Актьорът Николай Урумов: За жалост, Иван Вазов и Алеко Константинов са срамно актуални и днес
Актьора Николай Урумов в изявление за утринния блок " Добро утро, България " на Радио " Фокус "
Г-н Урумов, здравейте. Как сте?
Ами утринно.
С какви културни мероприятия се занимавате сега? Новият сценичен сезон към този момент започва. Какви са вероятностите ви?
Аз сега преговарям. Сезонът преди малко започва. Спектаклите се възвръщат тези, които сме ги играли в предния сезон и които не престават да се играят. Малко в един начален репетиционен интервал и първи представления, които се случват. Това е общо взето, откриваме в другите театри, с които имам задължения, сезона малко по малко.
Кои са тези представления, можете ли да ни кажете?
Да. С ловешкия спектакъл " Службогонци “, с Viva Arte Theatre играя " Хайде да убием Матилда “, с изключение на с кюстендилския спектакъл " Двама, четирима, СЕКСима “, в Народния спектакъл " Неудачници “, моите постановки в Сатиричния спектакъл, които са ми режисьорски, " Криворазбраната цивилизация “ и " Провинциални анекдоти “ потеглят.
Въобще богата палитра.
С спектакъл Bonini " Мръсното копеле “, в хасковския спектакъл " Роднини “. И по този начин, в смисъл, в Младежкия спектакъл " Бай Ганьо “ потегля. Това е един мой театър, който имам самостоятелен, моноспектакъл, който се споделя " Възраждане “. И по този начин, доста представления, които потеглят занапред.
Споменахте за вашите моноспектакли. Особено място в актьорската ви работа може би заемат те. Те ви носят и интернационалните самопризнания, голям брой награди. Г-н Урумов, повече ви взеха или повече ви дадоха тези функции?
Де да знам, просто ме обогатиха. Естествено взеха ми сила. Взимат ти повече сила, взимат ти повече старания, само че пък прочувствено са ми дали доста, заредили са ме с доста приятни моменти, с хубави мигове. За мен е чест, че след толкоз доста моноспектакли, награди, както вие подчертахте, аз съм поканен да бъда ръководител на журито на Международен сценичен фестивал в Битоля в Северна Македония следващата година през месец май. И това за мен е наслада и чест. Благодаря им на моите македонски другари.
Какво е мястото на театъра в живота ни през днешния ден, господин Урумов?
Театърът би трябвало да заема по-осезаемо и съществено място, тъй като театърът е синтетично изкуство – там си дават среща другите изкуства, там на сцената идва музиката, идва пластиката, балетът, танцът, актьорското майсторство, драматургията, изобразителното изкуство посредством костюмите, посредством декорите. И това е идеално място, където може естетически да се възпитава популацията, хората, поколенията. Така че би трябвало да заема по-добро място в нашия живот. Но забързаният и сложен живот, който живеем, евентуално на хората не им е доста до спектакъл от време на време, въпреки че тези 2 часа, в които ти ще се откъснеш от това тежко всекидневие и ще потънеш в един магически, магичен свят, те могат да те заредят и да ти дадат силата и силата да преодоляваш компликациите в живота.
И в тази връзка умеем ли ние българите да разграничаваме действителността от театъра?
Ами доста постоянно нашият живот, изключително като погледнеш политиците и Народното събрание, той се трансформира в един неприятен спектакъл, и стартира да се слива понятието " спектакъл “ или примерно както употребяват думата " цирк “ – едно необикновено мъчно, комплицирано и красиво изкуство. Но някои обезценяват тези понятия " спектакъл “ или " цирк “ с държанието си, което имат изключително някои политици в нашия живот. И по този начин се слива сякаш. На някои им се желае доста да бъдат може би актьори и повече играят, само че играят неприятно и преиграват. И тук е в действителност последната дума на фена, който в действителност може да реши къде е истината и кой е същинският спектакъл, кое е изкуство и кое фалш.
Лесно ли съгласно вас се манипулира публичното мнение, какво мислите?
