10 любопитни суеверия от театралната зала
Актьорите в действителност са много суеверни персони и имайки поради какъв брой неща могат да се, а и се объркват на сцената, не е изненадващо, че театралите са достигнали до пояснения на тези феномени.
Проучване на уеб страницата listverse.com подреди най-„ общоприетите “ суеверия на актьорите по целия свят, а паралелно с това от уеб портала ни дават и забавни отговори на въпроса „ Защо пък тъкмо това? “
В Международния ден на театъра, с доза възприятие за комизъм, ви представяме 10 любопитни суеверия от театралната зала.
10. „ Син цвят “
Носи неприятен шанс, в случай че се носят сини облекла на сцената, с изключение на, в случай че облеклото не е съчетано с нещо сиво или сребърно. В ранните години на театралните костюми било доста скъпо, а и мъчно, облеклата да се боядисват в наследник цвят.
В театрите, които се проваляли в своето начинание, актьорите носили сини облекла, с цел да заблудят феновете, че в действителност имат страхотна натрупа и запаси. Уви, заради скъпите облекла сякаш, банкрутирали.
Сивите очертания по облеклата били знак за това, че театърът и трупата са в действителност сполучливи и със постоянни доходи. Което пък карало публиката да се усеща на фундамент, щом си разрешават пиеса в този безценен спектакъл със „ сребърни костюми “.
9. „ Правилото 3″
Носи неприятен шанс, в случай че на сцената има три запалени свещи. Считало се, че индивидът, покрай най-късата (малка) свещ, ще е идващият, който ще се омъжи или идващият, който ще почине.
Преди електричеството и светлината да озарят театрите, те се осветявали от свещи. Суеверието обаче споделя, че, с цел да е в действие „ Правилото 3″, свещите би трябвало да са част от реквизита и сцената.
Произходът му е от позиция на сигурност – затъмняване по време на пиеса и леснозапалимият, преди малко оцветен костюм, бил ужасът на всеки артист.
8. „ Пауново перо “
Пауновото перо не би трябвало да е детайл от атрибут или от костюм. В противоположен случай хаосът е обезпечен.
Много артисти ветерани описват истории за провалени пиеси, запалване на пердета и други пагубни случки по време на представления, в които са включени паунови пера. Смята се, че перото съставлява неприятното „ око на злото “, което се явява като проклинание на сцената.
Връзката на пауновото перо и окото на злото е най-добре разкрита в легендата за Аргос. Той бил страшилище, чието тяло било покрито със стотици очи, които по-късно се пренесли на пауновата опашка.
7. „ Цветя от гробища “
По принцип се смята, че е на шанс, в случай че някой подари на режисьора цветя, откраднати от гробище, само че след пиесата. Никога не се подарява букет преди зрелище – към момента на режисьора му следва да си го заслужи, а и е на неприятен шанс.
Цветя, взети от гробища, се поднасяли след последното показване на режисура и символизирали „ гибелта на пиесата “ и това, че в този момент тя може да почива.
Рационалното пояснение на това поверие обаче се крие в това (колкото е злокобно да звучи), че гробищата постоянно са били запас за безвъзмездни цветя, а в предишното много се възползвали от този факт.
6. „ Отражение “
На неприятен шанс е, в случай че има огледала на сцената. Легендата, в която доста хора имат вяра, e, че огледалото е отражение на душата и счупването му носи 7 години несгоди освен артиста, който го е счупил, само че и самия спектакъл.
Всъщност огледало на сцената би довело да доста механически проблеми: рефлектираща светлина върху публиката или нежеланото осветление на някои места от сцената. Също с негативен резултат може да разсейва суеверните артисти.
5. „ Обитаващите “
Има легенда, която гласи, че театрите са населявани от духове. Затова сцената би трябвало да им се освободи за една вечер в седмицата. По този метод за вечер сцената принадлежи напълно на невидимите души.
Разказите за духове във всички театри са разнообразни. Имат обаче нещо общо – духът Тепсис, който има репутацията на палавник. Теспис в действителност е старогръцки стихотворец, роден VI в. прочие н. е. С него свързваме основаването на нещастието. Към песните на дитирамбическия хор, прибавя увод и реплики, изричани от артист, чиято роля се извършва от създателя. С това изобретение се слага началото на драматическия разговор.
За да угодят на духовете, нормално театрите са празни в понеделник вечер.
4. „ Призрачна светлина “
Винаги би трябвало да има прожектор или лампа, осветяваща театралната зала, когато е празен, с цел да го защищава от призраците.
Често светлината е сложена в центъра на сцената, с цел да държи духовете скрити в нишите. Разбира се това е друго поверие, произлязло от практическа потребност.
А точно – да има светлина, когато трупата дойде в театъра и да се избегнат пострадвания и травми, породени от… тъмнината.
3. „ Подсвиркване “
Смята се, че е на неприятен шанс подсвиркването в театралната зала – на уволняване е.
Изворът на това поверие се крие преди появяването на уоки-токитата. В предишното екипът зад сцена употребил кодирани подсвирквания с уста, с цел да синхронизират работата си. Затова, в случай че някой просто реши да си подсвирне, другите ще го схванат като молба за някаква техническа инспекция и по този начин могат да се натрупат недоразумения и ето – уволняване.
Също споделят, че подсвиркването на сцена е знак, че пиесата ще бъде освиркана от публиката.
2. „ Успех “
Да пожелаеш „ Успех! “ на някого преди зрелище е неприятен шанс. Затова пък „ Счупи крайник! “ заменя пожеланието за триумф. Има доста отзиви за това по какъв начин тъкмо „ Счупи крайник! “ става новото „ Успех! “ и две от тях са:
Още при започване на театралната история след сполучливо зрелище публиката е хвърляла пари/монети по актьорите, а те коленичели, до момента в който ги събират („ пречупвали крайници “).
След това пристигнали времената на поклона, приклякането и слагането на крайник пред крайник след режисура.
1. „ Макбет “
Изричането на думата „ Макбет “ в театралната зала ще докара извънредно неприятен шанс след себе си.
Естествено и тук има извънредно доста догатки за какво. Едно от тях е вярата в магьосничество. Според едно друго поверие Шекспир в действителност е „ откраднал “ думите за „ Макбет “ от пасмина на вещици.
Самите вещици откакто изгледали пиесата въобще не харесали въплъщенията на актьорите. Друго съмнение е, че отговорникът за реквизита откраднал котела от същите вещици, а те по никакъв начин не останали удовлетворени.
Най-доброто „ магьосническо “ пояснение на това поверие е, че Шекспир е проклел пиесата, с цел да не може никой различен да режисира представлението толкоз добре, колкото него самия.
Има още десетки „ тъй като “-та, само че повода, най-вероятно е, че постоянно фалиращи театри употребявали огромната популярност на пиесата и по този начин привличали публика. Очаквано обаче не събирали задоволително средства, с цел да платят задълженията си, и скоро банкрутирали.
Интересно е, че даже в „ Семейство Симпсън “ има серия, където всички отиват на спектакъл и всякога след думата „ Макбет “ се случва някаква акцидент.
