Александър Мутафчийски Щастлив съм, че стартът за моя 50-годишен юбилей е в родния ми град
Актьорът и режисьор Александър Мутафчийски споделя пред Виолета Тончева за " Веселата вдовица “, която в миналото първа му открива хубостта на оперетното изкуство, с цел да стане по-късно част от актьорската и режисьорската му биография; за достолепията на творбата и работата над първата премиера 2022 на Варненската опера, която чества своя 75-годишен празник през същата година, когато известният варненец навършва 50, а от тях 25 е на сцената.
– Заглавие като " Веселата вдовица “, освен това с режисьор Александър Мутафчийски, дава обещание добър старт в юбилейната за Варненската опера 2022 година
– " Веселата вдовица “ е несъмнено измежду заглавията – емблеми за жанра оперета. Това е един от безспорните шедьоври на композитора Франц Лехар и за мен е извънредно благополучие и в същото време виновна задача поканата, която получих от управлението на ТМПЦ Варна да възстановя като режисьор постановката на " Веселата вдовица “ на Марк Кроне от 2012 година И защото това ще е и първата премиера за Новата година в афиша на Държавна опера Варна, бих желал първо да пожелая на целия екип на операта здраве, успокоение и благополучие, нови креативен върхове, цялостни салони и нестихващи овации. На обичаната варненска аудитория също поисквам здраве и благополучие. Очакваме нашите фенове с неспокойствие на премиерата и съм сигурен, че ще ги заредим с доста жизненост и възприятие за тържественост и - не на последно място, ще се насладят на брилянтната музика на Лехар.
– Какви са достолепията на тази оперета?
– За мен персонално, едно от най-големите достолепия на тази оперета е нейната музика. Музикалният боеприпас в творбата е неограничен – виенски валсове, кадифена и нежна кантилена, огнен кан кан и даже славянски ритми и танци, защото в сюжета става въпрос за едно измислено княжество, наречено Понтеведро, а зад това име прозира Монтенегро - Черна гора, която по време на написването на оперетата, е била затънала в скандални задължения.
Действието във " Веселата вдовица “ се развива в Париж. Барон Зета, посланикът на Понтеведро във френската столица, се пробва по всякакъв начин да ожени своя секретар граф Данило за богатата вдовица Хана Главари, тъй като по този метод наследените от нея милиони ще си останат в Понтеведро и княжеството няма да бъде разорено. Зад този сюжет публиката ще открие една превъзходна комедия, която се развива мълниеносно с другите обстановки в нея, непредвидени обрати, интриги и недоразумения – толкоз присъщи белези по принцип за стила " нововиенска оперета “, които в края на краищата водят до щастлива развръзка и празненство на любовта.
– " Веселата вдовица “ като вяра, че най-хубавото въпреки всичко може да се случи.
– Винаги обичам да изтъквам огромния български композитор Димитър Вълчев, който споделя, че оперетата е приказка за любовта. В това аз откривам ключа към вечността на този род. " Веселата вдовица “ тържествува триумфално по всички международни подиуми към този момент 117 години. В България е показана за първи път преди към 100 години, а на Варненска сцена – тъкмо преди 40 години, през 1982 година Аз имам спомен от тази режисура – водеха ни доста постоянно като възпитаници на културни събития и тогава от учебното заведение в село Езерово, където живеех и учех, ни доведоха в града да гледаме " Веселата вдовица “. Бях извънредно впечатлен, за първи път виждах такова изкуство. Бях удивен от костюмите, от актьорите на сцената, от тяхното пеене... Не мога да кажа, че това е събудило някаква детска фантазия или упоритост у мен един ден да стана и аз артист, само че... след доста години, не щеш ли и това се случи.
– Пътищата към изкуството са толкоз доста, само че в никакъв случай инцидентни и постоянно забавни. Ето по какъв начин от първият ти допир с оперетното изкуство " Веселата вдовица “ става част от твоята актьорска, а в този момент и режисьорска биография.
