Говори доцент Захариев от Откраднат живот
Актьорът и сценарист Емил Марков стана известно лице с ролята на гинеколога доцент Петър Захариев в хитовия сериал "Откраднат живот ". В началото на кариерата си Марков играе в Сливенския трагичен спектакъл. В годините на прехода се преориентира от актьорство към писане. Работи от 11 години като сценарист за продуцентската къща "Дрийм тийм " на Евтим Милошев и Любо Нейков.
Започва с комедийното шоу "Комиците ", което върви към този момент 11-та година. Главен сценарист е от първия ден на сериала "Столичани допълнително ", от който са снимани 12 сезона. Прави и три издания на риалити формата "Сървайвар ". Емил Марков е женен за актрисата Албена Павлова, позната най-много като Гълъбина от "Столичани допълнително ".
- Г-н Марков, комфортно ли се чувствате в ролята на гинеколога доцент Захариев от сериала "Откраднат живот "?
- Много по-бързо и с лекост влязох в ролята на доктор спрямо младите сътрудници. И Димо Алексиев, и Александър Алексиев, и Радина Думанян, и Луиза Григорова трябваше да участват на хирургични интервенции. Само Наум Шопов беше в час, тъй като завършваше семестриално медицина. При мене нещата се получиха по вътрешен глас - може би тъй като съм на 54 години, посещавал съм лечебни заведения около родственици или за себе си, имам визия за лекарската специалност. Още в самото начало на сериала ми споделяха, че се държа по този начин като че ли постоянно съм работил като доктор.
- Доколко са същински случаите, които се пресъздават на екрана?
- По отношение на медицината нищо не си измисляме. Имаме консултанти, всяко нещо се ревизира дали е правдиво. Макар че не всичко може да се осъществя на снимачната площадка с цялостна акуратност. А що се отнася до разказаните истории, в действителността те са доста по-заплетени и крайни. Поне по този начин настояват консултантите и наши другари лекари. Казват, че в лечебните заведения стават и по-страшни неща.
- Кой ви беше най-забавният миг от снимачния интервал?
- Въпреки че сме доста артисти, че два снимачни екипа снимат редом на разнообразни етажи и стаи, атмосферата е другарска. Обикновено, като се съберат доста хора на едно място, стартират да се нервират. А при нас се получи хубава работна атмосфера. Постоянно вървят смешки. При мене са смешни постоянно сцените с "пациентки ". Трябва да им заголвам корема, с цел да ги проверявам на ехографа, или пък на гинекологичния стол да ги виждам на несъмнено място. Едни се усещат неловко, на други им е смешно, чуват се занимателни мнения. Наистина има доста занимателни моменти. Покрай всичко това започнах да съчувствам на гинеколозите. (смее се) Представям си в реалност какво е. Емил Марков със брачната половинка си - актрисата Албена Павлова
- Какво е усещането ви от българското опазване на здравето?
- Проблемите на днешното опазване на здравето са всекидневно по медиите. Причините са доста, само че основната е неналичието на задоволително финансиране. Покрай сериала разбрах, че тези 8% здравни вноски нямат събираемост, тъй като милион и половина българи, даже два милиона, не се обезпечават. Плюс това големия брой пенсионери и деца страната би трябвало да обезпечава, само че го прави на половина. Чувал съм от лекари, че в случай че всички си заплащат най-малко тези 8% за опазване на здравето, ситуацията няма да е толкоз безпарично.
- Ако това беше допустимо преди, щяхте ли да присъствате на ражданията на вашите деца?
- По-вероятно е да не участвам. Повлиян съм от моето потомство, което гледаше на раждането по закостенял метод. Пък и на мене няма да ми е прелестно. Може би щеше да ми прилошее, тъй като дълги години се опасявах, както много мъже, от игли. Сега не ми е проблем, може би около сериала. Но преди, когато трябваше да ми вършат инжекция, отивах с триста зора. А да виждам интервенция, беше изключено. Заради присъединяване ми в "Откраднат живот " в този момент виждам и видеооперации, качени в интернет. Виждам сечения, органи, кръв и мисля, че към този момент съм попретръпнал.
- Разкажете за случаи от "Сървайвър ", когато се постановяваше да се намесват лекари?
- В едно от реалититата "Сървайвър " умря участник - Нончо Воденичаров. По-страшен случай от този няма. Той беше най-възрастният от всички участници. Наистина беше минал всички медицински прегледи, само че се оказа, че за него е било доста тежко на филипинския остров. Бил е сериозен пушач, спрял цигарите единствено 10 - 15 дни преди да заминем. А това е спомагателен стрес за организма дружно с горещините и напрежението в надпреварите. Така по време на една от игрите Нончо получи солиден инфаркт. Имахме лекари и те направиха за секунди всички реанимационни процедури - адреналин в сърцето и така нататък Но ситуацията беше неспасяемо. Всичко е записано на камерите и след това водиха следствие по записите. Имаше и по-малки произшествия - травми на участници, ухапвания от инсекти - популярност Богу, нямаше ухапвания от змии, тъй като във Филипините живее една от най-отровните змии. Марков (доц. Захариев) с Ралица Паскалева (д-р Стилянова) в сериала "Откраднат живот ".
