Защо трябва да говорим за Албер Камю, който харесвал свободната л...
Албер Камю е брилянтен публицист, който се пробва да трансформира живота и творчеството си във философия, а не противоположното. Той се стреми да живее собствен личен живот, да не подражава на никого и мразел доста известността и похвалите.
Един от най-ярките представители на екзистенциализма; самият той не се е считал нито за безбожник, нито за екзистенциалист, нито даже за мъдрец.
Албер Камю е роден през 1913 година във френски Алжир, в оскъдно семейство. Баща му умира през Първата международна война, когато момчето е едвам на годинка. През ученическите си години Камю е първенец и доста надарен футболист (вратар). Казвал, че на този пост няма заплаха обувките му да пострадат…
На 17-годишна възраст Камю заболява от туберкулоза и е заставен да прекъсне образованието си и да спре да спортува вечно.
През 1932–1937 година Албер Камю учи философия в университета в Алжир.
Получава магистърска степен по философия с работата „ Неоплатонизмът и християнската мисъл “. Алберт чете доста антични философи, сощо и Ницше, Толстой и Достоевски.
През 1936 година основава аматьорския „ Народен спектакъл ” и провежда режисура на „ Братя Карамазови ” по Достоевски, където самият той играе Иван Карамазов. След две години закрива своя спектакъл.Около година е член на Френската комунистическа партия, откъдето по-късно е изключен, обвинявайки го в троцкизъм.
По време на Втората международна война Албер Камю се реалокира в Париж, причислява се към редиците на Съпротивителното придвижване и става член на незаконната организация Combat. Издава и вестник на съпротивата.
През 1943 година се среща с Жан-Пол Сартр. Камю взе участие в постановките на неговите пиеси и точно той за първи път произнася фразата „ Адът е другите “ от сцената. По-късно пътищата на двамата философи се разделят заради противоположни настройки по въпроса за допустимостта на насилието за политически цели. Сартр е ляво надъхан, а Камю подлага на критика остро комунистическия режим в Съюз на съветските социалистически републики и опитите за налагането на комунизма в други страни.Въпреки туберкулозата, Камю е пушил доста през целия си живот.
Трудно се намират негови фотоси без цигара. Той даже кръстил обичаната си котката Цигара. През 1957 година той получава Нобелова премия за литература „ за неговия голям принос към литературата, наблягайки значимостта на човешката съвест “.
В словото си във връзка награждаването, характеризирайки житейската си позиция, той сподели, че „ бях прекомерно крепко прикрепен към галерата на своето време, с цел да не загребвам с другите, даже вярвайки, че галерата вонеше на херинга, че имаше прекалено много надзиратели и че, на първо място, е стихотворец неверен курс. " Приживе Албер Камю получава прозвището „ Съвестта на Запада “, а съгласно някои „ Съвестта на света “.
Той поддържа френското държавно управление за войната с Алжир, за което е подложен на критика от левицата във Франция.
През 1960 година, на 46-годишна възраст, Камю катастрофира в автомобилна злополука - колата, в която пътуваше със фамилията на приятеля си, излетя от пътя и се блъсна в дърво.
Смъртта била мигновена.
Според чешкия публицист, преводач и откривател на творчеството на Камю - Ян Забран, злополуката е била инсценирана от руските секрети служби като възмездие на писателя за това, че осъжда бруталното потушаване от страна на Съюз на съветските социалистически републики на унгарското въстание през 1956 година Той намерено възроптава и против потушаването на протести в Източен Берлин на немски жители против руската окупация от руски военни елементи.
Камю е женен два пъти. Първият му брак със Симон Гиет завършва през 1939 година Вторият път писателят се ожени за Франсин Форе, която му роди две деца: щерка Катрин и наследник Жан.
***
„ Мама умря през днешния ден. Или може би през вчерашния ден – не знам ” – това са думите, с които стартира романът на Албер Камю „ Чужденецът ”. Книгата е едно от най-скандалните творби на международната литература на 20 век. В тези следвоенни години Камю е към този момент доста прочут публичен интелектуалец. Главният редактор на Partisan Review Уилям Филипс го назовава „ най-привлекателния човек “, който е срещал, а френските студенти даже го афишират за жива легенда, книжовен рокер, звезда от международна големина. Младите са луди по него, тъй като Камю пази свободната обич и я изправя като оръжие против политиците и военнолюбците.
В своето философско есе „ Митът за Сизиф “ Камю, наред с други неща, приказва за „ логиката на психиката на Дон Жуан “, специфичната „ нравственос на количеството “, съгласно която любящият човек би трябвало да има допустимо най-вече сътрудници. Камю счита полигамията за освобождаваща: Той споделя, че би трябвало да обичаш рядко, с цел да обичаш доста?
Към тази философия писателят се придържа през целия си живот. От писма, които са оживели до през днешния ден, е известно, че Камю е кореспондирал по едно и също време с четири девойки от разнообразни страни.
