Алекс Раева е родена на 24 септември 1980 г. в

Алекс Раева е родена на 24 септември 1980 година в София в фамилията на актьорите Наталия Бардская и Илия Раев. Завършила е Музикалното учебно заведение с оперно пеене, колеж по текстил и Художествената академия. Кариерата й стартира в " Шоуто на Слави ", а Маги Халваджиян я кани за водеща на " България търси гений " и " Х фактор ". Снимала се е в сериалите " 7 часа разлика " и " Полицаите от края на града ".

- Алекс, албумът ти " My " с групата Mind Trips е първият от 20 години театрална активност.
- Да. За групата е трети, а за мен първи. Това е повсеместен артикул от 10 песни на британски език, страст, събрана в едно. За мен той има голям смисъл. Ние в действителност се събрахме преди 19 години, само че тогава бяхме млади - клубна група, свирехме в заведения тогава, почнахме с кавъри. След това започнах в " Шоуто на Слави " и прекъснах присъединяване с групата. Преди две години ми се обадиха и разбрах, че вокалистката им е отпътувала за чужбина. Отидох да ги видя и останах три седмици в студио. Някак още веднъж се намерихме, няма инцидентни неща. Направихме британски албум с подредени песни, той е като наше дете. И като всяко къснородено дете е интелигентно изработен, за интелигентни хора (смее се).

- Сценарият е като на " Оркестър без име "?
- Ха-ха, да. Само че се надявам да съм по-добра от певицата Рени, Катето Евро ми е другарка и ще оцени тази моя смешка.

- Това съответства с раздялата ти с диджей Дончо. Посвети ли му ария в албума?
- Много песни са отдадени на него. Такова е положението на всеки човек, когато се разделя с обичан. Това са разнообразни страсти, възприятие на гняв, на обвинявания към себе си, към другия, на амнистия, на изчистване. Целият албум е физиотерапия за мен. Направих го след тежка разлъка и е дълго чакан разкош за нас и мен.

- Как съумяваш след всяка разлъка да взимаш позитивното?
- Може би тъй като съм продуктивна в такива интервали. Някои хора се насилват да са " други " или се затварят, а мен ме избива на творчество. И популярност богу.

- Как останахте другари с Дончо?
- При нас раздялата в никакъв случай не е била заради някаква съдбовна причина - невярност или просто си е отишла любовта. Ние се разделихме, обичайки, което беше мъчно, преживяхме го тежко. Може би не сме били един за различен. Останахме другари, доста сме си скъпи като препоръки, имаме и невероятна химия на сцената. Обикновено при разлъка постоянно единият е обиден - при нас това го нямаше.

- Орлин Горанов споделя за теб, че имаш извънреден гений в операта, даже че си идната Соня Йончева.
- Много е хубаво това, което е споделил. За страдание това, че не продължих с оперното пеене, е огромната болежка на майка ми. Моята първа учителка беше Валери Попова, Бог да я елементарни, тя ме " отвори " за това велико изкуство, само че идващите ми преподаватели някак пречупиха у мен желанието да се изявявам тъкмо там. Освен това съм доста свободолюбива, щеше да ме ограничи това бранене на гласа - да не пееш в други жанрове, да се пазиш. Ограничението би ме смазало.

- И по тази причина избра " Шоуто на Слави ". Съжаляваш ли, че го напусна?
- За мен шоуто беше едно огромно учебно заведение. Дори този албум, който в този момент направих, е еманация на всичко, което научих при Слави. Но знаеш ли, не ми липсва Слави. Вече съм на този стадий, на който нито аз мога да дам повече на превъзходния другояче бенд, нито той на мен. Не ми беше по никакъв начин елементарно да напусна. Тогава беше супер мъчно, тъй като започнах от нулата, нямах работа, занапред трябваше " да се диря " в нещо друго. Но считам, че ми се получиха нещата.

- Гледаш ли шоуто понякога?
- Не виждам българска телевизия, тъй като се нагажда към това, което феновете желаят да видят. Тя не е просветителна, занимателна, забавна, най-малко за мен. А и почтено казано, шоуто от година-две е еднообразно и не ми е забавно, няма с какво да ме впечатли.

- С Мария Игнатова се разбирате съвършено. Няма ли да я поканиш да попее с вас?
- Тя е доста е музикална, само че няма да пожелае, към този момент има записани няколко части. Страхотен аршин и съдник е за мен. В професионален проект доста я копирах първоначално - всичко, което можах да взема, й откраднах. Аз пък я научих на независимост в импровизацията, тъй като беше малко като в рамки.

- Не мога да не те запитвам за индивида, който сега те въодушевява?
- Човекът до мен няма общо с моята специалност. Чувството е прелестно да го изживееш. Обикновено човек става по-предпазлив с годините, само че любовта не пита. Важно е да можеш да изживееш същинските моменти, когато ти се дават, да не се пазиш от тях. След Дончо не допусках любовта да ме допре. Това са едни бариери, които самият ти не виждаш. С новата обич се срещнах на лодка в морето, на която аз не желаех да вървя. Наистина бях изтощена, само че в последна сметка отидох и резултатът е налице.

- Много обичаш да се гмуркаш, за какво?
- Да, не се опасявам от акулите. Човешките неточности повече ме плашат. Била съм със стотина акули очи в очи. Посещавам такива места по света, които са топдестинации за акули, и то за по-диви от тях. Интересно е, когато те душат - това не е възприятие на боязън а възприятие на почит към целия скотски свят. Пещерното гмуркане е част от фантазията ми в този момент. Но с гмуркането си почивам. Много малко хора в нашия отрасъл знаят по какъв начин да почиват. Това не значи да си вземеш 20 дни и да си кажеш: " Ето в този момент почивам ". Това е изключване на мозъка. Никога не съм се сещала за нещо отрицателно, когато съм във водата.

- Последната ти роля в " Полицаите на края на града " е още веднъж трагична като в " 7 часа разлика ".
- Ох, да. Като колежката Желязкова съм доста сериозна, все в драми ме виждат. Но пък се възнамерявам, че до Геро и Румен няма по какъв начин да си комичен. Те са доста огромни, споделя Раева в изявление за " България Днес ".