Очарователният живот на Алберт Сент-Дьорди: Борец за съпротива и Нобелов лауреат
Алберт Сент-Дьорди е маджарски биохимик, който печели Нобелова премия, подкрепя унгарската опозиция по време на Втората международна война и е виновен за изолирането на витамин С. Роден през 19 век, Сент-Дьорди живее цветен живот и в последна сметка правил голям принос към науката, който продължава да влияят на света и през днешния ден.
Алберт е роден на 16 септември 1893 година в Будапеща, Кралство Унгария, в семейство на учени. Майка му, Йозефина Ленхосек, е щерка и сестра на двама анатоми, до момента в който татко му, Миклош Сент-Дьорди, е земевладелец и потомък на благородници. По това време да идваш от благородството, отваря благоприятни условия, които нормално не се дават на човек без подобен статут.
В началото на 10-те години на 20 век Алберт учи в университета Земелвайс в Будапеща, преди да се причисли към чичо си в лабораторията по анатомия. Избухването на Първата международна война обаче стопира изследванията на Сент-Дьорди, защото той би трябвало да служи като боен доктор.
До 1916 година към този момент е отчаян от войната и взема решение, че не желае да взе участие повече – по тази причина се прострелва в ръката, споделя, че раната е вследствие на противников огън и сполучливо е изпратен вкъщи. С войната зад тила му, той се завръща към следването си и печели здравна степен от Университета в Будапеща през 1917 година Също през 1917 година се ожени за Корнелия Демени, щерка на унгарския общоприет пощенски майстер.
На идната година двойката има щерка, само че ще се разведе през 1941 година
След края на войната той насочва погледа си към биохимията, по-специално процесите зад клетъчното дишане. Докато учи в тази област, се реалокира в редица университети, като в последна сметка печели стипендия от Фондация Рокфелер за Университета в Кеймбридж.
През 1929 година, до момента в който е в Кеймбридж, Сент-Дьорди получава докторската си степен и изолира редуктор от растителни сокове и надбъбречни жлези, който назовава „ хексуронова киселина “. Днес тази киселина е известна като аскорбинова киселина.
През 1930 година се реалокира в Университета в Сегед и оказва помощ да се потвърди, че хексуроновата киселина е незнайният тогава сътрудник, който пази от скорбут, прочут като витамин С. В Сегед той продължава работата си по клетъчното дишане и разграждането на въглехидратите до основни субстанции, които да се употребяват като сила от клетка. Неговата изследователска активност слага основите за разбирането на целия цикъл, който ще стане прочут като цикъл на Кребс.
През 1937 година Европа е осезаемо на ръба на войната, когато Сент-Дьорди е почетен с Нобелова премия за физиология или медицина „ за своите открития по отношение на процеса на биологично изгаряне със особено позоваване на витамин С и катализата на фумаровата киселина “. По-късно той ще подари всичките си облаги на Финландия през 1940 година
Избухването на Втората международна война провокира безпорядък в цяла Европа и научната общественост не е пощадена от това безвластие. Сент-Дьорди, оказва помощ на своите сътрудници от еврейски генезис да изоставен Унгария, с цел да избегнат нацистите. Самият Алберт пък е дискредитиран от дясното крило като човек с прогресивни хрумвания.
Той става член на Унгарската опозиция, като в последна сметка управлява група, кръстена на него.
Въпреки че е съдружник с Оста, унгарският министър председател Миклош Калай изпраща Сент-Дьорди на задача през 1944 година, която се надява да разреши на Унгария да се отдръпна от войната. Той отива в Истанбул под претекста за научна работа, само че в действителност организира диалози с британците по отношение на нежеланието на Унгария да продължава с войната.
За страдание нацистите разкриват тези проекти и Адолф Хитлер персонално подрежда ареста на Сент-Дьорди. Той въпреки всичко съумява да избегне Гестапо до края на войната.
По времето, когато войната завършва, Алберт е член на доста препоръки, общества и академии, което кара мнозина да мислят, че ще се кандидатира за президент на Унгария. Той обаче не остава дълго в страната, защото в този момент тя е под контрола на Съветския съюз. Заминава за Съединени американски щати през 1947 година, с цел да продължи проучванията си.
В Америка продължава да учи мускулите, въпреки и с неравномерно финансиране и получава премията Lasker през 1954 година Изследванията му стават по-силно фокусирани върху рака към края на 50-те години, нещо, което ще продължи да учи до края на живота си. Той също по този начин демонстрира интерес и към квантовата механика.
Втората му брачна половинка почива от рак през 1963 година Сент-Дьорди се ожени наново за 25-годишната щерка на биолог 2 години по-късно, само че двойката се развежда през 1968 година След това той се дами още веднъж през 1975 година, за Марсия Хюстън, и двамата осиновяват момиченце.
Алберт Сент-Дьорди умира на 22 октомври 1986 година в Уудс Хол, Масачузетс, на 93-годишна възраст.
