Арх. Робърт Чакъров: Държим се със старините като...
Акцент 1: Петте милиона за кино „ Космос “ стигат за 6 човешки живота
Арх. Робърт Чакъров е приключил ВИСИ-София през 1993 година Работил е 8 години в Проектантска организация Смолян, а по-късно в ЖП ръководство и Проектантска организация Пловдив.
Бил е основен проектант и кметски наместник на Трето кметство в община Пловдив, общински консултант в мандата 1999-2003 година и шеф на дирекция в община Пловдив през 2011 година
Има частна процедура.
- Арх. Чакъров, предходната седмица от студио SGI - " Стивън Джордж Интернешънъл България " показаха визията си за кино „ Космос “. Тя обаче не стъпва върху истинския план на арх. Любомир Шинков от 60-те. Защо?
- Защото се държим не като наследници, а като врагове, които желаят да унищожат и заличат всичко остаряло. Новото обаче не е наложително по-доброто. Кино „ Космос “ е съвършен образец за модернизма на 60-те. Авторът на плана арх. Любомир Шинков е необикновен създател и човек. Архитект, от който съм се учил. Киното, проектирано от него, респектира с простотата, финеса, елегантността си, с това по какъв начин всичко е изведено до детайла. Виждаш по какъв начин един човек е мислил, чувствал, изпипвал - от първото ходило до последната чупка. Това в този момент го няма. Когато преди 25 години бях на семинар в Хелзинки, разгледах зала „ Финландия “ на арх. Алвар Алто, един от международните майстори на модернизма от 60-те. Там всичко, даже и пепелникът, беше измислено от архитекта. Това е респектиращо. Един почитан от народа си създател. Имаше го дори на финландските банкноти. Уважение, самопризнание.
- Как намирате плана на архитектите Тихомир Казаков и Мария Мишинева?
- Не ми харесва. И то не поради някакъв сантимент. Вярно е, че съм израсъл в този квартал, бил съм в киното стотици пъти. Но не става дума за това. Защото този план отстранява най-хубавите детайли в постройката, в интериора. Една хубава работа, колкото и да я пипаш, в случай че не влезеш в наличието, в хармония с нужното почитание, в случай че не влезеш в кожата на този, който я е направил, няма по какъв начин да продължиш напред. Не е въпросът да премахваш и да украсяваш. Това издава изтощение. И за какво се прави планът от някакви „ американци “ или каквито са там? Кой позволява това? Как се случва? Възможен ли е взаимен вид? На мен ми се коства, че в това има някаква имитация и комплексарщина.
- Как тези млади архитекти имат самочувствието да нагазят в толкоз дълбока материя?
- Това е въпрос на образование. Разбирам ги, тъй като и аз съм бил млад. Нормално е да искаш да си друг, да промениш нещо. Но не и да започнеш от нулата, като за задачата занулиш съществуващото. Ако на правилото на приемствеността не си приел това, което са създали другите преди теб, си жертван да откриваш топлата вода. Да, ще бъде огромна наслада за теб, само че в същността си ще е едно нищо. Проектът на SGI - скърбя да го кажа, също е едно нищо. Нищо ново, нищо друго. Това, че ще похарчиш за него 5 милиона, не значи, че от нищото ще стане нещо.
- Не са ли доста 5 милиона за ремонта на такава постройка?
- За да си представим какво са пет милиона, дано ги сметнем. Ако един човек живее интензивно 70 години и получава по 1000 лв. на месец, това са 840 000 лв. за един живот. Значи 6 души, 6 човешки живота за един ремонт. За какво приказваме? Какво е това? Какво ще се направи за над 1000 евро на квадратен метър? И кому е нужно това на тази цена?
- Такива въпроси си задават единствено хора, които желаят да оставят нещо след себе си.
- Какво значи да искаш? Ти си задължен да оставиш. Това ти е работата. Не мога да схвана за какво ръководството на града се приема като някаква задача. Това е работа, която би трябвало да се свърши. В строителството особено има три съществени измерения - качество, цена и време. Балансът сред тях е достижението в активността.
