„Русе говори за театъра“ - Борислав Апостолов: Театърът е най-добрият учител
Актьорът Борислав Апостолов е най-новото лице в трупата на Драматичен спектакъл „ Сава Огнянов ”. Вече играе в спектаклите „ Епопея на забравените ”, „ Балкански синдром ”, „ Духът на поета ”, стартира и в подготовките на „ Опит за хвърчене ”. Роден е през 1999 година в Русе и приключва Математическа гимназия „ Баба Тонка ”. Следва в НАТФИЗ в класа на проф. Атанас Атанасов.
Началото
„ Като дребен доста имитирах бабите си, по какъв начин вървят, по какъв начин носят някакви предмети, по какъв начин работят. Те доста се забавляваха от моето творчество и непрекъснато ме караха да го върша ”, спомня си Борислав Апостолов. Когато постъпва в пети клас в МГ „ Баба Тонка ” първият му допир със сцената е в ученическа режисура, която пресъздава тримата простаци от анимацията на Доньо Донев. „ Решението беше тримата да сме разнообразни на растеж. Учителката ми по български език тогава – Весела Николова се застъпи за мен, а и бях един от най-ниските в класа. Взе че ми хареса и в пети клас след концерта заявих гордо на родителите си „ Аз ще ставам артист! “ И те се навиха, споделя Борислав.
НАТФИЗ
Окончателно решението да стане артист идва в осми клас, откакто една негова съученичка се записва в трупата на Венцислав Петков. В единайсти попада в спектакъл „ Пирон “. После идва кандидатстването в НАТФИЗ компетентност „ Драма ”, като не съумява от първия път, тъй като го късат на втори кръг. „ Кръгът завършва и аз чувствам, че съм разкъсан и ходя на „ Стената на рева ” дружно с Ростислав Панков и започваме да търсим имената си. Виждайки, че съм разкъсан, имах възприятието че не се зарадва на личния си триумф. Тогава за първи път си купих тютюн и пропуших ”, споделя Борислав Апостолов.
И продължава: „ Не всичко беше свършило обаче. Имах опция да аплайвам „ Театрална продукция “, в случай че желая, тъй като бях издържал първия кръг. Това беше за първа година и доста се зачудих, само че влязох и учих една година в тази компетентност. Това ми беше от изгода с цел да се ориентирам към преподаватели, мнения и мнения за тях и взех решение, че желая да съм при проф. Атанас Атанасов. На втората година аплайвах още веднъж и нещата се случиха. От него съм запомнил доста, само че още първия ден ни сподели, че той артисти няма да ни направи, а в театъра ще се научим на актьорство. Театърът е най-хубавият преподавател. Мисля, че съм взел доста от него, пък и той доста даваше. Освен проф. Атанас Атанасов ни преподаваше Антон Угринов, Мартин Каров и Веселин Петров. С тях работихме по три разнообразни писти и по тази причина имахме по два актьорски изпита. Натоварващо си беше, само че си заслужаваше ”.
Как се цепят дърва
Втори курс напрежението пораства и взема решение да напусне НАТФИЗ. „ Колеги си отидоха, разделих се с приятелката ми и началото на втория учебен срок попаднах в тотална дупка. Реагирах прочувствено, а родителите ми, които постоянно ме подкрепяха, се опитваха да ме разубедят. Просто имах потребност да избягам ”, споделя Борислав. Тогава чува една история за артиста Димитър Живков, по какъв начин за няколко дни отишъл самичък в планината на палатка, премислил всичко, а след това се върнал нов човек.
„ Отидох на село и започнах да разцепвам дърва, да си изкарам бесовете. Толкова крепко блъсках и удрях, че брадвата се счупи. Баба ми откри друга от съседката. Почвам аз разцепвам и крещя, разцепвам и крещя, напряко викам, като обладан от демони. И втората секира се счупи. Отивам на магазина за ръкохватка, дървото се оказва с клин, а това им е слабото място, хайде отново назад. Магазинът затваря, а продавачката споделя „ Спокойно, избери си най-хубавото, ще изчакам колкото би трябвало. “ Избрах си аз, довърших работата с дървата и се прибрах. Поне имах история за описване, както и претекст „ Аз мога! “ с цел да завърша втори курс.
