Само в "ШОУ"! Александър Сано: С жена ми имаме интелект, не се следим и дебнем
Александър Алексеев Сано е прочут български музикант и артист. През 2004 година зад облика на Среброто стартира да написа музика за идния план: „ Братя Мангасариян “, в който вземат участие актьорите Владислав Петров /Кулю/ и Силвестър Силвестров /Зюмбюл/. Така се раждат шлагерите „ Бай Мангау “, „ Тер‘о Рер‘о “, „ Млад, мощен, хубав “ и „ Ромео и Юлия “. След отдръпването от музикалната сцена на двамата му „ събратя “, Александър Сано (Среброто) продължава сполучливо своята солова кариера. Следват голям брой концерти. През 2008 година е поканен и взе участие на фестивала „ Spirit of Bourgas “, проведен от международния музикален тв канал MTV. Концертирал е на една сцена със световноизвестни звезди като Asian Dub Foundation, Alphaville, Harem и други
Има запаметяващи се функции и в киното. В „ Тилт “ играе една от основните функции, а в сериала „ Под прикритие “ героят му Косъма прави възторг на родна сцена. Тази година пък притегли вниманието към себе си с сполучливата основна роля в „ Привличане “ и в този момент новия филм „ Революция Х “. Заедно с него се появи и новата ария на гения, която е озаглавил „ Джен “. Наш кореспондент приказва със Сано за новите му планове, за спомените от детството, за любовта и още нещо.
- Разбрах, че възобновяваш музикалната си кариера. Какво те предизвика към този рестарт и какво готвиш за твоите фенове?
- Може да се каже, че не съм спирал музикалната си кариера, само че не се грижа доста за тази работа. (смее се) Последно с Братята пуснахме парче преди две години, а преди този момент някъде 8 година имахме застой.
Сега работих с Тони Рикев (по-известен в музикалните среди като Wah Tony – б.а.) по част от саундтрака на „ Революция Х”. Парчето се споделя „ Дзен”.
- Докъде се простират упованията ти във връзка с кариера в музиката? Вече си пял на “Spirit of Burgas” , в този момент какво следва?
- Никога нямам упования за съответни неща, не си начертавам дълготрайни проекти. В клипа са включени сътрудниците ми от кино лентата „ Революция Х”, измежду които Димитър Бербатов, Гери-Никол, Башар Рахал, Бойко Кръстанов. За мен е значимо този план да стигне до повече хора и съм уверен в това, тъй като песента стана доста хубаво. Пусках я на няколко хора от разнообразни възрастови групи и щом на двайстата секунда стартират да си я тананикат, значи всичко е наред. Очаквам да е един от шлагерите на лятото.
- Помниш ли нещо от уроците по класическа китара?
- А, помня, несъмнено. Най-вече първия ми преподавател Красимир Чакалов, който не съм чувал към този момент 30 година, нека да е жив и здрав. Помня това, че в никакъв случай не се научих да виждам в нотите, което е обвързвано с вестибуларния ми уред. Налагаше се всичко да узнавам наизуст, с цел да мога да го изсвиря. Това са доста хубави и приятни мигове, прекарани в Дома на културата в Русе. Там съм посещавал концерти на велики музиканти. Само приятни неща си припомням. Детството ми беше ангажирано напълно с изкуство и просвета, което в последна сметка ме направи подобен, какъвто съм.
- А какво вършим с дипломата от професионалната гимназия по мода и облекло?
- Даже не я знам къде е. Това беше единственият вид аз
да не завърша в някаква естествена и тривиална гимназия
а да изучавам в някакво професионално учебно заведение. Само в това учебно заведение одобряваха без изпит по математика, а с изобразяване.
- Имаше ли интерес към политологията, че я записваш в Софийския университет и какво се случи след две години, че се отхвърли и се реалокира в НАТФИЗ?
- Помисли си какъв брой ми е било забавно и на сърце щом съм го напуснал... (усмихва се) Кандидатствах „ Право “, само че развитата ми тематика по произведение на Йовков беше с критика с червен, зелен и черен химикал. Получих 2,80 на тази тематика, не съумях да се класирам за тази компетентност и влезнах по второ предпочитание – политология.
