Александър Жеков: Масовият вкус налага чалгата в театъра
Александър Жеков стартира преди към половин година втория си мандат като шеф на Драматично-куклен спектакъл " Константин Величков ", откакто завоюва състезанието, разгласен от Министерство на културата. Характерно за работата му в Пазарджик е " производството " на впечатляващо доста министър председатели, честите гостувания на трупата в страната и най-много на влиятелни столични подиуми, както и продуцирането на спектакли с присъединяване на нашумели артисти, които не работят в ДКТ " Константин Величков ". Под управлението на Александър Жеков пазарджишкият спектакъл сполучливо се вписва в пазарните механизми и регистрира впечатляващ растеж на приходите.
Разговаряме за постигнатото и идното, за сложното общуване сред " високото " изкуство и чалгата в театъра, за пътя към сърцата на феновете.
- Господин Жеков, каква беше миналата 2017 година за пазарджишкия спектакъл?
-Изтеклата година е без аналог по успешност, в случай че приказваме за натуралните индикатори. Самият спектакъл е създал осем премиерни заглавия. И това, надлежно, има отражение в другите индикатори - приходите, феновете, броят представления, които са изиграни. Приходите са над 620 хиляди лв.. И още: ако в предходни сезони театърът е имал приблизително сред 240 и 260 представления, то през предходната година имаме 310. Но множеството от тях са гостувания в други градове.
- Което евентуално не приказва добре за пазарджишката аудитория?
-Когато приказваме за фена в Пазарджик, би трябвало да си дадем сметка, че той, първо, е стеснен по брой и със относително ниска покупателна дарба. Към това би трябвало да прибавим нещо друго. Аз дълго време се чудех по какъв начин да удовлетворим ползите на тези относително малцина хора, които гледат спектакъл в града. И стигнах до извода, че единственият метод е да им осигуря опция да дойдат да гледат гостуващи представления. Резултатът е, че пазарджишкият фен избира от много разнороден плакат. Всеки месец за възрастни има по пет или шест представления. Детските са не по-малко.
- Какво да чакаме тази година?
-Тази година театърът стартира с нормалния си спретнат темп. Първата премиера беше в края на януари - „ С любовта смешка не трябва ”. Сега, на 5 април, следва втората от тези, които сме работили предходната година - „ Бутилка оцет ”. В момента работим един театър за деца - „ Храбрият оловен боец ”, който ще излезе на 20 април. В началото на май ще стартираме още един детски театър, споделя се „ Веселото магазинче ”. Ще го прави Лео Капон като гост-режисьор.
- Планират ли се гвоздеите в програмата?
- Да, естествено. Нашият щатен режисьор Владлен Александров ще сложи „ Хитрините на Скъпен ” на Молиер. Теди Москов също ще прави режисура при нас, става дума за авторски театър. В края на годината, през последното тримесечие, би трябвало режисьорът Петринел Гочев да направи „ Фуенте Увехуна ”, един прелестен текст от испанската класика.
От опит знам, че креативното здраве на един спектакъл се дефинира основно от това хората да работят. Не единствено да изнасят представления, само че и да репетират, да основават нови представления. Това поддържа един спектакъл. Иначе ние имаме задоволително заглавия, с цел да не се постанова да произвеждаме нови в идващите две години - просто да седим и единствено да ги играем. Но и това не е добра рецепта, тъй като се отразява на креативния климат.
- Кажете ни за театралната натрупа и гостуващите актьори...
-Трупата на пазарджишкия спектакъл не е дребна и сега наброява 25-26 актьори. Тези близо 25 заглавия, които ние поддържаме и играем, се осъществят от тези наши 24 -25 актьори. Има и 39 външни актьори, които вземат участие в наши представления. През предишния сезон три от постановките ни са напълно с външни актьори, които са репетирали и играли при нас. Театърът ги е продуцирал, което ще рече, че е заплатил производството на тези пиеси, възнаграждения, основаване на материалната част, авторските права и всичко останали. Съответно, оттук нататък популяризира това зрелище, като взима доходи и заплаща възнаграждения на артистите. В момента в игралния плакат има четири такива постановки.
- Промени ли се усетът на фена?