Обратно в Русе
„ Още до момента в който следвах желаех доста да бъда в Русенския спектакъл. Минус в образованието в НАТФИЗ е, че не те учат по какъв начин да се продаваш. На финала на образованието си писах на доста шефове на театри в страната. Писах и на шефа на театъра в Русе Боян Иванов, който ми заяви за кастинга на „ Странна преживелица с куче през нощта “ и аз си споделих супер, само че като премислих взех решение, че не съм точния типаж на момче-аутист, който се търси. Но въпреки всичко се избръснах и отидох ”, споделя Апостолов.
Не печели, само че му се отваря опция да отиде в театъра в Търговище, отивайки на кастинг във Варна за попълване на трупата. „ Отивам два-три дни по-рано да усетя море, морски въздух и изобщо атмосферата. В същия миг ми се обаждат от Търговище за роля и надлежно щат. Е, одобрих в Търговище, като се отхвърлих от Варна, само че пък се оказа, че е малко късно и при разпределението до януари няма да имам друга роля. Отново позвъняване, този път от Русе. Предложенията са „ Епопея на забравените “, „ Балкански синдром “ и „ Духът на поета “. „ Ура! “ си споделих и поех към Русенския спектакъл ”.
Дебютът
„ Лично за себе си считам за дебют „ Духът на поета “, защото това е ролята, в която съм от началото на подготовките ”, споделя Борислав. „ Иска ми се да съм артист, който може да изиграе доста и разнообразни функции. Усещам, че съм трагичен, само че пък за в този момент повече играя в комедии, изключвайки „ Духът на поета “. Интересни са ми по-ретро облици, от началото на предишния век, сред двете международни войни, добавя младият артист.
Борислав Апостолов може да гледате още тази неделя, 2 юни, в специфичното издание на „ Духът на поета “ от Стефан Цанев, отдадено на Деня на Ботев и починалите за свободата на България. Началото е от 17:00ч. в Камерна зала на театъра.
Началото
„ Като дребен доста имитирах бабите си, по какъв начин вървят, по какъв начин носят някакви предмети, по какъв начин работят. Те доста се забавляваха от моето творчество и непрекъснато ме караха да го върша ”, спомня си Борислав Апостолов. Когато постъпва в пети клас в МГ „ Баба Тонка ” първият му допир със сцената е в ученическа режисура, която пресъздава тримата простаци от анимацията на Доньо Донев. „ Решението беше тримата да сме разнообразни на растеж. Учителката ми по български език тогава – Весела Николова се застъпи за мен, а и бях един от най-ниските в класа. Взе че ми хареса и в пети клас след концерта заявих гордо на родителите си „ Аз ще ставам артист! “ И те се навиха, споделя Борислав.
НАТФИЗ
Окончателно решението да стане артист идва в осми клас, откакто една негова съученичка се записва в трупата на Венцислав Петков. В единайсти попада в спектакъл „ Пирон “. После идва кандидатстването в НАТФИЗ компетентност „ Драма ”, като не съумява от първия път, тъй като го късат на втори кръг. „ Кръгът завършва и аз чувствам, че съм разкъсан и ходя на „ Стената на рева ” дружно с Ростислав Панков и започваме да търсим имената си. Виждайки, че съм разкъсан, имах възприятието че не се зарадва на личния си триумф. Тогава за първи път си купих тютюн и пропуших ”, споделя Борислав Апостолов.