- А на вас по какъв начин ви понесе климатът, тъй като и снимачният екип също страда?
- Така е, и ние сме на терена, само че най-малко вечер се прибирахме в релативно естествени за живот бунгала. Но умората е сериозна и хора от екипа също се разболяваха. Тежеше ни влажният и топъл климат. Снимачният ден беше доста дълъг - от изгрев до залез. Помня, че на един от "Сървайвърите " ходех със необичайно леке по кожата и то все не минаваше. Като се прибрах в България, се оказа бактериална зараза на кожата. Поне още месец си носех петното и след това се почисти. Предварително ни правеха имунизации против всички известни рискови заболявания в района и от съществени болести не сме страдали. Но се случваха дребни произшествия. От влагата кожата става мека и евентуално през порите могат да влязат елементарно всевъзможни микроорганизми.
- С какъв брой килогр но отслабнахте там?
- На един от "Сървайвърите " бях станал кожа и кости. Не че няма храна, а тъй като стартира да не ти се яде. Пиеш основно течности.
- Пиете ли медикаменти за нещо?
- На 54 години нямам причина да пия медикаменти непрекъснато. А и когато се разболея, най-вече да взема парацетамол. Справям се с хомеопатия, с чайове и други неща.
- Някога лежали ли сте в болница?
- Няколко пъти, и то с цел да ме шият. Първия път се порязях с нож. Забих го в една маса и ми се плъзна ръката по острието, засегнах и сухожилието на пръст. Още имам белези. Лежах един ден след интервенцията и си потеглих. После вървях единствено на рехабилитация и оживление. Друг път влязох в болница, с цел да ми зашият отпрана кожа. Веднъж лежах десетина дни във Военна болница в Бургас по време на казармата, тъй като се бях разболял от червен вятър - един тип зараза на кръвта. Помня, че ми биеха пеницилин през три часа и след това през шест часа.
- Здрав ли сте и по какъв начин се грижите за вашето здраве?
- Нямам здравословни проблеми, само че не се грижа изключително усърдно за здравето си. Само виждам да се храня умерено. Рядко хапвам месо, въпреки че не съм вегетарианец. Стана напълно естествено, откакто жена ми и щерка ми стопираха месото. И защото не готвят месни ястия у дома, привикнах на постни. От време на време, като ми се прииска, изяждам някоя пържола или кюфте на открито. В предишното много спортувах, само че в този момент ме домързява. Когато имам опция, вървя из планините. Случва се и да плавам, само че рядко. Благодарение на кучето вървя пешком. Разхождаме го заран и вечер за към час.
Започва с комедийното шоу "Комиците ", което върви към този момент 11-та година. Главен сценарист е от първия ден на сериала "Столичани допълнително ", от който са снимани 12 сезона. Прави и три издания на риалити формата "Сървайвар ". Емил Марков е женен за актрисата Албена Павлова, позната най-много като Гълъбина от "Столичани допълнително ".
- Г-н Марков, комфортно ли се чувствате в ролята на гинеколога доцент Захариев от сериала "Откраднат живот "?
- Много по-бързо и с лекост влязох в ролята на доктор спрямо младите сътрудници. И Димо Алексиев, и Александър Алексиев, и Радина Думанян, и Луиза Григорова трябваше да участват на хирургични интервенции. Само Наум Шопов беше в час, тъй като завършваше семестриално медицина. При мене нещата се получиха по вътрешен глас - може би тъй като съм на 54 години, посещавал съм лечебни заведения около родственици или за себе си, имам визия за лекарската специалност. Още в самото начало на сериала ми споделяха, че се държа по този начин като че ли постоянно съм работил като доктор.
- Доколко са същински случаите, които се пресъздават на екрана?
- По отношение на медицината нищо не си измисляме. Имаме консултанти, всяко нещо се ревизира дали е правдиво. Макар че не всичко може да се осъществя на снимачната площадка с цялостна акуратност. А що се отнася до разказаните истории, в действителността те са доста по-заплетени и крайни. Поне по този начин настояват консултантите и наши другари лекари. Казват, че в лечебните заведения стават и по-страшни неща.
- Кой ви беше най-забавният миг от снимачния интервал?
- Въпреки че сме доста артисти, че два снимачни екипа снимат редом на разнообразни етажи и стаи, атмосферата е другарска. Обикновено, като се съберат доста хора на едно място, стартират да се нервират. А при нас се получи хубава работна атмосфера. Постоянно вървят смешки. При мене са смешни постоянно сцените с "пациентки ". Трябва да им заголвам корема, с цел да ги проверявам на ехографа, или пък на гинекологичния стол да ги виждам на несъмнено място. Едни се усещат неловко, на други им е смешно, чуват се занимателни мнения. Наистина има доста занимателни моменти. Покрай всичко това започнах да съчувствам на гинеколозите. (смее се) Представям си в реалност какво е. Емил Марков със брачната половинка си - актрисата Албена Павлова
- Какво е усещането ви от българското опазване на здравето?
