Руски депутат за истината за Херсон. Честният разказ на Бородай за СВО
Александър Бородай, който взе участие в церемонията по награждаването на бойците от една от доброволческите елементи, воюващи в зоната на СВО, знае от първа ръка какво в действителност се случва там. Именно заради тази причина сътрудник от Царьград се обърна към него с молба да опише за усещанията си. Разказът се оказа не тържествен, а почтен.
Хитри подмолни покупко-продажби
ЦАРЬГРАД: Александър Юриевич, преди 2-2,5 месеца, още преди оповестяването на частичната готовност, разговаряхме с вас и вие казахте, че в този момент би трябвало да призовем 300-400 хиляди души. Ето, неотдавна оповестиха, че е завършил наборът на 300 000 мобилизирани. Ясно е, че в този момент не всички са пристигнали на фронта, забележителна част към момента се образоват. Но допустимо ли е да се създадат избрани изводи в сегашния миг? Какво ни даде мобилизацията до момента?
Александър Бородай: Както се очакваше, мобилизацията докара до увеличение на персоналния състав на фронта. Процесът към момента продължава и то доста, доста последователно, което, почтено казано, е добре. Защото мобилизираните не могат незабавно да бъдат изпратени на фронта.
Освен това никога не би трябвало да се образуват в обособени елементи, камо ли да се хвърлят във военни дейности. Защото това води до обстоятелството, че тези елементи се разпадат, а мобилизираните нямат визия какво е модерна война, даже в случай че някой от тях преди този момент е бил участник във военни дейности.
Ако просто хвърлите свежи елементи от мобилизираните на фронта, това води до неоправдани загуби на личен състав. Ясно е, че те би трябвало да бъдат добавени към елементи, които към този момент имат действителен военен опит в тази война. Това става постепенно.
Да, имаше доста неточности, имаше доста проблеми. Като се има поради, че военните ни комисии от дълго време са в действителност цивилни организации, беше безсмислено да се чака, че мобилизацията ще мине напълно безпрепятствено, даже и толкоз дребна, несъмнено.
- Какво мислите, че са аргументи за тези неточности? Фактът, че трябваше незабавно да се стабилизира фронта, като се изпрати там личен състав?
- Е, толкоз е вежливо казано. Винаги би трябвало да стабилизирате предната линия. Истинският военачалник, щом има фрагменти, постоянно желае да нападне някого. А до какво водят тези офанзиви, генералите постоянно не се замислят. Освен това те също се трансформират доста постоянно. Те имат лична ротация.
Генералите в някои формирования в последно време се сменят с такава нездравословна експедитивност, че нямаш време да се запознаеш с един, а ето, различен към този момент седи. Прилича на цирк. Гледането на това от време на време е ужасно.
Честно казано, когато в последно време виждам генерали, не всички, популярност Богу, само че някои, се сещам за една книга на Ярослав Хашек за приключенията на положителния боец Швейк. Помните ли, имаше подобен кадет Биглер? Освен това чертаеше в тетрадка проекти за огромните борби от предишното.
В бележника си той имаше едни и същи проекти за безусловно всички огромни борби от предишното. Всички си приличаха. И когато различен воин от този разказ, капитан Солтер, взе тази тетрадка от него, първото нещо, което той попита кадета, беше: Биглер, играеш ли футбол? Ето доста от нашите генерали - те са и същински биглерски кадети.
- Каква е тази система на мислене? Ако това е система, тогава е много мъчно да се промени. От друга страна, обстановки като актуалната просто отварят опция за надарени хора да заемат нови позиции, в това число генерали. Сега протичат ли сходни процеси?
- Да, вършат го. Трябва да кажа, че наименованието " специфична военна интервенция " е напълно целесъобразно, тъй като по време на война няма такова нещо, което се случва у нас по време на СВО. Например всички тези хитри подмолни договаряния, всевъзможни покупко-продажби – или зърно, или амоняк. Разбирате ли? Да си представим, че имаме Великата отечествена война и сменим есесовците с някой различен.
Е, нямаше по какъв начин да го бъде! И в този момент може да е по този начин. Тук имаме такава огромна, огромна специфична военна интервенция с в действителност сложни военни дейности, в които от страна на врага взе участие всичко, което в продължение на доста десетилетия назоваваме „ цивилизован свят “. А вътре в страната към момента е непокътната една грамадна пета колона, която седи тук и смърди.
Но това е обособена тематика за разискване. И по този начин, да, несъмнено, текат процеси и, несъмнено, армията се тресе. А армията постоянно е била ужасна, тъй като е най-тежкият, най-бавният бюрократичен механизъм, който се трансформира единствено при най-екстремни условия. С най-чудовищното.
