Ал Пачино беше казал пред биографа си Лорънс Гробъл, че

Ал Пачино беше споделил пред биографа си Лорънс Гробъл, че желае следния епитаф на гроба си: „ Тъкмо бе почнал да позволява някои от проблемите си. След 10-15 години щеше да е благополучен. Такъв огромен прогрес бе постигнал ”.

Някой по-малко толерантен четец ще попита, какво общо имаме ние, за Бога, с великия артист? Почти нищо, несъмнено, като изключим обстоятелството, че и ние като него все чакаме да се почувстваме щастливи. И колкото и да сме недоволни от всичко, въпреки всичко и това очакване е нещо.

Да чакаш нещо от време на време те прави по-щастлив, в сравнение с в случай че го притежаваш. А, от горната страна на всичко, и на нас ни остават не повече от петнайсетина години, с цел да се стопим до сериозния най-малко, както твърди Централно разузнавателно управление на САЩ. А там, отвън всичко друго, схващат и от благополучие и злощастие.

Някой се беше пошегувал с девиза им - „ Истината ще те направи свободен “ – като беше допълнил: „ Но първо ще те направи трагичен “.

Тези думи идеално ни прилягат, като че ли напряко са измислени за нас.

Политиците ни обаче, които са от калибъра на недозрелите дренки, въобще не се вълнуват от нечие благополучие или злощастие – те са предоволни, щом имат свободата безкрайно да хитруват.

Тия дни имаше една вяла препирня към Споразумението с Украйна, тъй като и в този случай властниците ни изхитруваха, още веднъж демонстрираха шизофренната си природа - сякаш гледат да лимитират правата на служебното държавно управление, обаче в тази ситуация го натовариха да се оправя както може с един документ, който крие съдбоносни последствия за страната ни.

Бойко пък, както постоянно, беше най-ларж - нямало потребност да подписваме Споразумението, тъй като Тръмп бил споделил, че войната в Украйна ще свърши скоро – като че ли всяка негова фраза има силата и проникновението на библейско признание.

Нашите хора обаче би трябвало да са сигурни, че не могат да чакат никаква благосклонност от Търмп, в случай че не си платят - по този начин е в бизнеса.

Панталоните им са протрити на коленете от непрекъснатото лазене във всички направления – Тръмп сигурно е забелязал това и единствената имитация, която ще употребява е „ Ще си платите! “.

Нашите умници са наясно с това - един път към този момент му платихме над 2 милиарда за нещо, което още не сме видели. Сега ще е същото, че и от горната страна.

Ако Тръмп реши, че някаква спекулация в украинската интервенция още не е издъхнала до край, ще продължи да разтоварва оръжия, единствено американско произвеждане, несъмнено – само че ще забрани те да се употребяват, дано да ръждясват по складовете, за всеки случай.

Къде ги виждате нашите в тази „ теория “?

Ако въобще някой ги вижда, те са забавни единствено с кръпките от лазенето. Тъй че, да събират парички за идната вноска към Тръмп - и няма смисъл да го питат за предплатените преди много години 8 самолета Ф-16, блок 70 – Тръмп ще ги отпрати при Джо, той да им каже, в случай че към момента разсъдъкът дефинитивно не го е напуснал.

Ясно е, че за всяко нещо, с което се захванем, епитафът на Пачино е подобаващ, единствено броят на годините би трябвало да се редактира – ето, в тази ситуация с Ф-16 би трябвало да се посочат пет години и половина, и то с многоточие, тъй като нашите български работи в никакъв случай не свършват един път вечно. И по тази причина и езикът ни прелива от многоточия, рядко слагаме точка след нещо изговорено, в многоточието е спасението на тукашните дребни политикани-хитреци.

Застояхме се към думите „ благополучие “/ “нещастие “ – едвам се подсетим, че непрестанно имаме нещастието да ни баламосват с трохите от някакво измислено благополучие.

