Александър Георгиев е роден през 1830 г. в бургаското село

Александър Георгиев е роден през 1830 година в бургаското село Зидарово. Детството му е белязано от последна беднотия. Едва петгодишен, остава сирак (баща му умира, майка му се омъжва наново в друго село) и е осиновен от вуйчо си, който самичък има шест деца и който го праща да пасе кози. Поради беднотия остава некултурен до края, само че имайки изключителна памет, научава се да приказва свободно на шест езика и става извънредно сполучлив търговец. На 20-годишна възраст към този момент е измежду най-богатите хора в околията. Поради изключителната му памет и бърз разум бургазлии стартират да го назовават Коджакафалията (тур. – огромна глава). Построил е десетки ханове, заводи и магазини. Бил е най-влиятелният българин в Бургаско, консулите на другите страни отсядали единствено в неговите парцели. През целия си живот обаче Александър Георгиев не стопира да благотвори – огромна част от получателите на неговите дарения са бедните и сираците. Раздава парите си за благотворителни цели и взе участие изцяло безплатно с персонални средства в развиването на града. В началото на предишния век със свои лични средства заплаща за построяването на цялата инфраструктура на зараждащите се нови квартали (улици, тротоари, осветяване и пр.), в които живеят основно бежанци и небогати преселници от прилежащите села. Най-богатият човек в Бургас покрива разноските по съставянето на новия регулационен проект на града и подарява земя на над 600 небогати фамилии бежанци след жестоките разгроми от Илинденско-Преображенското въстание и след Балканските войни, с цел да си повдигнат домове. Строи сиропиталища, старешки приюти, пощи и лечебни заведения, подкрепя благотворителни сдружения. Един от най-големите донори е на българската болница „ Евлоги Георгиев “ в Цариград. Изобщо раздава финансова помощ на всеки, който почука на вратата му. Голяма част от средствата си подарява, а след това и завещава на Българската православна черква, включително половината от нивите и дюкяните си, които по никакъв начин не са били малко. Най-големият му правоприемник се явява бургаският катедрален храм „ Св. св. Кирил и Методий “. Изискването му е с неговите земи да не се търгува, а да се дават чартърен, от който постоянно да се подкрепят бедните, болните и сираците, които трябвало да получават на Великден и на всеки християнски празник парична помощ, храна, дрехи и медикаменти. Преди гибелта си прави най-голямото наследство в историята на България. Негови са били земите на бургаските комплекси „ Братя Миладинови “, част от „ Лазур “ и „ Зорница “, съвсем целият Приморски парк, съвсем цялата Северна промишлена зона. Преди гибелта си обаче подарява изцяло безплатно цялото си имущество на църквата и на общината за развиване на града и подкрепяне на бедните – земя и здания на стойност 25 милиона златни лв., които, преизчислени през днешния ден, се равняват на над 100 милиона лв.. Това е над четири пъти повече от завещаните 6 млн. златни лв. от Евлоги Георгиев за изграждане на Софийския университет, пет пъти повече от тези на Димитър Ценов за основаване на висше икономическо учебно заведение в Свищов и десетки пъти повече от парите на Петър Берон, който завещава парцела си в Румъния на България, и на Васил Априлов, оставил забележителна сума на Габровската община да построи учебно заведение. Много от даренията на Коджакафалията обаче остават скрити, защото той не обичал да се хвали с това, което прави. За него се знае, че денем правел пари, а в останалото време ги раздавал. Въпреки това персоналният му живот в никакъв случай не се трансформира и не харчи нито стотинка за удоволствия, живеейки като духовник. Трудолюбието и постничеството му били пословични. Бил надълбоко набожен, необикновено почтен и обективен човек. Никога не се дами и не е известно да е имал персонални връзки. Живее извънредно непретенциозно и страни от светските събития. Храни се наедно със своите служащи – неведнъж единствено самун и сол, до момента в който служащите му били гощавани богато. До последно върви с калпак и грубите си селски облекла. Повече от 40 години живее в складова стаичка, необятна и висока едвам 1,5 и дълга 2 метра, намираща се под стълбите сред първия и втория етаж на постройка, която е негова благосъстоятелност. В това наподобяващо на дупка помещение имало място единствено за дъсчено легло и кандило над главата. През целия си живот се пази да не бъде обвинен в показност и липса на невзискателност. Заради това изрично забранявал да го снимат. Единствената му фотография е направена инцидентно от незнаен фотограф, до момента в който обядва в своя хан с нормалните самун и малко маслини, и даже не е схванал, че го снимат. Коджакафалията напуща този свят на 15 юли 1913 година В наследството си определил известна сума за своя гросума за гроба си, с цел да не ощети никого, и разказва по какъв начин би трябвало да наподобява той – с кръст и ограда, които да бъдат сложени там. В скромността си поискал на гроба му да няма негово изображение. Погребан е на най-видното място в тогавашните християнски гробища, за които е дарил имот и пари за построяването на черква. Това е днешният храм „ Св. Иван Рилски “, който е осветлен през 1934 година
„ Той беше мирен и спокоен по природа, незлоблив и милосърден, единствено с труд и ограничения беше придобил благосъстоянията си. “ Такъв го помнят съвременниците му, подобен е разказан Коджакафалията и в дребната книжчица, издадена след гибелта му от локален преподавател. Известни са и думите му: „ Родил съм се неверен и единствено с положително ще изкупя прегрешенията си. “ Имал е кръвни родственици, които не са забравени в наследството му. Огромното си благосъстояние обаче подарява на Бургас, който го афишира посмъртно за собствен почетен жител едвам през 2012 г.