Възраждане и Костадинов трябва да бъдат изолирани
Александър Андреев,
" Възраждане " и Костадин Костадинов би трябвало да се оградят със хигиеничен кордон. Изявите на Костадинов в Българска телеграфна агенция и на неговия съпартиец Деян Николов по bTV излъчват към българското общество следващия противен сигнал, че идеологията, която изповядват, е токсична. Противоотровите очевидно не работят, тъй че се постанова цялостна изолираност.
Защо Костадинов се държи по този начин?
Дори не става дума за това, че лексиката и метафорите, които употребява господин Костадинов, са надалеч оттатък всеки добър усет. Да наречеш няколко съществени медии " жълто-кафяви отходни тръби на американското посолство " е елементарна нецензурност, която не е нищо извънредно в избрани среди от българското общество. Но когато сходна хем вулгарна, хем блудкава фраза излиза от устата на парламентарно легитимиран водач, тогава диалогът става напълно друг. Ако господин Костадинов беше елементарен тъпанар, човек би махнал с ръка. Но той очевидно не е. Освен че е партиен водач, той има дипломи, владее членоразделната тирада, българската лексика и даже граматиката. А подобен човек в общия случай гледа да съблюдава положителния звук, изключително в обществени изяви.
Защо обаче господин Костадинов не го прави? Защо, освен това, той даже си разрешава да заплашва със разпра сериозни публицисти, в това число и пишещия тези редове? Разпространено е обяснението, че го прави по поръчка откъм Москва. Може и по този начин да е, само че такова пояснение не звучи задоволително изчерпателно и безапелационно. Според едно редом пояснение господин Костадинов просто копира печално известни исторически модели: до двама от най-големите злодеи на 20 век също постоянно се показваха овластени мъже с очилца, които алармираха, че - без значение от особеното държание на водача - тяхната партия и тяхната власт не се крепят на тесночели, неуки простаци.
Западни медии, с присъщата им сдържаност, от време на време назовават господин Костадинов " непосредствен до Москва властнически водач ". Такова определение, което обобщава към този момент цитираните отзиви за ръководителя на " Възраждане ", ненапълно изяснява и грубия звук на този човек, и подозренията към стопанисването на партийната му каса, пък и непрекъснатото заиграване с необятно публикуваните в България предмодерни настройки, зле прикритата ксенофобия, хомофобията, вулгарността и грубиянщината. С други думи - всичко това, което цивилизованият, либерален и законолюбив свят към този момент е преодолял. И което всеки цивилизован, либерален и законолюбив партиен водач би желал да бъде преодоляно и в България.
Партия " Възраждане " би трябвало да бъде изолирана - и медийно, и политически
На всичките въпроси " Защо? " по адрес на господин Костадинов зевзеците имат и още един напълно къс отговор: " Защото си е повервáл. " Дали обаче той в действителност си е повярвал с тези рехави 10%? Както се сподели, той е човек с дипломи, грамотен и с забележими прояви на мозъчна активност. Тъй че настоящето му държание приказва по-скоро за съществуването на някакви стратегически размисли.
Първата от неговите общо две стратегически мисли е вярна, другата обаче е глупава. Г-н Костадинов се досеща, че когато влезе във властта, партията му ще се стопи като пролетен сняг - това демонстрира политическата история както по света, по този начин и в България. Още повече, че болшинството българи в никакъв случай в историята си не са възторжено припознавали фанатични и крайни водачи, а и " Възраждане " няма сериозна стратегия за ръководство. Втората стратегическа мисъл на господин Костадинов е по-скоро наивна вяра: че до момента в който остава в съпротива, партията му няма да се топи като пролетен сняг, а ще набъбва и мачка като лавина. Тъкмо въз основа на тази си вяра господин Костадинов се държи по този начин нападателно: той има вяра (или желае хората да повярват), че към този момент " мачка ". Времето сигурно ще покаже, че бърка.
" Възраждане " и Костадин Костадинов би трябвало да се оградят със хигиеничен кордон. Изявите на Костадинов в Българска телеграфна агенция и на неговия съпартиец Деян Николов по bTV излъчват към българското общество следващия противен сигнал, че идеологията, която изповядват, е токсична. Противоотровите очевидно не работят, тъй че се постанова цялостна изолираност.
Защо Костадинов се държи по този начин?
Дори не става дума за това, че лексиката и метафорите, които употребява господин Костадинов, са надалеч оттатък всеки добър усет. Да наречеш няколко съществени медии " жълто-кафяви отходни тръби на американското посолство " е елементарна нецензурност, която не е нищо извънредно в избрани среди от българското общество. Но когато сходна хем вулгарна, хем блудкава фраза излиза от устата на парламентарно легитимиран водач, тогава диалогът става напълно друг. Ако господин Костадинов беше елементарен тъпанар, човек би махнал с ръка. Но той очевидно не е. Освен че е партиен водач, той има дипломи, владее членоразделната тирада, българската лексика и даже граматиката. А подобен човек в общия случай гледа да съблюдава положителния звук, изключително в обществени изяви.
Защо обаче господин Костадинов не го прави? Защо, освен това, той даже си разрешава да заплашва със разпра сериозни публицисти, в това число и пишещия тези редове? Разпространено е обяснението, че го прави по поръчка откъм Москва. Може и по този начин да е, само че такова пояснение не звучи задоволително изчерпателно и безапелационно. Според едно редом пояснение господин Костадинов просто копира печално известни исторически модели: до двама от най-големите злодеи на 20 век също постоянно се показваха овластени мъже с очилца, които алармираха, че - без значение от особеното държание на водача - тяхната партия и тяхната власт не се крепят на тесночели, неуки простаци.
Западни медии, с присъщата им сдържаност, от време на време назовават господин Костадинов " непосредствен до Москва властнически водач ". Такова определение, което обобщава към този момент цитираните отзиви за ръководителя на " Възраждане ", ненапълно изяснява и грубия звук на този човек, и подозренията към стопанисването на партийната му каса, пък и непрекъснатото заиграване с необятно публикуваните в България предмодерни настройки, зле прикритата ксенофобия, хомофобията, вулгарността и грубиянщината. С други думи - всичко това, което цивилизованият, либерален и законолюбив свят към този момент е преодолял. И което всеки цивилизован, либерален и законолюбив партиен водач би желал да бъде преодоляно и в България.
Партия " Възраждане " би трябвало да бъде изолирана - и медийно, и политически
На всичките въпроси " Защо? " по адрес на господин Костадинов зевзеците имат и още един напълно къс отговор: " Защото си е повервáл. " Дали обаче той в действителност си е повярвал с тези рехави 10%? Както се сподели, той е човек с дипломи, грамотен и с забележими прояви на мозъчна активност. Тъй че настоящето му държание приказва по-скоро за съществуването на някакви стратегически размисли.
Първата от неговите общо две стратегически мисли е вярна, другата обаче е глупава. Г-н Костадинов се досеща, че когато влезе във властта, партията му ще се стопи като пролетен сняг - това демонстрира политическата история както по света, по този начин и в България. Още повече, че болшинството българи в никакъв случай в историята си не са възторжено припознавали фанатични и крайни водачи, а и " Възраждане " няма сериозна стратегия за ръководство. Втората стратегическа мисъл на господин Костадинов е по-скоро наивна вяра: че до момента в който остава в съпротива, партията му няма да се топи като пролетен сняг, а ще набъбва и мачка като лавина. Тъкмо въз основа на тази си вяра господин Костадинов се държи по този начин нападателно: той има вяра (или желае хората да повярват), че към този момент " мачка ". Времето сигурно ще покаже, че бърка.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