– Като солист на Националния музикален спектакъл съм взел участие в две постановки на " Веселата вдовица “. Първата беше на проф. Светозар Донев, с диригент великия Руслан Райчев. Това беше режисура, с която дълги години гастролирахме в цяла немскоговоряща Европа, два пъти гостувахме в най-големите зали на Япония, дълго време този театър не слизаше и от афиша на Музикалния спектакъл, публиката го обожаваше. Аз играех Виконт Каскада, а постановката беше по истинския немски типичен вид, каквато е и постановката тук, във Варна. Правя такова конкретизиране, тъй като преди измененията през предишния век, по политически съображения, оперетите са претърпявали преработки и доста постоянно у нас са се налагали, и са добивали известност руски разновидности, в които са били избягвани класовите спорове, а се засилвало да вземем за пример комичното, гротескното.
Втората режисура на " Веселата вдовица “, в която съм взел участие, беше тъкмо такава преправка на съветската режисьорка Инара Гулиева, аз играех ролята на Никош, или както е по оригинал – Ниегуш. За тази роля бях отличен с премията " Кристална лира “ в категорията Оперно и оперетно изкуство през 2012 година Но, в случай че би трябвало да съм прям, избирам истинската версия и се веселя, че във Варна ще се играе точно оригиналът.
– Какво ще вложиш от себе си като режисьор във варненската режисура на " Веселата вдовица “?
Постановката на Марк Кроне е хубава и стилна, с доста добре изведени връзки сред героите и ясни сюжетни линии. Смятам да се придържам главно към това, което е заложил постановчикът – първо, тъй като мисля, че по този начин е редно, и второ – тъй като разполагаме с лимитирано време, в което с актьорите и целия механически екип имаме да решим доста задания и проблеми, с цел да може да се показа пред публиката един първокласен артикул.
Разбира се, че ще вложа доста и от себе си – преди всичко моята обич към Варненска опера, това е сцената на която дебютирах, на която се учех на първи стъпки като артист и която ме е зареждала със мощ и самочувствие. Другото, с което мисля, че ще съм потребен на постановката, това е да създадем действието по-динамично, разговорите по-действени, с силата на актуалния човек, без да излизаме от епохата.
Радвам се, че в лицето на актьорите, намирам съидейници, имаме доверие между тях и работим прелестно. С всички се познаваме като сътрудници от Музикалната академия или сцената, признателен съм, че ме одобряват добре и като режисьор. Изключително съм впечатлен от отношението на техническия екип. Повечето от тях ме изненадваха и се свързаха с мен по лична самодейност, преди аз да ги потърся, с цел да уточним всички механически детайлности, да не остане забранен проблем. Театър се прави от театрали - хора с огромни сърца и морал. Театралността е като че ли генетично заложена в избрани хора, а срещата ми с тях ме изпълва с благополучие, вяра и оптимизъм. Поздравявам и авторката на плаката, направен за постановката – доста моден и съответен в информацията и посланието, които дава. Моите похвали към целия екип.
И най-после желая да кажа, че за мен стартира една специфична година, през която ще отбележа половин век житейски път – прелестен миг за ново начало и съм благополучен, че стартът за това потегля от родния ми град Варна, от сцената на Варненската опера с премиерата на " Веселата вдовица “ на 21 януари.
– Какъв прекрасен знак е това за първата премиера 2022 на Варненската опера, която в своя 75-годишен празник ще означи първа персоналния празник на един изтъкнат варненец! И по този начин, на 50 Александър Мутафчийски е едно от знаковите имена за българското оперетно изкуство, артист и режисьор, който сътрудниците и феновете освен ценят, а и обичат. Какво още след този житейски и креативен връх?
