Старият световен ред вече го няма
Акценти от речта на съветския президент на 21-вото съвещание на Международния спорен клуб „ Валдай “ (7 ноември 2024 г.)
В зараждащия се многополюсен свят не би трябвало да има губещи страни и нации, никой не би трябвало да се усеща ощетен или потиснат. Само тогава ще можем да осигурим в действителност дълготрайни условия за всеобщо, заслужено и несъмнено развиване.
Знаем общата посока на смяната - от надмощие към комплициран свят на многостранно съдействие.
Първо. Отвореността за взаимоотношение е най-важната полезност за голямото болшинство страни и нации. Опитите за издигане на изкуствени бариери са порочни не тъй като пречат на естественото икономическо развиване, което е от изгода за всички. Прекъсването на връзките е изключително рисково в условия на естествени бедствия и социално-политически катаклизми, които, уви, не могат да бъдат избегнати в интернационалната процедура.
Второ. Винаги сме говорили за многообразието на света като причина за неговата резистентност. Международната общественост е жив организъм, чиято полезност и уникалност се крие в нейното цивилизационно разнообразие.
Страните от БРИКС се трансфораха в мощен стопански блок, оспорващ господството на западните стопански системи. Въпреки това щатският $ остава главната аварийна валута в света. Хегемонията на $ предлага няколко преимущества на Съединени американски щати. Тя разрешава на страната да финансира комерсиалните си дефицити, да упражнява геополитическо въздействие посредством наказания и да поддържа среда с ниски лихвени проценти. Тази доминация крие опасности за БРИКС. Силната позиция на $ може да оскъпи вноса за страните от БРИКС, което да докара до инфлация и да понижи конкурентоспособността им на международните пазари
Трето. Неведнъж сме казвали, че новият свят може да се развива сполучливо единствено на правилата на оптималната представителност. Опитът от последните няколко десетилетия ясно сподели до какво води узурпацията и нечие предпочитание да си присвои правото да приказва и работи от името на другите. Това освен нарушава правилата на демокрацията и справедливостта, най-лошото е, че в действителност не ни разрешава действително да решаваме наболели проблеми.
Четвърто. Основният принцип е сигурност за всички без изключение. Безопасността на едни не може да бъде обезпечена за сметка на сигурността на други. Тук не споделям нищо ново. Всичко това е написано в документите на ОССЕ. Просто би трябвало да се извършва. Блоковият метод, завещание от колониалната епоха на Студената война, опонира на природата на новата интернационална система, която е отворена и гъвкава. Днес в света е останал единствено един блок, споен от по този начин наречените наложителни правила и закостенели идеологически канони и клишета.
Това е Организацията на Северноатлантическия контракт, която, без да стопира експанзията си в източната част на Европа, в този момент се пробва да разшири своите подходи към други елементи на света, нарушавайки личните си уставни документи. Това е просто прям анахронизъм.
Пето. Справедливост за всички. Неравенството е същински камшик за актуалния свят. В рамките на страните неравенството поражда обществено напрежение и политическа неустойчивост.
Шесто. Не се уморяваме да подчертаваме: всяка устойчива интернационална конструкция може да се основава единствено на правилата на суверенното тъждество. Най-вредното, най-разрушителното нещо, което се демонстрира в днешния свят, е високомерието, гледането на някого отвисоко и желанието за безпределно и натрапчиво поучаване.
Съвременният свят не търпи освен високомерието, само че и глухотата към особеностите и оригиналността на другите. За да изградите естествени връзки, би трябвало на първо място да слушате събеседника си, да разбирате неговата логичност, културна основа и да не му приписвате това, което мислите за него. В противоположен случай връзката се трансформира в замяна на клишета, в лепене на етикети, а политиката - в диалог на глухи.
В зараждащия се многополюсен свят не би трябвало да има губещи страни и нации, никой не би трябвало да се усеща ощетен или потиснат. Само тогава ще можем да осигурим в действителност дълготрайни условия за всеобщо, заслужено и несъмнено развиване.
Знаем общата посока на смяната - от надмощие към комплициран свят на многостранно съдействие.
Първо. Отвореността за взаимоотношение е най-важната полезност за голямото болшинство страни и нации. Опитите за издигане на изкуствени бариери са порочни не тъй като пречат на естественото икономическо развиване, което е от изгода за всички. Прекъсването на връзките е изключително рисково в условия на естествени бедствия и социално-политически катаклизми, които, уви, не могат да бъдат избегнати в интернационалната процедура.
Второ. Винаги сме говорили за многообразието на света като причина за неговата резистентност. Международната общественост е жив организъм, чиято полезност и уникалност се крие в нейното цивилизационно разнообразие.
Страните от БРИКС се трансфораха в мощен стопански блок, оспорващ господството на западните стопански системи. Въпреки това щатският $ остава главната аварийна валута в света. Хегемонията на $ предлага няколко преимущества на Съединени американски щати. Тя разрешава на страната да финансира комерсиалните си дефицити, да упражнява геополитическо въздействие посредством наказания и да поддържа среда с ниски лихвени проценти. Тази доминация крие опасности за БРИКС. Силната позиция на $ може да оскъпи вноса за страните от БРИКС, което да докара до инфлация и да понижи конкурентоспособността им на международните пазари
Трето. Неведнъж сме казвали, че новият свят може да се развива сполучливо единствено на правилата на оптималната представителност. Опитът от последните няколко десетилетия ясно сподели до какво води узурпацията и нечие предпочитание да си присвои правото да приказва и работи от името на другите. Това освен нарушава правилата на демокрацията и справедливостта, най-лошото е, че в действителност не ни разрешава действително да решаваме наболели проблеми.
Четвърто. Основният принцип е сигурност за всички без изключение. Безопасността на едни не може да бъде обезпечена за сметка на сигурността на други. Тук не споделям нищо ново. Всичко това е написано в документите на ОССЕ. Просто би трябвало да се извършва. Блоковият метод, завещание от колониалната епоха на Студената война, опонира на природата на новата интернационална система, която е отворена и гъвкава. Днес в света е останал единствено един блок, споен от по този начин наречените наложителни правила и закостенели идеологически канони и клишета.
Това е Организацията на Северноатлантическия контракт, която, без да стопира експанзията си в източната част на Европа, в този момент се пробва да разшири своите подходи към други елементи на света, нарушавайки личните си уставни документи. Това е просто прям анахронизъм.
Пето. Справедливост за всички. Неравенството е същински камшик за актуалния свят. В рамките на страните неравенството поражда обществено напрежение и политическа неустойчивост.
Шесто. Не се уморяваме да подчертаваме: всяка устойчива интернационална конструкция може да се основава единствено на правилата на суверенното тъждество. Най-вредното, най-разрушителното нещо, което се демонстрира в днешния свят, е високомерието, гледането на някого отвисоко и желанието за безпределно и натрапчиво поучаване.
Съвременният свят не търпи освен високомерието, само че и глухотата към особеностите и оригиналността на другите. За да изградите естествени връзки, би трябвало на първо място да слушате събеседника си, да разбирате неговата логичност, културна основа и да не му приписвате това, което мислите за него. В противоположен случай връзката се трансформира в замяна на клишета, в лепене на етикети, а политиката - в диалог на глухи.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