Акцентът в новата учебна година трябва да бъде свързването между

Акцентът в новата образователна година би трябвало да бъде свързването сред възпитаници, учители и родители, счита просветителният специалист Марияна Георгиева. В изявление за Българска телеграфна агенция експертът уточни, че най-голямото предизвикателство в цялата просветителна система през актуалната образователна година ще е обвързвано със страховете. Страховете на децата, на учителите и на родителите във връзка с присъствената форма на образование в изискванията на COVID-19.

При тази обстановка просветителната система би трябвало да насочва послания както към хората, които се опасяват от вируса, по този начин и към хората, които не имат вяра, че той съществува, уточни тя. От тази изходна точка поражда и въпросът каква просветителна политика ще се реализира като отговор на тези страхове.

Според нея първото е самите учебни управления да положат оптимални старания да убедят родителите, че децата са в безвредна среда и всички планувани противоепидемични ограничения ще бъдат спазени в присъствените форми на образование.

Образователните специалисти във всички страни, в това число и организации, като Организация на обединените нации и УНИЦЕФ предлагат поетапното завръщане на децата в учебно заведение. Основният претекст е социализацията на младежите и тяхното другарство. В рекомендациите се показва, че отдалеченото образование е единствено поддържащо, а не главно.

Дори и в понижен формат, общуването в група с връстници в безвредна среда е значимо, тъй като ученето е другарство. Другият в този съвместен развой може да бъде преподавател, наставник, съученик, само че ученето е двустранен развой.

Марияна Георгиева е докторант по Педагогическа логика на психиката във Великотърновския университет, а част от изследователската си работа прави в Университета за подготовка на учители Стефан Цвайг в Залцбург, Австрия. Работи и като специалист за интеграцията на българските деца в Германия. В тази връзка тя прави няколко паралела за оправянето с казуса в тези страни от Европейски Съюз.

В Австрия да вземем за пример се предлага най-малко два или три дни да бъдат присъствени за децата в учебно заведение в дребни групи. Там стартът на образователната година е почнал с делене на класа на две, като едната половина участва в понеделник, вторник и сряда, а другата в четвъртък, петък и понеделник. Така в следена среда се резервира общуването, с минимализиране на опцията за заразяване.

В Германия преходът към завръщането на учениците в клас е по-лесен, тъй като немските родители имат вяра, че страната е добре обезпечена от към здравна грижа, което дава успокоение на родителите, че даже да се случи нещо, целият запас е разполагаем.

Другата разлика с България е, че в Германия имат вяра на институциите и няма подозрение, че най-хубавото ще бъде направено. Третият фактор са медиите. При дефицит на информация, не знаем действително какво популяризира вирусът и в каква степен децата и младежите са податливи на вируса. Тези три фактора са доста основни, когато се приказва за ограничения в образованието. Едно е да работиш в среда, където има доверие в здравната грижа, институциите и медиите, напълно друго е да отправяш послания в среда, в която има съмнение, уточни Георгиева.

Според разбор на личностните характерности по-интровертните, по-тревожните деца се усещат добре, когато образованието е отдалечено, само че никой не знае за какъв интервал това ще е по този начин, заради обстоятелството, че за такова проучване се изисква по-дълго време за наблюдаване, сподели тя.

При наново затваряне на учебните заведения, при възможна нова вълна на болестта, най-ощетени ще бъдат децата, които за първи път се събират в клас, които не се познават, не познават учителите си и не са основали механизмите за поддръжка сред членовете на групата вътре. Когато има построен клас с учители, които познават децата и техните умения е по-различно. Тогава учителите, по отношение на знанието си за всяко едно дете, могат да бъдат по-гъвкави и да включват всички деца в образованието. Там, където занапред се основава клас ще бъде по-трудно, тъй като занапред ще би трябвало да се построява знание за групата и ресурсите в нея, сподели Георгиева.