- Защо следователно прегърнахме плана на SGI? Само тъй като е подаяние ли? Още повече че няма по какъв начин да е подготвен за Пловдив 2019, от чиято стратегия кино „ Космос “ е част, даже основен обект...
- За да се отвори канелката и да потече... Дарението не е планувано като форма на взаимоотношенията в капиталовия развой за този тип здания, най-малкото съгласно моралните правила на специалността. И освен. Идеите за кино „ Космос “, Тютюневия град и други обекти бяха сервирани в миг, когато трябваше да се създадат приложенията за кандидатстване за Европейска столица на културата. Разбира се, манджата си я имаше, трябваше единствено да се сложат мерудийки. Но отново отсъстваше дозата. Трябваше да се пипне. Да се запитаме за какво Пловдив завоюва купата Европейска столица на културата? Заради културата ли? Не, в Пловдив я няма огромната, националната просвета. Пловдив е град със забележима просвета, само че тя е на низово, да не кажа съвсем на домашно и приятелско равнище. Но Пловдив е сцена. Навсякъде можеш да спреш и да направиш режисура, за разлика от София, където има доста просвета и предприемчивост, само че няма я уличната, градската сцена. Атмосферата-декор. Затова тези обекти бяха вкарани в играта. В момента обаче нито един от тях, поради безгрижие или неангажираност, не е приключен.
- Как се става Столица на културата, когато нямаш просвета, а сега - даже и сцена.
- Благодарение на Капана, който беше избавен преди време, ще има Пловдив 2019. Засега. Ако през 1978-80 година бяха почнали да разрушават и застрояват Капана, каквито бяха проектите, сега той щеше да е един огромен търговски център. Група млади архитекти тогава се опълчиха на събарянето му и това стана причина да си изгубят работата. После направиха юношески пленер и оттова потегли концепцията за Капана. И през 2019-а ще се случи нещо - фест с кебапчета и бира да вземем за пример. Но това не е културно мероприятие. Липсват му прекалено много детайли. В Капана няма по какъв начин да слушаш чалга, просто тъй като средата го отхвърля. Все едно във Версай да пее Софи Маринова. Всичко би трябвало да се дозира, да се подреди, всеки да откри своето място. Ще дойдат гастрольори и ще създадат ваучър, мероприятия и прочие Какво ще е присъединяване на пловдивските културни дейци, не зная. Пловдивските архитекти са навън от играта, и то не по тяхно предпочитание или виновност. Това е преднамерено отношение. Защо? Защото имат мнение и отношение, което не се подчинява на управническия принцип „ клати главата, тъй като ме дразниш “.
- Може би всичко ще си пристигна на мястото, в случай че, както предлага кметът Иван Тотев, визирайки незавършения площад „ Централен “, превърнем дефекта в резултат.
- Навремето се подлагаше на критика площадът на Дража Вълчева, който беше една голяма директна повърхност. Обявиха се състезания, създадоха се планове, сложиха вази, посадиха дървета... А в този момент ще ги махнем и ще върнем още веднъж площада на Дража, единствено че леко врътнат и с нови плочки.
Изкопаха една дупка, докъдето им стигнаха парите, само че от нея не излезе предстоящата археология. И тази дупка си остана в същия тип, като проядено от мишки чердже на площадната шарка, която единствено птичките и дроновете могат да прочетат. Площадът няма задоволителна ограничаваща застройка, отворен е. Има някаква посока, условна ос, само че няма тенденция. Няма го градския кулис, който да го лимитира и да направлява пешеходеца. Предлаганата шарка на настилката, последваща геометрията на римския конгрес, е завъртяна по отношение на осите на улиците и фронта на застройката. Единствено забележима връзка настилката ще има с дупката и археологията и малко по-нататък. На равнище взор има някакви обекти към площада, които могат да бъдат репери, само че за индивида посоката и линията на придвижване се подсказва от настилката. За него ще е дискомфорт да гледа настилката и да се движи в друга посока. Ще има възприятието, че върви наклонен на една страна, напрегнат. Липсват надземни детайли на градския дизайн и архитектурата, които да „ лимитират “ образно посоката и по този метод шарката на настилката да е декоративна. С някаква философия, подчинена на историческото равнище някъде на 3 метра подземен. Всичко е или на земята, или под нея като концепция и философия. В края на краищата ще се получи площад, който отново ще би трябвало да се минава директно, бързо, тъй като е просто един плочник. Или би трябвало да се взираш и четеш шарките, или да летиш. Ходейки, ти нямаш среда, няма къде да се спреш. Това са тънките детайли на архитектурата, това са внушенията, които прави тя. Но е на инженеринг - който заплаща, той поръчва музиката.