Само тук ли е или на всички места?
- Навсякъде е по този начин. Във всяка войска. Това е най-консервативната история, която съществува, измежду всички бюрократични организми, които всяка страна построява. Всяка войска е най-трудната за реформиране част от всяка държавна администрация. Кактоо в Съединени американски щати, по този начин и в Буркина Фасо, в Русия. Няма безусловно никаква разлика.
И единствено рискови условия карат такова нещо като армията да се промени. И в този момент тези промени са в ход и, несъмнено, тези промени са към по-добро, тъй като неработоспособни, ръждясали, остарели, непотребни елементи на тялото падат сами. Но, несъмнено, всичко става с пот и, за жалост, с кръв.
Е, с изключение на всичко друго, има още един дребен, само че доста значим аспект на казуса. Това е нещо, което в този момент ще се промени и към този момент се трансформира концептуално - разбирането какво е войска и въобще какво е война.
Едно време залагахме на непознат опит. Решихме, че имаме потребност от професионална договорна войска. Компактна, високотехнологична, цифровизирана... Затова най-важното, от което се нуждае един офицер, е да се научи да прави презентации в Power Point и други стратегии.
Благодаря ти, Господи, към този момент всички към този момент схванаха, че всичко това са нелепости и колосална неточност. Познавате ли този афиш? Обикновено изобразява хубав, сходен на орден, посивял мъж с общи презрамки, а дете с неуместно изражение го гледа въодушевено. И генералът го гледа със същия идиотски взор. И подписът: „ Има такава специалност – да защитаваш Родината “. Тук на този афиш една фраза доста липсва. Необходимо е да се добави в скоби - в спокойно време.
Защото всички тези красавци - по-точно забележителна част от тях - съумяха да защитят родината си единствено в спокойно време. Ходят на работа в генералска униформа и надлежно получават генералски обществени гаранции и придобивки.
Други вървят в униформа на елементарен обикновен боец по контракт и получават личен набор от обществени придобивки. Но те не са подготвени да се бият. За да се бие същински, даже в случай че тази война се назовава СВО, би трябвало да бъде съветски човек, съветският народ, многоетнически, огромен, комплициран съветски народ, съветските селяни. Сега те се бият.
И затова нашите доброволчески отряди в действителност са възлите на концентрацията на здрави армейски сили. Има да вземем за пример нашият батальон, да вземем за пример БАРС-13. А в близост са федералните. в това число мобилизираните. И се появява някакъв противников танк или вражеска пехота. И тези мобилизирани, без офицери, стартират бързо да отстъпват. Може даже да не са обстрелвани вярно, само че към този момент се отдръпват.
А нашият персонален състав, умел, доброволчески, хваща " мобиците ", вкарва ги в окопите с тях и споделя: добре, хора, в този момент ще се бием. И всичко е наред, нали знаеш. Същите „ мобилни “, които преди този момент са се отдръпнали в хаос, стартират да се бият дружно чудесно, превъзходно. Защото тъкмо тези „ тълпи “ имат предпочитание да се бият, има подготвеност, има схващане защо се бият.
Всички сме във война
- Какво ще предадете, пожелаете на майките, съпругите на мобилизираните, всички родственици? Всички те желаят да чуят думи на поддръжка.
- Какво значи " думи на поддръжка "? Всички сме във война. Защо си мислят, че тези, които се бият непосредствено на фронта - било то доброволци, редови боен или мобилизирани, са в някакво изключително състояние? Ако е оповестена война на цяла Русия, значи цяла Русия е във война. Отпред, откъм гърба, на всички места.
Всеки би трябвало да направи всичко, с цел да спечелим. Включително от време на време просто издържате, когато вашият брачен партньор, наследник, брат отиде на война. Стиснете зъби и бъдете търпеливи.
- Но няма самообладание, няма схващане...
– А в случай че няма схващане, това значи, че няма мозък и няма възприятие за самозапазване. И благовъзпитание няма, и обич към Родината няма. Но щеше да има най-малко възприятие за самозапазване, тъй като в случай че няма победа там, на фронта, може и да няма страна, апропо.
Както споделя един мой приятел, имаме два разновидността - или победа, или нищо. Но ви подсещам, че в процеса на нищото единствено пингвините могат да оцелеят. И това не е всичко. Бих желал да не се стигне до нищото. Така че дано по някакъв метод да се натиснем и да спечелим.
