Юнайтед трябва да зареже големите имена и да остави Оле с младоците
Алекс Фъргюсън се почувства дотам под блокада през лятото на 1995 година, че самичък се съпостави с героя на Гари Купър в „ Точно по пладне”. След един сезон без никакви титли за Манчестър Юнайтед той продаде три звезди – Марк Хюз, Пол Инс и Андрей Канчелскис, и не докара нито едно ново лице.
Той искаше да ремонтира състава си, но не и да го сторва към опитни играчи, чиято мисъл бе някъде другаде, та по тази причина избра да внедри младо ядро от Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Ники Бът и Гари Невил паралелно до към този момент разцъфтяващия 21-годишен Раян Гигс.
Фърги отбрани продажбата на известните имена с думите: „ Привържениците може и да не схващат това, само че всеки е последовател на Юнайтед. Парите са значими за футболистите.”
Местните обаче бяха толкоз вбесени, че в една анкета на вестник „ Манчестър Ийвнинг Нюз” цели 53% от гласувалите отсъдиха, че Фъргюсън би трябвало да си тръгне. Неговата известност несъмнено не означи растеж, когато „ алените дяволи” изгубиха първия си мач от новия сезон в Премиър Лийг с 3:1 на посетители на Астън Вила. Именно това накара тогава Алан Хансън пословично да съобщи по малкия екран, че „ нищичко не можеш да спечелиш с хлапаци”. В края на сезона те завоюваха дубъл…
Дори Оле Гунар Солскяер да имаше и парченце от държаната от Фърги власт на „ Олд Трафърд”, той няма нито мениджърския талант, нито нужните играчи, с цел да реализира промяна от сходен мащаб. Неговото виждане за възкръсване на Юнайтед на основата на ядро от млади и жадни за триумфи футболисти обаче безспорно е вярното.
Все отново, както Фъргюсън сподели, с цел да успееш да постигнеш това, първо се постанова да разкараш нежелаещите да са в клуба опитни асове. Това значи, че проектът на Солскяер да построи нов, по-жив тим към Пол Погба е изначално сгрешен. Особено в този момент, откакто сътрудникът на халфа – Мино Райола, връчи на своя клиент справочник с указания на име „ Десет лесни стъпки по какъв начин да осъществиш своята испанска мечта”.
Повикът на Погба отдалече по отношение на потребността му от ново предизвикателство беше посрещнат от вбесени крясъци от сорта на „ какво по-голямо предизвикателство от това Юнайтед още веднъж да бъде трансфорат в действие?!”. Но, както Фърги уточни през 1995 година, не по този метод мислят и работят актуалните елитни футболисти.
Мнозина от тях се виждат не като наливащи основи работяги, а по-скоро като интериорни дизайнери, постилащи златни килими след безценен ремонт. Погба безспорно би споделил, че в трите му години в клуба стрелящата слепешката трансферна политика на Ед Уудуърд е построила към него само неразбория от незначителност и че желае още веднъж да печели огромни титли. А в този момент, както и самият Солскяер призна, Юнайтед е доста надалеч от това състояние.
„ Червените дяволи” няма да се завърнат на върха, уповавайки се на одобрени футболисти обратно на тяхното предпочитание. Затова, в случай че пристигна оферта с точната цена за Погба, а и за Ромелу Лукаку, норвежкият управител би трябвало да каже „ да” и да реинвестира парите в играчи от страната и континента, които желаят да оставят своя отпечатък, както и да даде опция за пробив и изява на предостатъчното на брой млади гении в състава и академията.
Точно по този начин постъпи Томи Дохърти при започване на 1970-те години. Той отстрани от съблекалнята огромните звезди с огромно его и легендите, живеещи на гърба на славното си минало, даде път на непознати имена като Стийв Копъл и Гордън Хил и построи нова, атакуваща мощ, която разреши на клуба да се оттласне най-накрая от ерата „ Мат Бъзби”.
Сега Юнайтед още не може да се оттласне от ерата „ Фърги” основно тъй като безхаберният Уудуърд изсипа огромни пари за огромни имена в опит да увеличи комерческата прелест на клуба, вместо да развие уравновесен и структуриран тим.
Ако в този момент управлението на „ алените дяволи” вземе да предложи на Погба 500 000 паунда седмична заплата като утешителна премия, задето не му разреши мечтаното пренасяне към Реал Мадрид, ще падне във все същия остарял капан. Реконструкцията на Солскяер в никакъв случай няма да е сполучлива, когато основната фигура в нея ще е постоянно насочила едното си око към изхода.
