Мостът Александър III е популярно място за разходка по всяко време
"Александър III " (на френски: Alexandre III) е пътен мост над река Сена в Париж, постоянно определян като най-екстравагантния и украсен мост в града. Той е един от най-емблематичните мостове в Париж поради архитекрутата и местоположението му. Мостът свързва квартала Champs-Elysees с Invalides (Дома на инвалидите) и Айфеловата кула. През 1975 година е разгласен за монумент на френската история. Мостът е издигнат през 1896-1900 година и носи името на Александър ІІІ, император на Русия, която по това време е съдружник на Франция.
Александър III Александрович (на съветски: Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша, и популярен княз на Финландия (1881-1894 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Управлението му се свързва с отвод от демократичната политика от предходния интервал, а във външнополитически проект Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до спиране на връзките сред двете страни.
Неговият наследник - Николай ІІ, слага главния камък през октомври 1896 година, а еоткрит през 1900 година по случай Световното ревю в Париж.
Конструкцията на моста е инженерно знамение на 19 век. Тя е авангардна за времето си 6-метрова стоманена дъга, която пресичаща реката с отвор с дължина 107.5 метра. Общата дължина на моста е 160 м, а ширината му е 40 метра. Дизайнът му е от архитексите Джоузеф Касиен-Бърнард и Гастон Кусин. Мостът е открит през 1900 година за Световното ревю в Париж, както и околните до него Grand Palais и Petit Palais.
Архитектурата на моста е сходна с тази на разположената наоколо на десния бряг на река Сена и строена по същото време постройка на Grand Palais. Той е богато декориран с лампи, херувими, нимфи и крилати коне в жанр Ар Нуво (на френски: art nouveau, "ново изкуство ") или Моде́рн (от фр. moderne - съвременен). Той се развива в архитектурата, изящните и приложните изкуства, който е най-разпространен през последната декада на XIX и началото на XX век (до началото на Първата международна война). Ар нуво доближава своя връх през 90-те години на 19 век (особено интервала 1890-1905 г.). Ар нуво обгръща всички форми на изкуството и дизайна: архитектура, мебелиерство, художествено стъкло, графичен дизайн, бижутерия, живопис, керамика, металопластика и живописен текстил. Така той основава ослепителен контрастност сред себе си и дотогавашните разбирания за разделяне на изкуствата на изящни и приложни.
Релефите на нимфи в центъра на моста "Александър III " символизират френско-руския съюз. На четирите си края мостът има големи 17 метра високи пилони, короновани с позлатени бронзови статуи на крилати коне, представляващи популярната "четворка " - Изкуство, просвета, търговия и индустрия. Мостът Александър ІІІ свързва Инвалидите на левия бряг с Гранд Пале и Пти Пале на десния бряг. От моста можете да се насладите на аспект към тези здания, както и към Айфеловата кула и над Сена, което го прави известно място за разходка когато и да е на деня или нощта.
Виждали сме моста "Александър III " във филмите "Полунощ в Париж " на Уди Алън, "Ангел-А " на Люк Бесон, във виоклипове и други творби на изкуството.
В същия дух е издигнат и мостът "Троица " в Санкт Петербург , умислен като монумент на френско-руския алианс. Той е поректиран от Густав Айфел, а първият камък е подложен през август 1897 година от френския президент Феликс Фауър.
Александър III Александрович (на съветски: Александр III Александрович) е император на Русия, цар на Полша, и популярен княз на Финландия (1881-1894 г.) от династията Холщайн-Готорп-Романов. Управлението му се свързва с отвод от демократичната политика от предходния интервал, а във външнополитически проект Русия се сближава с Франция. Опитите на Александър III да се намесва в политическия живот на България довеждат до спиране на връзките сред двете страни.
Неговият наследник - Николай ІІ, слага главния камък през октомври 1896 година, а еоткрит през 1900 година по случай Световното ревю в Париж.
Конструкцията на моста е инженерно знамение на 19 век. Тя е авангардна за времето си 6-метрова стоманена дъга, която пресичаща реката с отвор с дължина 107.5 метра. Общата дължина на моста е 160 м, а ширината му е 40 метра. Дизайнът му е от архитексите Джоузеф Касиен-Бърнард и Гастон Кусин. Мостът е открит през 1900 година за Световното ревю в Париж, както и околните до него Grand Palais и Petit Palais.
Архитектурата на моста е сходна с тази на разположената наоколо на десния бряг на река Сена и строена по същото време постройка на Grand Palais. Той е богато декориран с лампи, херувими, нимфи и крилати коне в жанр Ар Нуво (на френски: art nouveau, "ново изкуство ") или Моде́рн (от фр. moderne - съвременен). Той се развива в архитектурата, изящните и приложните изкуства, който е най-разпространен през последната декада на XIX и началото на XX век (до началото на Първата международна война). Ар нуво доближава своя връх през 90-те години на 19 век (особено интервала 1890-1905 г.). Ар нуво обгръща всички форми на изкуството и дизайна: архитектура, мебелиерство, художествено стъкло, графичен дизайн, бижутерия, живопис, керамика, металопластика и живописен текстил. Така той основава ослепителен контрастност сред себе си и дотогавашните разбирания за разделяне на изкуствата на изящни и приложни.
Релефите на нимфи в центъра на моста "Александър III " символизират френско-руския съюз. На четирите си края мостът има големи 17 метра високи пилони, короновани с позлатени бронзови статуи на крилати коне, представляващи популярната "четворка " - Изкуство, просвета, търговия и индустрия. Мостът Александър ІІІ свързва Инвалидите на левия бряг с Гранд Пале и Пти Пале на десния бряг. От моста можете да се насладите на аспект към тези здания, както и към Айфеловата кула и над Сена, което го прави известно място за разходка когато и да е на деня или нощта.
Виждали сме моста "Александър III " във филмите "Полунощ в Париж " на Уди Алън, "Ангел-А " на Люк Бесон, във виоклипове и други творби на изкуството.
В същия дух е издигнат и мостът "Троица " в Санкт Петербург , умислен като монумент на френско-руския алианс. Той е поректиран от Густав Айфел, а първият камък е подложен през август 1897 година от френския президент Феликс Фауър.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