Между другото, всичко обвързвано с обучение в моя живот, ме одобряваха по второ предпочитание. Това постоянно се е оказвало златен орден за мен. Пътят на живота ми е минал оттова и се оказва верният. Още за междинното обучение аплайвах „ Проектиране и мода на облеклото”, а ме одобриха „ Технология на облеклото”, което е повече за кройки. В университета аплайвах „ Право”, само че ме одобриха „ Политология”. В НАТФИЗ желаех за трагичен спектакъл, а ме одобриха кукли.
Помните ли Жаси от " Сделка или не "? Хвърли облеклата и се появи полугола, ще влезе във всичките ви мечти (СНИМКИ)
- Явно човек не би трябвало в никакъв случай да бяга от природата си и това, което ориста му е отредила…
- Вероятно е тъкмо по този начин, а май и не би трябвало да бягаме от ориста си.
- Последно те гледах в „ Привличане “, който самоуверено мога да дефинира за един от най-силните български филми, където си партнираш с Яна Маринова. Лесно ли се сработихте с нея?
- С Яна се познаваме от доста години. Още при запознаването ни аз имах възприятието, че се познаваме от много време. Много бързо си станахме близки, започнахме да мелим едни и същи неща. Този план го стартирахме с Яна, само че
заради моята изключителна претовареност не съумях да се включа в продуцирането
на кино лентата. Влачихме този план две години, до момента в който не се появиха Башар Рахал и Мартин Макариев и най-сетне се случи. Огромна заслуга за кино лентата има най-много Яна Маринова. Това, което тя съумя да направи, доста малко хора от нашия отрасъл го могат. Нямах никакво подозрение за крайния резултат, тъй като няма нито една неточност в кастинга. Когато зад камерата стои Мартин Макариев и операторът Иван Вачков, никакъв късмет да се обърка каквото и да било.
- Лесно ли се превъплъти в ролята на мафиот в „ Революция Х “? По какъв метод се готвиш за сходни функции?
- Този не е никакъв мафиот, по-скоро шанаджия. Хората, които към този момент са гледали кино лентата, са наясно, че е мощно гротескна тази роля, безусловно на ръба. Това ме притесняваше, да не мина границата, само че нещата са издържани. Няма нищо общо с облиците на хора, които се занимават с нечиста активност, като Косъма от„ Под прикритие”. Героят ми Мишо от „ Революция Х” е изявен комедиен облик.
- И актьорството, и музиката са специалности на изкуството, само че и двете се славят като проблематични, що се касае до персоналния живот. Как съумявате с Нели да запазите връзките си чисти?
- Много е простичко, като всичко в живота. Смело мога да настоявам, че в живота няма нищо комплицирано. Освен в случай че не решиш ти да си го усложниш, несъмнено! Цялото това нещо се взема решение с една думичка – разсъдък. Като имаш някакво количество разсъдък и не обръщаш внимание на тъпотии, ти просто нямаш проблеми. Никой от нас не върви да дебне другия. Наистина съм се изумявал при случаи, в които хора прочитат нещо във вестник и стартират да го имат за чиста монета.
В международен мащаб живеем в ерата на подправените вести
В България 90% от нещата са такива алабалистики, че седнал съм и се дръзвам. Тук като се напише нещо за живота на някого, стартира да се тиражира като истина, а няма и 1% меродавност. Чел съм неща за мен и жена ми, където единственото правилно е изписването на имената ни.
- Не може обаче да не се прокрадва някаква нотка на ревнивост посред ви...?
- Ще би трябвало да те опровергая – аз не ревнувам жена ми, не съм видял и тя да ме ревнува. Ревността енещо, което човек или го има заложено по природа или не. При нас го няма. Всички тези приказки, че в случай че ревнуваш значи обичаш половинката си, за нас са цялостни тъпотии. Не сме устроени по този начин и няма по какъв начин принудително да стартираме да се ревнуваме, а го считам и за безсмислено.
- Хубаво е, че сте се намерили с идентични визии по този въпрос, тъй като в случай че единият ревнуваше...
