10 твърдения, които ни пречат в живота
Албърт Елис (1913-2007) е прочут американски психолог, психотерапевт, който основава своя лична система на рационално-емоционална поведенческа терапия и макар съпротивата на всички други терапевти, реализира подобен триумф, че през днешния ден е приет за бащата на когнитивно-поведенческата терапия.
Елис показва няколко изказвания, станали известни в западната просвета, само че въпреки прекомерно публикувани, неведнъж са нелепи и объркващи. Той ги назовава „ блокиращи настройки “. Когато човек взема някакво решение, той неизбежно проиграва в съзнанието си тези настройки, към този момент заложени в него. Така че, когато вземате решение, помислете дали то не е разследване на една или няколко такива устойчиви настройки.
Според Елис да вземем за пример една от тези настройки е, че не е допустимо да направляваме страстите си – ние сме техни жертви. В реалност съществуват значително способи за ръководство на личните ни прочувствени положения. Ако работим особено по това, можем да реализираме преодоляване на своите усеща, да се освободим от въздействието на неконтролируемите си страсти.
И още нещо „ блокиращо “ – да се заобикалят компликациите и отговорността е по-лесно, в сравнение с да ги поемем и да се оправим с тях. Когато човек се пробва да се откъсне от компликациите и отговорността, той си основава многочислени и доста по-трудни проблеми в бъдеще. Най-добре е да не се крием, а да се заемем с тяхното решение и освен това оптимално да използваме качествата си.
Отлагането на казуса единствено ще ускорява паниката ни, депресията и угризенията на съвестта. И назад, решаването на казуса ще укрепи увереността ни в своите сили, уважението към самите нас и ще породи радостно възприятие. Щастливият живот – това не е неявяване на проблеми, а тяхното сполучливо решение.
Списъкът съдържа още 10 изказвания, които е добре да имаме поради и които ни пречат в живота.
1. Всички би трябвало да ме обичат и да утвърждават това, което върша.
Да очаквате това, значи да се подлагаме на необяснима паника, да си предизвикваме огорчения, изключително в случай че виждаме, че някой не ни обича или не утвърждава дейностите ни. Очевидно е, че да се придържаме към такава позиция е неуместно, тъй като никой не може да удовлетвори по едно и също време усетите на всички хора. Това, което се харесва на едни, може да нервира други.
За да се харесваме на всички, би трябвало непрекъснато да улавяме възприятията на другите хора, с цел да подобрим тяхното отношение към нас. Все отново по-добре е да търсим интензивно хора, с които ни сплотяват общи занимания и възгледи, с цел да ни е забавно да поддържаме връзка. По-добре е да изразходваме своите сили за другарство с същински другари, в сравнение с за опити да угодим на всички и на всеки.
2. Човек би трябвало да бъде прелестен (идеален) и да се бори за триумф във всяка една област, да бъде безукорен във всяко едно отношение.
Очевидно е, че да бъдеш идеален, съвършен, непогрешим във всичко е невероятно. Онзи, който си слага такава цел, е жертван на безкрайни терзания и тревожни мисли във връзка на минали и вероятни неудачи. Хора с такива ирационални показа могат да реализират доста в живота си, само че нормално постигнатият триумф ги отчуждава от близките. Мнозина, намирайки се в плен на повишени условия към себе си, по този начин и не реализират това, което са желали. Все отново не може да постигнеш (малцина са успявали) нещо свръхестествено (свръхчовешко).
Разбира се, че е належащо да се стремиш към върха, към ползотворна активност в името на напредъка, познанието, развиването. Важно е обаче и да се осъзнава, че всеки човек в живота си ще среща неудачи, че не може да се защищити от пропуски и ще зависи от най-различни ограничавания. Важното е да вършим добре това, с което сме се захванали, да усвояваме уроците, които ни дава самият живот.
3. Определени действия са неправилни и оня, който ги прави, би трябвало да бъде наказван.
Много от това, което вършат другите, ние самите не бихме правили, и назад, нещо от това, което би ни се желало, те не го вършат. Не бива обаче заради тази причина да ги считаме за неприятни хора. Обикновеното неодобрение няма да докара до нищо хубаво. Преследването им също носи малко изгода, неведнъж вредата е повече. Анализирайки аргументите за държанието на другите, си коства нещата да се погледнат от тяхната позиция, с цел да се разбере смисъла на държанието им, да се огледа на обстановката от позицията на тези хора и тогава в доста случаи то ще стане обяснимо.