-Промени се към неприятно. Това е една тематика, в която би трябвало да се съблюдава възпитание на говоренето, само че е добре нещата да се кажат. Човек не е основан с високи художествени условия, той ги култивира във времето. Човек се ражда обикновено, образова се, възпитава се, вижда някакви образци край себе си и стартира да харесва едно или друго. Едни харесват рок и джаз, други харесват чалга. Горе-долу същата работа е и при нас. Общо взето всеобщият усет постанова ниското качество, чалгата в театъра. И огромният проблем на нас, хората, които желаеме да си почитаме специалността, е какво да създадем по този начин, че да има терен и за положителния, качествения, духовния спектакъл. Тук още веднъж опираме до въпроса за субсидирането. Аз го похвалих от позиция на това, че сега ни дава някакво успокоение. Само че огромният минус и уязвимост на тази система е, че тя ни кара да печелим пари непременно. А пари непременно се печелят с чалга. Така че ние сме принудени в една огромна част от случаите да произвеждаме театрална чалга, с цел да можем с тези пари да си вършим другата част от работата и, в случай че имаме положителната воля и възприятие за живописен дълг, да произвеждаме първокласен спектакъл. Истината е, че принудата от страна на страната да печелим пари непременно е довела до това състояние - да насърчаваме неприятния усет. Всеки опит за нещо по-сериозно среща безапелационен зрителски отвод. Разбира се, за това не може да бъде винен фенът, зад това стоят просветителни, демографски и други неща, които са се случвали през всичките тези години.
- Помага ли ви община Пазарджик и по какъв метод?
-За нас е значима помощта на общината. Отношенията ни са доста правилни. Първо, ние вършим своята работа в една общинска постройка, тя е благосъстоятелност на общината, без да плащаме наем, а сме държавна институция. Пазарджишкият спектакъл е единственият държавен културен институт в тази област. Най-малкото поради това отношението към него на всички би трябвало да е положително. От друга страна, общината се старае, при всичките компликации, които явно изпитва, да взе участие в съфинансирането. Разбира се, на фона на средствата, които получаваме от страната, делът на общинската дотация става все по-малък. Но тези пари са значими за нас, първо, тъй като са израз на едно внимание и, второ, тъй като посредством тях ние законно влагаме в възстановяване на сградния фонд, който не е наш. Аз не мога да направя нищо без общинската благословия. Имаме доста положителни колегиални и взаимоизгодни връзки. Театърът от своя страна е отворен да поддържа всяка общинска демонстрация и самодейност, към която сме били поканени.
Разговаряме за постигнатото и идното, за сложното общуване сред " високото " изкуство и чалгата в театъра, за пътя към сърцата на феновете.
- Господин Жеков, каква беше миналата 2017 година за пазарджишкия спектакъл?
-Изтеклата година е без аналог по успешност, в случай че приказваме за натуралните индикатори. Самият спектакъл е създал осем премиерни заглавия. И това, надлежно, има отражение в другите индикатори - приходите, феновете, броят представления, които са изиграни. Приходите са над 620 хиляди лв.. И още: ако в предходни сезони театърът е имал приблизително сред 240 и 260 представления, то през предходната година имаме 310. Но множеството от тях са гостувания в други градове.
- Което евентуално не приказва добре за пазарджишката аудитория?
-Когато приказваме за фена в Пазарджик, би трябвало да си дадем сметка, че той, първо, е стеснен по брой и със относително ниска покупателна дарба. Към това би трябвало да прибавим нещо друго. Аз дълго време се чудех по какъв начин да удовлетворим ползите на тези относително малцина хора, които гледат спектакъл в града. И стигнах до извода, че единственият метод е да им осигуря опция да дойдат да гледат гостуващи представления. Резултатът е, че пазарджишкият фен избира от много разнороден плакат. Всеки месец за възрастни има по пет или шест представления. Детските са не по-малко.
- Какво да чакаме тази година?
-Тази година театърът стартира с нормалния си спретнат темп. Първата премиера беше в края на януари - „ С любовта смешка не трябва ”. Сега, на 5 април, следва втората от тези, които сме работили предходната година - „ Бутилка оцет ”. В момента работим един театър за деца - „ Храбрият оловен боец ”, който ще излезе на 20 април. В началото на май ще стартираме още един детски театър, споделя се „ Веселото магазинче ”. Ще го прави Лео Капон като гост-режисьор.