- Няма по какъв начин да се оцелее в такава обстановка, прав си! Това си е камшик! Но е персонално решение и не виждам за какво хората избират да се изтезават.
- И тъй като вършим това изявление по време на абитуриентските балове, дано те попитам ти какви мемоари таиш от твоето довеждане докрай?
- Всеки път като попадна на фотоси от бала ми и експлодирам в смях. Когато мъжете излизат от учебно заведение в тийнейджърските си години, преди да са станали мъже, наподобяват доста смешно. Аз не върша изключение. Ние като завършващи от фешън учебно заведение не ходихме да си купуваме костюмите, правихме си ги сами. Ших си един кожен елек, ходихме особено да си купуваме обувки. В същата зала, в която празнувахме ние, бяха докарали едно транспортно учебно заведение, шофьорчета, единствено момчета и всичките бяха във вишневочервени костюми. Все едно ги бяха довели от някаква казарма. А в нашия клас единствено 7 момчета и над 20 девойки. Беше ми малко дискомфортно.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Досие:
Александър Сано е роден в Асеновград на 2 май 1977 година Националност: смесена – на половина българин (по майчина линия), четвърт арменец и четвърт французо-италианец (по бащина линия). Има двама братя. На седемгодишна възраст фамилията му се мести в родния град на татко му – Русе. Там се ориентира към музиката. Учи класическа китара и пее в „ Хора на момчетата “, като младеж образува музикални банди в крайдунавския град. След като приключва професионална гимназия по мода и облекло, Александър е признат в Софийския университет със компетентност „ Политология”.След две години в университета, артистичните му заложби го насочват към НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “ и той е признат в класа на проф. Боньо Лунгов. Като студент в театралната академия Александър Сано стартира във вариететен спектакъл „ Албена “, където играе до завършването си. Следват Народен спектакъл „ Иван Вазов “, където играе „ Дойката “ в пиесата „ Ромео и Жулиета “, спектакъл „ Сълза и смях “ – ролята на П. Н. Сорин в „ Чайка “ на Чехов, СФУМАТО, Театър „ Българска войска “ – ролята на Фелис в „ Coca-In “ по Тенеси Уилямс и Държавен язвителен спектакъл „ Алеко Константинов “ – ролята на доктор Едгар Волф в „ Досадникът “ на Франсис Вебер и „ Независим спектакъл “ – ролята на Лемкин в постановката „ Агенти “ по пиесата „ Гленгари Глен Рос “ на Дейвид Мамет.
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Има запаметяващи се функции и в киното. В „ Тилт “ играе една от основните функции, а в сериала „ Под прикритие “ героят му Косъма прави възторг на родна сцена. Тази година пък притегли вниманието към себе си с сполучливата основна роля в „ Привличане “ и в този момент новия филм „ Революция Х “. Заедно с него се появи и новата ария на гения, която е озаглавил „ Джен “. Наш кореспондент приказва със Сано за новите му планове, за спомените от детството, за любовта и още нещо.
- Разбрах, че възобновяваш музикалната си кариера. Какво те предизвика към този рестарт и какво готвиш за твоите фенове?
- Може да се каже, че не съм спирал музикалната си кариера, само че не се грижа доста за тази работа. (смее се) Последно с Братята пуснахме парче преди две години, а преди този момент някъде 8 година имахме застой.
Сега работих с Тони Рикев (по-известен в музикалните среди като Wah Tony – б.а.) по част от саундтрака на „ Революция Х”. Парчето се споделя „ Дзен”.
- Докъде се простират упованията ти във връзка с кариера в музиката? Вече си пял на “Spirit of Burgas” , в този момент какво следва?
- Никога нямам упования за съответни неща, не си начертавам дълготрайни проекти. В клипа са включени сътрудниците ми от кино лентата „ Революция Х”, измежду които Димитър Бербатов, Гери-Никол, Башар Рахал, Бойко Кръстанов. За мен е значимо този план да стигне до повече хора и съм уверен в това, тъй като песента стана доста хубаво. Пусках я на няколко хора от разнообразни възрастови групи и щом на двайстата секунда стартират да си я тананикат, значи всичко е наред. Очаквам да е един от шлагерите на лятото.
