Изходът за класическите медии е един - инвестиции в съдържанието!
Алекс, вие бяхте продуцент и главен мотор на благотворителния онлайн концерт по случай Деня на Африка, който се отбелязва на 25 май и за който "БАНКЕРЪ " писа още тогава. Какво се случва с журналистическата ви работа ?
Вече не работя във вестници. От няколко години във Франция и в Съединените щати не може да се прави естествена публицистика – или би трябвало да работите в издания като „ Монд “ и „ Ню Йорк Таймс “, или просто забравете. Сметките на издателите не излизат, тъй като сериозната публицистика коства доста пари. От друга страна обаче през днешния ден всеки е "журналист " - показва мнение по всички въпроси, постоянно написа в блога си, не минава час без да пусне "компетентен " коментар в някоя обществена мрежа.
Преди време се срещнах с основния редактор на „ Вашингтон пост”. Той ми показа, че разчитат на главно спонсори и сега ги поддържа една от огромните телекомуникационни корпорации Viacom. Та този човек в резюме ми изясни обстановката по този начин: "Още от времето на доктор Дейвид Ливингстън в Африка, когато информацията се е предавала по кабел през морето, всяка софтуерна гражданска война - радио, телевизия, интернет - е променяла икономическите правила, по които действа публицистиката. За това през днешния ден би трябвало да се откри нова формула. Каква ще бъде тя към момента не знаем, само че знаем сигурно едно - постоянно ще има читатели, подготвени да заплащат за качествена публицистика ".
Редица издания към този момент откриха формулата на триумфа. „ Ню Йорк Таймс”, да вземем за пример, се финансира посредством абонамент и от ден на ден медии започнаха да си купуват информация от него. Вестник „ Монд” също откри точната съразмерност сред разноски за наличие и доходи от един милион клиенти и облаги от ръчна продажба. Имаме го обаче и "другият " образец - вестници не престават да изчезват, а телевизионни мрежи като "Си Ен Ен " и „ Фокс нюз” губят доста пари. И ще бъде по този начин, до момента в който се откри нова формула за всички. Или публицистиката преоткрие себе си и още веднъж стартира да създава качество.
Вие публикувате следствията си в книги. Това ли е бъдещето на проверяващата публицистика?
Не! Никой не е споделил, че оперативни следствия не могат да се вършат и в типичен медии. Големите следствия обаче костват доста пари и още повече главоболия... наред с плюсовете. Преди време, около едно мое изследване, имах проблем с френските служби. В дома ми бяха поставили камери и микрофон, след това се пробваха да забранят продажбата на книгата във Франция.
Успях да се оправя с този проблем с помощта на един доста умел юрист, с който се срещнах по различен мотив - бях попаднал по следите на огромна френска компания за цимент, финансираща терористични набези на „ Ислямска държава”. А с помощта на този юрист, открих контакт с португалския хакер Руи Пинто, обвързван със уеб страницата „ Футбол Лийкс” - голям скандал за интернационална мрежа за незаконен хазарт.
Идеята бе идващото ми следствие да е по неговия случай. Това означаваше най-малко две години работа, тъй като в аферата имаше доста забъркани – като се стартира от президента на Турция Реджеп Ердоган и притежателите на няколко елитни турски футболни клуба, мине се през предприемачи в Катар и мафиоти в Казахстан, и се свърши... на някой трети или четвърти континент. Всеки може да си показа за какви първични разноски става дума.
Такова следствие, като се изключи че лишава доста време, коства доста скъпо. Милиардерът Джеф Безос (основател и притежател на империята "Аmazon) се опита да поддържа концепцията за самостоятелна публицистика - посредством уеб страницата „ Интерсепт” и направи доста съществени вложения в начинанието. В един миг обаче скара с хората, с които работеше по този план, и дотук.
Разбира се, мощни редакции като „ Ню Йорк Таймс” или като американската кабелна и телевизионна мрежа HBO могат да вършат сериозна проверяваща публицистика. Но отново споделям – такива следствия пречат на доста хора с големи благоприятни условия...
Явно универсална рецепта към момента няма. Как оцеляват френските публицисти в изискванията на пандемията?
Ще ви дам два-три образеца от моята процедура. Френският ми издател съумя сполучливо да продаде правата за мои книги и трябваше да ми заплати 40 000 евро. Заради пандемията обаче той не съумя да извърши уговорката си към мен. С различен издател трябваше да подпиша контракт за политически комикс, само че и този план бе отсрочен поради рецесията. В един миг нямах пари даже за сметка в магазина. Но най-после се появиха мои издатели от английското Macmillan Publishers, които - около излизането на Англия от Европейски Съюз - желаеха да си спестят избрани разноски. И вместо 38 500 евро по банков път, ми заплатиха 30 000 евро в брой. Подписахме контракта на улицата, просто тъй като нямаше нито едно отворено заведение, където да седнем.
