Алармата звъни. Часът е 6. Навън е студено и тъмно.

Алармата звъни. Часът е 6. Навън е студено и мрачно. Изключвате алармата и знаете, че в идващите трийсетина минути телефонът ще иззвъни още няколко пъти и би трябвало да ви разсъни. После идва самото ставане, кафе, обзор на обществените мрежи и по-късно – напред към бюрото на работа. Не звучи доста вълнуващо, нали?

Сега си представете малко по-различно начало на деня. Часът е 6. Навън е студено и мрачно. Въпреки това към този момент сте будни. Изпреварили сте алармата. Имате си причина. Тя е, че следва обичаният интервал от деня. Веднага слагате спортния екип, обичаните маратонки и излизате в парка.

Там към този момент ви чакат няколко от най-близките ви другари. Заедно бягате 10 километра, които ви лишават по-малко от час. В 7:30 сте назад у дома. Време за здравословна закуска. След това можете да се заемете със дилемите. Каквито и да са. Защото, откакто имаш сили за 10 километра (понякога и доста повече) по мрачно и при всевъзможни атмосферни условия, знаеш „ че нищо не може да ти попречи, че всичко е допустимо и всичко има решение “.

В това ще ви убедяти – две дами, обединени от любовта към бягането и от щастливото събитие, че са определени да бъдат част от клуба на, едно общество на бегачи на най-различно равнище и възраст, което Анна назовава „ семейство “.



„ Кръгът ни е доста прекрасен, общността ни е доста мотивираща и другарска. Надявам се да въодушевяваме и други хора да стартират да се движат интензивно. Не съответно да бягат маратони, само че да стартират от някъде “, добавя Зорница.

Двете в действителност въодушевяват. Не единствено с думите си, а с дейностите. Историите им заслужават да бъдат разказани.

От 100 кг до 100 километра

„ След две раждания и безсистемно хранене станах 100 кг. Реших да се взема в ръце. Отслабнах, смъкнах 30 кг. Правих извършения, гимнастика, всичко допустимо, тъй като когато си бил 100 кг, тялото ти е отпуснато отвред “, споделя ни Анна.

По това време към момента не бяга. Залага на фитнес, зумба и колело. Преместването до Западен парк и прибавянето на немска овчарка към фамилията се оказват значими стъпки към откриването на новата обич. Вижда, че доста хора бягат в парка. Решава и тя да се опитва – с 2 километра по надолнище дружно с кучето. Датата е 17 септември 2018. Запомня я вечно и дори си я татуира. Оттогава дните, в които не е тичала, се броят на пръстите ѝ. Доскоро бяга всеки ден. Напоследък ѝ се постанова да почива по един ден на седмица. По съвет на треньора ѝ и с мотото „ почивката ражда първенците “. Макар че в случай че зависи от нея, почивен ден няма да има.



Защото Анна не може без бягането. Вкъщи даже я приканват да излезе да потича, в случай че инцидентно си разреши да почине няколко сутрини след следващото тежко съревнование.

Нейната територия са планинските бягания. По опция с дължина над 50 километра. Участва и на шосе, само че избира пресечените терени, на които са и най-хубавите ѝ резултати.

През тази година съумява да усъвършенства достижението си на Витоша 100 с два часа и половина. На K3 Ultrа е по-бърза с пет часа. Подобрява и времето си на обичайните петкилометрови бягания в Южния парк – от 28 минути при започване на годината към този момент се оправя за 22 минути.



Сбъдването на една фантазия през бягането

Историята на Зорница е не по-малко забавна. Като младеж тя тренира баскетбол, само че фантазията ѝ за NBA е прекъсната след тежка травма. В 20-те години по-късно посещава групови тренировки по тае-бо и табата. Инструкторката ѝ по фитнес я стимулира да стартира да бяга. Оказва се, че това е нейният спорт.

За разлика от Анна, избира шосейните надпревари и по-конкретно маратонската отдалеченост от 42 километра. Първото ѝ прекосяване е на Софийския маратон през 2016-а. Времето ѝ е под 3 часа и 30 минути.

Дори се постанова околните ѝ да я спрат от това да стартира трета обиколка по трасето. Толкова е съсредоточена, че въобще не осъзнава, че към този момент е финиширала.



Месец по-късно бяга в един от най-тежките маратони – този на Атина, започващ от селцето Маратон. Следват маратони из цяла Европа. Личният ѝ връх досега е опцията да взе участие на Лондонския маратон, който е един от шестте най-престижни маратона в света дружно с Ню Йорк, Чикаго, Бостън, Токио и Берлин. Там дава и най-хубавото си време – 3 часа и 3 минути.

То даже я класира за присъединяване в категория над 40 години на Световния шампионат по маратон, който ще бъде следващата година в Сидни.

