Алекс Майкълидис счупи рекордите по продажби през 2019 г. с

Алекс Майкълидис счупи върховете по продажби през 2019 година с дебютния си трилър „ Останалото е безмълвие “, а на 20 юли у нас излиза и втората му книга, „ Девиците “. Сюжетът дава обещание, че книгата ще бъде също толкоз сполучлива и завладяваща като предходната.

Действието се развива в Университета в Кеймбридж, където една студентка е открита мъртва. Мариана Андрос - някогашен ученик на университета и психотерапевт, се завръща в кампуса, с цел да открие виновника. Тя е уверена, че макар алибито си, харизматичният професор Едуард Фоска е килърът. Но за какво професорът би набелязал един от своите студенти? И за какво е толкоз захласнат от Елевзинските мистерии – ритуали в чест на Персефона - Девицата, и пътуването й до подземния свят?
Броят на жертвите пораства, а опитите на Мариана да потвърди, че Фоска е отговорен се трансформират в фикс идея и заплашват да разрушат всичко скъпо за нея. Но тя е решена да спре килъра... даже това да й коства живота.

Каква е разликата сред писането на сюжет и писането на разказ? И по какъв начин реагирахте на триумфа на „ Останалото е безмълвие “?


Алекс Майкълидис: Забавно е, бих споделил. Винаги съм имал концепция да напиша психически трилър, само че го отлагах и ето, че пристигна подобаващият миг. Но почтено казано, въобще не чаках подобен триумф.

Как и по кое време Ви хрумна концепцията за сюжета на „ Девиците “?

Първото нещо, което ми хрумна, беше местоположението. Исках да пиша за Университета в Кеймбридж още от студентството ми там. Кеймбридж е като един обособен свят и малко на брой го познават добре. И по този начин, имах някакъв облик в съзнанието си на една жена - Мариана, която е изгубила брачна половинка си и преглежда движимостите му. Така се роди първата глава и всичко останало построих от там.
След като излезе „ Останалото е безмълвие “ пътувах ужасно доста, популяризирайки книгата и когато пандемията настъпи, цялостен куп планувани пътувания се анулираха. Бях затворен самичък в жилището си през по-голямата част от годината и това ми оказа помощ да завърша романа. Просто бях заставен да се съсредоточвам върху него.

Мислите ли, че изолацията е повлияла върху концепцията Ви за романа?

Мисля, че го задълбочи и обогати. Това е разказ за жена, която е преследвана от предишното си и се усеща тъжна и самотна, копнееща за хора, които към този момент ги няма. Така се усещах и аз през последната година и половина общо взето.

Мариана е колективен терапевт, а учениците на Едуард Фоска образуват скрито общество. Какво е смисъла им в романа?

Докато пишех си мислех доста за потайния темперамент на групите, изключително в Кеймбридж. Аз самият съм учил групова терапия, в това специализирах. Обожавам да се връщам и към класическите мистерии от създатели като Агата Кристи. В основата им постоянно е някое изолирано място, да вземем за пример къща, трен, частен остров. Кембридж е сходно място.

Разрешавате мистериите на убийствата до момента в който ги пишете или постоянно знаете по какъв начин ще завършат книгите Ви още преди да започнете?

С типа романи, които пиша, би трябвало да знам къде отивам до известна степен, с цел да мога да отправям читателя в разнообразни направления. Финалът е доста значим за мен. Изисква се доста обмисляне и конфигурация, с цел да се получи добре. С „ Девиците “ знаех какъв желая да бъде краят, само че не знаех по какъв начин да стигна до такава степен. Преди пандемията имах опцията да посетя Кеймбридж още веднъж. Осъзнах, че би трябвало да се опитам да бъда Мариана. Трябваше да мина през историята и да се опитам да я разплета. Взех дребната си тетрадка и обикалях кампуса, тъкмо както прави тя. Докато го правех, осъзнах, че ставам все по-самотен и налегнат от мемоари, тъкмо както се усеща героинята.

Писането на романа оказа помощ ли Ви да се отърсите от неприятните усеща и мемоари?

Писането е малко като терапия. Вложих толкоз доста от себе си в романа и се почувствах изцяло освободен откакто приключих „ Девиците “. Почувствах, че в действителност мога да оставя всичко зад себе си.

Понякога плаши ли Ви сюжетът, който изграждате, изключително мистерията и детайлите към убийствата?

Е, в тази книга има елементи, които могат да ме уплашат. Но се пробвам да не се дистанцирам от протичащото се, а да се потопя оптимално в сюжета и мислите на героите. Когато пиша, не пия - нормално пиенето е метод да изключиш съзнанието си вечер. Но откривам, че си лягам с мисълта за книгата, мисля за нея и в съня си и се разсънвам с нови хрумвания. Книгата просто завладява живота ми. И най-после към този момент в действителност би трябвало да си взема отмора. Тогава малко текила е в действителност от огромна помощ.

С излизането на „ Девиците “ чувствате ли, че сте се научили какво прави една книга сполучлива или какво би трябвало да съдържа сюжетът, с цел да впечатли читателя?

За „ Останалото е безмълвие “ получих доста мнения от хора, които споделиха, че в никакъв случай преди не са чели трилъри, само че харесват книгата. Аз персонално одобрявам романи, които са богати и задълбочени, и се заех да пренеса всичко това в структурата на трилър. Това е евентуално отговорът на въпроса за какво хората го харесаха. Беше толкоз ненадейно да реализира този триумф. Това беше най-радостното прекарване в живота ми и в това време ми лиши доста време, с цел да се възстановя от шока към известността. Мисля, че това, което реализирах с „ Девиците “, е да напиша поврат, който е доста по-емоционален, в сравнение с в „ Останалото е безмълвие “. Не може човек да угоди на всички, тъй че съм разчувствуван и припрян да схвана какво мислят читателите.