Не описвам това, с цел да се окайвам. Напротив - благополучен и признателен съм, тъй като ситуацията в действителност беше доста тежко. Толкова тежко, че даже Асоциацията на юристите наскоро изиска от държавното управление незабавна помощ за... храна.
Във Франция не бяха ли създадени ограничения за поддръжка на създателите?
Да, има такива "неща ". Аз, да вземем за пример, аплайвах по мярката „ Спешна помощ за писателите”, само че изискванията се оказаха доста съществени. Първо, с цел да те позволен до класиране, би трябвало да си написал най-малко две книги за миналите три години. И второ - да представиш документи, че си платил налозите си за последните три календарни години (2017-2019-та). Ако ти липсва документ - гърмиш, тъй като намирането му е обвързвано с вървене по институциите, а те бяха затворени.
А публицистите къде са в "схемата "?
Във Франция, с цел да имаш статут на публицист - би трябвало да плащаш съответните налози, които за нашата професионална общественост са доста високи. Аз и сътрудниците ми, които също работят по самостоятелни планове (т.е. не сме обвързани с съответни медии посредством трудови договори) и "производството " на всеки наш филм или книга лишава една-две години, избираме да плащаме по-ниски налози. От законова позиция това е разрешено (българският аналог е публицист на свободна процедура - бел. ред.), само че страната не ни признава за публицисти по статут. Когато би трябвало да дава. Когато би трябвало да взима обаче...
Какво имате поради?
Когато за последно вървях да депозирам данъчната си декларация, помолих служителката на гишето да ми помогне в попълването. И въпреки да й споделих, че от три години нямам журналистическа карта, тя отговори: „ О, господин Йорданов, чета вашето име във вестниците – вие пишете, значи сте публицист “! И... ме обложи” с по-високия налог. А през днешния ден, когато одобряват и обработват документите за разпределяне на помощи за публицисти, сакралното "Четем имената ви по вестниците, значи сте публицисти ", към този момент не ги интересува. За тях е значимо дали кандидатстващият има журналистическа карта. Така че, както споделих доскоро, добре че бяха англичаните от Macmillan Publishers!
Вече не работя във вестници. От няколко години във Франция и в Съединените щати не може да се прави естествена публицистика – или би трябвало да работите в издания като „ Монд “ и „ Ню Йорк Таймс “, или просто забравете. Сметките на издателите не излизат, тъй като сериозната публицистика коства доста пари. От друга страна обаче през днешния ден всеки е "журналист " - показва мнение по всички въпроси, постоянно написа в блога си, не минава час без да пусне "компетентен " коментар в някоя обществена мрежа.
Преди време се срещнах с основния редактор на „ Вашингтон пост”. Той ми показа, че разчитат на главно спонсори и сега ги поддържа една от огромните телекомуникационни корпорации Viacom. Та този човек в резюме ми изясни обстановката по този начин: "Още от времето на доктор Дейвид Ливингстън в Африка, когато информацията се е предавала по кабел през морето, всяка софтуерна гражданска война - радио, телевизия, интернет - е променяла икономическите правила, по които действа публицистиката. За това през днешния ден би трябвало да се откри нова формула. Каква ще бъде тя към момента не знаем, само че знаем сигурно едно - постоянно ще има читатели, подготвени да заплащат за качествена публицистика ".
Редица издания към този момент откриха формулата на триумфа. „ Ню Йорк Таймс”, да вземем за пример, се финансира посредством абонамент и от ден на ден медии започнаха да си купуват информация от него. Вестник „ Монд” също откри точната съразмерност сред разноски за наличие и доходи от един милион клиенти и облаги от ръчна продажба. Имаме го обаче и "другият " образец - вестници не престават да изчезват, а телевизионни мрежи като "Си Ен Ен " и „ Фокс нюз” губят доста пари. И ще бъде по този начин, до момента в който се откри нова формула за всички. Или публицистиката преоткрие себе си и още веднъж стартира да създава качество.
Вие публикувате следствията си в книги. Това ли е бъдещето на проверяващата публицистика?
Не! Никой не е споделил, че оперативни следствия не могат да се вършат и в типичен медии. Големите следствия обаче костват доста пари и още повече главоболия... наред с плюсовете. Преди време, около едно мое изследване, имах проблем с френските служби. В дома ми бяха поставили камери и микрофон, след това се пробваха да забранят продажбата на книгата във Франция.
