Кой е художникът Еди Рама, който се подигра с България?
Албанският министър председател Еди Рама е прочут с острия си недипломатичен език, който постоянно взривява балканските му сътрудници. Той е много екстравагантен политик, което обаче се дължи на обстоятелството, че в действителност той е художник и бунтовник интелектуалец, учил в Париж. Като дълготраен кмет на албанската столица Тирана той трансформира града-бункер, изработен по време на комунистическото ръководство в актуален град с съвременна инфрастуктура.
Последното скандално изявление на Рама беше обвързвано с българското несъгласие върху участието на Република Северна Македония в Европейски Съюз. Заради българското “вето “ и Албания не може да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, защото двете страни се движат в пакет и точно това провокира гнева на Еди Рама, който назова ветото на София " срам ".
" Вие сте безпорядък, цялостен безпорядък. Вие сте срам. Срамно е членка на НАТО да държи за пленник две други страни от НАТО, до момента в който в задния двор на Европа се води гореща война. И, несъмнено, не е прелестно да виждаме по какъв начин 26 други страни показват плашещо изтощение “, съобщи Рама преди гласуването в българския парламент, което в последна сметка е огромна стъпка към рухването на ветото.
Заради думите му последва остра реакция на българското Външно министерство, което предизвести албанския министър председател да внимава какъв език използва.
" О! Българското министерство на външните работи има проблем с метода, по който приказвам! Има за какво. Аз също имам проблем с метода, по който България желае да реши двустранни проблеми като употребява процеса на разширение като средство да държи за заложници две страни от НАТО! Спокойно, другари: вдигнете ВЕТОТО или свикнете с мен! “, отвърна Рама.
Това не е първият абсурден коментар на Рама по отношение на разногласието сред София и Скопие. Той вбеси Северна Македония наричайки премиера й министър председател на Западна България.
Еди Рама произлиза от католическо семейство. Баща му е прочут ваятел. Завършва Художествената академия в Тирана през 80-те години и работи като художник. Като младеж е състезател в баскетболния тим на локалния „ Динамо “, като е и водещ баскетболист в националния тим на Албания. След рухването на Берлинската стена, с последвалите по този начин наречени демократични промени в Източна Европа, Рама се причислява към първите демократични придвижвания в страната.
В началото на 90-те години е професор в Художествената академия на Албания. През 1995 година прави докторантура в Париж. През 1997 година, при завръщането си в родината, е атакуван и грубо пребит от група незнайни нападатели. Еди Рама има оповестени две книги, като е създател на голям брой изложения – в страната и в чужбина.
През 2000 година тогавашният министър председател от социалистическата партия на Албания Фатос Нано кани безпартийния Рама за министър на културата, младежта и спорта. През октомври 2000 година Еди Рама се кандидатира в локалните избори за кмет на Тирана като самостоятелен претендент, подсилен от Социалистическата партия на Албания. Рама печели изборите, получавайки 55% от гласовете. На 13 октомври 2003 година е избран отново за кмет на Тирана с 61% от гласовете. В идващите локални избори на 18 февруари 2007 година печели за 3-ти път поста кмет на Тирана.
Главният му принос като кмет на Тирана е за смяната на образа на столицата. Заема се с премахването на противозаконните постройки, основава специфична стратегия за хармонично пребоядисване и разкрасяване на фасадите на доста от старите здания в Тирана – в удачни, ярки и пъстри цветове. Налага нов актуален градоустройствен проект на Тирана, с акцент върху озеленяването ѝ с образуването на нова инфраструктура на града.
В резултат от новия проект Тирана се снабдява с 97 000 квадратни метра нови паркове. За тези си старания и достижения през 2004 година е почетен със международна купа за най-успешен кмет, а през 2005 година е в листата на най-успешните градоначалници на списание " Тайм ".
На 10 септември 2013 година Рама получава предложение от президента на Албания Буяр Нишани да образува ново албанско държавно управление. На 15 септември е одобрен за министър-председател на страната.