Ако човек е направил нещо неприятно (поне от ваша гледна точка) това може да се е случило заради нелепост, неведение, под въздействие на страсти. Затова би трябвало да се отнесем с толерантност към това, да се постараем да го просветим, да му помогнем да промени държанието си в нужната посока. От това ще завоюват всички. Така би трябвало да се отнасяме и към себе си. Ако някому не се харесва това, което вие вършиме, може би не си и коства да се вълнуваме за това. Просто би трябвало да си признаем, че от позициите на близките вашето държание може да наподобява погрешно, несвоевременно. Трябва ли да ви упрекват за това? И би трябвало ли поради това да изпадате в отчаяние?
По-разумно е да се обсъдят гледните точки, да се съпоставят и да се огледа дали може да се научите на нещо потребно. В спора една от страните, или може би и двете, ще трансформират своята позиция, а може и да открият, че е невероятно да реализират единодушие, само че все едно подобен метод е по-печеливш, в сравнение с взаимната омраза и обвинявания, вследствие на които и двете страни губят.
4. Ужасно е, когато нещо не се получава по този начин, както ни се желае.
Неразумността на такова детско изказване е явна. Много постоянно обаче ние постъпваме тъкмо по този начин, заради илюзията, че светът и всичко което се случва, би трябвало да бъдат такива, че да ни харесват.
Не може обаче всичко да се подрежда за удоволствието на всеки. Затова ще би трябвало да се примирим, че тази част от света, в която живеем, в никакъв случай няма да дава отговор навръх нашите стремежи. А когато се сблъскваме с това, което не ни харесва кой знае какъв брой, би трябвало ли да възприемаме това като персонално огорчение?
Нужно е да си кажем: „ Да, това е неприятно “ или „ На мен това не ми харесва “, с цел да се опитаме по-късно градивно да променим или подобрим създалото се състояние. Ние постоянно втълпяваме на децата, че е невероятно да имат всичко, което им се желае. Понякога обаче даже като зрели хора, изпадаме в същата неточност, само че в доста по-изтънчена и завоалирана форма. А това единствено води до непотребни безредици и ни разстройва.
5. Човек се разстройва във връзка външни събития и условия, върху които не може да повлияе.
В множеството случаи хората се разстройват не заради някакви неприятни житейски събития, а заради това, че те ги интерпретират по този метод за себе си. Да повлияем върху външните събития ние неведнъж можем единствено в незначителна степен, само че да овладеем разбора по какъв начин следва да се реагира на тези събития – ние можем.
Например, в случай че си изгубим портмонето, можем доста мощно да се разстроим, да се развълнуваме и да изпаднем в отчаяние, въпреки че самата загуба не е толкоз непоправима, а събитието не заплашва живота ни. Ядосвайки се мощно във връзка случилото се, ние преувеличаваме неговите последици и утежняваме ситуацията. Възприемайки по този метод случилото се, сами си вредим. При рационален метод сходно произшествие не би трябвало да провокира стрес. Такива условия има, имало е и всеки човек може да се сблъска с тях. Те просто би трябвало да се преживеят.
6. Една допустима тягост ни задължава да се безпокоим и до момента в който заплахата не премине, би трябвало да я чакаме непрестанно.
Да се мисли по този начин би било безразсъдно, сходни мисли не са способни да предотвратят неприятностите, те могат даже да спомогнат тя да се случи. Безпокойството може дотам да ни омаломощи, че когато се случи неприятността, да нямаме съвсем никакви сили да изправим нещата. От друга страна, забележителен брой неприятности, по чийто мотив към този момент сме съумели много да се притесним, по този начин и не се случват, а в случай че се случват, се оказват не чак толкоз страшни, каквито ги е рисувало въображението ни ( на страха очите са големи).
