Великият Ал Пачино: Винаги Съм Бил Самотник, Но Не Съжалявам, Че Не Се Ожених, Стигаше Ми Да Съм Просто Влюбен
Ал даде изявление за telegraph.uk, в което приказва за предишното си, борбата си с алкохола, любовта към трите му деца. Публикуваме го със съкращения.
– Всички тези филми, с които станахте международен любим: „ Жега “, „ Серпико “, „ Белязаният “ – липсват ли ви функции от този вид в този момент?
– Не можеш да се върнеш обратно, би трябвало да продължиш. Големите функции, както и огромната обич, се случват доста рядко. През по-голямата част от времето на тая земя просто се опитваш да оцелееш. Във всеки филм се усещам друго. Някой път чувствам, че мога да вложа доста от себе си в ролята. Но не постоянно го чувствам. Само от време на време играеш човек, който те приканва да се вселиш в него.
– Участвали сте в към 100 кино лентата и пиеси, имате 8 номинации за Оскар, от които спечелихте през 93’та статуетката за „ Усещане за жена “. Има ли към момента нещо, което да чувствате като предизвикателство?
– О, че аз още се изучавам. Все още са ми нужни доста старания, с цел да вляза в някоя роля. Постоянно задавам въпроси, диря правилните думи, правилните усеща и инстинкти, с цел да мога да вляза в духа на ролята.
– Режисьорът Майк Никълс споделя, че „ Ал се допитва за функциите си до някакво друго място “. Какво е играта за вас?
– Като дишането. Да играеш, значи да даваш живот. Играта ми дава живот. Образова ме. Спасява ме. А методът ми е следният: просто би трябвало да попивам в себе си героя. Да влезе вътре в мен. Спомням си, че години след „ Кръстника “, не можех да изкарам Майкъл Корлеоне от себе си. Да играеш значи да освободиш и неосъзнатото, да му позволиш да вземе превес над разсъдъка. Трябва личното ти „ аз “ да се разкара от пътя.
– Когато ви сполетя славата след „ Кръстникът “ по какъв начин се почувствахте?
– Странно. И не изключително положително. Чувствах, че съм изстрелян от оръдие. Сега славата се понася по-лесно, в сравнение с тогава. Може би тъй като към този момент, с помощта на медиите, е доста по-лесно да станеш прочут. Младите хора се стремят към това. Като цяло след славата започнах да обръщам повече внимание на себе си, тъй като знаех, че светът ме следи. Винаги съм бил отшелник и доста сензитивен. И към момента съм. Да бъдеш новобранец е част от това да бъдеш актьор. И би трябвало непрекъснато да си нащрек.
– Как се справихте с проблемите си алкохола?
– Научих се да одобрявам това, че съм тук, на земята. Вече не диря бягство от света в пиенето. Все още отивам на терапия, която ми оказа помощ доста.
– Какво беше детството ви?
– Трудно. Отраснах без татко, имах личен свят, друг от действителния. На 9 започнах да пуша, на 13 да пия. Играех бейзбол. Имах доста положителни другари. Много от тях умряха млади поради хероина. (Образът на наркоман в „ Паника в Нийдъл парк “ на Пачино е напълно биографичен, бел.ред) Напуснах учебно заведение на 16 и започнах да работя бачкаторски специалности, с цел да спестя за колежа по актьорско майсторство.
Анджелина Джоли и Гуинет Полтроу, упрекнаха в полов тормоз прочут холивудски продуцент
– Известно е, че когато сте играли Ричард Трети на театъра в Бостън, сте плакали, когато завесата е паднала…
– Играех Ричард III, само че аз прекосявах през същото като героя на Шекспир. Пиех. Бях отчужден от света. А методът, по който жаждата за власт разяжда Ричард III бе доста подобен с оня развой, който усещах, че протича в мен поради славата. Бях изцяло потопен в тази роля – мисля, че бях захласнат от този воин.
– Имали сте доста дами, само че в никакъв случай не сте се женили. Мислили сте по въпроса?
– Все още се чудя. Но не се бракосъчетавам, тъй като когато си влюбен, това по този начин или другояче това е максимумът на възприятието. Но да си призная, скърбя, че не се ожених няколкото пъти, в които бях влюбен.
– Как се разбирате с децата си?
– Те са може би най-важната причина към момента да желая да съм жив. Когато имаш деца, киното остава на задно място.
– Любимата ви драматургия?
