Сивият кардина Ришельо и белите дела за Франция
Александър Дюма може да се счита за изключително скъпо литературно завещание. Неговите именити мускетари са известни в целия свят, освен това години след неговото творчество, а демонстрираната нравственос, достолепието и мъжката чест, могат да се употребяват и до през днешния ден като извънреден образец. И до момента в който положителните мускетари се помнят, най-вероятно, четейки тези редове, си спомняте и името на злодеят в тази книга? Точно по този начин, кардинал Ришельо е по този начин нареченият „ сив кардинал “ и източник на всички проблеми.
Има единствено една детайлност, до момента в който Дюма самоуверено го подлага на критика в своята книга, същинският Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо остава историческа фигура, която не може да съществува със своите негативи. Ако погледнем малко по-обстойно историята, както и животът, нито един човек не е единствено добър или неприятен, а що се отнася до Франция, мнозина са подготвени да спорят по тази тематика. И всичко стартира на 9 септември 1585 година и раждането му във френската столица.
Едва ли някой е подозирал, че ще остави толкоз ярка диря в историята на страната си, само че най-малко фамилията, което може да се похвали със синя кръв, има особени хрумвания за младия Арман. Записан е във военна академия, само че неналичието на вярна физика, както и по-деликатен темперамент, го тласкат надалеч от войната. Започва да учи теология, а през 1607 година се среща с папа Павел V, с цел да получи своята духовна купа – свещеник.
Снимка: By Jean Varin – This file was donated to Wikimedia Commons as part of a project by the National Gallery of Art. Please see the Gallery's Open Access Policy., CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=80614970
Не е било належащо доста време, преди да осъзнае, че има качества, които се срещат по-рядко в другите. Роден е като съвършен оратор и още по-добър манипулатор. Не е мъчно да завоюва поддръжници, а тези лидерски качества и лекотата, с която ги ползва, скоро подвигат упоритостите му до мечтаното равнище – ръководството на страната. След като папата слага божията ръка върху младия свещеник, младият мъж към този момент мисли за своите първи стъпки към политиката.
Съдбата е на негова страна, тъй като Луи XIII е пълновръстен (13-годишен), само че в същото време прекомерно дребен, с цел да може да ръководи. Ришельо се възползва от събирането на всички висши френски класи или „ Генерални щати “ през 1614-1615 година и показва поддръжката си в интерес на происпанската политика на регентите. Пламенните му думи скоро го трансформират в частен духовник на Ана Австрийска, а една година по-късно е нараснал в държавен секретар на войната и външните работи. Когато кралицата е изпратена на изгнание, нейният френски другар би трябвало да я придружи.
За да не може да бъде открит и премахнат като рисков съперник, Арман сменя своите места на изгнание, само че в същото време мисли разновидности за завръщане. Участва в организирането на протести и заприказва, до момента в който най-сетне не съумява да върне кралицата назад в кралския съвет. Превърнат в воин, младият Луи, който остава без татко в най-ранна възраст, получава нова специфична фигура в живота си – бъдещият сив кардинал. Същият е описван като идеален човек, преклонен и добър, борещ се постоянно за истината, почитащ всички към себе си.
Снимка: By Pierre Mignard – http://www.histoire-image.org/site/oeuvre/analyse.php?i=1272, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1252542
В навечерието на 30-годишната война, Франция има потребност от водач, а Луи XIII към момента не е подготвен да поеме контрола. Междувременно Хабсбургските армии, които се намират в рискова непосредственост до страната, са подготвени да нахлуят. Протестантите ще бъдат закриляни от Франция, а в последният миг Арман Ришельо става пръв министър през 1624 година От този миг нататък, сивият кардинал няма нито един другар. Изисква се да изиграе съвършено една от най-мръсните функции, с цел да излезе от другата страна по-чист отвсякога.
И всичко това е допустимо, с помощта на разградения двор, в който се е трансформирала Франция. В този интервал се счита, че страната се управлява от парите и синята кръв, кралят е просто добавка – условие за съществуването на страната като такава, а още повече – прекомерно млад е, с цел да може да се потопи в отровите на ръководството. За своите 18 години на ръководство, Решильо играе един от най-опасните танци.