Нашето общество е доверчиво, изпълнено с вяра и упования. И когато всякога дава своя заем на доверие към всеки, който идва и му дава обещание по какъв начин ще промени живота му към по-добро, тогава хората се отдават изцяло и безусловно, и след това за следващ път съжаляват, че са били излъгани. Но всичко се крие в вярата и в някаква религия и вяра, която носят хората. Уж сме подозрителен народ по принцип, сякаш подлагаме на подозрение всичко, само че дойдат ли избори, сякаш това възприятие, чувство за подозрителност изчезва, и даваме отново за следващ път заема си на доверие. Плюс това има нещо друго, някой те излъгал веднъж, и ти продължаваш още веднъж да му даваш заем – какво ти дава упованието, че нещата ще бъдат по-различни? Че той се е трансформирал? Не, надали.
Г-н Урумов, в случай че би трябвало да изиграете театрална режисура, обвързвана със обстановката в България през днешния ден, по какъв начин ще наподобява тя? Можем ли да кажем в ефир?
А, не знам. Аз не съм драматург. Вероятно някой добър драматург ще улови нещата и ще ги напише. Но може би ще наподобява – аз към този момент играя една сходна режисура, и тя е написана преди 120-130 години тази история, и това се споделя " Бай Ганьо “. И 21 години играя този театър. Първите 12 години бяха в пловдивския спектакъл, в този момент се играе на сцената на Младежкия спектакъл " Николай Гинев “, и сякаш нищо не се е трансформирало. Играя също " Службогонци “ от Иван Вазов с ловешкия спектакъл – безусловно нищо не се е трансформирало от 1901 година, когато примерно създателят е написал творбата. Той е бил единствено 1897-1898 година, Вазов е бил единствено за една година министър на националното просвещение, и дотам се е отвратил, и всичко това, което е усетил на гърба си, което е видял, е описал в този текст " Службогонци “, и нищо не се е трансформирало. Така че няма потребност някой да написа през днешния ден, да се напъва – Вазов и Алеко са го създали. Те са просто, за жал, за жал дублирам, срамно настоящи през днешния ден.
Г-н Урумов, здравейте. Как сте?
Ами утринно.
С какви културни мероприятия се занимавате сега? Новият сценичен сезон към този момент започва. Какви са вероятностите ви?
Аз сега преговарям. Сезонът преди малко започва. Спектаклите се възвръщат тези, които сме ги играли в предния сезон и които не престават да се играят. Малко в един начален репетиционен интервал и първи представления, които се случват. Това е общо взето, откриваме в другите театри, с които имам задължения, сезона малко по малко.
Кои са тези представления, можете ли да ни кажете?
Да. С ловешкия спектакъл " Службогонци “, с Viva Arte Theatre играя " Хайде да убием Матилда “, с изключение на с кюстендилския спектакъл " Двама, четирима, СЕКСима “, в Народния спектакъл " Неудачници “, моите постановки в Сатиричния спектакъл, които са ми режисьорски, " Криворазбраната цивилизация “ и " Провинциални анекдоти “ потеглят.
Въобще богата палитра.
С спектакъл Bonini " Мръсното копеле “, в хасковския спектакъл " Роднини “. И по този начин, в смисъл, в Младежкия спектакъл " Бай Ганьо “ потегля. Това е един мой театър, който имам самостоятелен, моноспектакъл, който се споделя " Възраждане “. И по този начин, доста представления, които потеглят занапред.
Споменахте за вашите моноспектакли. Особено място в актьорската ви работа може би заемат те. Те ви носят и интернационалните самопризнания, голям брой награди. Г-н Урумов, повече ви взеха или повече ви дадоха тези функции?
Де да знам, просто ме обогатиха. Естествено взеха ми сила. Взимат ти повече сила, взимат ти повече старания, само че пък прочувствено са ми дали доста, заредили са ме с доста приятни моменти, с хубави мигове. За мен е чест, че след толкоз доста моноспектакли, награди, както вие подчертахте, аз съм поканен да бъда ръководител на журито на Международен сценичен фестивал в Битоля в Северна Македония следващата година през месец май. И това за мен е наслада и чест. Благодаря им на моите македонски другари.