Сред неговите любовници са били текстописецът на списание Vogue Патриша Блейк, щерка на авторитетна испанска републиканка Мария Казарес и актрисата Катрин Селърс. Самият публицист е бил женен два пъти и не е крил изневерите си от дамите си. В същото време Камю твърди, че е честен човек: „ Дон Жуан е същият като всички останали. Той има честен кодекс със своите лайкове и нехаресвания “.
Когато Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не те харесва
На 4 януари 1960 година Албер Камю кара от Прованс за Париж. На стотина километра от града колата излетя от пътя и се блъсна в крайпътно дърво. В резултат на конфликта писателят умира неотложно, той е единствено на 46 години.
Дълго време се смяташе, че това е случай, само че през 2011 година италианският откривател Джовани Катели прави ново следствие и разказва по напълно нов метод трагичното събитие. Според него злополуката е провокирана съзнателно от руските секрети служби, за което Катели показва свои доказателства.
В записките си „ Целият ми живот “ приятелят на Камю, чешкият стихотворец Ян Забран, загатва среща с „ осведомен човек “, който е бил обвързван със руското разузнаване.
Този осведомител споделя на Забран, че автомобилната злополука е инсценирана от сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), повреждайки едно от колелата на автомобила, тъй че гумата да се спука при по-висока скорост. Лично външният министър на Съюз на съветските социалистически републики по това време и основен редактор на „ Правда “ Дмитрий Шепилов е наредил ликвидирането на Камю. По този метод политикът дал отговор на унищожителната публикация на Албер Камю в списание Franc-tireur, в която нобеловият лауреат подлага на критика бруталното потушаване на антисъветското въстание в Будапеща през 1956 година
Казано и написано от Камю
Неизбежно е единствено едно нещо – гибелта. Във краткотрайното пространство, което отделя раждането от гибелта, няма нищо предопределено – всичко може да се промени, може даже да се спре войната и да живееш в мир, в случай че го желаеш както би трябвало – доста мощно и дълготрайно.
Единственият метод да се оправиш с неналичието на независимост в света е да станеш безусловно свободен, тъй че самото ти битие да бъде самобитен протест.
Тези, които нямат задоволително храброст, постоянно ще намират философия, с която да се оправдаят.
Човекът е единственото творение, което отхвърля да бъде, каквото е.
Всеки час е благополучие.
Нещо като нравствен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да са щастливи без пари.
Не върви пред мен, може да не те вървя след. Не върви зад мен, може да не те повеждам. Върви до мен и ми бъди другар.
Трябва да се почитат потърпевшите от войните, а не тези, които са ги почнали.
Един от най-ярките представители на екзистенциализма; самият той не се е считал нито за безбожник, нито за екзистенциалист, нито даже за мъдрец.
Албер Камю е роден през 1913 година във френски Алжир, в оскъдно семейство. Баща му умира през Първата международна война, когато момчето е едвам на годинка. През ученическите си години Камю е първенец и доста надарен футболист (вратар). Казвал, че на този пост няма заплаха обувките му да пострадат…
На 17-годишна възраст Камю заболява от туберкулоза и е заставен да прекъсне образованието си и да спре да спортува вечно.
През 1932–1937 година Албер Камю учи философия в университета в Алжир.
Получава магистърска степен по философия с работата „ Неоплатонизмът и християнската мисъл “. Алберт чете доста антични философи, сощо и Ницше, Толстой и Достоевски.
През 1936 година основава аматьорския „ Народен спектакъл ” и провежда режисура на „ Братя Карамазови ” по Достоевски, където самият той играе Иван Карамазов. След две години закрива своя спектакъл.Около година е член на Френската комунистическа партия, откъдето по-късно е изключен, обвинявайки го в троцкизъм.
По време на Втората международна война Албер Камю се реалокира в Париж, причислява се към редиците на Съпротивителното придвижване и става член на незаконната организация Combat. Издава и вестник на съпротивата.
През 1943 година се среща с Жан-Пол Сартр. Камю взе участие в постановките на неговите пиеси и точно той за първи път произнася фразата „ Адът е другите “ от сцената. По-късно пътищата на двамата философи се разделят заради противоположни настройки по въпроса за допустимостта на насилието за политически цели. Сартр е ляво надъхан, а Камю подлага на критика остро комунистическия режим в Съюз на съветските социалистически републики и опитите за налагането на комунизма в други страни.Въпреки туберкулозата, Камю е пушил доста през целия си живот.
Трудно се намират негови фотоси без цигара. Той даже кръстил обичаната си котката Цигара. През 1957 година той получава Нобелова премия за литература „ за неговия голям принос към литературата, наблягайки значимостта на човешката съвест “.
В словото си във връзка награждаването, характеризирайки житейската си позиция, той сподели, че „ бях прекомерно крепко прикрепен към галерата на своето време, с цел да не загребвам с другите, даже вярвайки, че галерата вонеше на херинга, че имаше прекалено много надзиратели и че, на първо място, е стихотворец неверен курс. " Приживе Албер Камю получава прозвището „ Съвестта на Запада “, а съгласно някои „ Съвестта на света “.