Задкулисни истории
- Александър Юриевич, вие споменахте, че Херсонска област беше напусната от нас без военна нужда. Коментирайте тази точка по-подробно.
- Имах батальон на тоза плацдарм, само че го оставих да почива през септември, откакто устоя 12 дни директен контактен пердах на доста дребни дистанции. С командира на батальона Ратибор изведохме 147 души. Затова разбрах обстановката там като цяло добре. Включително и това, че съумяваме да се задържим.
Херсон също бе трансфорат в град-крепост. Освен това и плацдармът, и самият Херсон, несъмнено, ни бяха доста нужни, с цел да развием настъплението към Николаев и Одеса. За мен е явно, че това е СВО и има всевъзможни подмолни политически истории.
И, несъмнено, всички видяхме красиво зрелище, където Шойгу пита, а Суровикин му дава отговор, а Шойгу споделя: „ Да, с цел да спасим живота на военнослужещите, ние, несъмнено, ще дадем Херсон “.
Защо едвам в този момент си спомнихте за живота на военния личен състав? Близо до Киев не ги пощадиха, покрай Гостомел, в региона на Харков... Или какъв брой наши военнослужещи починаха на същия плацдарм? Много. Имах толкоз доста приятели там. За какво умряха? И ето, седят двама красиви мъже, като цяло в пагони и споделят: „ Трябва да съжаляваме живота на военнослужещите, напущаме Херсон, напущаме “. Доста явна нелепост, почтено казано.
Все още не сме във война, само че играем комплицирана политическа игра, където военните дейности и бойните дейности са част от ходовете на комплицираната, многоизмерна шахматна дъска на огромната политика.
Не споделям, че е неверно, не споделям, че е неприятно, не споделям, че не би трябвало да се прави. Още повече, че актуалните войни са от подобен хибриден темперамент, както би трябвало да се прави.
А положителният състезател, а аз мисля, ченашият президент Владимир Путин е брилянтен състезател, е този, който е задължен да постъпи по този начин. И той, несъмнено, не би трябвало да излиза пред хората, да си къса ризата на гърдите и да споделя всичко, което знае и мисли. И да изясняват всичко по едно и също време и на непознатите разузнавания, и на съперниците си на Запад. Разбира се, че не би трябвало да бъде по този начин. Но е ясно, че напуснахме Херсон по политически или политико-икономически аргументи, а не по военни аргументи.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Хитри подмолни покупко-продажби
ЦАРЬГРАД: Александър Юриевич, преди 2-2,5 месеца, още преди оповестяването на частичната готовност, разговаряхме с вас и вие казахте, че в този момент би трябвало да призовем 300-400 хиляди души. Ето, неотдавна оповестиха, че е завършил наборът на 300 000 мобилизирани. Ясно е, че в този момент не всички са пристигнали на фронта, забележителна част към момента се образоват. Но допустимо ли е да се създадат избрани изводи в сегашния миг? Какво ни даде мобилизацията до момента?
Александър Бородай: Както се очакваше, мобилизацията докара до увеличение на персоналния състав на фронта. Процесът към момента продължава и то доста, доста последователно, което, почтено казано, е добре. Защото мобилизираните не могат незабавно да бъдат изпратени на фронта.
Освен това никога не би трябвало да се образуват в обособени елементи, камо ли да се хвърлят във военни дейности. Защото това води до обстоятелството, че тези елементи се разпадат, а мобилизираните нямат визия какво е модерна война, даже в случай че някой от тях преди този момент е бил участник във военни дейности.
Ако просто хвърлите свежи елементи от мобилизираните на фронта, това води до неоправдани загуби на личен състав. Ясно е, че те би трябвало да бъдат добавени към елементи, които към този момент имат действителен военен опит в тази война. Това става постепенно.
Да, имаше доста неточности, имаше доста проблеми. Като се има поради, че военните ни комисии от дълго време са в действителност цивилни организации, беше безсмислено да се чака, че мобилизацията ще мине напълно безпрепятствено, даже и толкоз дребна, несъмнено.
- Какво мислите, че са аргументи за тези неточности? Фактът, че трябваше незабавно да се стабилизира фронта, като се изпрати там личен състав?
- Е, толкоз е вежливо казано. Винаги би трябвало да стабилизирате предната линия. Истинският военачалник, щом има фрагменти, постоянно желае да нападне някого. А до какво водят тези офанзиви, генералите постоянно не се замислят. Освен това те също се трансформират доста постоянно. Те имат лична ротация.