Какво е мястото на театъра в живота ни през днешния ден, господин Урумов?
Театърът би трябвало да заема по-осезаемо и съществено място, тъй като театърът е синтетично изкуство – там си дават среща другите изкуства, там на сцената идва музиката, идва пластиката, балетът, танцът, актьорското майсторство, драматургията, изобразителното изкуство посредством костюмите, посредством декорите. И това е идеално място, където може естетически да се възпитава популацията, хората, поколенията. Така че би трябвало да заема по-добро място в нашия живот. Но забързаният и сложен живот, който живеем, евентуално на хората не им е доста до спектакъл от време на време, въпреки че тези 2 часа, в които ти ще се откъснеш от това тежко всекидневие и ще потънеш в един магически, магичен свят, те могат да те заредят и да ти дадат силата и силата да преодоляваш компликациите в живота.
И в тази връзка умеем ли ние българите да разграничаваме действителността от театъра?
Ами доста постоянно нашият живот, изключително като погледнеш политиците и Народното събрание, той се трансформира в един неприятен спектакъл, и стартира да се слива понятието " спектакъл “ или примерно както употребяват думата " цирк “ – едно необикновено мъчно, комплицирано и красиво изкуство. Но някои обезценяват тези понятия " спектакъл “ или " цирк “ с държанието си, което имат изключително някои политици в нашия живот. И по този начин се слива сякаш. На някои им се желае доста да бъдат може би актьори и повече играят, само че играят неприятно и преиграват. И тук е в действителност последната дума на фена, който в действителност може да реши къде е истината и кой е същинският спектакъл, кое е изкуство и кое фалш.
Лесно ли съгласно вас се манипулира публичното мнение, какво мислите?
Нашето общество е доверчиво, изпълнено с вяра и упования. И когато всякога дава своя заем на доверие към всеки, който идва и му дава обещание по какъв начин ще промени живота му към по-добро, тогава хората се отдават изцяло и безусловно, и след това за следващ път съжаляват, че са били излъгани. Но всичко се крие в вярата и в някаква религия и вяра, която носят хората. Уж сме подозрителен народ по принцип, сякаш подлагаме на подозрение всичко, само че дойдат ли избори, сякаш това възприятие, чувство за подозрителност изчезва, и даваме отново за следващ път заема си на доверие. Плюс това има нещо друго, някой те излъгал веднъж, и ти продължаваш още веднъж да му даваш заем – какво ти дава упованието, че нещата ще бъдат по-различни? Че той се е трансформирал? Не, надали.
Г-н Урумов, в случай че би трябвало да изиграете театрална режисура, обвързвана със обстановката в България през днешния ден, по какъв начин ще наподобява тя? Можем ли да кажем в ефир?
А, не знам. Аз не съм драматург. Вероятно някой добър драматург ще улови нещата и ще ги напише. Но може би ще наподобява – аз към този момент играя една сходна режисура, и тя е написана преди 120-130 години тази история, и това се споделя " Бай Ганьо “. И 21 години играя този театър. Първите 12 години бяха в пловдивския спектакъл, в този момент се играе на сцената на Младежкия спектакъл " Николай Гинев “, и сякаш нищо не се е трансформирало. Играя също " Службогонци “ от Иван Вазов с ловешкия спектакъл – безусловно нищо не се е трансформирало от 1901 година, когато примерно създателят е написал творбата. Той е бил единствено 1897-1898 година, Вазов е бил единствено за една година министър на националното просвещение, и дотам се е отвратил, и всичко това, което е усетил на гърба си, което е видял, е описал в този текст " Службогонци “, и нищо не се е трансформирало. Така че няма потребност някой да написа през днешния ден, да се напъва – Вазов и Алеко са го създали. Те са просто, за жал, за жал дублирам, срамно настоящи през днешния ден.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