Александър Проханов: Не можеш да победиш Запада, оставайки Запад
Александър Андреевич, претърпяваме събития, чието значение към момента не сме способни да осъзнаем изцяло. Но вероятно към този момент може да се откроят някои феномени, протичащи се в страната и обществото.
Преди началото на военната интервенция съветското общество беше задоволително монолитно. И много сънено, безгрижно, хедонистично. То не подозираше какви грандиозни тектонични промени ще дойдат със СВО. Това е рекултивация на Руската страна, която се случва в няколко посоки.
Ще се наложи основаването на нова индустрия. Реформите от 90-те години пометоха основите на промишлеността, сложиха ни под зависимостта на Запада. Сега унищожаваме дефицита на нужното, сътворяваме цели индустриални браншове. Приключи диктатурата на пазара. Разбрахме, че той самичък по себе си не обезпечава нищо, с изключение на стремглаво обогатяване на обособени лица, опустошаване на народа и доста ниски, постоянно даже негативни, темпове да развиване.
Многобройните милиардери, които изнесоха в чужбина своите пари в действителност се оказаха държавни нарушители, изменници, национални врагове. Те са хора на Запада. Държавата на Гайдар и Елцин беше западна страна. Не можеш да победиш Запада, оставайки Запад Налага се да сътворяваме Контразапад.
А креативният хайлайф?
Актьорите, шоубизнесът, публицистите, които бяха в господстващо състояние през 90-те години, си потеглиха. В последна сметка най гласовитата и енергична част. Не просто си потеглиха, сътвориха там всевъзможни фондове и „ държавни управления в заточение “, които всеки ден хвърлят осведомителни бомби. Намираме се под „ обстрела “ на тези, които бяха отгледани от самата страна. Повтарям, че това не са просто дезертьори и бегълци. Това на предатели.
Нужен е нов, родолюбив хайлайф. Имаме неголеми запаси. Тъй като либералите заемаха всички места, в културата, философията, медиите. Образува се вакуум, а патриотичните, съветски мислители за тези три генерации не се народиха щедро. Предстои ни задачата в най-кратки периоди да създадем този хайлайф.
Още един голям, значим миг. След 1991 година народът в действителност се отхвърли от Родината. Без пердах съобщи руската Родина с нейните Победа, космос, социализъм, градежи, световната алена империя. И от народ-великан се трансформира в народ-пигмей. Трябва да си върнем чувството за личното великолепие, своята голяма историческа задача.
И най-много да създадем нова идеология. След 1991 година живяхме в матрицата на западната демократична идеология. Нейната съветска форма беше примитивна, спусната от англосаксонския Олимп. До нас стигаха огризки от това могъщо и тайнствено нещо, което представляваше актуалният демократизъм. Сега тази идеология рухна. Предстои си да се върнем в съветското историческо време.
Сблъскват ли се със опозиция измененията, за които приказваме?
На най-различни нива се води битка на новите и старите трендове. Това поражда битка на всички места. Тя е и тиха, и ярка. Тя е чудовищна – терористични актове. Убийството на Дугин и Татарски са откритите ексцесии.
Слушаме постоянно по какъв начин Русия оказва помощ на завърнатите райони. Как те могат да оказват помощ на останала Русия?
Тези райони отприщиха процеса, който описах доскоро. Промените в Русия се случват, тъй като Донбас се взриви. Не Крим, а Донбас. Това е драматичен район. Цената е голяма – разрушени градове, големи човешки загуби. Мнозина станаха бежанци. На фронта лежат костите на цвета на мъжкото население. Донбас породи донбаския интервал на съветската история.
От двете страни на фронта хората приказват и на съветски, и на Украински. Каква е същността на спора.
Преживяваме най-голяма драма. Сблъскването на украинците с руснаците е блестяща интервенция на Запада, грандиозна акция, за която още Бжежински мечтае.
Тази драма стартира през 1991 година, когато Украйна я отрязаха от плътта на Русия. Нямаше никаква потребност от това. Имахме единни стопанска система, история, единно семейство. Оправдаваха се с това, че желаят да провеждат по-удобно ръководството. Това бяха брътвежи – беше осъществено голямо закононарушение, освен това изцяло умишлено. Това беше решение на американските мегастратези. И в този момент виждаме два окървавени народа.
Два или един?
Два, един и никакъв. В Съветския съюз, несъмнено, имаше украинци, руснаци, мордовци, беларуси. Но имаше и меганарод, който включваше в себе си Руския свят. И този меганарод беше опустошен през 1991 година От него останаха разнообразни нации, които бяха разсечени от война.
Руснаци и украинци живеят и в Русия, и в Украйна, и по целия свят. Войната, която се води през днешния ден, визира точно руско-украинската зона в Русия и Украйна.
Мисля, че това е единствено началото. Огромната англосаксонска просвета на ръководство и съсипия ще надига украинското, ще го насочва против съветското. Така наречената украинска опозиция не е блъф. Това е обект на най-голямо внимание на нашите управляващи, специфични служби, политици, културни дейци.
Къде минава линията на разлом? Как хората се оказват от едната или другата страна на барикадите?
Тази линия се трансформира непрекъснато. Голямо количество безразлични руснаци ще се причислят към войната по етнически съветски принцип. И също украинците, които бяха част от Руския свят, от ден на ден ще получават чисто украинска еднаквост.
Управляват тази динамичност. Управлението е мъдро. Не знам има ли отговор от наша страна и дали е кардинално вероятен. Засега Елцин е недостижим, той е в центъра на днешните идеологически процедури. Това е все едно да ампутираш метастази, оставяйки главния израстък. Това е в случай че в идеологията ни участват Гришка Отрепиев или Власов.
