Александър Херцен навремето смятал, че за да се превърне Русия

Александър Херцен преди време считал, че с цел да се трансформира Русия в естествена страна, би трябвало да се сменят най-малко две генерации, които да не са яли пердах от управляващите. Ето какво споделя по този мотив някогашната дисидентка Л. Алексеева.

Иконата на съветското правозащитно придвижване Людмила Алексеева

Вие ръководите московския клон на Хелзинкския комитет – най-старата към момента съществуваща правозащитна организация в Москва. През 2006 казахте, чев  трийсет % от случаите успявате да отбраните хората от несправедливи правосъдни решения. Тогава твърдяхте, че това е добър резултат. Още ли сте на това мнение?

Людмила Алексеева: Мнозина тогава мислеха по този начин, аз самата - също. По руско време не сме можели и да си представим, че е допустимо да окажем някому действителна помощ. Можехме единствено да молим към управляващите и да им обясняваме, че хората имат права, а страната е длъжна да ги съблюдава, както и да зачита достолепието на жителите. Ние обаче не можехме да оказваме директна помощ. По-късно това стана допустимо. На първо време – в трийсет % от случаите, а през днешния ден и по-често.

Означава ли това, че през днешния ден човешките права се съблюдават повече от преди?

Не. Това значи единствено, че правозащитното придвижване през днешния ден е към този момент по-мощно. А и хората знаят, че имат права и се усещат задоволително мощни, с цел да ги пазят. Държавната власт не се държи по-добре от преди, само че самочувствието на нашите жители е към този момент друго, пораснало. По руско време имаше единствено шепа правозащитници. Само в Москва имаше правозащитно обединяване, само че в другите градове – бяха единствено обособени хора. Днес има правозащитни организации във всеки район на страната.

Кои са най-тежките нарушавания на човешките права в Русия?

Трудно е да се каже. Правата на военнослужещите се нарушават по един метод, тези на дамите – по различен. Длъжни сме да помогнем на всички, чиито права са погазени. По време на една среща с нашия президент загатнах пред него единствено някои от най-тежките нарушавания – такива, които са изключително очебийни – да вземем за пример възпрепятстването на публичния надзор над пандизите. Там се изтезават хора, стига се даже до убийства. Обществеността би трябвало да знае какво се случва там.

По време на една от многочислените акции на Л. Алексеева (ноември 2009)

Много младежи в това време излизат на митинги по улиците на Русия. Как оценявате смяната на протестното придвижване?

Днешната юноша е доста умна, а и знае съвсем всичко за живота. В съпоставяне с тях, моето потомство беше напряко примитивно. Руският мъдрец Александър Херцен един път бе споделил, че с тази си нещастна история Русия има потребност от промяната на най-малко две генерации, които да не са яли пердах от управляващите, с цел да се трансформира в естествена европейска страна. Казал го е, без да знае какъв трагичен 20-ти век ни е очаквал. Ние сме минали едвам половината от този път. След краха на комунизма в Съюз на съветските социалистически републики към този момент израсна първото свободно потомство. Истинско благополучие е, че доживях да го видя със личните си очи.

Вие сте родена на полуостров Крим. Как оценявате обстановката там?

Това развиване е доста горчиво. За мен хората там са другари, братя и сестри. На страната бяха нанесени непоправими несгоди. Вината ни към украинците е голяма.

Промени ли се по някакъв метод обстановката с човешките права в Украйна?

В Украйна правозащитното придвижване породи доста по-късно, в сравнение с в Русия. Още в постсоциалистическия интервал, по времето, когато още нямаше никакъв спор сред Русия и Украйна, съветските правозащитници полагаха огромни старания да оказват помощ за развиването на правозащитно придвижване в Украйна. По това време украинците изоставаха доста. От много време не съм била в Украйна, само че доколкото мога да преценява, там в този момент е по-лесно човек да се пребори за своите права, в сравнение с в Русия. В същото време украинското правозащитно придвижване си остава по-слабо развито, в сравнение с съветското.

Какво би трябвало да сеслучи, с цел да се помирят още веднъж съветският и украинският нации?

Повечето от моите съграждани би трябвало да спрат да слушат злите приказки, които се изсипват от телевизионния екран, и вместо това да разчитат на личния си разсъдък. Те са длъжни да се отнасят към украинците по този начин, както те заслужават – т.е. добре. А украинците би трябвало да осъзнаят едно: когато нашите управници водят нападателна политика по отношение на Украйна, това надалеч не значи, че всички руснаци утвърждават анексията на полуостров Крим. Смятам, че за Русия Крим е нещо като куфар без ръкохватка. Той в действителност наподобява красиво, само че я се пробвай да го носиш! Тази анексия си беше малоумно начинание с непремислени последствия. Всички ние - и руснаци, и украинци - още дълго ще страдаме от това, което се случи.

Людмила Алексеева е историк по обучение, правозащитничка и някогашна дисидентка. През 1976 тя е измежду основателите на московския клон на Хелзинкския комитет. Година по-късно управляващите я принуждават да напусне Съветския съюз. От Съединени американски щати тя продължава своята правозащитна активност. След краха на Съюз на съветските социалистически републики, Алексеева се завръща в Русия през 1993 година. От 1996 тя е ръководител на московския Хелзинкски комитет.