А социолозите са систематични шегаджии и това е най-строго защитаваната им загадка. Няма по какъв начин другояче да оцелеят измежду превратностите на тукашния политически бъркоч. Шегаджийството им оказва помощ и в случаите, когато мерят, примерно, какъв брой е удовлетворен и благополучен българинът. И защото това не е нищо повече от една фикция, те в действителност претеглят възприятието му за комизъм. И по този начин се оказва, че 60 % от българите са шегаджии, тъй като твръдели, че са удовлетворени от живота си.

Ако имахме желание да са заяждаме на дребно, бихме помолили да ни покажат най-малко 60 щастливци от Българския Северозапад.

Но по-добре да се запитаме, има ли визия днешният българин какво е щастието, когато страната съвсем се е разпаднала, политическата система явно е съкрушена, накъдето и да погледнеш се натъкваш на неразбория до още по-голяма неразбория, за нищо не стигат парите - и, в това време, нашите хора били по-щастливи спрямо минали години.

Накратко, поздравяваме ги с общителното „ Здравейте, наивници, здравейте, щастливци! “

Телевизиите също са шегаджии, една от тях/Би Ти Ви сервира репортаж по въпросната тематика, изработен, естествено, край НДК. Там е пъпът на България и няма метод към него да не открием няколко щастливци - и ето ви една майка с бебе в количка и друга една дама, тя пък бременна. По този метод феновете също бяха ощастливени, тъй като и те получиха своя привет: „ Здравейте, наивници! “

Ако бяхме в по-раншни години, щяхме да заподозрем, че социолозите, а около тях и малките екрани желаят да се харесат на някого. Ами през днешния ден - когато няма на кого да се харесат, тъй като всички управляващи са в насипно положение –защо се напъват изкуствено да „ ощастливяват “ почтените ни клетници?

На тях това въобще няма да им хареса – те по-скоро ще решат, че им се подиграват.

Българинът от дълго време няма аршин за благополучие – и той се оказа излишен. Повечето неща се случват без негово присъединяване - факт е, че към този момент единствено шегобийци гласоподават - нищо не зависи от него. Това ли го прави благополучен?

Може би самото схващане за благополучие се е трансформирало, само че това също би трябвало да се изследва – по опция по-далеч от „ пъпа “.

Не е изключено нашите хора да одобряват най-примитивното оцеляване като форма на щастието.
И това е допустимо - който оцелее в някакво сходство на нормалност, той да е благополучен.

Както и да оглеждаме нещата, тематиката все си остава рискова. И врачките даже не приказват за „ благополучие “, при все, че се препитават с неистини, само че чак такава не си разрешават.

Интересно, по какъв начин биха дали отговор елементарните българи на въпроса „ Щастливи ли са българските политици и за какво? На какво/кого се дължи щастието им? “

Народът от дълго време не мечтае същински, само че понякога евентуално го одрасква мисълта за някакво отмъщение, с което и той, от своя страна, да се пошегува с политиците си.

Питайте го, по какъв начин си го показва това, до момента в който не е станало късно.

Защото ще пристигна време, когато и този диалог ще бъде неосъществим. Щом още през днешния ден българите - най-непретенциозните и най-онеправдани поданици на Европейски Съюз - някак са удовлетворени от живота си.

Всяка година по това време малките екрани ни сервират едно и също детско упражнение: подтикват деца да пишат писма на Дядо Коледа – и по този начин ги слагат и тях в калъпа на лъжливото „ доволство “, тъй като се подразбира, че всесилният дядка може да раздава неограничени количества благополучие.

Няма да се продъни Света, в случай че един път ги накарат - до момента в който към момента са задоволително наивни и откровени – да напишат писма и до политиците. Но няма да се случи.

И най-после, едно конкретизиране към нашия възможен епитаф – нека въобще да не ни е необходим.

Той би трябвало да бъде дописан по този начин:
„ Те по този начин и не схванаха, какво е щастието и по тази причина бяха щастливи! “

***

Уважаеми другари, ТОВА е моята страница – всички други страници, блогове и прочие във ФБ, които употребяват името ми и мои снимки, нямат нищо общо с мен.

***