Опитите му за унищожаване се случват през няколко години и не стопират до края на живота му. И до момента в който е ненавиждан от всяка аристокрация, сивият кардинал съумява да премине като чума през редиците. И една съществена причина в този миг е фактът, че кардиналът знае тъкмо къде да удари. Гневът му се насочва към хугеноните (френските протестанти-калвинисти), които ръководят своя лична страна на територията на Франция, разполагат с войска и печелят благосклонностите на англичани и испанци. Впрочем точно те са подготвени да се трансфорат в самостоятелна единица.
Снимка: By Robert Nanteuil – Bibliothèque nationale de France, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14493272
30-годишната война ги стимулира да се борят за своята самостоятелност, само че кардиналът доста добре знае, че сходни безредици не биха могли да приключат добре за страната. Въпреки опитите им да се отделят от Франция, точно Арман ще концентрира целият боен запас на Франция, с цел да охлади всички пристрастености. Когато са завзети островите Олерон и Ре, гарантирайки сигурността на Ла Рошел, кардиналът се пробва да подпише съглашение, само че без да знае, британските съседи са подготвени да дават своята поддръжка когато и да е.
В идващите 4 години ще се води една особена игра на котка и мишка, до момента в който кардиналът не съумява да завоюва. През 1629 година подписва формален едикт, с който дава благословията си в интерес на протестантството, само че всички останали сили са отстранени. Франция не разрешава повече поддържането на войска, замъци и други сили. Оголването на въпросната секта, поставя и завършек на всички типове сили.
Опитите му да сътвори единна власт и непосредственост сред всички благородници и аристократи, като към това число прибавяме и духовници, не съумява да се случи. Всяка фамилия желае да се меси в политиката и да завоюва повече привилегии за себе си. Най-разумното решение в този случай не е да се вадят очи, а да се даде цялостна независимост. Няма налози, няма ограничавания на права, а единствено условия, като едно от всички е, че даден член може да има възражения единствено два пъти против законите.
Следователно всеки е заставен да мисли чий глас ще закупи и чий ще пропусне. Ако не може да сплоти, по-добре да ги раздели и владее. Можем да бъдем сигурни, че висшата каста на Франция в този интервал е била изключително забавно място. И до момента в който кардиналът громи вътрешните съперници, в никакъв случай не отхвърля нейните най-висши морални полезности. Доказва ясно на останалите протестанти, че те заслужават правото си на живот и подобен могат да имат, до момента в който служат правилно на Франция.
Може би е казус, че точно той е на тяхна страна в 30-годишната война, което е казус, откакто получава своята купа точно от главата на Римокатолическата черква. Същевременно може да се следи и добра стратегическа мисъл. Той употребява териториалните позиции на страната, с цел да спре испанците да нахлуят в Северна Европа, в същото време навлиза в техни територии и непрекъснато поддържа дипломатически връзки с Германия, до момента в който най-после не съумява посредством политика да върне съперника в насочна точка, а в същото време печели и територии оттатък Алпите, с които да поддържа френското наличие до 1696 година
Можем да видим, че в миналото даже е плащал на Швеция, с цел да получава тяхната защита, с което умерено можем да видим, че наемниците с изключение на като защита на папата, са били и протектори на Франция. Дори воденето на войната ще показва съвършена класа. Именно неговата дипломация непрекъснато разрешава блокирането на Хабсгургските армии в разнообразни точки в Европа.
Снимка: By Robert Nanteuil – Bibliothèque nationale de France, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14493272
Успехите му в действителност са безапелационни, само че прави усещане една напълно друга концепция по отношение на колониите на Франция в Канада. Кардиналът счита, че те са източник на мощ, която занапред би трябвало да се култивира, само че не с принуждение, а с опознаване и приобщаване. Всеки индианец, който приема католицизма, може да се счита за същински французин и в следствие популацията на дребната колония се покачва.
И до момента в който се пробва да прави чудеса за личната си страна, Арман не стопира да е най-хубавото въплъщение на дявола. За него папа Урбан VIII ще съобщи: „ Ако има Бог, кардинал Ришельо ще би трябвало да дава отговор за доста работи. Ако няма… е, добре, тогава той живя сполучливо. “.