Генералите в някои формирования в последно време се сменят с такава нездравословна експедитивност, че нямаш време да се запознаеш с един, а ето, различен към този момент седи. Прилича на цирк. Гледането на това от време на време е ужасно.
Честно казано, когато в последно време виждам генерали, не всички, популярност Богу, само че някои, се сещам за една книга на Ярослав Хашек за приключенията на положителния боец Швейк. Помните ли, имаше подобен кадет Биглер? Освен това чертаеше в тетрадка проекти за огромните борби от предишното.
В бележника си той имаше едни и същи проекти за безусловно всички огромни борби от предишното. Всички си приличаха. И когато различен воин от този разказ, капитан Солтер, взе тази тетрадка от него, първото нещо, което той попита кадета, беше: Биглер, играеш ли футбол? Ето доста от нашите генерали - те са и същински биглерски кадети.
- Каква е тази система на мислене? Ако това е система, тогава е много мъчно да се промени. От друга страна, обстановки като актуалната просто отварят опция за надарени хора да заемат нови позиции, в това число генерали. Сега протичат ли сходни процеси?
- Да, вършат го. Трябва да кажа, че наименованието " специфична военна интервенция " е напълно целесъобразно, тъй като по време на война няма такова нещо, което се случва у нас по време на СВО. Например всички тези хитри подмолни договаряния, всевъзможни покупко-продажби – или зърно, или амоняк. Разбирате ли? Да си представим, че имаме Великата отечествена война и сменим есесовците с някой различен.
Е, нямаше по какъв начин да го бъде! И в този момент може да е по този начин. Тук имаме такава огромна, огромна специфична военна интервенция с в действителност сложни военни дейности, в които от страна на врага взе участие всичко, което в продължение на доста десетилетия назоваваме „ цивилизован свят “. А вътре в страната към момента е непокътната една грамадна пета колона, която седи тук и смърди.
Но това е обособена тематика за разискване. И по този начин, да, несъмнено, текат процеси и, несъмнено, армията се тресе. А армията постоянно е била ужасна, тъй като е най-тежкият, най-бавният бюрократичен механизъм, който се трансформира единствено при най-екстремни условия. С най-чудовищното.
Само тук ли е или на всички места?
- Навсякъде е по този начин. Във всяка войска. Това е най-консервативната история, която съществува, измежду всички бюрократични организми, които всяка страна построява. Всяка войска е най-трудната за реформиране част от всяка държавна администрация. Кактоо в Съединени американски щати, по този начин и в Буркина Фасо, в Русия. Няма безусловно никаква разлика.
И единствено рискови условия карат такова нещо като армията да се промени. И в този момент тези промени са в ход и, несъмнено, тези промени са към по-добро, тъй като неработоспособни, ръждясали, остарели, непотребни елементи на тялото падат сами. Но, несъмнено, всичко става с пот и, за жалост, с кръв.
Е, с изключение на всичко друго, има още един дребен, само че доста значим аспект на казуса. Това е нещо, което в този момент ще се промени и към този момент се трансформира концептуално - разбирането какво е войска и въобще какво е война.
Едно време залагахме на непознат опит. Решихме, че имаме потребност от професионална договорна войска. Компактна, високотехнологична, цифровизирана... Затова най-важното, от което се нуждае един офицер, е да се научи да прави презентации в Power Point и други стратегии.
Благодаря ти, Господи, към този момент всички към този момент схванаха, че всичко това са нелепости и колосална неточност. Познавате ли този афиш? Обикновено изобразява хубав, сходен на орден, посивял мъж с общи презрамки, а дете с неуместно изражение го гледа въодушевено. И генералът го гледа със същия идиотски взор. И подписът: „ Има такава специалност – да защитаваш Родината “. Тук на този афиш една фраза доста липсва. Необходимо е да се добави в скоби - в спокойно време.
Защото всички тези красавци - по-точно забележителна част от тях - съумяха да защитят родината си единствено в спокойно време. Ходят на работа в генералска униформа и надлежно получават генералски обществени гаранции и придобивки.
Други вървят в униформа на елементарен обикновен боец по контракт и получават личен набор от обществени придобивки. Но те не са подготвени да се бият. За да се бие същински, даже в случай че тази война се назовава СВО, би трябвало да бъде съветски човек, съветският народ, многоетнически, огромен, комплициран съветски народ, съветските селяни. Сега те се бият.
И затова нашите доброволчески отряди в действителност са възлите на концентрацията на здрави армейски сили. Има да вземем за пример нашият батальон, да вземем за пример БАРС-13. А в близост са федералните. в това число мобилизираните. И се появява някакъв противников танк или вражеска пехота. И тези мобилизирани, без офицери, стартират бързо да отстъпват. Може даже да не са обстрелвани вярно, само че към този момент се отдръпват.