- А трябваше ли да платим цели 60 милиона за Колодрума, откакто не извършва в началото заложената си функционалност на многофункционална зала?
- Предварително се знаеше, че Колодрума е мъртвородено дете. Той не може да бъде универсална постройка, тъй като съдържа компромиса с двете колони в пространството му. Тази постройка е строго съответна и има сбъркани пропорции. И това не е обвиняване към архитекта. Това е обвиняване към всички, които са ангажирани с нея, които са видели и не са споделили, че царят е гол и ще остане просто гол и ненужен...
Само че не приказваме за това, а за задължението да съхраним възпитателната хармония на същинската архитектура.
Когато нещо е хубаво, даже да е най-авангардното, с него се привиква. Музеят „ Гугенхайм “ на Франк Гери, колкото и да е динамичен, със съвършенството си успокоява. Гледайки го, човек даже се усеща горделив, че е човек. В началото провокира възторг с ексцентричността си, само че хората привикнаха с него. С положителната архитектура се привиква, тя не пищи, не те сръчква, когато вървиш край нея.
- Ние в Пловдив привикваме и с грозното. На някого през днешния ден да му прави усещане Пешеходният мост?
- С грозното не привикваме, с него се помиряваме. Но надълбоко в себе си имаме инстинкта да бягаме от него. Пешеходният мост към този момент се случи и толкова. Примирихме се, няма по какъв начин.
В случая с новия мост на Марица зад жп моста ни предложиха едно оборудване, за което, в случай че се върнем 200 години обратно, няма кой да ни завиди. Тук става дума за обикновен примитивизъм. Не си даваме сметка, че мостът не е единствено оборудване, той е обръщение. Сантяго Калатрава направи мост върху суха река във Валенсия. Реката я няма, а има мост. Ето защо мислене приказваме. А у нас приказваме за войнстваща нецензурност.
- Ако не можем да я победим, по какъв начин да я ограничим?
- В случая с кино „ Космос “ то би трябвало да се възвърне и универсализира, тъй като е скъпо, красиво, има прелестна звучност и видимост. Подходяща локация е за една поливалентна зала. И за други настоящи обекти в Пловдив може да се намерят интелигентни, положителни решения.
Какъв е казусът в тютюневите хранилища да се направи център за просвета, занимания и търговия? Не са ни нужни никакви милиони, единствено малко независимост и фикция. В света и в Европа има образци, по по този начин наречения берлинер дизайн. Нима не може да вземем за пример да се направи един рок концерт в цеха на " Рекорд "? А за какво да не настаним Пловдивската опера във Военния клуб, в случай че към този момент нямаме войска, или най-малко армейски ансамбли и сформира?
А складовете на Кудоглу? И целият Тютюнев град. Ето ти го културния център!
А знаете ли под ул. „ Хр. Г. Данов “ какви мазета има! Може да се направи подземна улица с питейни заведения, места за местни празненства, заведения за хранене, която потегля от Капана покрай Халите и излиза на Дондуковата градина.
- Звучи европейски.
- Е, европейски! Това са единствено хрумвания. Някои споделят, че са сложни за осъществяване. Но сложното провокира. Моят метод на мислене може да не е верният, само че най-малко е някаква посока. Много по-добра от това да се работи на парче или на правилото „ нищо, само че качествено “. Приемствеността е симптом на просветеност, на мощ и благоприятни условия. Задължителна е, само че когато не е по отношение на сегашното и бъдещето, е единствено стерилна просвета.
