Алберт Песо: Танцът лекува. С измислени спомени създаваме щастие
Алберт Песо и брачната половинка му Даян Бойден са създатели на прилаганата през днешния ден в доста страни терапия Pesso-Boyden System Psychomotor.
В ролята си на преподаватели по танц преди повече от петдесет години търсят неприлагани до тогава способи студентите им да опознаят майсторски тялото си. Постиженията им обаче надалеч надвишават първичните проекти, когато откриват в най-дълбоките пластове на човешката психика случки и страсти, които нерядко попречват опцията човек да се радва на положения като успокоение, нравствен мир, наслада, естетика - или в последна сметка да бъде благополучен.
Терапията, най-общо казано, стартира с търсене на това, което се крие в пациента въз основата на изражение на лицето, държание, жестове и придвижвания на тялото. Когато на повърхността се появи какво е липсвало или какво е било допълнително в предишното, се основава нова „ памет плацебо “ (фиктивен съвършен вид на случката от миналото), която замества контузията и дава опция за нов взор върху личния живот и действителността.
„ Всяка терапия съставлява работа с индивида против мен, която му възстановява изначалното и естествено право да живее, да изпитва наслаждение и задоволеност “, твърди в книгата с главните хрумвания на лечението си Алберт Песо, който на 82 години интензивно продължава да я ползва и да образова свои почитатели.
- Всички ли се нуждаем да изцелим или оправим нещо в себе си на физическо или прочувствено равнище?
- Бих споделил, че сме подтиквани да бъдем по-пълни, по-цялостни. Не мисля, че се раждаме заболели и би трябвало да се излекуваме. Родени сме като семка, която би трябвало да порасне и да се трансформира в цвете. Понякога светът не ни полива и не се грижи това да стане и може би тогава би трябвало да бъдем излекувани. Всички в избран миг усещаме този повод да станем „ цели “. Дори единствено в случай че с пръсти опиша кръг във въздуха и оставя един дребен откъслек недовършен, човек автоматизирано желае да затвори кръга, това е заложеното в нас предпочитание за целокупност и комплектност. Работата си схващам като градина, в която човек може да цъфти по-добре. Място за безпределно уголемение на опциите да се превърнеш в „ цялостен “.