В новата идеология не би трябвало да има нищо развалящо. Ние сътворяваме артикул, в който по начало е заложено изгниване. Трябва да изрежем всичко това. Честно казано драмата се случи през 1991 година.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Преди началото на военната интервенция съветското общество беше задоволително монолитно. И много сънено, безгрижно, хедонистично. То не подозираше какви грандиозни тектонични промени ще дойдат със СВО. Това е рекултивация на Руската страна, която се случва в няколко посоки.
Ще се наложи основаването на нова индустрия. Реформите от 90-те години пометоха основите на промишлеността, сложиха ни под зависимостта на Запада. Сега унищожаваме дефицита на нужното, сътворяваме цели индустриални браншове. Приключи диктатурата на пазара. Разбрахме, че той самичък по себе си не обезпечава нищо, с изключение на стремглаво обогатяване на обособени лица, опустошаване на народа и доста ниски, постоянно даже негативни, темпове да развиване.
Многобройните милиардери, които изнесоха в чужбина своите пари в действителност се оказаха държавни нарушители, изменници, национални врагове. Те са хора на Запада. Държавата на Гайдар и Елцин беше западна страна. Не можеш да победиш Запада, оставайки Запад Налага се да сътворяваме Контразапад.
А креативният хайлайф?
Актьорите, шоубизнесът, публицистите, които бяха в господстващо състояние през 90-те години, си потеглиха. В последна сметка най гласовитата и енергична част. Не просто си потеглиха, сътвориха там всевъзможни фондове и „ държавни управления в заточение “, които всеки ден хвърлят осведомителни бомби. Намираме се под „ обстрела “ на тези, които бяха отгледани от самата страна. Повтарям, че това не са просто дезертьори и бегълци. Това на предатели.
Нужен е нов, родолюбив хайлайф. Имаме неголеми запаси. Тъй като либералите заемаха всички места, в културата, философията, медиите. Образува се вакуум, а патриотичните, съветски мислители за тези три генерации не се народиха щедро. Предстои ни задачата в най-кратки периоди да създадем този хайлайф.
Още един голям, значим миг. След 1991 година народът в действителност се отхвърли от Родината. Без пердах съобщи руската Родина с нейните Победа, космос, социализъм, градежи, световната алена империя. И от народ-великан се трансформира в народ-пигмей. Трябва да си върнем чувството за личното великолепие, своята голяма историческа задача.
И най-много да създадем нова идеология. След 1991 година живяхме в матрицата на западната демократична идеология. Нейната съветска форма беше примитивна, спусната от англосаксонския Олимп. До нас стигаха огризки от това могъщо и тайнствено нещо, което представляваше актуалният демократизъм. Сега тази идеология рухна. Предстои си да се върнем в съветското историческо време.
Сблъскват ли се със опозиция измененията, за които приказваме?
На най-различни нива се води битка на новите и старите трендове. Това поражда битка на всички места. Тя е и тиха, и ярка. Тя е чудовищна – терористични актове. Убийството на Дугин и Татарски са откритите ексцесии.
Слушаме постоянно по какъв начин Русия оказва помощ на завърнатите райони. Как те могат да оказват помощ на останала Русия?
Тези райони отприщиха процеса, който описах доскоро. Промените в Русия се случват, тъй като Донбас се взриви. Не Крим, а Донбас. Това е драматичен район. Цената е голяма – разрушени градове, големи човешки загуби. Мнозина станаха бежанци. На фронта лежат костите на цвета на мъжкото население. Донбас породи донбаския интервал на съветската история.
От двете страни на фронта хората приказват и на съветски, и на Украински. Каква е същността на спора.
Преживяваме най-голяма драма. Сблъскването на украинците с руснаците е блестяща интервенция на Запада, грандиозна акция, за която още Бжежински мечтае.
Тази драма стартира през 1991 година, когато Украйна я отрязаха от плътта на Русия. Нямаше никаква потребност от това. Имахме единни стопанска система, история, единно семейство. Оправдаваха се с това, че желаят да провеждат по-удобно ръководството. Това бяха брътвежи – беше осъществено голямо закононарушение, освен това изцяло умишлено. Това беше решение на американските мегастратези. И в този момент виждаме два окървавени народа.
Два или един?
Два, един и никакъв. В Съветския съюз, несъмнено, имаше украинци, руснаци, мордовци, беларуси. Но имаше и меганарод, който включваше в себе си Руския свят. И този меганарод беше опустошен през 1991 година От него останаха разнообразни нации, които бяха разсечени от война.
Руснаци и украинци живеят и в Русия, и в Украйна, и по целия свят. Войната, която се води през днешния ден, визира точно руско-украинската зона в Русия и Украйна.
Мисля, че това е единствено началото. Огромната англосаксонска просвета на ръководство и съсипия ще надига украинското, ще го насочва против съветското. Така наречената украинска опозиция не е блъф. Това е обект на най-голямо внимание на нашите управляващи, специфични служби, политици, културни дейци.
Къде минава линията на разлом? Как хората се оказват от едната или другата страна на барикадите?
Тази линия се трансформира непрекъснато. Голямо количество безразлични руснаци ще се причислят към войната по етнически съветски принцип. И също украинците, които бяха част от Руския свят, от ден на ден ще получават чисто украинска еднаквост.
Управляват тази динамичност. Управлението е мъдро. Не знам има ли отговор от наша страна и дали е кардинално вероятен. Засега Елцин е недостижим, той е в центъра на днешните идеологически процедури. Това е все едно да ампутираш метастази, оставяйки главния израстък. Това е в случай че в идеологията ни участват Гришка Отрепиев или Власов.
В новата идеология не би трябвало да има нищо развалящо. Ние сътворяваме артикул, в който по начало е заложено изгниване. Трябва да изрежем всичко това. Честно казано драмата се случи през 1991 година.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