Арх. Робърт Чакъров е приключил ВИСИ-София през 1993 година Работил е 8 години в Проектантска организация Смолян, а по-късно в ЖП ръководство и Проектантска организация Пловдив.
Бил е основен проектант и кметски наместник на Трето кметство в община Пловдив, общински консултант в мандата 1999-2003 година и шеф на дирекция в община Пловдив през 2011 година
Има частна процедура.
- Арх. Чакъров, предходната седмица от студио SGI - " Стивън Джордж Интернешънъл България " показаха визията си за кино „ Космос “. Тя обаче не стъпва върху истинския план на арх. Любомир Шинков от 60-те. Защо?
- Защото се държим не като наследници, а като врагове, които желаят да унищожат и заличат всичко остаряло. Новото обаче не е наложително по-доброто. Кино „ Космос “ е съвършен образец за модернизма на 60-те. Авторът на плана арх. Любомир Шинков е необикновен създател и човек. Архитект, от който съм се учил. Киното, проектирано от него, респектира с простотата, финеса, елегантността си, с това по какъв начин всичко е изведено до детайла. Виждаш по какъв начин един човек е мислил, чувствал, изпипвал - от първото ходило до последната чупка. Това в този момент го няма. Когато преди 25 години бях на семинар в Хелзинки, разгледах зала „ Финландия “ на арх. Алвар Алто, един от международните майстори на модернизма от 60-те. Там всичко, даже и пепелникът, беше измислено от архитекта. Това е респектиращо. Един почитан от народа си създател. Имаше го дори на финландските банкноти. Уважение, самопризнание.
- Как намирате плана на архитектите Тихомир Казаков и Мария Мишинева?
- Не ми харесва. И то не поради някакъв сантимент. Вярно е, че съм израсъл в този квартал, бил съм в киното стотици пъти. Но не става дума за това. Защото този план отстранява най-хубавите детайли в постройката, в интериора. Една хубава работа, колкото и да я пипаш, в случай че не влезеш в наличието, в хармония с нужното почитание, в случай че не влезеш в кожата на този, който я е направил, няма по какъв начин да продължиш напред. Не е въпросът да премахваш и да украсяваш. Това издава изтощение. И за какво се прави планът от някакви „ американци “ или каквито са там? Кой позволява това? Как се случва? Възможен ли е взаимен вид? На мен ми се коства, че в това има някаква имитация и комплексарщина.
- Как тези млади архитекти имат самочувствието да нагазят в толкоз дълбока материя?
- Това е въпрос на образование. Разбирам ги, тъй като и аз съм бил млад. Нормално е да искаш да си друг, да промениш нещо. Но не и да започнеш от нулата, като за задачата занулиш съществуващото. Ако на правилото на приемствеността не си приел това, което са създали другите преди теб, си жертван да откриваш топлата вода. Да, ще бъде огромна наслада за теб, само че в същността си ще е едно нищо. Проектът на SGI - скърбя да го кажа, също е едно нищо. Нищо ново, нищо друго. Това, че ще похарчиш за него 5 милиона, не значи, че от нищото ще стане нещо.
- Не са ли доста 5 милиона за ремонта на такава постройка?
- За да си представим какво са пет милиона, дано ги сметнем. Ако един човек живее интензивно 70 години и получава по 1000 лв. на месец, това са 840 000 лв. за един живот. Значи 6 души, 6 човешки живота за един ремонт. За какво приказваме? Какво е това? Какво ще се направи за над 1000 евро на квадратен метър? И кому е нужно това на тази цена?
- Такива въпроси си задават единствено хора, които желаят да оставят нещо след себе си.
- Какво значи да искаш? Ти си задължен да оставиш. Това ти е работата. Не мога да схвана за какво ръководството на града се приема като някаква задача. Това е работа, която би трябвало да се свърши. В строителството особено има три съществени измерения - качество, цена и време. Балансът сред тях е достижението в активността.
