагноза.

В нашия случай казусът е в усложнената и тежка бюрократична конструкция на администрацията и на бюджетните подразделения. За служителите в администрацията през 2018 година са планувани 18 млн. лева, толкоз, колкото са всички вложения, разчертани от локалната власт за годината.

Може ли някой да изясни за какво имаме 7 заместник-кметове със секретарки и водачи, до момента в който Варна, която има сходна управническа конструкция на пловдивската и съвсем толкоз население, заплаща на две вицета. Защо регионите кметове имат по двама-трима заместници вместо по един.

В Пловдив културата се ръководи от няколко паралелни бюджетни звена - имаме Фондация, имаме отдел „ Култура”, имаме Оперативна програма ”Старинен Пловдив” и най-после имаме и Дом на културата със своята администрация.

Горката просвета, по какъв начин ли се усеща с толкоз началници

и всеки с разнообразни хрумвания? Подобна е обстановката и в другите дирекции. Имаме дирекция „ Образование”, подчинена на един зам.-кмет, и в това време дирекция ”Младежки дейности”, ръководена от различен зам.-кмет?! Децата годишно понижават, само че служителите, които да ги ръководят, се множат.

Законите са разделили дейностите в общините. Има държавни действия, за които централната власт обезпечава финансирането, и има локални действия, за които общината отпуска парите. В Пловдив има и

нов феномен - дофинансиране на държавни действия.

За 2018 година са планувани общо 9 млн. лева за този абсурд. Ние заявяваме на страната - вие не давате задоволително пари за държавните действия и ние ще прибавим още 9 млн. лева Ако се наблюдава през годините, тази сума непрестанно се усилва. Само че тези пари са за сметка на вложенията - да вземем за пример това са парите за 3 нови детски градини.

В общинските предприятия на Пловдив работят съвсем 3000 души. През тези общински компании се харчат 50 млн. лева, събрани от налози и такси. Най-голямата загадка в общината е бюджетът на тези компании. По принцип бюджетите на общинските предприятия би трябвало да бъдат неразделна част от общинския бюджет, само че по този въпрос администрацията като че ли е подчинена на някаква омерта.

Защо не могат данъкоплатците да видят до каква степен ефикасни са общинските компании. Защото ще разберем, че Оперативна програма ”Паркиране и репатриране” събира 4 млн. лева от жителите и харчи 3 млн. лева за себе си. Ще разберем, че Оперативна програма ”Многофункционална зала” е на загуба и няма никакъв късмет най-малко да се самоиздържа. Ще си зададем въпроса

каква е изгодата от Оперативна програма ”Общинска охрана”,

откакто нито може да арестува, нито може да постанова санкции, а нейните чиновници просто се разхождат по улиците. Такива въпроси може да си зададем за множеството общински предприятия, които по принцип би трябвало да си обезпечават задоволително доходи, с цел да действат.

За да осигурим опцията да пътуват пенсионерите, учениците и студентите, общината заплаща по 11-12 млн. лева годишно на превозвачите. За 2018 година са планувани 6 млн. лева дотации от общинския бюджет и съвсем 6 млн. лева от Министерството на финансите. Средно месечно от тези преференции се употребяват сред 30 и 40 хиляди души. През лятото учениците и студентите са във почивка, а пенсионерите по селата. Сметката демонстрира, че на всеки от тези обществени групи общината заплаща по 30 лева на месец за превоз.

Само че има обществено слаби възпитаници, има и такива, които са задоволително богати да си платят превоза. Има пенсионери с минимална пенсия, а има пенсионери с реституирани парцели. Има студенти, които учат в София, само че се употребяват от преференциалните карти. Логичен е въпросът - за какво с издаването на картите се занимава частна компания, а не дирекцията за обществено подкрепяне на общината.

Не е мъчно да се вкарат ограничаващи критерии за преференциалните транспортни карти и да се подкрепят единствено хората, които фактически имат право на това. Ако се понижат дотациите, икономисаните пари могат да отидат за възстановяване на инфраструктурата за инвалидите. Безспорно такава промяна е сложна и мъчителна за доста хора. Кметът, който може да я наложи, би трябвало да е визионер и да гледа в бъдещето.

Ще се накърнят партийни и роднински зависимости, само че единствено това е методът общината да излезе от спиралата, в която е сега. Другият път е на самоизяждането. /Марица.бг
тагове бюджет заплата