„ Бягането въодушевява “, безапелационна е Зорница и пристъпва към описа за най-новото нещо в нейния живот „ Мен ме научи да се храня здравословно и ме въодушеви да сбъдна една своя фантазия. Реализирах план, който отвори нова врата в моя живот (преди месец), а точно вратата на. “

Големият шлагер в бара, който се намира на бул. „ България “ №81А, са смути купичките със суперхрани и шотовете с джинджифил. Те са изключително потребни за дългите бягания, само че към този момент са обичани и на доста хора, които не се занимават със спорт. Зорница е щастлива от смяната. „ Работата в офис ме отегчаваше. Не мога да заставам на едно място.



Единственият проблем сега е, че от рано заран е в бара и би трябвало да бяга по друго време.

Нямаше по какъв начин да не се възползваме от експертизата ѝ и я помолихме да ни даде рецепта за здравословна закуска. „ За да не губите време заран, може да приготвите закуската си от вечерта като смесите банан с овесени ядки, чиа, мед и растително мляко. А на сутринта, единствено добавяте йогурт и какаови зърна, и се наслаждавате на една вкусна и питателна закуска, която като се изключи че ще ви даде сила за едно по-добро начало на деня, ще по-добри и храносмилането ви, заради ензимите, които съдържа. “



„ Бягането ме направи по-добър човек “

„ Самото бягане ни зарежда с сила да можем да сме целият ден дейни. Освен това сме супер позитивно настроени. Мисля, че бягането ме направи по-добър човек. Спрях да си мисля какво си мислят хората за мен. Пораснах с тичането. Спря да ме интересуват другите хора. Качи ме на друго равнище “, безапелационна е Анна.

„ На нас бягането доста ни е помогнало да няма бариери. Да можеш да правиш стъпки, които да те вършат благополучен. Аз не бях щастлива в офиса, а в случай че не беше бягането, може би щях да съм си в офиса към момента “, добавя я Зорница.

Във всяка тяхна дума си проличава какъв брой доста ценят това, което им дава бягането.

Анна: „ То ме накара да пробвам нови и нови неща. Аз не обичам водата, не обичам морето, само че тази година се раздадох. Учих се да карам сърф. Даде ми храброст. Миналата година се учех да карам сноуборд. То ми потвърди, че откакто мога да избягам 100 километра, за какво да не мога и други неща да направя “.

Зорница: „ Ние сами си слагаме бариери за нещата, които считаме за невъзможни. Аз не обичам да слушам, че това или това е невероятно или, че няма по какъв начин да стане. Хората, които се занимават със спорт са по-смели. Те знаят, че всичко е допустимо, стига да положиш нужните старания, да направиш стъпките към задачата “



Вдъхновение черпят една от друга и от останалите членове на клуба. И са безапелационни, че основното е да се спортува, без значение какво тъкмо. Все отново, в случай че ги попитате за съвет, ще ви кажат, че бягането е най-хубавият вид. То не изисква нищо друго с изключение на маратонки. Техният избор обаче е значим. Тук са безапелационни и несъмнено могат да приказват доста по тематиката.

За Зорница най-важната роля в подготовката ѝ за надпревари имат маратонките. „ За Лондонския маратон се готвих с GEL-KAYANO като за тези четири месеца имам към 1300 километра, от които 600 са с GEL-KAYANO. Всичките ми дълги бягания.

Това е маратонка за реализиране на цели.

Тя е постоянна и когато бягаш дълго, се откроява, тъй като има непоклатимост. Разработена е по този начин, че когато бягаш дълго, в един миг кракът се изморява и започваш да стъпваш по друг метод. GEL-KAYANO връща крайници в вярната посока. “

Това, за което тя приказва е системата 4D GUIDANCE. „ Тя не ти разрешава да стъпваш неверно. Подходяща за дълги бягания и за хора с по-голямо тегло. Не е за бързи бягания, а за продължителни. Тя те готви за задачите, а не постигаш задачите с нея. Тя взе участие директно в подготовката на едно съревнование. Подходяща е и за хора, които нямат толкоз опит в бягането. Това е маратонката, която няма да им провокира контузии. “



За бързите бягания рекомендацията на Зорница е да употребявате. „ С нея реализирах задачата си на Лондонския маратон. Това е новата епоха на маратонките с въглерод. Отскачаш като пружина с тях. Тя е за скорост. Не е за ежедневни тичания. “

За Анна обичаната маратонка за планинско тичане е. „ Тя е доста лека версия. В трейл се изисква маратонката да е супер постоянна. Всяко стъпване ти е доста значимо. То е с въглерод. Имаш и скорост.

Невероятна, бърза, супер лека, доста постоянна. С нея тичах и Витоша 100. Обожавам тази маратонка. Няма място, в което не може да минеш. “



Все отново главната рекомендация и на двете е да се възползвате от пътеките за бягания в магазините на ASICS, където могат да създадат замерване на краката и да ви насочат коя обувка пасва най-добре на стила ви на тичане.

Двете приятелки имат и съвет за тези от вас, които в никакъв случай не са бягали, а желаят да опитат – включете се на обичайните, които се организират в Южния и Западния парк в София, както и в други огромни градове. „ Тези 5 километра са повече обществени. Идваш, запознаваш се с хора. Тичаш един километър, вървиш един километър. После всички са там и се радват. Следващата събота също. “