Алегоричната приказка за възрастни "Малкият принц" е станала част от

Алегоричната приказка за възрастни "Малкият принц " е станала част от актуалната просвета и представена по целия свят, написа Дойче веле.

Тази най-известна творба на Антоан дьо Сент-Екзюпери продължава да бъде съкровищница на мъдростта и източник на ентусиазъм.

Обликът на Малкия принц, както и всички други илюстрации в приказката, са дело на самия френски публицист Антоан дьо Сент-Екзюпери.

"Малкият принц " е преведен на повече от 180 езика, по книгата са направени филми и е писана музика.

Основната тематика в книгата е вътрешният свят на индивида. Планетите символизират душата, неприятната трева - неприятни мисли и дейности, гъсениците - минусите в другите.

Във Франция книгата ще бъде оповестена за първи път след края на Втората международна война и гибелта на писателя - на 6 април 1946 година

По време на войната творбите на Сент Екзюпери са неразрешени в родината на създателя от режима на Виши. Вероятно няма човек на света, който да не познава основния му воин - момче със златиста коса, тайнствен жител на метеорита Б-612.

На децата нормално им е мъчно да схванат смисъла и смислите на всички тези рози, стъклени куполи и баобаби. Неслучайно писателят посвещава тази приказка-новела на възрастен, даже с ангажимента, че неговият другар в миналото е бил дребен.

Първото издание на "Малкият принц ", преведено на немски, се появява в Германия през 1950 година с предизвестието "Това не е детска книга ".

Ето 26 обичани цитата от "Малкият принц "

1. Ако желая да видя пеперуди, би трябвало да изтърпя две-три гъсеници.

2. Ако обичаш едно цвете, което съществува единствено в един образец измежду милиони и милиони звезди, това ти стига, с цел да си благополучен, когато гледаш звездите. Мислиш си: "Моето цвете е там някъде ".

3. Хубави сте, само че сте празни - продължи дребният принц. - За вас не може да се почине. Разбира се, инцидентен минувач би помислил, че моята роза наподобява на вас. Но тя сама е доста по-важна от вас всичките, тъй като таман нея поливах. Защото таман нея поставях под стъклен капак. Защото таман нея пазех с заслон. Защото таман върху нея убих гъсениците (освен две-три, за пеперуди). Защото таман нея слушах да се оплаква, да се хвали и даже от време на време да мълчи. Защото е моята роза.

4. Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкоз значима.

5. Ако е нездравословно растение, още щом проличи, че е нездравословно, би трябвало да се изскубне.

6. Ето моята загадка. Много е елементарна: същински се вижда единствено със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

7. Възрастните в никакъв случай нищо не схващат сами, а за децата е уморително все да им изясняват и изясняват.

8. Всички възрастни хора са били на първо време деца.

9. Знам една планета с един червендалест господин. Той в никакъв случай не е помирисвал цвете. Никога не е поглеждал звезда. Никога не е обичал никого. Никога не е правил друго, с изключение на сметки. Цял ден повтаря като теб: "Аз съм сериозен човек! Аз съм сериозен човек! " и се надува от горделивост. Но това не е човек, а гъба!

10. Какво значи "да опитомиш "?... Ако ме опитомиш, ние ще изпитваме нужда един от различен. За мен ти ще бъдеш единствен на света. За теб аз ще бъда единствена на света... В живота ми ще грейне слънце, погледни! Виждаш ли житните ниви ей там? Житните ниви не ми припомнят нищо. И това е тъжно! Но твоята коса е с цвят на злато. И когато ме опитомиш, ще бъде прелестно! Житото, което е златисто, ще ми припомня за теб. И ще обичам шума напразно в житата...

11. Оставиш ли се да те опитомят, има заплаха да поплачеш...

12. Ти ставаш виновен вечно за това, което си опитомил.

13. Много по-мъчно е да съдиш самичък себе си, в сравнение с да съдиш другите. Ако можеш да съдиш себе си вярно, значи ти си същински влъхва.

14. Никога не ни харесва там, където сме - сподели стрелочникът.

15. Пустинята е хубава - сподели дребният принц, - тъй като крие някъде бунар...

16. Hяĸoи xopa ca ни нeпpиятни, "xлъзгaви " и гъвĸaви ĸaтo гъceници. Ho тoвa нe oзнaчaвa, чe вътpe в тяx тe нямaт нещo пpeĸpacнo.

17. Къде са хората?...- Хората ли? Видях ги преди години. Но човек в никакъв случай не знае къде да ги открие. Вятърът ги носи. Нямат корени и това им пречи доста.

18. Това е въпрос на дисциплинираност - сподели ми по-късно дребният принц. - Когато се приготвиш заран, би трябвало да се погрижиш и за планетата.

19. Тогава нищо не разбирах! Би трябвало да го преценям не по думите, а по делата. То ме изпълваше с благовоние и светлина. Изобщо не биваше да тичам! Зад дребните му хитрости трябваше да доловя неговата деликатност. Цветята са толкоз спорни! Но бях прекомерно млад, с цел да зная по какъв начин да го обичам!

20. Този човек - би бил презиран от всички други... Ала той единствен не ми наподобява комичен. Може би тъй като се занимава с друго, а не със себе си.

21. Трябва да бъдеш доста толерантен. Ще те виждам с крайчеца на окото и ти няма да казваш нищо. Езикът е извор на недоразумения.

22. Думите единствено ни пречат да се разбираме между тях.

23. Хората имат разнообразни звезди. За тези, които пътуват, звездите са водачи. За други са единствено дребни светлинки.

24. Хората – сподели дребният принц – се пъхат в бързите влакове, само че към този момент не знаят какво търсят. И по тази причина стартират да се движат, само че се въртят в кръг...

25. Питам се - рече той - дали звездите не са осветени, с цел да може всеки да откри някой ден своята. Виж моята планета. Тя е тъкмо над нас... Но какъв брой е надалеч!

26. Когато на теб пръв ти хрумне някоя концепция, ти взимаш патент за нея и тя е твоя. Аз владея звездите, тъй като никой преди мен не се е сетил да ги има.