Никога не съм гледал на постигнатото от мен като връх, а като стадий. Освен персоналния си 50-годишен празник, тази година ще отбележа и 25 години на сцената на Националния музикален спектакъл. Имах неповторимия късмет, като млад актьор да изиграя всички комични функции в оперетите, поставяни на сцената на Музикалния спектакъл, по този начин наречените субрети. С тях станах известен и обичан измежду публиката, само че с тези герои отсега нататък все по-рядко ще се срещаме. Оперетата обича младостта – силата на младия актьор е мотор в оперетната режисура и моята цел е отсега нататък да оказвам помощ на младите си сътрудници, да им бъда потребен с богатия си опит, да откриваме дружно нови хоризонти пред класическата оперета. На мен персонално доста ми тежеше неналичието на последователност и съм си заречен, че до момента в който имам опция, ще оказвам помощ от ден на ден млади и качествени актьори да се заразяват с магията на този род. Разбира се, няма да изоставя актьорската игра - сцената ме зарежда с живот, дава ми свободата да бъда друг, невероятен, забавен...
Слава Богу, в оперетната и мюзикълна класика има толкоз забавни облици, тъй че чакам новите провокации с новите си герои. Смятам да се развъртвам и като режисьор и да разгадавам от ден на ден от фантазията и душата си в моите постановки. Не обичам да заставам на едно място, или да пребивавам със остарели мемоари и да се труфя с отминали лаври. Гледам съществено и оптимистично напред и знам, че най-хубавото занапред следва.
– Така и ще бъде! Радвам се за теб и " Веселата вдовица “, в която ориста е заложила толкоз доста юбилеи.
Александър Мутафчийски е роден във Варна. Завършва Вокалния факултет на НМА " Проф. Панчо Владигеров " в София през 2000 година със компетентност Оперно пеене, степен магистър. Сега е докторант по Оперна постановка. Още като студент дебютира на сцената на Националния музикален спектакъл " Стефан Македонски " в София. Във към този момент 25-годишния си креативен път има в репертоара си над 60 функции в жанровете оперета и мюзикъл.
Лауреат и притежател на Първа премия от Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни артисти " Мими Балканска " – 1997 година През 2003 година получава премията " Кристална лира “ на СБМТД в категорията Оперно и оперетно изкуство за ролята на Джери от мюзикъла " Някои го избират горещо " от Жул Стайн. През 2012 година още веднъж е почетен с влиятелната премия " Кристална лира " за върхови достижения в музикалната просвета, още веднъж в категорията Оперно и оперетно изкуство за функциите на Бебс от " Лелята на Чарли ", Рамон от " Зоро ", Иван от " Българи от остаряло време " и Никош от " Веселата вдовица. През 2015 година му е присъдена премията за принос към българската просвета " Златно перо “ на Радио Класик ФМ и Галерия " Макта “. През същата година показва България и Националния музикален спектакъл на ММФ " O-FEST " в Киев, Украйна и получава Отличие за високи изпълнителски умения и за персоналния си принос в популяризирането на музикално-сценичните изкуства. През 2018 година СБМТД го удостоява с едно от най-високите си оценки – " Сребърна лира “ за високи художествено-творчески достижения и във връзка 20 години креативна активност. През 2019 година получава премията " Музикант на годината “ – 2018, в категорията Юбилей във връзка 20-годишния му креативен път. През 2019 година е почетен с Награда " Варна “ за режисурата на спектакъла " Царицата на чардаша “ и превъплъщението му в ролята на Бони във Варненската опера. През 2020 година е отличен от кмета на гр. Белослав с премията " Деятел на културата “ за принос в развиването на културата в община Белослав.
Александър Мутафчийски е сценарист и режисьор на концерт-спектаклите " Кикот “, " Смехотерапия “, " Зимна приказка “, " Музикална приказност “, " Влез в моя сън “, " Вихрено и буйно “, " Отново на оперета “, " Една вечер с шлагерите на Бродуей “ и " Оперетно шоу – Подари фантазия! “, показани на сцената на Музикалния спектакъл, както и на първия Пролетен оперетен бал и Новогодишния оперетен бал в зала 1 на НДК. Режисьор е на постановката " Бягство “ - мюзикъл по песни на дует " Авеню “, както и на най-новата режисура на оперетата " Българи от остаряло време “ на Асен Карастоянов, също на мюзикъла за деца " Зайченцето бяло “, сложени в Музикалния спектакъл. На сцената на Варненска опера като режисьор прави възстановки на именитата режисура на Видин Даскалов на " Царицата на чардаша “ и на " Веселата вдовица ", режисура на Марк Кроне.