Образованието не е единствено образователно наличие, само че и взор към децата, с техните страсти, паники, проблеми на израстването, акцентира Георгиева и посочи, че би трябвало да има градене на отношение, на доверие, компенсиране на дефицити.

През предходната образователна година фокусът на отдалеченото образование падна върху образователните стратегии и наваксването на образователното наличие. Акцентът не беше върху приобщаването на децата, а върху покриване на образователния материал.

Притеснително е, че в този момент рекомендациите на МОН не са толкоз към педагогическата, а към здравната страна на въпроса, което усилва отговорността на всеки един преподавател, който стои сърцато зад своята педагогическа задача, счита специалистът.

Много е комплициран въпросът дали отдалеченото, самостоятелното и присъственото образование ще дадат едно и също качество. За всеки родител и за децата тази година ще бъде друго прекарване.

Ако в едно семейство има болен родител, хора с хронични болести, вирусът несъмнено е опасност, и евентуално това семейство ще избра отдалеченото образование. Защото родителят не е специалист за качеството на образованието, само че при него грижата за детето и здравето са преди всичко в избора.

Хубаво е, че МОН дава опция. Проблемът е в каква степен учебните заведения могат да обезпечат еднообразно качество на учене, при използването на другите други възможности.

В тази връзка експертът предвижда, че натоварването върху учителите ще бъде голямо, в случай че по едно и също време би трябвало да работят с децата избрали присъствено и тези, избрали отдалечено образование. В огромните градове евентуално няма да е толкоз мъчно да бъде открит заместител на отсъстващ преподавател, само че в дребните обитаеми места по какъв начин се намира заместител на преподавател, който примерно е в болничен, уточни тя.

Друг проблем са децата от уязвимите групи. В началото на пандемията след затварянето на учебните заведения най-негативни последици е имало за децата, живеещи в беднотия, за учениците със специфични просветителни потребности и децата, живеещи в фамилии с спорове. Спрямо тези групи няма доста благоприятни условия за реакция. Част от тях ще се образоват в общностни центрове, други евентуално ще се върнат в учебно заведение, само че поради всеобщите страхове, по отношение на тях може да се появи вторична изолираност, означи Георгиева.

Нейната прогноза е, че ще има висок риск от прегаряне на учителите, по тази причина грижата за тях би трябвало да е доста огромна. Не става дума единствено за финансова поддръжка, а за опцията те да бъдат оставени да преподават, а не да потвърждават, че преподават. Това значи, че те би трябвало да творят, да откриват своите механизми за свързване с децата. Един от методите Министерството на образованието да им помогне е да не ги трансформира в заложници на бумащината, счита специалистът.

Има разлика сред това дали преподаваш и да те ревизират дали преподаваш.

И през тази образователна година ще бъде предизвикателство работата с децата със специфични просветителни потребности, защото при тях доста бързо се губи вниманието и насъбраното знание. Там всеки случай е самостоятелен, само че има риск деца, които към този момент са построили самостоятелни умения и умения за другарство със съучениците, тези умения да бъдат изгубени, в случай че те бъдат отделени от средата, в която са ги градили. Затова, съгласно експерта, психо-социалните умения би трябвало да бъдат в този фокус, с цел да се резервира положително качество на образованието.

Въпреки опасенията и действителните проблеми, опитът от предходната образователна година е посочил, че отдалеченото образование е развило нов вид умения в огромна част от учениците. Те са се научили да работят независимо, сами да търсят информацията и да се концентрират в самостоятелните планове, които е трябвало да показват. В момента контролът за ученето стои повече върху учителя, а в този момент предвиждам, че контролът ще падне върху самите деца, сподели тя. Защитата на самостоятелни планове, независимата отговорност в търсенето и обработката на информация, способността да защитиш теза безапелационно, умеенето на търсене на поддръжка, иновативността и самостоятелното взимане на решение са все умения, които ще са за цялостен живот у децата и младежите, като последица от пандемията, уточни Марияна Георгиева.