– Хамлет. Чета го от дете и към момента ми е тръпка. Мога да го виждам по 1000 пъти в година. Такова наслаждение е…Все още изпитвам момчешки възторг към Шекспир. Театърът е светлина за мен. От три годишен намирам очакване в театъра.
– Всички тези филми, с които станахте международен любим: „ Жега “, „ Серпико “, „ Белязаният “ – липсват ли ви функции от този вид в този момент?
– Не можеш да се върнеш обратно, би трябвало да продължиш. Големите функции, както и огромната обич, се случват доста рядко. През по-голямата част от времето на тая земя просто се опитваш да оцелееш. Във всеки филм се усещам друго. Някой път чувствам, че мога да вложа доста от себе си в ролята. Но не постоянно го чувствам. Само от време на време играеш човек, който те приканва да се вселиш в него.
– Участвали сте в към 100 кино лентата и пиеси, имате 8 номинации за Оскар, от които спечелихте през 93’та статуетката за „ Усещане за жена “. Има ли към момента нещо, което да чувствате като предизвикателство?
– О, че аз още се изучавам. Все още са ми нужни доста старания, с цел да вляза в някоя роля. Постоянно задавам въпроси, диря правилните думи, правилните усеща и инстинкти, с цел да мога да вляза в духа на ролята.
– Режисьорът Майк Никълс споделя, че „ Ал се допитва за функциите си до някакво друго място “. Какво е играта за вас?
– Като дишането. Да играеш, значи да даваш живот. Играта ми дава живот. Образова ме. Спасява ме. А методът ми е следният: просто би трябвало да попивам в себе си героя. Да влезе вътре в мен. Спомням си, че години след „ Кръстника “, не можех да изкарам Майкъл Корлеоне от себе си. Да играеш значи да освободиш и неосъзнатото, да му позволиш да вземе превес над разсъдъка. Трябва личното ти „ аз “ да се разкара от пътя.
– Когато ви сполетя славата след „ Кръстникът “ по какъв начин се почувствахте?
– Странно. И не изключително положително. Чувствах, че съм изстрелян от оръдие. Сега славата се понася по-лесно, в сравнение с тогава. Може би тъй като към този момент, с помощта на медиите, е доста по-лесно да станеш прочут. Младите хора се стремят към това. Като цяло след славата започнах да обръщам повече внимание на себе си, тъй като знаех, че светът ме следи. Винаги съм бил отшелник и доста сензитивен. И към момента съм. Да бъдеш новобранец е част от това да бъдеш актьор. И би трябвало непрекъснато да си нащрек.
– Как се справихте с проблемите си алкохола?
– Научих се да одобрявам това, че съм тук, на земята. Вече не диря бягство от света в пиенето. Все още отивам на терапия, която ми оказа помощ доста.
– Какво беше детството ви?
– Трудно. Отраснах без татко, имах личен свят, друг от действителния. На 9 започнах да пуша, на 13 да пия. Играех бейзбол. Имах доста положителни другари. Много от тях умряха млади поради хероина. (Образът на наркоман в „ Паника в Нийдъл парк “ на Пачино е напълно биографичен, бел.ред) Напуснах учебно заведение на 16 и започнах да работя бачкаторски специалности, с цел да спестя за колежа по актьорско майсторство.
Анджелина Джоли и Гуинет Полтроу, упрекнаха в полов тормоз прочут холивудски продуцент
– Известно е, че когато сте играли Ричард Трети на театъра в Бостън, сте плакали, когато завесата е паднала…
– Играех Ричард III, само че аз прекосявах през същото като героя на Шекспир. Пиех. Бях отчужден от света. А методът, по който жаждата за власт разяжда Ричард III бе доста подобен с оня развой, който усещах, че протича в мен поради славата. Бях изцяло потопен в тази роля – мисля, че бях захласнат от този воин.
– Имали сте доста дами, само че в никакъв случай не сте се женили. Мислили сте по въпроса?
– Все още се чудя. Но не се бракосъчетавам, тъй като когато си влюбен, това по този начин или другояче това е максимумът на възприятието. Но да си призная, скърбя, че не се ожених няколкото пъти, в които бях влюбен.
– Как се разбирате с децата си?
– Те са може би най-важната причина към момента да желая да съм жив. Когато имаш деца, киното остава на задно място.
– Любимата ви драматургия?
– Хамлет. Чета го от дете и към момента ми е тръпка. Мога да го виждам по 1000 пъти в година. Такова наслаждение е…Все още изпитвам момчешки възторг към Шекспир. Театърът е светлина за мен. От три годишен намирам очакване в театъра.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