Репортерски поглед: Българското малцинство в Албания
Албания одобри в края на седмицата Закон за отбрана на националните малцинства в страната. Българската етническа общественост получи статут на малцинство паралелно с други 8. У нас новината беше посрещнаха с коментара, че е възобновена една историческа правдивост, защото българите в Албания са локално население от епохи наред. И със удовлетворение от страна на държавните ни институции, които изключително през последната година работиха за това. За българското население в Албания и компликациите в годините в Репортерския взор на Весела Смилец и оператора Добролюб Илиев.
Хаджи Пируши, ръководител на сдружение " Просперитет Голо Бърдо ": Нашето сдружение е от 20 години. И публично познато в Албания. И се занимава съде към България. И там на той закон се написа - мие говориме български. Искаме да имаме връзка с България. Во нашата къща, во нашата регион, се приказва съде български. Нашите дядовци, прадядовци и натамо дур сме ние, сичките се приказват на български. Ервис Талюри, зам.-председател на Дружество за българо-албанско другарство: От Връбник съм аз. Майка ми е от Връбник, Баща ми е от Билища. Малко по-отделено село от Мала Преспа, на 20-тина км от Мала Преспа, от общността, която е по-голяма от 9 села. Аз съм приключил Софийската духовна семинария. И оттова са вкоренени в мене родолюбието и всичките християнни полезности.
Най-западната част на българското етническо землище. Това са трите региона в Албания, с плътно българско население през вековете - Мала Преспа, Голо бърдо и Кукъска Гора. Повечето са мюсюлмани, християните са край Корча и малко в разхвърляните по Голо бърдо села. Отношенията сред българската страна и нашенци в Албания има дълга история.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките, дипломат в Албания /1998 - 2006 г./ и в Косово /2010 - 2014 г./: Когато България, през 1914 година е измежду първите, които признават независимостта на албанската страна, откриват дипломатически връзки, един от главните причини е тъкмо това - че там участва част от българското културно-историческо пространство, че там живеят българи и българската страна под една или друга форма би трябвало да поставя грижи за тях. Много огромна роля първоначално има и Екзархията.
До края на Втората международна война има въпреки и спорадични преброявания на популацията, които приказват за българския темперамент на десетки села, измежду тях и прекомерно огромни даже от позиция на днешните стандарти - като Требища с 2500 поданици. В началото на предишния век етнографът Васил Кънчов записва на терен къща по къща близо 15 500 българи в Дебърската кааза, от тях в Голо бърдо живеят близо 9000. През 1935 година тайната полиция на Албания показва, че българите единствено в южната част са близо 11 хиляди. Три години по-рано албанска делегация подписва с България документ за взаимно признание на малцинства.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките: Драстично се трансформират нещата след 44-та година. Знаете позицията на Българска комунистическа партия за македонска нация. Тези хора просто са изоставени и по отношение на тях се води една напълно друга политика. Просто и цялата изолация на Албания във времената след 1944 година не разрешава безусловно нищо, изключително при замразените и съвсем прекратени връзки сред двете страни след 1961 година
Отношенията сред други две страни в допълнение усложняват събитията. Титова Югославия признава албанско наличие в Косово, Македония, Черна гора и Южна Сърбия, а Албания на Енвер Ходжа - македонско малцинство на своя територия.
Българска национална телевизия: Вие самичък бил ли сте очевидец на битка кой по какъв начин да бъде записан - дали българин или македонец? Ервис Талюри, зам.-председател на Дружество за българо-албанско другарство: Въпросът е, че в нашата подписка, която работехме предишния месец всичките благожелателно се включиха в тази подписка. Борба?! Който желае да се дефинира различен, да се дефинира. Няма да се борим - ти стани подобен или ела с нас. Който както желае. Д-р Милен Врабевски, ръководител на фондация " Българска памет ": Много елементарно, когато се приложи европейският стандарт, ще се научи и историческата истина. И ние търсим тъкмо това. Няма сензация тук. В Македония най-малко 50 % от популацията е безусловно наясно какво са го правили в предишното и какво е коствало да се наречеш българин. Тези стандарти са още използвани, тъй като ръководещите кръгове в някогашна Югославия не са завършили със здравите си връзки с тоталитарния си режим.
