Дидо Мачев шокира с нечувано признание
Актьорът Дидо Мачев бе назначен да ревизира изрядността на хотелите по морето. Отговорната служба му бе поверена в сериала " All Inclusive ". За наслада на притежателите на заведения, той не е разкрил нарушавания. Не по този начин безпроблемно обаче, е било присъединяване на родния Дани де Вито във кино лентата " Механикът ".
Негов режисьор там е бил холивудската легенда Долф Лундгрен, който изпълнявал и основната роля. В лентата Дидо е изиграл брилянтно началник на обществен дом, както и непоносим сладострастник.
В искрено изявление за Шоу Блиц Мачев споделя за лудостите, които са се случвали на снимачната площадка. Ето какво показа той пред изданието:
- Г-н Мачев, по какъв начин се чувствахте като началник на обществен дом? Доста мъже мечтаят за такава служба?
- Зле. Много пердах изядох.
- Защо?
- Защото криех едно момиче, което желаех да направя продажница. Упоил го бях и се готвех да го изнасиля. В този миг нахлуват Долф Лундгрен и другата холивудска звезда Бен Крос. Първият трябваше да ме ритне сред краката. Каскадьорите направиха нужното, взеха всички ограничения, с цел да не пострадам от удара. Поставиха ми защитен атрибут, направихме подготовка и всичко бе готово за фотосите. Камерата проработи.
Двамата мъжаги нахлуха с револверите в стаята. Изненадан, аз си подвигнах панталона, както бе по сюжет, само че като видях тази камара Лундгрен, с крайник номер 48 да скача към мен, се уплаших и избягах. Това не беше планувано.
Всички на снимачната площадка избухнаха в смях, а нападателят и режисьор гледаше оглупял, не вярваше на очите си. И вероятно, с цел да си отмъсти, при втория дубъл ме ритна по този начин крепко, че ме повдигна най-малко на 5 сантиметра от земята.
- Вероятно не е било по никакъв начин прелестно. Винаги ли е толкоз ужасно в холивудските продукции, в които сте играли?
- Не, несъмнено. За едно друго мое присъединяване в американски филм си припомням постоянно с огромно удолволствие. Избраха ме да играя продавач на плодове и зеленчуци. Действието се развива зад океана. На улицата, на която е ситуирана моята стока, италианската мафия върти бизнеса си по нейните неписани правила. Там магазини имаха още: Павел Поппандов, Деси Тенекеджиева, Марта Вачкова и други български сътрудници. Но за разлика от моя махленски тезгях, техните бяха прекомерно първокласни, с лъскави витрини и скъпа стока. Затова тяхното присъединяване се ограничаваше единствено вътре в пространствата и се снимаше по няколко дни.
А защото моят магазин бе на хубаво място, против къщата на основния мафиот, ме ангажираха цели три седмици. От тях единствено в три снимачни дни водих някакъв диалог, в действителност разпитваха ме във връзка със станало ликвидиране. През останалите 18 дни бях нещо като воин на повикване. Защото никой не знае накъде и по какъв начин ще се завърти камерата и дали няма да мине около магазина ми. И, естествено, аз би трябвало да съм там.
Та по този начин дни и часове наред седях и чаках. В даден миг ме викат, аз стоя зад тезгяха, идва някакъв клиент, пълня торбата му с домати и краставици, той ми заплаща и си потегля. Толкова. Покрай тази роля завоювах положителни пари и умерено през днешния ден мога да се разглася за най-скъпоплатения и ленив продавач на зеленчуци в историята на Холивуд и международното кино.
- Изглежда доста елементарно...
- Не постоянно е по този начин. В един индийски филм имах контракт за един ден. Два пъти ме викаха на кастинг за въпросната, на пръв взор, дребна роля. На всичкото от горната страна, учих и текстове на британски. Накрая ме избраха за брачен партньор на една от героините. Живеех в апартамент на партерния етаж.
Според сюжета, разхвърлил съм се, провиснал на креслото, пия бира и виждам по малкия екран мач. Изведнъж през балкона нахлуват три хлапета, махат ми с ръка и бързо отминават в посока кухнята. Всичко става толкоз бързо, че даже нямам време да отвръщам. Веднага след тях нахълтват няколко въоръжени с револвери мъже. И те пробягват около мен в посока кухнята. От там се чуват писъците на жена ми. Какво става тук бе - чудя се на глас.
Това беше целия кадър. Във кино лентата той ще трае несъмнено секунди. Куриозното бе, че с цел да го заснемем, направихме 40-50 дубъла. Снимаха ме от най-различни точки. Цял ден. Та такива са индийците, богати, могат да си разрешат сходно разсипничество.
- В българските филми несъмнено не се случват такива неща?
- В " Иван и Александър " на режисьора Иван Ничев играех водач на министър-председателя Вълко Червенков. Карах истинската му лимузина ЗИС/Завод имени Сталина/. Вътре тя е обзаведена със скъпа тапицерия, наподобява като същински първокласен хол. Задачата ми бе да откарам едни артистки и певици до мястото, където вождът чества рождения си ден, с цел да го поздравят. По пътя обаче, до момента в който карам, кокетирам с другарките и то по не най-възпитания метод. Снимаха ме седем дни. Това беше.
Филмът излезе на екраните и целия Хасковски спектакъл, в който работех тогава, отидохме да го гледаме. Но мина прожекцията, мен ме няма. После режисьорът ми изясни, че цензурата ме отрязала, тъй като не може водачът на министър-председателя да се държи по този начин дебелашки. Всъщност, през двата часа се появих единствено за секунда и то не на кормилото. Това се наложило, с цел да могат да оправдаят хонорара ми.
