Язва уби Досьо Досев
Актьорът Досьо Досев – един от бохемите на Созопол, си отиде на достолепните 88 години. Макар че интелектуалеца не беше първа младост, гибелта му изненада арт съсловието – на всички Досьо им се струваше на процедура безконечен, човек без възраст. Силен кръвоизлив от остаряла язва е предизвикала гибелта на актьора и лекарите в бургаската болница, където бил настанен, не могли този път да го спасят, въпреки че нееднократно го прибирали от оня свят, научи „ Уикенд “.
Макар да е софиянец по рождение, Досьо Досев бе обвързван със Созопол и преди десетилетия си построи скромна рибарска къщурка с аспект към красивия залив на града. Когато интензивно играеше в театъра, той прекарваше летата на морето, а през последните десетина години заминаваше за Созопол още през ранна пролет и обичаше сладката раздумка с риболовци и интелектуалци до късна есен.
Смъртта застигна артиста край обичаното му Черно море. Той получил мощни болки в стомаха, до момента в който бил в лятната си къща и бил откаран по неотложност в бургаската болница. За страдание кръвоизливът бил солиден и медиците не можели да го овладеят. През последните две години на два пъти Досев прекара и доста тежък коронавирус, въпреки че бе имунизиран против ковид и това в допълнение повлияло зле на здравето му и се обадили остарели болежки, свързани със сърцето и с язвата, описаха негови другари пред „ Уикенд ”.
Въпреки че към този момент чувствал огромна уязвимост, бохемът с ярките като синьо море очи не се предавал и не губел нито възприятието си за комизъм и желал да прекарва повече време край морето. Актьорът живееше като че ли в света на Хемингуей и бе като воин от повестта на писателя „ Старецът и морето “. И тъй като почетният жител на Созопол и на София Досьо Досев толкоз доста обичаше морето пожела да бъде заровен в Созопол. А в неговите небесно сини очи като че ли се отразяваше безкрайното синьо море. Дори и към този момент на достолепна възраст артистът не загуби младежката синя искра в очите си. „ Доси си отиде благополучен. Дори в болничното заведение не загуби духа си и възприятието си за комизъм ”, споделят околните му.
„ Родната ни просвета през днешния ден повече от всеки път се нуждае от хора като него, съчетали в себе си рицарска героизъм, юношески дух и остроумен креативен взор за същински значимите неща в живота. Човек и добър другар, който всички възприемат доста от дълго време като доайен, поради мъдростта, с която ни даряваше. Талант, за който занапред София и морето ще не престават да спорят, тъй като всеки желае да бъде в компанията на положителните и мощните. За едно съм сигурен – че Досьо Досев е бил същински благополучен, тъй като нищо в живота на индивида не е подобен мощен извор на благополучие, както творчеството. Дълбок реверанс! ", показа министърът на културата проф. Велислав Минеков. Скулпторът и артистът живееха в една кооперация в столичния квартал „ Изток “ и бяха близки другари.
„ Близък другар на Христо Фотев, работил в бургаския спектакъл през най-романтичния му интервал, Досьо Досев от години беше избрал да живее при нас, край морето. Ще ни липсва този безгрижник, сладкодумец и извънредно надарен човек “, изрече съболезнования на околните и кметът на Бургас Димитър Николов. Кметът на Созопол Тихомир Янакиев също тъжи за загубата на огромния артист: „ В негово лице всички губим един извънреден човек и огромен гений, човек със мощен дух и сила, който постоянно е бил част от културния живот на града. Той се радваше на голяма обич и почитание от своите сътрудници и другари. Обичаше Созопол и Созопол го обича, а през 2010 година локалните публично демонстрираха своето самопризнание като го удостоиха със званието „ Почетен жител “. Доси беше прелестен човек, с огромно сърце, с неповторимо наличие на сцената, на екрана и в живота. Сътворените от него десетки облици остават за поколенията в съкровищницата на българското театрално и киноизкуство. Неговата ярка персона и харизма ще останат вечно в сърцата на всички, които го познаваха. “
Досьо Досев се майтапеше, че е роден в Деня на космонавтиката – 12 април и че в София живее на ул. „ Юрий Гагарин “ номер 12. Завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално учебно заведение (бъдещият ВИТИЗ) през 1955 година Разпределен е в Перник, където играе два сезона и поради впечатляващите му осъществявания е поканен в преди малко основания Сатиричен спектакъл. Има невероятния късмет да е извикан в трупата на Бургаския спектакъл, когато там твори популярната режисьорска четворка - Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел и Методи Андонов. Четиримата основават същински съвременен спектакъл, който няма нищо общо с условията на социалистическия натурализъм.