- Помниш ли нещо от уроците по класическа китара?
- А, помня, несъмнено. Най-вече първия ми преподавател Красимир Чакалов, който не съм чувал към този момент 30 година, нека да е жив и здрав. Помня това, че в никакъв случай не се научих да виждам в нотите, което е обвързвано с вестибуларния ми уред. Налагаше се всичко да узнавам наизуст, с цел да мога да го изсвиря. Това са доста хубави и приятни мигове, прекарани в Дома на културата в Русе. Там съм посещавал концерти на велики музиканти. Само приятни неща си припомням. Детството ми беше ангажирано напълно с изкуство и просвета, което в последна сметка ме направи подобен, какъвто съм.
- А какво вършим с дипломата от професионалната гимназия по мода и облекло?
- Даже не я знам къде е. Това беше единственият вид аз
да не завърша в някаква естествена и тривиална гимназия
а да изучавам в някакво професионално учебно заведение. Само в това учебно заведение одобряваха без изпит по математика, а с изобразяване.
- Имаше ли интерес към политологията, че я записваш в Софийския университет и какво се случи след две години, че се отхвърли и се реалокира в НАТФИЗ?
- Помисли си какъв брой ми е било забавно и на сърце щом съм го напуснал... (усмихва се) Кандидатствах „ Право “, само че развитата ми тематика по произведение на Йовков беше с критика с червен, зелен и черен химикал. Получих 2,80 на тази тематика, не съумях да се класирам за тази компетентност и влезнах по второ предпочитание – политология.
Между другото, всичко обвързвано с обучение в моя живот, ме одобряваха по второ предпочитание. Това постоянно се е оказвало златен орден за мен. Пътят на живота ми е минал оттова и се оказва верният. Още за междинното обучение аплайвах „ Проектиране и мода на облеклото”, а ме одобриха „ Технология на облеклото”, което е повече за кройки. В университета аплайвах „ Право”, само че ме одобриха „ Политология”. В НАТФИЗ желаех за трагичен спектакъл, а ме одобриха кукли.
Помните ли Жаси от " Сделка или не "? Хвърли облеклата и се появи полугола, ще влезе във всичките ви мечти (СНИМКИ)
- Явно човек не би трябвало в никакъв случай да бяга от природата си и това, което ориста му е отредила…
- Вероятно е тъкмо по този начин, а май и не би трябвало да бягаме от ориста си.
- Последно те гледах в „ Привличане “, който самоуверено мога да дефинира за един от най-силните български филми, където си партнираш с Яна Маринова. Лесно ли се сработихте с нея?
- С Яна се познаваме от доста години. Още при запознаването ни аз имах възприятието, че се познаваме от много време. Много бързо си станахме близки, започнахме да мелим едни и същи неща. Този план го стартирахме с Яна, само че
заради моята изключителна претовареност не съумях да се включа в продуцирането
на кино лентата. Влачихме този план две години, до момента в който не се появиха Башар Рахал и Мартин Макариев и най-сетне се случи. Огромна заслуга за кино лентата има най-много Яна Маринова. Това, което тя съумя да направи, доста малко хора от нашия отрасъл го могат. Нямах никакво подозрение за крайния резултат, тъй като няма нито една неточност в кастинга. Когато зад камерата стои Мартин Макариев и операторът Иван Вачков, никакъв късмет да се обърка каквото и да било.
- Лесно ли се превъплъти в ролята на мафиот в „ Революция Х “? По какъв метод се готвиш за сходни функции?
- Този не е никакъв мафиот, по-скоро шанаджия. Хората, които към този момент са гледали кино лентата, са наясно, че е мощно гротескна тази роля, безусловно на ръба. Това ме притесняваше, да не мина границата, само че нещата са издържани. Няма нищо общо с облиците на хора, които се занимават с нечиста активност, като Косъма от„ Под прикритие”. Героят ми Мишо от „ Революция Х” е изявен комедиен облик.
- И актьорството, и музиката са специалности на изкуството, само че и двете се славят като проблематични, що се касае до персоналния живот. Как съумявате с Нели да запазите връзките си чисти?