Негов режисьор там е бил холивудската легенда Долф Лундгрен, който изпълнявал и основната роля. В лентата Дидо е изиграл брилянтно началник на обществен дом, както и непоносим сладострастник.
В искрено изявление за Шоу Блиц Мачев споделя за лудостите, които са се случвали на снимачната площадка. Ето какво показа той пред изданието:
- Г-н Мачев, по какъв начин се чувствахте като началник на обществен дом? Доста мъже мечтаят за такава служба?
- Зле. Много пердах изядох.
- Защо?
- Защото криех едно момиче, което желаех да направя продажница. Упоил го бях и се готвех да го изнасиля. В този миг нахлуват Долф Лундгрен и другата холивудска звезда Бен Крос. Първият трябваше да ме ритне сред краката. Каскадьорите направиха нужното, взеха всички ограничения, с цел да не пострадам от удара. Поставиха ми защитен атрибут, направихме подготовка и всичко бе готово за фотосите. Камерата проработи.
Двамата мъжаги нахлуха с револверите в стаята. Изненадан, аз си подвигнах панталона, както бе по сюжет, само че като видях тази камара Лундгрен, с крайник номер 48 да скача към мен, се уплаших и избягах. Това не беше планувано.
Всички на снимачната площадка избухнаха в смях, а нападателят и режисьор гледаше оглупял, не вярваше на очите си. И вероятно, с цел да си отмъсти, при втория дубъл ме ритна по този начин крепко, че ме повдигна най-малко на 5 сантиметра от земята.
- Вероятно не е било по никакъв начин прелестно. Винаги ли е толкоз ужасно в холивудските продукции, в които сте играли?
- Не, несъмнено. За едно друго мое присъединяване в американски филм си припомням постоянно с огромно удолволствие. Избраха ме да играя продавач на плодове и зеленчуци. Действието се развива зад океана. На улицата, на която е ситуирана моята стока, италианската мафия върти бизнеса си по нейните неписани правила. Там магазини имаха още: Павел Поппандов, Деси Тенекеджиева, Марта Вачкова и други български сътрудници. Но за разлика от моя махленски тезгях, техните бяха прекомерно първокласни, с лъскави витрини и скъпа стока. Затова тяхното присъединяване се ограничаваше единствено вътре в пространствата и се снимаше по няколко дни.
А защото моят магазин бе на хубаво място, против къщата на основния мафиот, ме ангажираха цели три седмици. От тях единствено в три снимачни дни водих някакъв диалог, в действителност разпитваха ме във връзка със станало ликвидиране. През останалите 18 дни бях нещо като воин на повикване. Защото никой не знае накъде и по какъв начин ще се завърти камерата и дали няма да мине около магазина ми. И, естествено, аз би трябвало да съм там.
Та по този начин дни и часове наред седях и чаках. В даден миг ме викат, аз стоя зад тезгяха, идва някакъв клиент, пълня торбата му с домати и краставици, той ми заплаща и си потегля. Толкова. Покрай тази роля завоювах положителни пари и умерено през днешния ден мога да се разглася за най-скъпоплатения и ленив продавач на зеленчуци в историята на Холивуд и международното кино.
- Изглежда доста елементарно...
- Не постоянно е по този начин. В един индийски филм имах контракт за един ден. Два пъти ме викаха на кастинг за въпросната, на пръв взор, дребна роля. На всичкото от горната страна, учих и текстове на британски. Накрая ме избраха за брачен партньор на една от героините. Живеех в апартамент на партерния етаж.
Според сюжета, разхвърлил съм се, провиснал на креслото, пия бира и виждам по малкия екран мач. Изведнъж през балкона нахлуват три хлапета, махат ми с ръка и бързо отминават в посока кухнята. Всичко става толкоз бързо, че даже нямам време да отвръщам. Веднага след тях нахълтват няколко въоръжени с револвери мъже. И те пробягват около мен в посока кухнята. От там се чуват писъците на жена ми. Какво става тук бе - чудя се на глас.
Това беше целия кадър. Във кино лентата той ще трае несъмнено секунди. Куриозното бе, че с цел да го заснемем, направихме 40-50 дубъла. Снимаха ме от най-различни точки. Цял ден. Та такива са индийците, богати, могат да си разрешат сходно разсипничество.
- В българските филми несъмнено не се случват такива неща?
- В " Иван и Александър " на режисьора Иван Ничев играех водач на министър-председателя Вълко Червенков. Карах истинската му лимузина ЗИС/Завод имени Сталина/. Вътре тя е обзаведена със скъпа тапицерия, наподобява като същински първокласен хол. Задачата ми бе да откарам едни артистки и певици до мястото, където вождът чества рождения си ден, с цел да го поздравят. По пътя обаче, до момента в който карам, кокетирам с другарките и то по не най-възпитания метод. Снимаха ме седем дни. Това беше.
Филмът излезе на екраните и целия Хасковски спектакъл, в който работех тогава, отидохме да го гледаме. Но мина прожекцията, мен ме няма. После режисьорът ми изясни, че цензурата ме отрязала, тъй като не може водачът на министър-председателя да се държи по този начин дебелашки. Всъщност, през двата часа се появих единствено за секунда и то не на кормилото. Това се наложило, с цел да могат да оправдаят хонорара ми.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