И продължава: „ Не всичко беше свършило обаче. Имах опция да аплайвам „ Театрална продукция “, в случай че желая, тъй като бях издържал първия кръг. Това беше за първа година и доста се зачудих, само че влязох и учих една година в тази компетентност. Това ми беше от изгода с цел да се ориентирам към преподаватели, мнения и мнения за тях и взех решение, че желая да съм при проф. Атанас Атанасов. На втората година аплайвах още веднъж и нещата се случиха. От него съм запомнил доста, само че още първия ден ни сподели, че той артисти няма да ни направи, а в театъра ще се научим на актьорство. Театърът е най-хубавият преподавател. Мисля, че съм взел доста от него, пък и той доста даваше. Освен проф. Атанас Атанасов ни преподаваше Антон Угринов, Мартин Каров и Веселин Петров. С тях работихме по три разнообразни писти и по тази причина имахме по два актьорски изпита. Натоварващо си беше, само че си заслужаваше ”.
Как се цепят дърва
Втори курс напрежението пораства и взема решение да напусне НАТФИЗ. „ Колеги си отидоха, разделих се с приятелката ми и началото на втория учебен срок попаднах в тотална дупка. Реагирах прочувствено, а родителите ми, които постоянно ме подкрепяха, се опитваха да ме разубедят. Просто имах потребност да избягам ”, споделя Борислав. Тогава чува една история за артиста Димитър Живков, по какъв начин за няколко дни отишъл самичък в планината на палатка, премислил всичко, а след това се върнал нов човек.
„ Отидох на село и започнах да разцепвам дърва, да си изкарам бесовете. Толкова крепко блъсках и удрях, че брадвата се счупи. Баба ми откри друга от съседката. Почвам аз разцепвам и крещя, разцепвам и крещя, напряко викам, като обладан от демони. И втората секира се счупи. Отивам на магазина за ръкохватка, дървото се оказва с клин, а това им е слабото място, хайде отново назад. Магазинът затваря, а продавачката споделя „ Спокойно, избери си най-хубавото, ще изчакам колкото би трябвало. “ Избрах си аз, довърших работата с дървата и се прибрах. Поне имах история за описване, както и претекст „ Аз мога! “ с цел да завърша втори курс.
Обратно в Русе
„ Още до момента в който следвах желаех доста да бъда в Русенския спектакъл. Минус в образованието в НАТФИЗ е, че не те учат по какъв начин да се продаваш. На финала на образованието си писах на доста шефове на театри в страната. Писах и на шефа на театъра в Русе Боян Иванов, който ми заяви за кастинга на „ Странна преживелица с куче през нощта “ и аз си споделих супер, само че като премислих взех решение, че не съм точния типаж на момче-аутист, който се търси. Но въпреки всичко се избръснах и отидох ”, споделя Апостолов.
Не печели, само че му се отваря опция да отиде в театъра в Търговище, отивайки на кастинг във Варна за попълване на трупата. „ Отивам два-три дни по-рано да усетя море, морски въздух и изобщо атмосферата. В същия миг ми се обаждат от Търговище за роля и надлежно щат. Е, одобрих в Търговище, като се отхвърлих от Варна, само че пък се оказа, че е малко късно и при разпределението до януари няма да имам друга роля. Отново позвъняване, този път от Русе. Предложенията са „ Епопея на забравените “, „ Балкански синдром “ и „ Духът на поета “. „ Ура! “ си споделих и поех към Русенския спектакъл ”.
Дебютът
„ Лично за себе си считам за дебют „ Духът на поета “, защото това е ролята, в която съм от началото на подготовките ”, споделя Борислав. „ Иска ми се да съм артист, който може да изиграе доста и разнообразни функции. Усещам, че съм трагичен, само че пък за в този момент повече играя в комедии, изключвайки „ Духът на поета “. Интересни са ми по-ретро облици, от началото на предишния век, сред двете международни войни, добавя младият артист.
Борислав Апостолов може да гледате още тази неделя, 2 юни, в специфичното издание на „ Духът на поета “ от Стефан Цанев, отдадено на Деня на Ботев и починалите за свободата на България. Началото е от 17:00ч. в Камерна зала на театъра.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