Успях да се оправя с този проблем с помощта на един доста умел юрист, с който се срещнах по различен мотив - бях попаднал по следите на огромна френска компания за цимент, финансираща терористични набези на „ Ислямска държава”. А с помощта на този юрист, открих контакт с португалския хакер Руи Пинто, обвързван със уеб страницата „ Футбол Лийкс” - голям скандал за интернационална мрежа за незаконен хазарт.
Идеята бе идващото ми следствие да е по неговия случай. Това означаваше най-малко две години работа, тъй като в аферата имаше доста забъркани – като се стартира от президента на Турция Реджеп Ердоган и притежателите на няколко елитни турски футболни клуба, мине се през предприемачи в Катар и мафиоти в Казахстан, и се свърши... на някой трети или четвърти континент. Всеки може да си показа за какви първични разноски става дума.
Такова следствие, като се изключи че лишава доста време, коства доста скъпо. Милиардерът Джеф Безос (основател и притежател на империята "Аmazon) се опита да поддържа концепцията за самостоятелна публицистика - посредством уеб страницата „ Интерсепт” и направи доста съществени вложения в начинанието. В един миг обаче скара с хората, с които работеше по този план, и дотук.
Разбира се, мощни редакции като „ Ню Йорк Таймс” или като американската кабелна и телевизионна мрежа HBO могат да вършат сериозна проверяваща публицистика. Но отново споделям – такива следствия пречат на доста хора с големи благоприятни условия...
Явно универсална рецепта към момента няма. Как оцеляват френските публицисти в изискванията на пандемията?
Ще ви дам два-три образеца от моята процедура. Френският ми издател съумя сполучливо да продаде правата за мои книги и трябваше да ми заплати 40 000 евро. Заради пандемията обаче той не съумя да извърши уговорката си към мен. С различен издател трябваше да подпиша контракт за политически комикс, само че и този план бе отсрочен поради рецесията. В един миг нямах пари даже за сметка в магазина. Но най-после се появиха мои издатели от английското Macmillan Publishers, които - около излизането на Англия от Европейски Съюз - желаеха да си спестят избрани разноски. И вместо 38 500 евро по банков път, ми заплатиха 30 000 евро в брой. Подписахме контракта на улицата, просто тъй като нямаше нито едно отворено заведение, където да седнем.
Не описвам това, с цел да се окайвам. Напротив - благополучен и признателен съм, тъй като ситуацията в действителност беше доста тежко. Толкова тежко, че даже Асоциацията на юристите наскоро изиска от държавното управление незабавна помощ за... храна.
Във Франция не бяха ли създадени ограничения за поддръжка на създателите?
Да, има такива "неща ". Аз, да вземем за пример, аплайвах по мярката „ Спешна помощ за писателите”, само че изискванията се оказаха доста съществени. Първо, с цел да те позволен до класиране, би трябвало да си написал най-малко две книги за миналите три години. И второ - да представиш документи, че си платил налозите си за последните три календарни години (2017-2019-та). Ако ти липсва документ - гърмиш, тъй като намирането му е обвързвано с вървене по институциите, а те бяха затворени.
А публицистите къде са в "схемата "?
Във Франция, с цел да имаш статут на публицист - би трябвало да плащаш съответните налози, които за нашата професионална общественост са доста високи. Аз и сътрудниците ми, които също работят по самостоятелни планове (т.е. не сме обвързани с съответни медии посредством трудови договори) и "производството " на всеки наш филм или книга лишава една-две години, избираме да плащаме по-ниски налози. От законова позиция това е разрешено (българският аналог е публицист на свободна процедура - бел. ред.), само че страната не ни признава за публицисти по статут. Когато би трябвало да дава. Когато би трябвало да взима обаче...
Какво имате поради?
Когато за последно вървях да депозирам данъчната си декларация, помолих служителката на гишето да ми помогне в попълването. И въпреки да й споделих, че от три години нямам журналистическа карта, тя отговори: „ О, господин Йорданов, чета вашето име във вестниците – вие пишете, значи сте публицист “! И... ме обложи” с по-високия налог. А през днешния ден, когато одобряват и обработват документите за разпределяне на помощи за публицисти, сакралното "Четем имената ви по вестниците, значи сте публицисти ", към този момент не ги интересува. За тях е значимо дали кандидатстващият има журналистическа карта. Така че, както споделих доскоро, добре че бяха англичаните от Macmillan Publishers!
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