Освен богатия си музикално-сценичен репертоар в жанровете оперета и мюзикъл, извършва и доста камерна музика. Участвал е в пет издания на " Нова българска музика " с творби, написани особено за него. Има записи за фондовете на Българска национална телевизия и БНР и компактдиск с известни детски песнички " 28 музикални жълтички ", продуциран от издателска къща " Бойко Кънев ".
Александър Мутафчийски е гастролирал независимо или взаимно с трупата на Музикалния спектакъл в доста градове на България, Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Холандия, Люксембург, Белгия, Дания, Украйна, Китай и Япония.
" ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА "
Оперета от Франц Лехар
Постановка Марк Кроне
Режисьор Александър Мутафчийски
Диригент Стефан Бояджиев
Сценография Карел Спанхак
Хореография Андред Де Джонг
Костюми Маррит Ван Дер Бургт
Диригент на хора Цветан Крумов
В функциите:
БАРОН ЗЕТА - Людмил Петров
ВАЛАНСИЕН - Мария Павлова
ГРАФ ДАНИЛО - Иво Йорданов
ХАНА ГЛАВАРИ -Ирина Жекова
КАМИЙ ДЬО РОСИЙОН - Борис Луков
ВИКОНТ КАСКАДА - Велин Михайлов
СЕНТ БРИЙОШ - Владислав Владимиров
БОГДАНОВИЧ - Лев Караван
СИЛВИАНЕ - Красимира Митева
КРОМОВ - Николай Димитров
ОЛГА - Розалия Желязкова
ПРАСКОВЯ - Елеонора Христова
ПРИЧИЧ - Димитър Илиев
НЙЕГУШ - Пламен Георгиев
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова, Елиана Кръстева
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
– Заглавие като " Веселата вдовица “, освен това с режисьор Александър Мутафчийски, дава обещание добър старт в юбилейната за Варненската опера 2022 година
– " Веселата вдовица “ е несъмнено измежду заглавията – емблеми за жанра оперета. Това е един от безспорните шедьоври на композитора Франц Лехар и за мен е извънредно благополучие и в същото време виновна задача поканата, която получих от управлението на ТМПЦ Варна да възстановя като режисьор постановката на " Веселата вдовица “ на Марк Кроне от 2012 година И защото това ще е и първата премиера за Новата година в афиша на Държавна опера Варна, бих желал първо да пожелая на целия екип на операта здраве, успокоение и благополучие, нови креативен върхове, цялостни салони и нестихващи овации. На обичаната варненска аудитория също поисквам здраве и благополучие. Очакваме нашите фенове с неспокойствие на премиерата и съм сигурен, че ще ги заредим с доста жизненост и възприятие за тържественост и - не на последно място, ще се насладят на брилянтната музика на Лехар.
– Какви са достолепията на тази оперета?
– За мен персонално, едно от най-големите достолепия на тази оперета е нейната музика. Музикалният боеприпас в творбата е неограничен – виенски валсове, кадифена и нежна кантилена, огнен кан кан и даже славянски ритми и танци, защото в сюжета става въпрос за едно измислено княжество, наречено Понтеведро, а зад това име прозира Монтенегро - Черна гора, която по време на написването на оперетата, е била затънала в скандални задължения.
Действието във " Веселата вдовица “ се развива в Париж. Барон Зета, посланикът на Понтеведро във френската столица, се пробва по всякакъв начин да ожени своя секретар граф Данило за богатата вдовица Хана Главари, тъй като по този метод наследените от нея милиони ще си останат в Понтеведро и княжеството няма да бъде разорено. Зад този сюжет публиката ще открие една превъзходна комедия, която се развива мълниеносно с другите обстановки в нея, непредвидени обрати, интриги и недоразумения – толкоз присъщи белези по принцип за стила " нововиенска оперета “, които в края на краищата водят до щастлива развръзка и празненство на любовта.
