Актьорите играят в бар. Не само заради темата. Но и

Актьорите играят в бар. Не единствено поради тематиката. Но и поради опцията публиката да бъде шумна, да се смее и да попива непосредствено силата от „ сцената “...

Актьори на дъното се пробват да изплуват в личните си показа за значителност, в най-новия театър на Ана Батева, този път – в тандем с Любомир Колаксъзов.

Когато в афиша е името на Батева, би трябвало да се чакат провокации, изненада, динамичност и доста цвят.

„ Двойно дъно “ се заиграва с тематики, които като че ли са втора употреба, с кулоарна значителност и неразбираема взаимовръзка. Така, предизвиквайки себе си, режисьорското тяло Батева-Колаксъзов разравя рани, разравя човешки характери, които в слабостта си провокират нервност между тях и неукротим смях у всеки, който ги следи. „ Двойно дъно “ е на първо място 47 минути първокласен смях. И дъното е в действителност двойно – не тъй като един мъж е подложен сред две дами, а тъй като две дами са в положение да докарат един мъж до лицемерен живот, граничещ с най-безобидните форми на шизофрения.



Шизофренна е цялата конструкция на това зрелище, в което Ана Батева още веднъж работи с Мартина Пенева от „ Аз победих “. Пенева тук е още по-разнопосочна като актриса, още по-смешна и безапелационна в превъплъщенията си на бездарни типажи, и освен. На сцената са също Вилислава Кирилова – част от екипа на Сатирата по стратегия „ Мелпомена “, и Илиян Нонов – въодушевен артист и барман (може би, по неволя).

В „ Двойно дъно “ артистките-които-в-пазвата-си-имат-скрити-гарвани приказват и за театрална полиция. Самите те се трансформират в театрални служители на реда, измежду естетиката на животинския принт, спортния екип, батка-говоренето и потребността от нови форми (да, по Чехов!). Точно в този миг Ана Батева забива най-огромната доза самоирония, „ спасявайки “ личния си план от нуждата да бъде проверяван от театрална полиция. Точно, тъй като, както споделя огромният Георги Парцалев – смехът е съществено нещо и не можем да караме хората да се смеят на нелепости.

Музиката в „ Двойна дъно “ е на Стефан Здравески, който за следващ път, с автоматизирана акуратност, е уловил духа на битака, без да прекрачва границите, без да се изкушава от „ свободата “ на тематиката. Любопитно е, че в пиесата са употребявани документални текстове – за благополучие, без рекламация за документален спектакъл – има монолози на актьори, огорчени от срещата си с някой режисьор, шеф или от театъра като цяло. Редом с тези, „ авторски “ бисери, са употребявани и класики от Шекспир, Чехов, Деян Дуковски, Горан Стефановски.



„ Двойно дъно “ няма явен край. Няма основни функции. Няма и хепиенд. Въобще, няма край, от чието безсмислие да не можеш да изплуваш. Има ария. Има живот, трансфорат в спектакъл. Има болежка, от която не агонизираш, а тъкмо поради нея продължаваш да искаш да живееш, в доказване на смисъла и на личното си аз – във времето, което единствено театърът може да върне...

Снимки: Spam studios /Стефан Здравески