- Защо следователно прегърнахме плана на SGI? Само тъй като е подаяние ли? Още повече че няма по какъв начин да е подготвен за Пловдив 2019, от чиято стратегия кино „ Космос “ е част, даже основен обект...
- За да се отвори канелката и да потече... Дарението не е планувано като форма на взаимоотношенията в капиталовия развой за този тип здания, най-малкото съгласно моралните правила на специалността. И освен. Идеите за кино „ Космос “, Тютюневия град и други обекти бяха сервирани в миг, когато трябваше да се създадат приложенията за кандидатстване за Европейска столица на културата. Разбира се, манджата си я имаше, трябваше единствено да се сложат мерудийки. Но отново отсъстваше дозата. Трябваше да се пипне. Да се запитаме за какво Пловдив завоюва купата Европейска столица на културата? Заради културата ли? Не, в Пловдив я няма огромната, националната просвета. Пловдив е град със забележима просвета, само че тя е на низово, да не кажа съвсем на домашно и приятелско равнище. Но Пловдив е сцена. Навсякъде можеш да спреш и да направиш режисура, за разлика от София, където има доста просвета и предприемчивост, само че няма я уличната, градската сцена. Атмосферата-декор. Затова тези обекти бяха вкарани в играта. В момента обаче нито един от тях, поради безгрижие или неангажираност, не е приключен.
- Как се става Столица на културата, когато нямаш просвета, а сега - даже и сцена.
- Благодарение на Капана, който беше избавен преди време, ще има Пловдив 2019. Засега. Ако през 1978-80 година бяха почнали да разрушават и застрояват Капана, каквито бяха проектите, сега той щеше да е един огромен търговски център. Група млади архитекти тогава се опълчиха на събарянето му и това стана причина да си изгубят работата. После направиха юношески пленер и оттова потегли концепцията за Капана. И през 2019-а ще се случи нещо - фест с кебапчета и бира да вземем за пример. Но това не е културно мероприятие. Липсват му прекалено много детайли. В Капана няма по какъв начин да слушаш чалга, просто тъй като средата го отхвърля. Все едно във Версай да пее Софи Маринова. Всичко би трябвало да се дозира, да се подреди, всеки да откри своето място. Ще дойдат гастрольори и ще създадат ваучър, мероприятия и прочие Какво ще е присъединяване на пловдивските културни дейци, не зная. Пловдивските архитекти са навън от играта, и то не по тяхно предпочитание или виновност. Това е преднамерено отношение. Защо? Защото имат мнение и отношение, което не се подчинява на управническия принцип „ клати главата, тъй като ме дразниш “.
- Може би всичко ще си пристигна на мястото, в случай че, както предлага кметът Иван Тотев, визирайки незавършения площад „ Централен “, превърнем дефекта в резултат.
- Навремето се подлагаше на критика площадът на Дража Вълчева, който беше една голяма директна повърхност. Обявиха се състезания, създадоха се планове, сложиха вази, посадиха дървета... А в този момент ще ги махнем и ще върнем още веднъж площада на Дража, единствено че леко врътнат и с нови плочки.
Изкопаха една дупка, докъдето им стигнаха парите, само че от нея не излезе предстоящата археология. И тази дупка си остана в същия тип, като проядено от мишки чердже на площадната шарка, която единствено птичките и дроновете могат да прочетат. Площадът няма задоволителна ограничаваща застройка, отворен е. Има някаква посока, условна ос, само че няма тенденция. Няма го градския кулис, който да го лимитира и да направлява пешеходеца. Предлаганата шарка на настилката, последваща геометрията на римския конгрес, е завъртяна по отношение на осите на улиците и фронта на застройката. Единствено забележима връзка настилката ще има с дупката и археологията и малко по-нататък. На равнище взор има някакви обекти към площада, които могат да бъдат репери, само че за индивида посоката и линията на придвижване се подсказва от настилката. За него ще е дискомфорт да гледа настилката и да се движи в друга посока. Ще има възприятието, че върви наклонен на една страна, напрегнат. Липсват надземни детайли на градския дизайн и архитектурата, които да „ лимитират “ образно посоката и по този метод шарката на настилката да е декоративна. С някаква философия, подчинена на историческото равнище някъде на 3 метра подземен. Всичко е или на земята, или под нея като концепция и философия. В края на краищата ще се получи площад, който отново ще би трябвало да се минава директно, бързо, тъй като е просто един плочник. Или би трябвало да се взираш и четеш шарките, или да летиш. Ходейки, ти нямаш среда, няма къде да се спреш. Това са тънките детайли на архитектурата, това са внушенията, които прави тя. Но е на инженеринг - който заплаща, той поръчва музиката.