– " Веселата вдовица “ като вяра, че най-хубавото въпреки всичко може да се случи.
– Винаги обичам да изтъквам огромния български композитор Димитър Вълчев, който споделя, че оперетата е приказка за любовта. В това аз откривам ключа към вечността на този род. " Веселата вдовица “ тържествува триумфално по всички международни подиуми към този момент 117 години. В България е показана за първи път преди към 100 години, а на Варненска сцена – тъкмо преди 40 години, през 1982 година Аз имам спомен от тази режисура – водеха ни доста постоянно като възпитаници на културни събития и тогава от учебното заведение в село Езерово, където живеех и учех, ни доведоха в града да гледаме " Веселата вдовица “. Бях извънредно впечатлен, за първи път виждах такова изкуство. Бях удивен от костюмите, от актьорите на сцената, от тяхното пеене... Не мога да кажа, че това е събудило някаква детска фантазия или упоритост у мен един ден да стана и аз артист, само че... след доста години, не щеш ли и това се случи.
– Пътищата към изкуството са толкоз доста, само че в никакъв случай инцидентни и постоянно забавни. Ето по какъв начин от първият ти допир с оперетното изкуство " Веселата вдовица “ става част от твоята актьорска, а в този момент и режисьорска биография.
– Като солист на Националния музикален спектакъл съм взел участие в две постановки на " Веселата вдовица “. Първата беше на проф. Светозар Донев, с диригент великия Руслан Райчев. Това беше режисура, с която дълги години гастролирахме в цяла немскоговоряща Европа, два пъти гостувахме в най-големите зали на Япония, дълго време този театър не слизаше и от афиша на Музикалния спектакъл, публиката го обожаваше. Аз играех Виконт Каскада, а постановката беше по истинския немски типичен вид, каквато е и постановката тук, във Варна. Правя такова конкретизиране, тъй като преди измененията през предишния век, по политически съображения, оперетите са претърпявали преработки и доста постоянно у нас са се налагали, и са добивали известност руски разновидности, в които са били избягвани класовите спорове, а се засилвало да вземем за пример комичното, гротескното.
Втората режисура на " Веселата вдовица “, в която съм взел участие, беше тъкмо такава преправка на съветската режисьорка Инара Гулиева, аз играех ролята на Никош, или както е по оригинал – Ниегуш. За тази роля бях отличен с премията " Кристална лира “ в категорията Оперно и оперетно изкуство през 2012 година Но, в случай че би трябвало да съм прям, избирам истинската версия и се веселя, че във Варна ще се играе точно оригиналът.
– Какво ще вложиш от себе си като режисьор във варненската режисура на " Веселата вдовица “?
Постановката на Марк Кроне е хубава и стилна, с доста добре изведени връзки сред героите и ясни сюжетни линии. Смятам да се придържам главно към това, което е заложил постановчикът – първо, тъй като мисля, че по този начин е редно, и второ – тъй като разполагаме с лимитирано време, в което с актьорите и целия механически екип имаме да решим доста задания и проблеми, с цел да може да се показа пред публиката един първокласен артикул.
Разбира се, че ще вложа доста и от себе си – преди всичко моята обич към Варненска опера, това е сцената на която дебютирах, на която се учех на първи стъпки като артист и която ме е зареждала със мощ и самочувствие. Другото, с което мисля, че ще съм потребен на постановката, това е да създадем действието по-динамично, разговорите по-действени, с силата на актуалния човек, без да излизаме от епохата.
Радвам се, че в лицето на актьорите, намирам съидейници, имаме доверие между тях и работим прелестно. С всички се познаваме като сътрудници от Музикалната академия или сцената, признателен съм, че ме одобряват добре и като режисьор. Изключително съм впечатлен от отношението на техническия екип. Повечето от тях ме изненадваха и се свързаха с мен по лична самодейност, преди аз да ги потърся, с цел да уточним всички механически детайлности, да не остане забранен проблем. Театър се прави от театрали - хора с огромни сърца и морал. Театралността е като че ли генетично заложена в избрани хора, а срещата ми с тях ме изпълва с благополучие, вяра и оптимизъм. Поздравявам и авторката на плаката, направен за постановката – доста моден и съответен в информацията и посланието, които дава. Моите похвали към целия екип.
И най-после желая да кажа, че за мен стартира една специфична година, през която ще отбележа половин век житейски път – прелестен миг за ново начало и съм благополучен, че стартът за това потегля от родния ми град Варна, от сцената на Варненската опера с премиерата на " Веселата вдовица “ на 21 януари.
– Какъв прекрасен знак е това за първата премиера 2022 на Варненската опера, която в своя 75-годишен празник ще означи първа персоналния празник на един изтъкнат варненец! И по този начин, на 50 Александър Мутафчийски е едно от знаковите имена за българското оперетно изкуство, артист и режисьор, който сътрудниците и феновете освен ценят, а и обичат. Какво още след този житейски и креативен връх?
Никога не съм гледал на постигнатото от мен като връх, а като стадий. Освен персоналния си 50-годишен празник, тази година ще отбележа и 25 години на сцената на Националния музикален спектакъл. Имах неповторимия късмет, като млад актьор да изиграя всички комични функции в оперетите, поставяни на сцената на Музикалния спектакъл, по този начин наречените субрети. С тях станах известен и обичан измежду публиката, само че с тези герои отсега нататък все по-рядко ще се срещаме. Оперетата обича младостта – силата на младия актьор е мотор в оперетната режисура и моята цел е отсега нататък да оказвам помощ на младите си сътрудници, да им бъда потребен с богатия си опит, да откриваме дружно нови хоризонти пред класическата оперета. На мен персонално доста ми тежеше неналичието на последователност и съм си заречен, че до момента в който имам опция, ще оказвам помощ от ден на ден млади и качествени актьори да се заразяват с магията на този род. Разбира се, няма да изоставя актьорската игра - сцената ме зарежда с живот, дава ми свободата да бъда друг, невероятен, забавен...
Слава Богу, в оперетната и мюзикълна класика има толкоз забавни облици, тъй че чакам новите провокации с новите си герои. Смятам да се развъртвам и като режисьор и да разгадавам от ден на ден от фантазията и душата си в моите постановки. Не обичам да заставам на едно място, или да пребивавам със остарели мемоари и да се труфя с отминали лаври. Гледам съществено и оптимистично напред и знам, че най-хубавото занапред следва.
– Така и ще бъде! Радвам се за теб и " Веселата вдовица “, в която ориста е заложила толкоз доста юбилеи.
Александър Мутафчийски е роден във Варна. Завършва Вокалния факултет на НМА " Проф. Панчо Владигеров " в София през 2000 година със компетентност Оперно пеене, степен магистър. Сега е докторант по Оперна постановка. Още като студент дебютира на сцената на Националния музикален спектакъл " Стефан Македонски " в София. Във към този момент 25-годишния си креативен път има в репертоара си над 60 функции в жанровете оперета и мюзикъл.