Председателят на фондация " Българска памет " доктор Врабевски споделя, че младежите от регионите с българско население са едни от най-хубавите студенти в България. Тези деца по думите му носят едно патриархално образование, което у нас малко сме позабравили. Само за към 6 месеца паралелките с искащи да учат литературен български език в селата край Корча стават от 2 - четири. В неделното учебно заведение в Тирана броят на учещите български също пораства.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките: Темата постоянно при всеки тип двустранни срещи е била поставяна. Но там се сблъсквахме с едно до известна степен обяснимо държание на албанците в смисъл подобен - едно решение за признание на българско малцинство в Албания постоянно би конфронтирало Тирана със Скопие. Би провокирало реакцията на Скопие. А за Тирана връзките с Македония са извънредно значими заради сериозния залог там - най-малко една четвърт от популацията в края на краищата е албанско в Македония.
Темата е извънредно деликатна. Затова признатият Закон за малцинствата в Албания е толкоз значим. Той слага тъждество в метода към 9-те малцинства, включително българското и македонското. Равенство в отстояването на групови права, измежду които обучение и медии на майчин език. И още - законът пази лицата от малцинствата от опасност, неприязън или принуждение заради декларирана от тях принадлежност.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките: Аз желая да кажа, че всичките тези проблеми от наша позиция постоянно са били премисляни, обсъждани и каквото ще още с един явен либерален взор - дано никому не се пречи да бъде подобен какъвто се усеща. Нека това да е персонално възприятие за еднаквост. В края на краищата това е едно от свещените човешки права и никой не би трябвало да му пречи. Реакциите в македонската преса в последните дни са доста остри...Някои от тях звучат напряко ужасяващо...Чакай не може ти да решаваш, кой какъв е. За това какъв съм вземам решение аз!
Има обреди, които с години съхраняват етническата принадлежност и съзнание - сватбите и погребенията. Далече от публични столици, държавни управления и доктрини. В единственото село от Егейска Македония, останало в рамките на Албания - Връбник преди години Боби Бобев открива показателни надгробни надписи.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките: От 20-те, 30-те години на какъв бистър български с " е-двойно ", с всички атрибути на надгробните надписи в това село. То към този момент е било в територията на Албания, само че по какъв начин да не е имало съхранен български дух, откакто на български са надписани надгробните надписи.
Хаджи Пируши, ръководител на сдружение " Просперитет Голо Бърдо ": Нашето сдружение е от 20 години. И публично познато в Албания. И се занимава съде към България. И там на той закон се написа - мие говориме български. Искаме да имаме връзка с България. Во нашата къща, во нашата регион, се приказва съде български. Нашите дядовци, прадядовци и натамо дур сме ние, сичките се приказват на български. Ервис Талюри, зам.-председател на Дружество за българо-албанско другарство: От Връбник съм аз. Майка ми е от Връбник, Баща ми е от Билища. Малко по-отделено село от Мала Преспа, на 20-тина км от Мала Преспа, от общността, която е по-голяма от 9 села. Аз съм приключил Софийската духовна семинария. И оттова са вкоренени в мене родолюбието и всичките християнни полезности.
Най-западната част на българското етническо землище. Това са трите региона в Албания, с плътно българско население през вековете - Мала Преспа, Голо бърдо и Кукъска Гора. Повечето са мюсюлмани, християните са край Корча и малко в разхвърляните по Голо бърдо села. Отношенията сред българската страна и нашенци в Албания има дълга история.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките, дипломат в Албания /1998 - 2006 г./ и в Косово /2010 - 2014 г./: Когато България, през 1914 година е измежду първите, които признават независимостта на албанската страна, откриват дипломатически връзки, един от главните причини е тъкмо това - че там участва част от българското културно-историческо пространство, че там живеят българи и българската страна под една или друга форма би трябвало да поставя грижи за тях. Много огромна роля първоначално има и Екзархията.