- А трябваше ли да платим цели 60 милиона за Колодрума, откакто не извършва в началото заложената си функционалност на многофункционална зала?
- Предварително се знаеше, че Колодрума е мъртвородено дете. Той не може да бъде универсална постройка, тъй като съдържа компромиса с двете колони в пространството му. Тази постройка е строго съответна и има сбъркани пропорции. И това не е обвиняване към архитекта. Това е обвиняване към всички, които са ангажирани с нея, които са видели и не са споделили, че царят е гол и ще остане просто гол и ненужен...
Само че не приказваме за това, а за задължението да съхраним възпитателната хармония на същинската архитектура.
Когато нещо е хубаво, даже да е най-авангардното, с него се привиква. Музеят „ Гугенхайм “ на Франк Гери, колкото и да е динамичен, със съвършенството си успокоява. Гледайки го, човек даже се усеща горделив, че е човек. В началото провокира възторг с ексцентричността си, само че хората привикнаха с него. С положителната архитектура се привиква, тя не пищи, не те сръчква, когато вървиш край нея.
- Ние в Пловдив привикваме и с грозното. На някого през днешния ден да му прави усещане Пешеходният мост?
- С грозното не привикваме, с него се помиряваме. Но надълбоко в себе си имаме инстинкта да бягаме от него. Пешеходният мост към този момент се случи и толкова. Примирихме се, няма по какъв начин.
В случая с новия мост на Марица зад жп моста ни предложиха едно оборудване, за което, в случай че се върнем 200 години обратно, няма кой да ни завиди. Тук става дума за обикновен примитивизъм. Не си даваме сметка, че мостът не е единствено оборудване, той е обръщение. Сантяго Калатрава направи мост върху суха река във Валенсия. Реката я няма, а има мост. Ето защо мислене приказваме. А у нас приказваме за войнстваща нецензурност.
- Ако не можем да я победим, по какъв начин да я ограничим?
- В случая с кино „ Космос “ то би трябвало да се възвърне и универсализира, тъй като е скъпо, красиво, има прелестна звучност и видимост. Подходяща локация е за една поливалентна зала. И за други настоящи обекти в Пловдив може да се намерят интелигентни, положителни решения.
Какъв е казусът в тютюневите хранилища да се направи център за просвета, занимания и търговия? Не са ни нужни никакви милиони, единствено малко независимост и фикция. В света и в Европа има образци, по по този начин наречения берлинер дизайн. Нима не може да вземем за пример да се направи един рок концерт в цеха на " Рекорд "? А за какво да не настаним Пловдивската опера във Военния клуб, в случай че към този момент нямаме войска, или най-малко армейски ансамбли и сформира?
А складовете на Кудоглу? И целият Тютюнев град. Ето ти го културния център!
А знаете ли под ул. „ Хр. Г. Данов “ какви мазета има! Може да се направи подземна улица с питейни заведения, места за местни празненства, заведения за хранене, която потегля от Капана покрай Халите и излиза на Дондуковата градина.
- Звучи европейски.
- Е, европейски! Това са единствено хрумвания. Някои споделят, че са сложни за осъществяване. Но сложното провокира. Моят метод на мислене може да не е верният, само че най-малко е някаква посока. Много по-добра от това да се работи на парче или на правилото „ нищо, само че качествено “. Приемствеността е симптом на просветеност, на мощ и благоприятни условия. Задължителна е, само че когато не е по отношение на сегашното и бъдещето, е единствено стерилна просвета.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