Поемане на кормилото за морско ветроходно приключение
Алармата ми звъни малко преди 2 сутринта и е време за нощна стража. Слизам от най-горното си легло, отделя ми няколко секунди, с цел да намеря равновесие, и се облягам на борда на лодката, с цел да облека оборудването си за неприятно време, избавителната жилетка, ботушите и вълнената шапка.
Тъмно е под палубата, вътрешността се къпеше в алено зарево от нощните светлини. Чайник се люлее напред-назад върху печката с кардан, до момента в който си проправям деликатно път през камбуза. Качвайки се в пилотската кабина, чувствам вятъра на лицето си; платната са вдигнати и ние сърфираме по тъмните, вълнисти талази под светлината на цялостна луна.
Намираме се единствено два дни в 900-милен офшорен океански преход от Гран Канария до Кабо Верде и макар че покрайнините са красиви, тялото ми към момента не се е приспособило към ритъма на часовника (четири часа включено, четири часа изключено) или към непрекъснатото придвижване на лодката, плаваща с 10-12 възела напразно.
Лишаването от сън стартира и имам главоболие, в...
Прочетете целия текст »