- Много е простичко, като всичко в живота. Смело мога да настоявам, че в живота няма нищо комплицирано. Освен в случай че не решиш ти да си го усложниш, несъмнено! Цялото това нещо се взема решение с една думичка – разсъдък. Като имаш някакво количество разсъдък и не обръщаш внимание на тъпотии, ти просто нямаш проблеми. Никой от нас не върви да дебне другия. Наистина съм се изумявал при случаи, в които хора прочитат нещо във вестник и стартират да го имат за чиста монета.
В международен мащаб живеем в ерата на подправените вести
В България 90% от нещата са такива алабалистики, че седнал съм и се дръзвам. Тук като се напише нещо за живота на някого, стартира да се тиражира като истина, а няма и 1% меродавност. Чел съм неща за мен и жена ми, където единственото правилно е изписването на имената ни.
- Не може обаче да не се прокрадва някаква нотка на ревнивост посред ви...?
- Ще би трябвало да те опровергая – аз не ревнувам жена ми, не съм видял и тя да ме ревнува. Ревността енещо, което човек или го има заложено по природа или не. При нас го няма. Всички тези приказки, че в случай че ревнуваш значи обичаш половинката си, за нас са цялостни тъпотии. Не сме устроени по този начин и няма по какъв начин принудително да стартираме да се ревнуваме, а го считам и за безсмислено.
- Хубаво е, че сте се намерили с идентични визии по този въпрос, тъй като в случай че единият ревнуваше...
- Няма по какъв начин да се оцелее в такава обстановка, прав си! Това си е камшик! Но е персонално решение и не виждам за какво хората избират да се изтезават.
- И тъй като вършим това изявление по време на абитуриентските балове, дано те попитам ти какви мемоари таиш от твоето довеждане докрай?
- Всеки път като попадна на фотоси от бала ми и експлодирам в смях. Когато мъжете излизат от учебно заведение в тийнейджърските си години, преди да са станали мъже, наподобяват доста смешно. Аз не върша изключение. Ние като завършващи от фешън учебно заведение не ходихме да си купуваме костюмите, правихме си ги сами. Ших си един кожен елек, ходихме особено да си купуваме обувки. В същата зала, в която празнувахме ние, бяха докарали едно транспортно учебно заведение, шофьорчета, единствено момчета и всичките бяха във вишневочервени костюми. Все едно ги бяха довели от някаква казарма. А в нашия клас единствено 7 момчета и над 20 девойки. Беше ми малко дискомфортно.
Интервю на Красимир КРАСИМИРОВ
Досие:
Александър Сано е роден в Асеновград на 2 май 1977 година Националност: смесена – на половина българин (по майчина линия), четвърт арменец и четвърт французо-италианец (по бащина линия). Има двама братя. На седемгодишна възраст фамилията му се мести в родния град на татко му – Русе. Там се ориентира към музиката. Учи класическа китара и пее в „ Хора на момчетата “, като младеж образува музикални банди в крайдунавския град. След като приключва професионална гимназия по мода и облекло, Александър е признат в Софийския университет със компетентност „ Политология”.След две години в университета, артистичните му заложби го насочват към НАТФИЗ „ Кр. Сарафов “ и той е признат в класа на проф. Боньо Лунгов. Като студент в театралната академия Александър Сано стартира във вариететен спектакъл „ Албена “, където играе до завършването си. Следват Народен спектакъл „ Иван Вазов “, където играе „ Дойката “ в пиесата „ Ромео и Жулиета “, спектакъл „ Сълза и смях “ – ролята на П. Н. Сорин в „ Чайка “ на Чехов, СФУМАТО, Театър „ Българска войска “ – ролята на Фелис в „ Coca-In “ по Тенеси Уилямс и Държавен язвителен спектакъл „ Алеко Константинов “ – ролята на доктор Едгар Волф в „ Досадникът “ на Франсис Вебер и „ Независим спектакъл “ – ролята на Лемкин в постановката „ Агенти “ по пиесата „ Гленгари Глен Рос “ на Дейвид Мамет.
ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК " ШОУ ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