Актьорът Кирил Господинов, превърнал се във всенароден любимец с ролята

Актьорът Кирил Господинов, трансформирал се във всеобщ любим с ролята си в паметната комедия „ Баш майсторът “, напусна този свят на 68 години. Умря, грохнал от бедност и самотност. Човекът, който на екрана се правеше на огромен хитрец, се оказа беззащитен като дете в изискванията на „ дивия капитализъм “ от началото на 90-те. За да свързва двата края, след пенсионирането си отвори дребна бакалия в столично предградие, само че „ бизнесът “ му безславно банкрутира по време на Виденовата зима. Завличат го нелоялни снабдители, затъва в борчове, постанова се да ипотекира таванчето, където се е приютил със сина си Николай… В един миг, омерзен и обезверен, комикът напусна София и се пресели във Варна, където е живял като дете. Виталността му беше пословична, обаче и тя не можа да победи купищата заболявания, връхлетели го след насилственото отдръпване от сцената. „ Последните му години бяха доста самотни, споделя неговата колежка Илка Зафирова, само че той беше изпълнен с някакво успокоение. Киро беше чалнат човек, ексцентричен, друг от всикчи останали…. “, сигурна е звездата на спектакъл „ София “.
Гларусът, който сваляше с финт мацките в „ Шведски крале “, нямаше необикновен шанс с дамите. Като студент претърпява изпепеляваща обич с ученичка. Женят се, ражда им се дете, само че момичето е прекомерно незряло за брачна половинка и майка. Тръсва бебето на бащата и… потегля да си дири шанса. Така стига чак до Франция, където се омъжва наново за локален паралия. А синът й Николай се среща с майка си като възпитаник в гимназията. След неуспеха на ранния брак и раздялата с „ момичето на фантазиите си “ Кирил Господинов на вятъра се пробва да удави тъгата си в алкохол. Но еуфорията е къса и нормално приключва в сектора. Любим сътрудник в разпивките и пакостите е сътрудника от Сатирата Константин Коцев. Двамата приятели пресушават дружно цистерни с вино, смъкват гаджета, зъбят се на системата от кръчмарската маса, въобще, правят всевъзможни диващини от позиция на соцморала… И на сутринта, махмурлии, постоянно се разсънват на един нар в сектора, гушнати един в различен като мечета. Това щуро другарство окриляло баш майстора до избран интервал – с цел да се сгромоляса във много отчаяние.