До края на Втората международна война има въпреки и спорадични преброявания на популацията, които приказват за българския темперамент на десетки села, измежду тях и прекомерно огромни даже от позиция на днешните стандарти - като Требища с 2500 поданици. В началото на предишния век етнографът Васил Кънчов записва на терен къща по къща близо 15 500 българи в Дебърската кааза, от тях в Голо бърдо живеят близо 9000. През 1935 година тайната полиция на Албания показва, че българите единствено в южната част са близо 11 хиляди. Три години по-рано албанска делегация подписва с България документ за взаимно признание на малцинства.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките: Драстично се трансформират нещата след 44-та година. Знаете позицията на Българска комунистическа партия за македонска нация. Тези хора просто са изоставени и по отношение на тях се води една напълно друга политика. Просто и цялата изолация на Албания във времената след 1944 година не разрешава безусловно нищо, изключително при замразените и съвсем прекратени връзки сред двете страни след 1961 година
Отношенията сред други две страни в допълнение усложняват събитията. Титова Югославия признава албанско наличие в Косово, Македония, Черна гора и Южна Сърбия, а Албания на Енвер Ходжа - македонско малцинство на своя територия.
Българска национална телевизия: Вие самичък бил ли сте очевидец на битка кой по какъв начин да бъде записан - дали българин или македонец? Ервис Талюри, зам.-председател на Дружество за българо-албанско другарство: Въпросът е, че в нашата подписка, която работехме предишния месец всичките благожелателно се включиха в тази подписка. Борба?! Който желае да се дефинира различен, да се дефинира. Няма да се борим - ти стани подобен или ела с нас. Който както желае. Д-р Милен Врабевски, ръководител на фондация " Българска памет ": Много елементарно, когато се приложи европейският стандарт, ще се научи и историческата истина. И ние търсим тъкмо това. Няма сензация тук. В Македония най-малко 50 % от популацията е безусловно наясно какво са го правили в предишното и какво е коствало да се наречеш българин. Тези стандарти са още използвани, тъй като ръководещите кръгове в някогашна Югославия не са завършили със здравите си връзки с тоталитарния си режим.
Председателят на фондация " Българска памет " доктор Врабевски споделя, че младежите от регионите с българско население са едни от най-хубавите студенти в България. Тези деца по думите му носят едно патриархално образование, което у нас малко сме позабравили. Само за към 6 месеца паралелките с искащи да учат литературен български език в селата край Корча стават от 2 - четири. В неделното учебно заведение в Тирана броят на учещите български също пораства.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките: Темата постоянно при всеки тип двустранни срещи е била поставяна. Но там се сблъсквахме с едно до известна степен обяснимо държание на албанците в смисъл подобен - едно решение за признание на българско малцинство в Албания постоянно би конфронтирало Тирана със Скопие. Би провокирало реакцията на Скопие. А за Тирана връзките с Македония са извънредно значими заради сериозния залог там - най-малко една четвърт от популацията в края на краищата е албанско в Македония.
Темата е извънредно деликатна. Затова признатият Закон за малцинствата в Албания е толкоз значим. Той слага тъждество в метода към 9-те малцинства, включително българското и македонското. Равенство в отстояването на групови права, измежду които обучение и медии на майчин език. И още - законът пази лицата от малцинствата от опасност, неприязън или принуждение заради декларирана от тях принадлежност.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките: Аз желая да кажа, че всичките тези проблеми от наша позиция постоянно са били премисляни, обсъждани и каквото ще още с един явен либерален взор - дано никому не се пречи да бъде подобен какъвто се усеща. Нека това да е персонално възприятие за еднаквост. В края на краищата това е едно от свещените човешки права и никой не би трябвало да му пречи. Реакциите в македонската преса в последните дни са доста остри...Някои от тях звучат напряко ужасяващо...Чакай не може ти да решаваш, кой какъв е. За това какъв съм вземам решение аз!
Има обреди, които с години съхраняват етническата принадлежност и съзнание - сватбите и погребенията. Далече от публични столици, държавни управления и доктрини. В единственото село от Егейска Македония, останало в рамките на Албания - Връбник преди години Боби Бобев открива показателни надгробни надписи.
Д-р Боби Бобев, Институт по балканистика при Българска академия на науките: От 20-те, 30-те години на какъв бистър български с " е-двойно ", с всички атрибути на надгробните надписи в това село. То към този момент е било в територията на Албания, само че по какъв начин да не е имало съхранен български дух, откакто на български са надписани надгробните надписи.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