Той поддържа френското държавно управление за войната с Алжир, за което е подложен на критика от левицата във Франция.
През 1960 година, на 46-годишна възраст, Камю катастрофира в автомобилна злополука - колата, в която пътуваше със фамилията на приятеля си, излетя от пътя и се блъсна в дърво.
Смъртта била мигновена.
Според чешкия публицист, преводач и откривател на творчеството на Камю - Ян Забран, злополуката е била инсценирана от руските секрети служби като възмездие на писателя за това, че осъжда бруталното потушаване от страна на Съюз на съветските социалистически републики на унгарското въстание през 1956 година Той намерено възроптава и против потушаването на протести в Източен Берлин на немски жители против руската окупация от руски военни елементи.
Камю е женен два пъти. Първият му брак със Симон Гиет завършва през 1939 година Вторият път писателят се ожени за Франсин Форе, която му роди две деца: щерка Катрин и наследник Жан.
***
„ Мама умря през днешния ден. Или може би през вчерашния ден – не знам ” – това са думите, с които стартира романът на Албер Камю „ Чужденецът ”. Книгата е едно от най-скандалните творби на международната литература на 20 век. В тези следвоенни години Камю е към този момент доста прочут публичен интелектуалец. Главният редактор на Partisan Review Уилям Филипс го назовава „ най-привлекателния човек “, който е срещал, а френските студенти даже го афишират за жива легенда, книжовен рокер, звезда от международна големина. Младите са луди по него, тъй като Камю пази свободната обич и я изправя като оръжие против политиците и военнолюбците.
В своето философско есе „ Митът за Сизиф “ Камю, наред с други неща, приказва за „ логиката на психиката на Дон Жуан “, специфичната „ нравственос на количеството “, съгласно която любящият човек би трябвало да има допустимо най-вече сътрудници. Камю счита полигамията за освобождаваща: Той споделя, че би трябвало да обичаш рядко, с цел да обичаш доста?
Към тази философия писателят се придържа през целия си живот. От писма, които са оживели до през днешния ден, е известно, че Камю е кореспондирал по едно и също време с четири девойки от разнообразни страни.
Сред неговите любовници са били текстописецът на списание Vogue Патриша Блейк, щерка на авторитетна испанска републиканка Мария Казарес и актрисата Катрин Селърс. Самият публицист е бил женен два пъти и не е крил изневерите си от дамите си. В същото време Камю твърди, че е честен човек: „ Дон Жуан е същият като всички останали. Той има честен кодекс със своите лайкове и нехаресвания “.
Когато Комитет за Държавна сигурност (на СССР) не те харесва
На 4 януари 1960 година Албер Камю кара от Прованс за Париж. На стотина километра от града колата излетя от пътя и се блъсна в крайпътно дърво. В резултат на конфликта писателят умира неотложно, той е единствено на 46 години.
Дълго време се смяташе, че това е случай, само че през 2011 година италианският откривател Джовани Катели прави ново следствие и разказва по напълно нов метод трагичното събитие. Според него злополуката е провокирана съзнателно от руските секрети служби, за което Катели показва свои доказателства.
В записките си „ Целият ми живот “ приятелят на Камю, чешкият стихотворец Ян Забран, загатва среща с „ осведомен човек “, който е бил обвързван със руското разузнаване.
Този осведомител споделя на Забран, че автомобилната злополука е инсценирана от сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), повреждайки едно от колелата на автомобила, тъй че гумата да се спука при по-висока скорост. Лично външният министър на Съюз на съветските социалистически републики по това време и основен редактор на „ Правда “ Дмитрий Шепилов е наредил ликвидирането на Камю. По този метод политикът дал отговор на унищожителната публикация на Албер Камю в списание Franc-tireur, в която нобеловият лауреат подлага на критика бруталното потушаване на антисъветското въстание в Будапеща през 1956 година
Казано и написано от Камю
Неизбежно е единствено едно нещо – гибелта. Във краткотрайното пространство, което отделя раждането от гибелта, няма нищо предопределено – всичко може да се промени, може даже да се спре войната и да живееш в мир, в случай че го желаеш както би трябвало – доста мощно и дълготрайно.
Единственият метод да се оправиш с неналичието на независимост в света е да станеш безусловно свободен, тъй че самото ти битие да бъде самобитен протест.
Тези, които нямат задоволително храброст, постоянно ще намират философия, с която да се оправдаят.
Човекът е единственото творение, което отхвърля да бъде, каквото е.
Всеки час е благополучие.
Нещо като нравствен снобизъм кара хората да си мислят, че могат да са щастливи без пари.
Не върви пред мен, може да не те вървя след. Не върви зад мен, може да не те повеждам. Върви до мен и ми бъди другар.
Трябва да се почитат потърпевшите от войните, а не тези, които са ги почнали.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