Властта бързо усеща „ двойното дъно “ на техните постановки и трупата е разформирована и разхвърляна из цялата страна. Така Досьо Досев попада в Младежкия спектакъл. Там също пораждат спорове, разбърквания и уволнения и в средата на 60-те години Досев отива в създаващия се Театър „ София “. Там минава останала част от актьорската му кариера.
В киното Досьо Досев дебютира още като студент. През 1954 година излиза „ Песен за индивида “. Това е филм №7 в социалистическата ни кинематография и първият на режисьора Борислав Шаралиев. Посветен е на Никола Вапцаров. Героят на Досьо Досев се споделя Павел и е един от приятелите на Поета, които слушат първите му стихове и предсказват, че той ще стане огромен като Ботев. След 1961 година, когато е един от групата селяни, които преследват балона във кино лентата на първата жена режисьор в българското кино Бинка Желязкова „ Привързаният балон “ по новелата на Радичков, Досьо Досев се снима в над 50 кино лентата. Той беше от огромните артисти на дребните функции – като Георги Русев и Надя Тодорова, без чието блестящо наличие всеки филм би изгубил своя сексапил.
Актьорът бе обожател на хубавото домашно ракия, на домашната смокинова и гроздова ракия и на рибата, направена на скара с доста обич. Негови близки другари бяха созополските риболовци, които постоянно му даваха прясна риба. Досьо Досев не бе риболовец или моряк, само че умееше да подготвя вкусни рибни ястия – и рибена супа, и риба на скара, и пушена или маринована риба. Може би и дълголетието му се дължи и на това, че хапваше най-вече морски деликатеси и зеленчуци.
В Созопол той сътвори доста красиви другарства, една от които бе това с огромния художник Михалис Гарудис – роден в Гърция, само че живял дълго време в Созопол и София. Майсторът на четката си отиде тъкмо преди година. Сега Гарудис и Досев се събраха на небето, където несъмнено ще си описват радостни истории и ще пият по чаша алено вино дружно.
Макар да е софиянец по рождение, Досьо Досев бе обвързван със Созопол и преди десетилетия си построи скромна рибарска къщурка с аспект към красивия залив на града. Когато интензивно играеше в театъра, той прекарваше летата на морето, а през последните десетина години заминаваше за Созопол още през ранна пролет и обичаше сладката раздумка с риболовци и интелектуалци до късна есен.
Смъртта застигна артиста край обичаното му Черно море. Той получил мощни болки в стомаха, до момента в който бил в лятната си къща и бил откаран по неотложност в бургаската болница. За страдание кръвоизливът бил солиден и медиците не можели да го овладеят. През последните две години на два пъти Досев прекара и доста тежък коронавирус, въпреки че бе имунизиран против ковид и това в допълнение повлияло зле на здравето му и се обадили остарели болежки, свързани със сърцето и с язвата, описаха негови другари пред „ Уикенд ”.
Въпреки че към този момент чувствал огромна уязвимост, бохемът с ярките като синьо море очи не се предавал и не губел нито възприятието си за комизъм и желал да прекарва повече време край морето. Актьорът живееше като че ли в света на Хемингуей и бе като воин от повестта на писателя „ Старецът и морето “. И тъй като почетният жител на Созопол и на София Досьо Досев толкоз доста обичаше морето пожела да бъде заровен в Созопол. А в неговите небесно сини очи като че ли се отразяваше безкрайното синьо море. Дори и към този момент на достолепна възраст артистът не загуби младежката синя искра в очите си. „ Доси си отиде благополучен. Дори в болничното заведение не загуби духа си и възприятието си за комизъм ”, споделят околните му.