Най-доброто, което може да се направи в този случай е да посрещнем наближаващата обстановка готови. Важно е да се опитаме да обезопасим обстановката, да намерим верния излаз. Излишното неспокойствие няма да ни донесе никаква изгода. Дори да се случи най-лошото, следва да се признае реалистично, че събитието е неприятно, не е желателно и да се опитаме да се отдалечим от него. Необходимо е да спрем да мислим, че всяка тягост е нещо доста извънредно и предвестител на края на всичко. Това не е по този начин.
7. В живота постоянно е нужен някой, който е по-силен, по-могъщ, на който можем да разчитаме.
Никой не е безусловно самостоятелен и няма нищо ужасно, в случай че подвластен от другите толкоз, колкото и те зависят от нас. Това е свойствено за всички хора, защото те се нуждаят един от различен. Но не може целият ни живот да зависи от един човек. Понякога може да ни се коства, че животът ни е невъобразим без някого, само че това не е по този начин. Животът все едно ще продължава да тече по своя ред, без значение от това дали този човек е до вас или не.
Трябва да развиваме в себе си автономия, характерност, целеустременост и опция за себе изложение. Тогава неудачите или загубата на някого от околните ни няма да станат гибелни. Прекалената взаимозависимост от различен човек може да краде и от двамата, да лишава и двамата от нещо доста значимо в живота, да ги води към загуба на убеденост в себе си и опция за саморазвитие.
Такава взаимозависимост частично се демонстрира, когато се усещаме задължени за това, което е направено за нас. И назад, за това, което сме създали ние, което сме вложили. Но всичко това е погрешно. Ако желаеме да помогнем някому, би трябвало да го създадем без никаква подлост, без да чакаме нищо в подмяна, с изключение на (и това е главното) удовлетворението, че сме създали това, което сме желали. И тогава не би трябвало ние самите да се усещаме задължени на другите при сходни условия.
Това несъмнено не се отнася за контракти, когато и двете страни авансово ясно и тъкмо се уговарят за условията си един към различен.
8. Онова, което ни е влияло в предишното, дефинира нашето държание в днешно време и не е допустимо да бъде преодоляно въздействието на предишното.
Това е безусловно погрешно. Все отново допустимо е да се промени това, което е било образувано в детството. Работата е в това, че задачата на живота на всеки човек поотделно това е неговото личностно израстване и развиване. И ние в никакъв случай не преставаме да се променяме. Ние не сме такива, каквито сме били преди 10 години. А и изискванията, в които живеем, също са се трансформирали. Важно е да се учим от предишния опит, а не да бъдем прекомерно привързани към него. Това, което е било належащо и подходящо в предишното, може да не е нужно и да не работи в този момент. Разумният човек се развива и усъвършенства през целия си живот.
9. За нас е витално значимо това, което вършат другите. Трябва да поставим всички старания, с цел да се променим в нужната посока.
В реалност животът и държанието на другите хора си е персонално тяхна работа и като цяло не би следвало да ни визира. Ние не можем действително да влияем върху тях и да ги променяме значително. Опитите ни да им влияем нормално провокират противопоставяне и единствено утежняват обстановката. Като цяло би трябвало да се стремим към пределна толерантност – живей и остави и другите да живеят. Всъщност ние се разстройваме от личните си тълкования и оферти, засягащи държанието на други хора. Обикновено човек, чието държание оценявате, няма нищо поради от това, което вие си измисляте.
Ако някой моли за помощ, би трябвало да му я дадете. Но ние нямаме право да натрапваме помощта си на оня, който не се нуждае от нея. Ако нечие държание ни се отразява, това състояние би трябвало да се разиска и да се откри задоволително решение. В доста случаи обаче би трябвало да се учим просто да одобряваме обстановката такава, каквато е. Важното е да разберем, че хората имат дефекти, с които се постанова да се помиряваме.
10. Всеки проблем има едно само вярно решение. Колко е извънредно, в случай че не съумеем да го открием.
Да се мисли по този начин не е рационално, защото множеството проблеми имат доста решения и рядко съществува едно само вярно решение. Всяко от вероятните решения има своите прерогативи и дефекти. Остава ни единствено да изберем една от другите възможности и да я изпробваме. Ако определеният метод не оказва помощ, би трябвало да пробваме нов.
Стремежът да се откри единственото допустимо и извънредно вярно решение единствено терзае душата ни и постоянно води до избор на по-непечелившия вид. Такива решения в действителност рядко се оказват най-хубавите.