Еди Рама е първият албански министър председател от 1946 година насам, посетил публично Белград през 2016 година в опит за топене на сръбско-албанските връзки, влошени поради по този начин наречената Косовска рецесия.
Последното скандално изявление на Рама беше обвързвано с българското несъгласие върху участието на Република Северна Македония в Европейски Съюз. Заради българското “вето “ и Албания не може да стартира договаряния за участие в Европейски Съюз, защото двете страни се движат в пакет и точно това провокира гнева на Еди Рама, който назова ветото на София " срам ".
" Вие сте безпорядък, цялостен безпорядък. Вие сте срам. Срамно е членка на НАТО да държи за пленник две други страни от НАТО, до момента в който в задния двор на Европа се води гореща война. И, несъмнено, не е прелестно да виждаме по какъв начин 26 други страни показват плашещо изтощение “, съобщи Рама преди гласуването в българския парламент, което в последна сметка е огромна стъпка към рухването на ветото.
Заради думите му последва остра реакция на българското Външно министерство, което предизвести албанския министър председател да внимава какъв език използва.
" О! Българското министерство на външните работи има проблем с метода, по който приказвам! Има за какво. Аз също имам проблем с метода, по който България желае да реши двустранни проблеми като употребява процеса на разширение като средство да държи за заложници две страни от НАТО! Спокойно, другари: вдигнете ВЕТОТО или свикнете с мен! “, отвърна Рама.
Това не е първият абсурден коментар на Рама по отношение на разногласието сред София и Скопие. Той вбеси Северна Македония наричайки премиера й министър председател на Западна България.
Еди Рама произлиза от католическо семейство. Баща му е прочут ваятел. Завършва Художествената академия в Тирана през 80-те години и работи като художник. Като младеж е състезател в баскетболния тим на локалния „ Динамо “, като е и водещ баскетболист в националния тим на Албания. След рухването на Берлинската стена, с последвалите по този начин наречени демократични промени в Източна Европа, Рама се причислява към първите демократични придвижвания в страната.
В началото на 90-те години е професор в Художествената академия на Албания. През 1995 година прави докторантура в Париж. През 1997 година, при завръщането си в родината, е атакуван и грубо пребит от група незнайни нападатели. Еди Рама има оповестени две книги, като е създател на голям брой изложения – в страната и в чужбина.
През 2000 година тогавашният министър председател от социалистическата партия на Албания Фатос Нано кани безпартийния Рама за министър на културата, младежта и спорта. През октомври 2000 година Еди Рама се кандидатира в локалните избори за кмет на Тирана като самостоятелен претендент, подсилен от Социалистическата партия на Албания. Рама печели изборите, получавайки 55% от гласовете. На 13 октомври 2003 година е избран отново за кмет на Тирана с 61% от гласовете. В идващите локални избори на 18 февруари 2007 година печели за 3-ти път поста кмет на Тирана.
Главният му принос като кмет на Тирана е за смяната на образа на столицата. Заема се с премахването на противозаконните постройки, основава специфична стратегия за хармонично пребоядисване и разкрасяване на фасадите на доста от старите здания в Тирана – в удачни, ярки и пъстри цветове. Налага нов актуален градоустройствен проект на Тирана, с акцент върху озеленяването ѝ с образуването на нова инфраструктура на града.
В резултат от новия проект Тирана се снабдява с 97 000 квадратни метра нови паркове. За тези си старания и достижения през 2004 година е почетен със международна купа за най-успешен кмет, а през 2005 година е в листата на най-успешните градоначалници на списание " Тайм ".
На 10 септември 2013 година Рама получава предложение от президента на Албания Буяр Нишани да образува ново албанско държавно управление. На 15 септември е одобрен за министър-председател на страната.
Еди Рама е първият албански министър председател от 1946 година насам, посетил публично Белград през 2016 година в опит за топене на сръбско-албанските връзки, влошени поради по този начин наречената Косовска рецесия.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