Вместо това Юнайтед би трябвало да вземе предлаганите пари и да поеме риск с жадни за популярност младежи, опирайки се на увереността от знанието от историята: с хлапаци МОЖЕШ да спечелиш.
Браян Рийд, „ Дейли Мирър”
Той искаше да ремонтира състава си, но не и да го сторва към опитни играчи, чиято мисъл бе някъде другаде, та по тази причина избра да внедри младо ядро от Пол Скоулс, Дейвид Бекъм, Ники Бът и Гари Невил паралелно до към този момент разцъфтяващия 21-годишен Раян Гигс.
Фърги отбрани продажбата на известните имена с думите: „ Привържениците може и да не схващат това, само че всеки е последовател на Юнайтед. Парите са значими за футболистите.”
Местните обаче бяха толкоз вбесени, че в една анкета на вестник „ Манчестър Ийвнинг Нюз” цели 53% от гласувалите отсъдиха, че Фъргюсън би трябвало да си тръгне. Неговата известност несъмнено не означи растеж, когато „ алените дяволи” изгубиха първия си мач от новия сезон в Премиър Лийг с 3:1 на посетители на Астън Вила. Именно това накара тогава Алан Хансън пословично да съобщи по малкия екран, че „ нищичко не можеш да спечелиш с хлапаци”. В края на сезона те завоюваха дубъл…
Дори Оле Гунар Солскяер да имаше и парченце от държаната от Фърги власт на „ Олд Трафърд”, той няма нито мениджърския талант, нито нужните играчи, с цел да реализира промяна от сходен мащаб. Неговото виждане за възкръсване на Юнайтед на основата на ядро от млади и жадни за триумфи футболисти обаче безспорно е вярното.
Все отново, както Фъргюсън сподели, с цел да успееш да постигнеш това, първо се постанова да разкараш нежелаещите да са в клуба опитни асове. Това значи, че проектът на Солскяер да построи нов, по-жив тим към Пол Погба е изначално сгрешен. Особено в този момент, откакто сътрудникът на халфа – Мино Райола, връчи на своя клиент справочник с указания на име „ Десет лесни стъпки по какъв начин да осъществиш своята испанска мечта”.
Повикът на Погба отдалече по отношение на потребността му от ново предизвикателство беше посрещнат от вбесени крясъци от сорта на „ какво по-голямо предизвикателство от това Юнайтед още веднъж да бъде трансфорат в действие?!”. Но, както Фърги уточни през 1995 година, не по този метод мислят и работят актуалните елитни футболисти.
Мнозина от тях се виждат не като наливащи основи работяги, а по-скоро като интериорни дизайнери, постилащи златни килими след безценен ремонт. Погба безспорно би споделил, че в трите му години в клуба стрелящата слепешката трансферна политика на Ед Уудуърд е построила към него само неразбория от незначителност и че желае още веднъж да печели огромни титли. А в този момент, както и самият Солскяер призна, Юнайтед е доста надалеч от това състояние.
„ Червените дяволи” няма да се завърнат на върха, уповавайки се на одобрени футболисти обратно на тяхното предпочитание. Затова, в случай че пристигна оферта с точната цена за Погба, а и за Ромелу Лукаку, норвежкият управител би трябвало да каже „ да” и да реинвестира парите в играчи от страната и континента, които желаят да оставят своя отпечатък, както и да даде опция за пробив и изява на предостатъчното на брой млади гении в състава и академията.
Точно по този начин постъпи Томи Дохърти при започване на 1970-те години. Той отстрани от съблекалнята огромните звезди с огромно его и легендите, живеещи на гърба на славното си минало, даде път на непознати имена като Стийв Копъл и Гордън Хил и построи нова, атакуваща мощ, която разреши на клуба да се оттласне най-накрая от ерата „ Мат Бъзби”.
Сега Юнайтед още не може да се оттласне от ерата „ Фърги” основно тъй като безхаберният Уудуърд изсипа огромни пари за огромни имена в опит да увеличи комерческата прелест на клуба, вместо да развие уравновесен и структуриран тим.
Ако в този момент управлението на „ алените дяволи” вземе да предложи на Погба 500 000 паунда седмична заплата като утешителна премия, задето не му разреши мечтаното пренасяне към Реал Мадрид, ще падне във все същия остарял капан. Реконструкцията на Солскяер в никакъв случай няма да е сполучлива, когато основната фигура в нея ще е постоянно насочила едното си око към изхода.
Вместо това Юнайтед би трябвало да вземе предлаганите пари и да поеме риск с жадни за популярност младежи, опирайки се на увереността от знанието от историята: с хлапаци МОЖЕШ да спечелиш.
Браян Рийд, „ Дейли Мирър”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