А нашият персонален състав, умел, доброволчески, хваща " мобиците ", вкарва ги в окопите с тях и споделя: добре, хора, в този момент ще се бием. И всичко е наред, нали знаеш. Същите „ мобилни “, които преди този момент са се отдръпнали в хаос, стартират да се бият дружно чудесно, превъзходно. Защото тъкмо тези „ тълпи “ имат предпочитание да се бият, има подготвеност, има схващане защо се бият.
Всички сме във война
- Какво ще предадете, пожелаете на майките, съпругите на мобилизираните, всички родственици? Всички те желаят да чуят думи на поддръжка.
- Какво значи " думи на поддръжка "? Всички сме във война. Защо си мислят, че тези, които се бият непосредствено на фронта - било то доброволци, редови боен или мобилизирани, са в някакво изключително състояние? Ако е оповестена война на цяла Русия, значи цяла Русия е във война. Отпред, откъм гърба, на всички места.
Всеки би трябвало да направи всичко, с цел да спечелим. Включително от време на време просто издържате, когато вашият брачен партньор, наследник, брат отиде на война. Стиснете зъби и бъдете търпеливи.
- Но няма самообладание, няма схващане...
– А в случай че няма схващане, това значи, че няма мозък и няма възприятие за самозапазване. И благовъзпитание няма, и обич към Родината няма. Но щеше да има най-малко възприятие за самозапазване, тъй като в случай че няма победа там, на фронта, може и да няма страна, апропо.
Както споделя един мой приятел, имаме два разновидността - или победа, или нищо. Но ви подсещам, че в процеса на нищото единствено пингвините могат да оцелеят. И това не е всичко. Бих желал да не се стигне до нищото. Така че дано по някакъв метод да се натиснем и да спечелим.
Задкулисни истории
- Александър Юриевич, вие споменахте, че Херсонска област беше напусната от нас без военна нужда. Коментирайте тази точка по-подробно.
- Имах батальон на тоза плацдарм, само че го оставих да почива през септември, откакто устоя 12 дни директен контактен пердах на доста дребни дистанции. С командира на батальона Ратибор изведохме 147 души. Затова разбрах обстановката там като цяло добре. Включително и това, че съумяваме да се задържим.
Херсон също бе трансфорат в град-крепост. Освен това и плацдармът, и самият Херсон, несъмнено, ни бяха доста нужни, с цел да развием настъплението към Николаев и Одеса. За мен е явно, че това е СВО и има всевъзможни подмолни политически истории.
И, несъмнено, всички видяхме красиво зрелище, където Шойгу пита, а Суровикин му дава отговор, а Шойгу споделя: „ Да, с цел да спасим живота на военнослужещите, ние, несъмнено, ще дадем Херсон “.
Защо едвам в този момент си спомнихте за живота на военния личен състав? Близо до Киев не ги пощадиха, покрай Гостомел, в региона на Харков... Или какъв брой наши военнослужещи починаха на същия плацдарм? Много. Имах толкоз доста приятели там. За какво умряха? И ето, седят двама красиви мъже, като цяло в пагони и споделят: „ Трябва да съжаляваме живота на военнослужещите, напущаме Херсон, напущаме “. Доста явна нелепост, почтено казано.
Все още не сме във война, само че играем комплицирана политическа игра, където военните дейности и бойните дейности са част от ходовете на комплицираната, многоизмерна шахматна дъска на огромната политика.
Не споделям, че е неверно, не споделям, че е неприятно, не споделям, че не би трябвало да се прави. Още повече, че актуалните войни са от подобен хибриден темперамент, както би трябвало да се прави.
А положителният състезател, а аз мисля, ченашият президент Владимир Путин е брилянтен състезател, е този, който е задължен да постъпи по този начин. И той, несъмнено, не би трябвало да излиза пред хората, да си къса ризата на гърдите и да споделя всичко, което знае и мисли. И да изясняват всичко по едно и също време и на непознатите разузнавания, и на съперниците си на Запад. Разбира се, че не би трябвало да бъде по този начин. Но е ясно, че напуснахме Херсон по политически или политико-икономически аргументи, а не по военни аргументи.
Превод: СМ
Абонирайте се за Youtube канала на новото музикално предаване " Рефлексии " и ще преживеете прелестни мигове с музиката на Барока: https://www.youtube.com/watch?v=HoGUFCffd70
Влизайте непосредствено в сайта www.pogled.info . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