- Планират ли се гвоздеите в програмата?
- Да, естествено. Нашият щатен режисьор Владлен Александров ще сложи „ Хитрините на Скъпен ” на Молиер. Теди Москов също ще прави режисура при нас, става дума за авторски театър. В края на годината, през последното тримесечие, би трябвало режисьорът Петринел Гочев да направи „ Фуенте Увехуна ”, един прелестен текст от испанската класика.
От опит знам, че креативното здраве на един спектакъл се дефинира основно от това хората да работят. Не единствено да изнасят представления, само че и да репетират, да основават нови представления. Това поддържа един спектакъл. Иначе ние имаме задоволително заглавия, с цел да не се постанова да произвеждаме нови в идващите две години - просто да седим и единствено да ги играем. Но и това не е добра рецепта, тъй като се отразява на креативния климат.
- Кажете ни за театралната натрупа и гостуващите актьори...
-Трупата на пазарджишкия спектакъл не е дребна и сега наброява 25-26 актьори. Тези близо 25 заглавия, които ние поддържаме и играем, се осъществят от тези наши 24 -25 актьори. Има и 39 външни актьори, които вземат участие в наши представления. През предишния сезон три от постановките ни са напълно с външни актьори, които са репетирали и играли при нас. Театърът ги е продуцирал, което ще рече, че е заплатил производството на тези пиеси, възнаграждения, основаване на материалната част, авторските права и всичко останали. Съответно, оттук нататък популяризира това зрелище, като взима доходи и заплаща възнаграждения на артистите. В момента в игралния плакат има четири такива постановки.
- Промени ли се усетът на фена?
-Промени се към неприятно. Това е една тематика, в която би трябвало да се съблюдава възпитание на говоренето, само че е добре нещата да се кажат. Човек не е основан с високи художествени условия, той ги култивира във времето. Човек се ражда обикновено, образова се, възпитава се, вижда някакви образци край себе си и стартира да харесва едно или друго. Едни харесват рок и джаз, други харесват чалга. Горе-долу същата работа е и при нас. Общо взето всеобщият усет постанова ниското качество, чалгата в театъра. И огромният проблем на нас, хората, които желаеме да си почитаме специалността, е какво да създадем по този начин, че да има терен и за положителния, качествения, духовния спектакъл. Тук още веднъж опираме до въпроса за субсидирането. Аз го похвалих от позиция на това, че сега ни дава някакво успокоение. Само че огромният минус и уязвимост на тази система е, че тя ни кара да печелим пари непременно. А пари непременно се печелят с чалга. Така че ние сме принудени в една огромна част от случаите да произвеждаме театрална чалга, с цел да можем с тези пари да си вършим другата част от работата и, в случай че имаме положителната воля и възприятие за живописен дълг, да произвеждаме първокласен спектакъл. Истината е, че принудата от страна на страната да печелим пари непременно е довела до това състояние - да насърчаваме неприятния усет. Всеки опит за нещо по-сериозно среща безапелационен зрителски отвод. Разбира се, за това не може да бъде винен фенът, зад това стоят просветителни, демографски и други неща, които са се случвали през всичките тези години.
- Помага ли ви община Пазарджик и по какъв метод?
-За нас е значима помощта на общината. Отношенията ни са доста правилни. Първо, ние вършим своята работа в една общинска постройка, тя е благосъстоятелност на общината, без да плащаме наем, а сме държавна институция. Пазарджишкият спектакъл е единственият държавен културен институт в тази област. Най-малкото поради това отношението към него на всички би трябвало да е положително. От друга страна, общината се старае, при всичките компликации, които явно изпитва, да взе участие в съфинансирането. Разбира се, на фона на средствата, които получаваме от страната, делът на общинската дотация става все по-малък. Но тези пари са значими за нас, първо, тъй като са израз на едно внимание и, второ, тъй като посредством тях ние законно влагаме в възстановяване на сградния фонд, който не е наш. Аз не мога да направя нищо без общинската благословия. Имаме доста положителни колегиални и взаимоизгодни връзки. Театърът от своя страна е отворен да поддържа всяка общинска демонстрация и самодейност, към която сме били поканени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