- Проблемите на днешното опазване на здравето са всекидневно по медиите. Причините са доста, само че основната е неналичието на задоволително финансиране. Покрай сериала разбрах, че тези 8% здравни вноски нямат събираемост, тъй като милион и половина българи, даже два милиона, не се обезпечават. Плюс това големия брой пенсионери и деца страната би трябвало да обезпечава, само че го прави на половина. Чувал съм от лекари, че в случай че всички си заплащат най-малко тези 8% за опазване на здравето, ситуацията няма да е толкоз безпарично.
- Ако това беше допустимо преди, щяхте ли да присъствате на ражданията на вашите деца?
- По-вероятно е да не участвам. Повлиян съм от моето потомство, което гледаше на раждането по закостенял метод. Пък и на мене няма да ми е прелестно. Може би щеше да ми прилошее, тъй като дълги години се опасявах, както много мъже, от игли. Сега не ми е проблем, може би около сериала. Но преди, когато трябваше да ми вършат инжекция, отивах с триста зора. А да виждам интервенция, беше изключено. Заради присъединяване ми в "Откраднат живот " в този момент виждам и видеооперации, качени в интернет. Виждам сечения, органи, кръв и мисля, че към този момент съм попретръпнал.
- Разкажете за случаи от "Сървайвър ", когато се постановяваше да се намесват лекари?
- В едно от реалититата "Сървайвър " умря участник - Нончо Воденичаров. По-страшен случай от този няма. Той беше най-възрастният от всички участници. Наистина беше минал всички медицински прегледи, само че се оказа, че за него е било доста тежко на филипинския остров. Бил е сериозен пушач, спрял цигарите единствено 10 - 15 дни преди да заминем. А това е спомагателен стрес за организма дружно с горещините и напрежението в надпреварите. Така по време на една от игрите Нончо получи солиден инфаркт. Имахме лекари и те направиха за секунди всички реанимационни процедури - адреналин в сърцето и така нататък Но ситуацията беше неспасяемо. Всичко е записано на камерите и след това водиха следствие по записите. Имаше и по-малки произшествия - травми на участници, ухапвания от инсекти - популярност Богу, нямаше ухапвания от змии, тъй като във Филипините живее една от най-отровните змии. Марков (доц. Захариев) с Ралица Паскалева (д-р Стилянова) в сериала "Откраднат живот ".
- А на вас по какъв начин ви понесе климатът, тъй като и снимачният екип също страда?
- Така е, и ние сме на терена, само че най-малко вечер се прибирахме в релативно естествени за живот бунгала. Но умората е сериозна и хора от екипа също се разболяваха. Тежеше ни влажният и топъл климат. Снимачният ден беше доста дълъг - от изгрев до залез. Помня, че на един от "Сървайвърите " ходех със необичайно леке по кожата и то все не минаваше. Като се прибрах в България, се оказа бактериална зараза на кожата. Поне още месец си носех петното и след това се почисти. Предварително ни правеха имунизации против всички известни рискови заболявания в района и от съществени болести не сме страдали. Но се случваха дребни произшествия. От влагата кожата става мека и евентуално през порите могат да влязат елементарно всевъзможни микроорганизми.
- С какъв брой килогр но отслабнахте там?
- На един от "Сървайвърите " бях станал кожа и кости. Не че няма храна, а тъй като стартира да не ти се яде. Пиеш основно течности.
- Пиете ли медикаменти за нещо?
- На 54 години нямам причина да пия медикаменти непрекъснато. А и когато се разболея, най-вече да взема парацетамол. Справям се с хомеопатия, с чайове и други неща.
- Някога лежали ли сте в болница?
- Няколко пъти, и то с цел да ме шият. Първия път се порязях с нож. Забих го в една маса и ми се плъзна ръката по острието, засегнах и сухожилието на пръст. Още имам белези. Лежах един ден след интервенцията и си потеглих. После вървях единствено на рехабилитация и оживление. Друг път влязох в болница, с цел да ми зашият отпрана кожа. Веднъж лежах десетина дни във Военна болница в Бургас по време на казармата, тъй като се бях разболял от червен вятър - един тип зараза на кръвта. Помня, че ми биеха пеницилин през три часа и след това през шест часа.
- Здрав ли сте и по какъв начин се грижите за вашето здраве?
- Нямам здравословни проблеми, само че не се грижа изключително усърдно за здравето си. Само виждам да се храня умерено. Рядко хапвам месо, въпреки че не съм вегетарианец. Стана напълно естествено, откакто жена ми и щерка ми стопираха месото. И защото не готвят месни ястия у дома, привикнах на постни. От време на време, като ми се прииска, изяждам някоя пържола или кюфте на открито. В предишното много спортувах, само че в този момент ме домързява. Когато имам опция, вървя из планините. Случва се и да плавам, само че рядко. Благодарение на кучето вървя пешком. Разхождаме го заран и вечер за към час.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