Лауреат и притежател на Първа премия от Първия конкурс за млади оперетни и мюзикълни артисти " Мими Балканска " – 1997 година През 2003 година получава премията " Кристална лира “ на СБМТД в категорията Оперно и оперетно изкуство за ролята на Джери от мюзикъла " Някои го избират горещо " от Жул Стайн. През 2012 година още веднъж е почетен с влиятелната премия " Кристална лира " за върхови достижения в музикалната просвета, още веднъж в категорията Оперно и оперетно изкуство за функциите на Бебс от " Лелята на Чарли ", Рамон от " Зоро ", Иван от " Българи от остаряло време " и Никош от " Веселата вдовица. През 2015 година му е присъдена премията за принос към българската просвета " Златно перо “ на Радио Класик ФМ и Галерия " Макта “. През същата година показва България и Националния музикален спектакъл на ММФ " O-FEST " в Киев, Украйна и получава Отличие за високи изпълнителски умения и за персоналния си принос в популяризирането на музикално-сценичните изкуства. През 2018 година СБМТД го удостоява с едно от най-високите си оценки – " Сребърна лира “ за високи художествено-творчески достижения и във връзка 20 години креативна активност. През 2019 година получава премията " Музикант на годината “ – 2018, в категорията Юбилей във връзка 20-годишния му креативен път. През 2019 година е почетен с Награда " Варна “ за режисурата на спектакъла " Царицата на чардаша “ и превъплъщението му в ролята на Бони във Варненската опера. През 2020 година е отличен от кмета на гр. Белослав с премията " Деятел на културата “ за принос в развиването на културата в община Белослав.
Александър Мутафчийски е сценарист и режисьор на концерт-спектаклите " Кикот “, " Смехотерапия “, " Зимна приказка “, " Музикална приказност “, " Влез в моя сън “, " Вихрено и буйно “, " Отново на оперета “, " Една вечер с шлагерите на Бродуей “ и " Оперетно шоу – Подари фантазия! “, показани на сцената на Музикалния спектакъл, както и на първия Пролетен оперетен бал и Новогодишния оперетен бал в зала 1 на НДК. Режисьор е на постановката " Бягство “ - мюзикъл по песни на дует " Авеню “, както и на най-новата режисура на оперетата " Българи от остаряло време “ на Асен Карастоянов, също на мюзикъла за деца " Зайченцето бяло “, сложени в Музикалния спектакъл. На сцената на Варненска опера като режисьор прави възстановки на именитата режисура на Видин Даскалов на " Царицата на чардаша “ и на " Веселата вдовица ", режисура на Марк Кроне.
Освен богатия си музикално-сценичен репертоар в жанровете оперета и мюзикъл, извършва и доста камерна музика. Участвал е в пет издания на " Нова българска музика " с творби, написани особено за него. Има записи за фондовете на Българска национална телевизия и БНР и компактдиск с известни детски песнички " 28 музикални жълтички ", продуциран от издателска къща " Бойко Кънев ".
Александър Мутафчийски е гастролирал независимо или взаимно с трупата на Музикалния спектакъл в доста градове на България, Турция, Гърция, Германия, Австрия, Швейцария, Франция, Холандия, Люксембург, Белгия, Дания, Украйна, Китай и Япония.
" ВЕСЕЛАТА ВДОВИЦА "
Оперета от Франц Лехар
Постановка Марк Кроне
Режисьор Александър Мутафчийски
Диригент Стефан Бояджиев
Сценография Карел Спанхак
Хореография Андред Де Джонг
Костюми Маррит Ван Дер Бургт
Диригент на хора Цветан Крумов
В функциите:
БАРОН ЗЕТА - Людмил Петров
ВАЛАНСИЕН - Мария Павлова
ГРАФ ДАНИЛО - Иво Йорданов
ХАНА ГЛАВАРИ -Ирина Жекова
КАМИЙ ДЬО РОСИЙОН - Борис Луков
ВИКОНТ КАСКАДА - Велин Михайлов
СЕНТ БРИЙОШ - Владислав Владимиров
БОГДАНОВИЧ - Лев Караван
СИЛВИАНЕ - Красимира Митева
КРОМОВ - Николай Димитров
ОЛГА - Розалия Желязкова
ПРАСКОВЯ - Елеонора Христова
ПРИЧИЧ - Димитър Илиев
НЙЕГУШ - Пламен Георгиев
Оркестър и хор на Държавна опера Варна
Концертмайстори: Анна Фурнаджиева, Красимир Щерев
Помощник-режисьори: Димитър Левичаров, Вероника Минкова, Елиана Кръстева
Корепетитори: Веселина Маринова, Жанета Бенун, Димитър Фурнаджиев, Руслан Павлов. Суфльор Димитър Фурнаджиев
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