„ Родната ни просвета през днешния ден повече от всеки път се нуждае от хора като него, съчетали в себе си рицарска героизъм, юношески дух и остроумен креативен взор за същински значимите неща в живота. Човек и добър другар, който всички възприемат доста от дълго време като доайен, поради мъдростта, с която ни даряваше. Талант, за който занапред София и морето ще не престават да спорят, тъй като всеки желае да бъде в компанията на положителните и мощните. За едно съм сигурен – че Досьо Досев е бил същински благополучен, тъй като нищо в живота на индивида не е подобен мощен извор на благополучие, както творчеството. Дълбок реверанс! ", показа министърът на културата проф. Велислав Минеков. Скулпторът и артистът живееха в една кооперация в столичния квартал „ Изток “ и бяха близки другари.
„ Близък другар на Христо Фотев, работил в бургаския спектакъл през най-романтичния му интервал, Досьо Досев от години беше избрал да живее при нас, край морето. Ще ни липсва този безгрижник, сладкодумец и извънредно надарен човек “, изрече съболезнования на околните и кметът на Бургас Димитър Николов. Кметът на Созопол Тихомир Янакиев също тъжи за загубата на огромния артист: „ В негово лице всички губим един извънреден човек и огромен гений, човек със мощен дух и сила, който постоянно е бил част от културния живот на града. Той се радваше на голяма обич и почитание от своите сътрудници и другари. Обичаше Созопол и Созопол го обича, а през 2010 година локалните публично демонстрираха своето самопризнание като го удостоиха със званието „ Почетен жител “. Доси беше прелестен човек, с огромно сърце, с неповторимо наличие на сцената, на екрана и в живота. Сътворените от него десетки облици остават за поколенията в съкровищницата на българското театрално и киноизкуство. Неговата ярка персона и харизма ще останат вечно в сърцата на всички, които го познаваха. “
Досьо Досев се майтапеше, че е роден в Деня на космонавтиката – 12 април и че в София живее на ул. „ Юрий Гагарин “ номер 12. Завършва актьорско майсторство в Държавното висше театрално учебно заведение (бъдещият ВИТИЗ) през 1955 година Разпределен е в Перник, където играе два сезона и поради впечатляващите му осъществявания е поканен в преди малко основания Сатиричен спектакъл. Има невероятния късмет да е извикан в трупата на Бургаския спектакъл, когато там твори популярната режисьорска четворка - Вили Цанков, Юлия Огнянова, Леон Даниел и Методи Андонов. Четиримата основават същински съвременен спектакъл, който няма нищо общо с условията на социалистическия натурализъм.
Властта бързо усеща „ двойното дъно “ на техните постановки и трупата е разформирована и разхвърляна из цялата страна. Така Досьо Досев попада в Младежкия спектакъл. Там също пораждат спорове, разбърквания и уволнения и в средата на 60-те години Досев отива в създаващия се Театър „ София “. Там минава останала част от актьорската му кариера.
В киното Досьо Досев дебютира още като студент. През 1954 година излиза „ Песен за индивида “. Това е филм №7 в социалистическата ни кинематография и първият на режисьора Борислав Шаралиев. Посветен е на Никола Вапцаров. Героят на Досьо Досев се споделя Павел и е един от приятелите на Поета, които слушат първите му стихове и предсказват, че той ще стане огромен като Ботев. След 1961 година, когато е един от групата селяни, които преследват балона във кино лентата на първата жена режисьор в българското кино Бинка Желязкова „ Привързаният балон “ по новелата на Радичков, Досьо Досев се снима в над 50 кино лентата. Той беше от огромните артисти на дребните функции – като Георги Русев и Надя Тодорова, без чието блестящо наличие всеки филм би изгубил своя сексапил.
Актьорът бе обожател на хубавото домашно ракия, на домашната смокинова и гроздова ракия и на рибата, направена на скара с доста обич. Негови близки другари бяха созополските риболовци, които постоянно му даваха прясна риба. Досьо Досев не бе риболовец или моряк, само че умееше да подготвя вкусни рибни ястия – и рибена супа, и риба на скара, и пушена или маринована риба. Може би и дълголетието му се дължи и на това, че хапваше най-вече морски деликатеси и зеленчуци.
В Созопол той сътвори доста красиви другарства, една от които бе това с огромния художник Михалис Гарудис – роден в Гърция, само че живял дълго време в Созопол и София. Майсторът на четката си отиде тъкмо преди година. Сега Гарудис и Досев се събраха на небето, където несъмнено ще си описват радостни истории и ще пият по чаша алено вино дружно.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